Дигиталното поколение - привилегия или проклятие?
Доскоро доста родители и просветителни специалисти се притесняваха, че учениците от по-богатите фамилии ще получават достъп до интернет по-рано, което ще им даде преимущество в усвояването на високите технологии и ще сътвори " цифрова пропаст " измежду младото потомство.
Много учебни заведения в Съединени американски щати към този момент изискват от своите ученици да предават домашните си онлайн, само че в това време единствено две трети от американците имат достъп до широколентов интернет.
Оказва се обаче, че точно заможните американци и фамилиите от Силициевата котловина са разтревожени от резултатите, които " джаджите " оказват върху техните деца. Те се пробват да ги откъснат от екраните на таблетите и телефоните и да ги върнат към обичайните занимания, написа The New York Times.
Експертите, представени от изданието, предвиждат, че в бъдеще децата от по-бедните фамилии и тези от междинната класа ще бъдат отглеждани най-вече пред екраните на цифровите устройства, до момента в който наследниците на заможните софтуерни бизнесмени ще се връщат от ден на ден към топките, книгите, дървените играчи и незаменимия разкош на човешката връзка.
Образуването на " цифрова пропаст " продължава да съществува като заплаха, само че не по метода, по който множеството хора си представяха.
Детските градини, които залагат на стандартните " офлайн " занимания от предишното, към този момент се трансформират в шлагер в по-богатите покрайнини на американските градове. А в това време щатът Юта финансира стратегия за предучилищно образование, което протича напълно в онлайн среда.
В него към този момент са включени 10 000 деца, а проектите плануват през 2019 година сходни стратегии с държавна поддръжка да започват в Уайоминг, Северна и Южна Дакота, Айдахо и Монтана.
Проучване на неправителствената организация Common Sense Media демонстрира, че младежите от фамилиите с по-ниски приходи прекарват приблизително по 8 часа и 7 минути дневно пред екраните на своите телефони, таблети и компютри, до момента в който в по-заможните семейства цифровите устройства заемат приблизително по 5 часа и 42 минути от времето на децата.
Проучването изследва всяко устройство по настрана, т.е. в случай че детето един час гледа телевизия, само че в това време чати със собствен другар по телефона, общото време, прекарано пред двата екрана, се регистрира като два часа.
Оказва се, че статистиката регистрира и разлики на етническа основа - белите американци прекарват доста повече време пред екрана, в сравнение с афроамериканските и испаноговорящите си съграждани.
Според родителите се виждат все по-отчетливи разлики и сред частните и държавните учебни заведения в страната, даже и в границите на едни и същи общини. Частното учебно заведение Waldorf School of the Peninsula, да вземем за пример, което е доста известно измежду бизнесмените и висшите чиновници на фирмите от Силициевата котловина, заобикаля множеството електронни устройства в своята образователна стратегия.
Докато близкото Hillview Middle School интензивно популяризира своята стратегия 1:1 iPad+, която обезпечава таблети на всеки възпитаник още от първата година на образованието.
Експертите обаче " бият камбаната " за вероятните отрицателни последици от прекомерната цифровизация в всекидневието на подрастващите.
Психологът Ричард Фрийд обръща внимание на обстоятелството, че в софтуерните компании също работят специалисти по логика на психиката, които са наясно с това по какъв начин да създадат устройствата и софтуерните артикули допустимо " най-пристрастяващи " за потребителите - като се стартира от автоматизираното възпроизвеждане на идващото видео в YouTube и се стигне до непрекъснатото " рефрешване " на профилите в Instagram в очакване на " лайкове ", по сходство на ротативките в казината.
Много родители, педиатри и учители към този момент разпознават тревожни сигнали и отклонения в държанието на младежите, което ги кара да се отхвърлят от потреблението на доста от модерните високотехнологични решения. Някои от тях стигат и до крайности.
В фамилията на 34-годишната Рейчъл Браунсбергер, майка на две момчета на 8 и 11 години, смарт телефоните са неразрешени от години, само че неотдавна кабелната телевизия и интернет достъпът също стават тематика табу.
" Просто смъкнах тв приемника от стената и прекратих абонамента при кабелния оператор, колкото и шантаво да звучи това ", споделя тя. Пред NY Times тя споделя, че дребният наследник почнал да се разстройва и да демонстрира експанзия, когато се налагало да изключат тв приемника.
