Поколението, което не иска деца: защо и Финландия e в криза на раждаемостта
Доскоро Финландия беше образецът за страна със мощна обществена политика и устойчиво фамилно обмисляне.
Раждаемостта се усилваше, а развъждането на деца не пречеше на дамите да имат пълноценна професионална кариера - с помощта на отличните грижи за бременните дами, дългия заплатен отпуск по майчинство и лесния достъп до детски градини.
До преди 20 година всички гледаха към скандинавския модел като пример за качество - и с право.
Днес обаче Финландия се намира в напълно друга обстановка, написа Financial Times в забавна публикация за дамата, която пробва да помогне на страната да обърне трендовете.
Средният планиран брой деца за една жена в детеродна възраст във Финландия е намалял с близо 1/3 по отношение на 2010 година и е под този на страна като България.
Голямата причина за спада на раждаемостта е нежеланието на младежите да имат деца.
Под 5% от финландците, родени през 70-те и 80-те, споделят, че не са желаели да станат родители, когато са били на 25-годишна възраст.
Този дял обаче стига до съвсем 25% измежду поколението на милениалите - т.е. мъжете и дамите във Финландия, родени през 80-те и началото на 90-те.
Това са част от аргументите, заради които още през 2020-2021 година кабинетът на Сана Марин притегля Анна Роткирх и ѝ слага задача да предложи нова политика за поощряване на раждаемостта.
Роткирх е майка на три деца, социолог е по специалност, и основава проект с видимо реалистични цели.
През 2023 година обаче спадът в раждаемостта във Финландия продължава.
Това не е проблем единствено за една страна: насърчаването на родителите да имат повече деца е приоритет и на Джорджа Мелони, и на Еманюел Макрон. Никой обаче не е намерил идеалната формула за изкривяване на тренда.
Проблемът е, че политиките, които са работили през 20 век, през днешния ден не правят работа.
Някои от тях са доста скъпи, а не реализират резултат.
" Странното е, че никой не знае какво се случва с раждаемостта. Реакциите на обществото по отношение на политическите решения не са тествани, тъй като обстановката е напълно нова. Въпросът дали да имаш деца не зависи главно от стопанската система или от фамилната политика. Става дума за нещо културно, психическо, биологично, когнитивно ", споделя Роткирх в изявление за FT.
Тя организира неповторима поредност от проучвания, в които пита младежите какъв брой деца възнамеряват да имат и какъв брой биха желали да имат, в случай че изискванията бяха идеални.
Роткирх открива, че за доста милениали децата просто не попадат в житейските проекти.
Създаването на семейство се възприема като нещо, поради което мъжът или дамата би трябвало да жертва своята самостоятелност.
Спуснатите от горната страна политики няма да са задоволителни, без обществото да премисли възгледите си, счита тя.
По-добрите работни места, по-достъпните жилища и ясните сигнали на работодателите към бъдещите родители, че няма да бъдат дискриминирани, са част от решенията за справяне с тази парализа.
Но икономическите фактори не са единственият проблем. Някои двойки, които желаят да имат деца, просто чакат прекомерно дълго.
" Когато си на 45, имаш личен дом и докторат, към този момент е прекаелно късно. Идеализираният живот не съответствува с действителността на женската репродуктивна биология ", споделя Роткирх.
Когато попита актуалните младежи за какво не стартират фамилното си обмисляне още в този момент, те дават отговор: " Толкова съм ангажиран, графикът ми е претъпкан ".
" Всички младежи са доста сюрпризирани, когато им кажеш по кое време би трябвало да родят първото си дете, в случай че желаят да имат две, с рационален промеждутъчен период, без да се постанова да употребяват инвитро процедури ", споделя тя.
Роткирх споделя, че почита избора на хората, които не желаят да имат деца: доста хора могат да са изцяло щастливи, без да стават родители, и съгласно нея същинският проблем за благосъстоянието е неналичието на сътрудник.
Но тя открива, че доста от младежите са в тотална илюзия за живота, който водят родителите на дребни деца.
" Те мощно подценяват равнището на задоволство на родителите - в това число удовлетворението от връзката сред тях и от способността им да се грижат за децата си ", показва Роткирх.
В множеството общества раждането на дете се е считало за една от първите огромни стъпки в живота на един зрял човек.
Сега детето е това, което можеш да имаш, чак когато постигнеш всичко друго.
Това е повода и за още една обърната наклонност.
Не по-необразованите, а по-богатите европейци имат предпочитание за повече деца.
Става дума за мъжете и дамите, които имат устойчиво финансово състояние, имат сътрудник, имат поддръжката на родителите си, имат работа, не са самотни.
Досега посоката беше противоположна. Теорията на намаляването на несигурността гласи, че хората с по-тежка обществена обстановка гледат на раждането на дете като метод за стабилизиране на живота си - т.е. даже да не се оправят с кариерата или с намирането на сътрудник, намират смисъл в развъждането на деца.
Сега близо 40% от финландските мъже с по-ниска просветителна степен са бездетни на 45-годишна възраст - и евентуално ще останат такива вечно. Повечето от тях нямат дами.
Според Роткирх една от аргументите за блокирането на желанието за по-голямо семейство се дължи на резултатите от обществените мрежи - нагнетяване на политическата поляризация, основаване на чувство за самота, проблеми с психологичното здраве и други, които понижават фертилността.
От друга страна, допустимо е раждаемостта да се въздейства и от краткотрайни рискови събития - както положителни, по този начин и отрицателни.
Тя цитира проучване, съгласно което 11% от финландските дами споделят, че съветската инвазия в Украйна е повлияла отрицателно на готовността им да имат деца. Съответно - в случай че Европа преживее повече позитивни " шокове " в бъдеще, това може да се отрази и на самостоятелното фамилното обмисляне.
Анна Роткирх счита, че най-важното за Европа е да не допусне внезапен срив на плодовитостта, както се е случило в доста източноазиатски страни (вкл. Япония, Южна Корея).
Тя остава оптимист за бъдещето, като счита, че е допустимо работата от у дома или развиването на AI да подтикват смяната.
Това, което не желае да вижда, е общество от остарели и самотни хора: " Мисля, че ще тъжно, в случай че методът ни на живот се сведе до това да се взираме в екраните, сами у дома, без да вършим секс