По думите й най-големият проблем се крие в това, че дигитализацията се трансформира в всеобща наклонност. Много от фамилиите в нейния квартал край Канзас Сити подхващат сходни ограничения и тя признава, че е голямо облекчение да знае, че не е сама в решението си.
" Многократно съм си задавала въпроса дали не съм най-лошата майка на света ", споделя още Рейчъл Браунсбергер.
Катрин Стечър и брачният партньор й, който работи във Фейсбук, също избират да отглеждат децата си в среда, в която екраните съвсем отсъстват. " Не съм сигурна дали това се дължи на информацията и на обстоятелството, че знаем повече за въздействието на цифровите устройства или просто на привилегията, че не се нуждаем от тях толкоз доста ", споделя тя.
Според Пиер Лорент, който е някогашен чиновник на Microsoft и Intel и сегашен член на настоятелството на Waldorf School, в обществото битува неверната визия, че децата ще се усещат осакатени и изостанали, в случай че нямат допир с цифровите устройства още от най-ранна възраст.
" Хората в тази част на света осъзнават, че същинският прогрес се случва в сфери, като изкуствения разсъдък и big data, само че това, че имаш мобилен телефон или таблет в четвърти клас, няма да те направи добър в тази материя или да ти даде някакво в допълнение преимущество ", споделя той.
На фона на този спор, софтуерните компании са в остра конкурентна битка между тях за все по-осезателно наличие в класните стаи. Apple и Гугъл водят война безусловно за всеки възпитаник, защото са наясно, че лоялността към марката се гради още от детските години, написа ще The New York Times.
Психологът Ричард Фрийд обаче е на мнение, че всеобщото нахлуване на високите технологии се случва с най-бързи темпове в учебните заведения от по-бедните райони. Той е угрижен от обстоятелството, че се среща с от ден на ден деца, които имат всички признаци на цифрова взаимозависимост.
" Много учебни заведения не могат да си разрешат да отделят средства за извънкласни занимания, а родителите на децата нямат пари за бавачки. Така компютърният екран остава единствената опция ", споделя той. По думите обаче това основава предпоставки за съществени поведенчески проблеми в дълготраен проект.
" Когато софтуерните джаджи " забият зъбите си " в децата, връщането обратно е доста мъчно ", счита още той./profit.bg
Много учебни заведения в Съединени американски щати към този момент изискват от своите ученици да предават домашните си онлайн, само че в това време единствено две трети от американците имат достъп до широколентов интернет.
Оказва се обаче, че точно заможните американци и фамилиите от Силициевата котловина са разтревожени от резултатите, които " джаджите " оказват върху техните деца. Те се пробват да ги откъснат от екраните на таблетите и телефоните и да ги върнат към обичайните занимания, написа The New York Times.
Експертите, представени от изданието, предвиждат, че в бъдеще децата от по-бедните фамилии и тези от междинната класа ще бъдат отглеждани най-вече пред екраните на цифровите устройства, до момента в който наследниците на заможните софтуерни бизнесмени ще се връщат от ден на ден към топките, книгите, дървените играчи и незаменимия разкош на човешката връзка.
Образуването на " цифрова пропаст " продължава да съществува като заплаха, само че не по метода, по който множеството хора си представяха.
Детските градини, които залагат на стандартните " офлайн " занимания от предишното, към този момент се трансформират в шлагер в по-богатите покрайнини на американските градове. А в това време щатът Юта финансира стратегия за предучилищно образование, което протича напълно в онлайн среда.
В него към този момент са включени 10 000 деца, а проектите плануват през 2019 година сходни стратегии с държавна поддръжка да започват в Уайоминг, Северна и Южна Дакота, Айдахо и Монтана.
Проучване на неправителствената организация Common Sense Media демонстрира, че младежите от фамилиите с по-ниски приходи прекарват приблизително по 8 часа и 7 минути дневно пред екраните на своите телефони, таблети и компютри, до момента в който в по-заможните семейства цифровите устройства заемат приблизително по 5 часа и 42 минути от времето на децата.
Проучването изследва всяко устройство по настрана, т.е. в случай че детето един час гледа телевизия, само че в това време чати със собствен другар по телефона, общото време, прекарано пред двата екрана, се регистрира като два часа.
Оказва се, че статистиката регистрира и разлики на етническа основа - белите американци прекарват доста повече време пред екрана, в сравнение с афроамериканските и испаноговорящите си съграждани.
Според родителите се виждат все по-отчетливи разлики и сред частните и държавните учебни заведения в страната, даже и в границите на едни и същи общини. Частното учебно заведение Waldorf School of the Peninsula, да вземем за пример, което е доста известно измежду бизнесмените и висшите чиновници на фирмите от Силициевата котловина, заобикаля множеството електронни устройства в своята образователна стратегия.
Докато близкото Hillview Middle School интензивно популяризира своята стратегия 1:1 iPad+, която обезпечава таблети на всеки възпитаник още от първата година на образованието.
Експертите обаче " бият камбаната " за вероятните отрицателни последици от прекомерната цифровизация в всекидневието на подрастващите.
Психологът Ричард Фрийд обръща внимание на обстоятелството, че в софтуерните компании също работят специалисти по логика на психиката, които са наясно с това по какъв начин да създадат устройствата и софтуерните артикули допустимо " най-пристрастяващи " за потребителите - като се стартира от автоматизираното възпроизвеждане на идващото видео в YouTube и се стигне до непрекъснатото " рефрешване " на профилите в Instagram в очакване на " лайкове ", по сходство на ротативките в казината.
Много родители, педиатри и учители към този момент разпознават тревожни сигнали и отклонения в държанието на младежите, което ги кара да се отхвърлят от потреблението на доста от модерните високотехнологични решения. Някои от тях стигат и до крайности.
В фамилията на 34-годишната Рейчъл Браунсбергер, майка на две момчета на 8 и 11 години, смарт телефоните са неразрешени от години, само че неотдавна кабелната телевизия и интернет достъпът също стават тематика табу.
" Просто смъкнах тв приемника от стената и прекратих абонамента при кабелния оператор, колкото и шантаво да звучи това ", споделя тя. Пред NY Times тя споделя, че дребният наследник почнал да се разстройва и да демонстрира експанзия, когато се налагало да изключат тв приемника.
По думите й най-големият проблем се крие в това, че дигитализацията се трансформира в всеобща наклонност. Много от фамилиите в нейния квартал край Канзас Сити подхващат сходни ограничения и тя признава, че е голямо облекчение да знае, че не е сама в решението си.
" Многократно съм си задавала въпроса дали не съм най-лошата майка на света ", споделя още Рейчъл Браунсбергер.
Катрин Стечър и брачният партньор й, който работи във Фейсбук, също избират да отглеждат децата си в среда, в която екраните съвсем отсъстват. " Не съм сигурна дали това се дължи на информацията и на обстоятелството, че знаем повече за въздействието на цифровите устройства или просто на привилегията, че не се нуждаем от тях толкоз доста ", споделя тя.
Според Пиер Лорент, който е някогашен чиновник на Microsoft и Intel и сегашен член на настоятелството на Waldorf School, в обществото битува неверната визия, че децата ще се усещат осакатени и изостанали, в случай че нямат допир с цифровите устройства още от най-ранна възраст.
" Хората в тази част на света осъзнават, че същинският прогрес се случва в сфери, като изкуствения разсъдък и big data, само че това, че имаш мобилен телефон или таблет в четвърти клас, няма да те направи добър в тази материя или да ти даде някакво в допълнение преимущество ", споделя той.
На фона на този спор, софтуерните компании са в остра конкурентна битка между тях за все по-осезателно наличие в класните стаи. Apple и Гугъл водят война безусловно за всеки възпитаник, защото са наясно, че лоялността към марката се гради още от детските години, написа ще The New York Times.
Психологът Ричард Фрийд обаче е на мнение, че всеобщото нахлуване на високите технологии се случва с най-бързи темпове в учебните заведения от по-бедните райони. Той е угрижен от обстоятелството, че се среща с от ден на ден деца, които имат всички признаци на цифрова взаимозависимост.
" Много учебни заведения не могат да си разрешат да отделят средства за извънкласни занимания, а родителите на децата нямат пари за бавачки. Така компютърният екран остава единствената опция ", споделя той. По думите обаче това основава предпоставки за съществени поведенчески проблеми в дълготраен проект.
" Когато софтуерните джаджи " забият зъбите си " в децата, връщането обратно е доста мъчно ", счита още той./profit.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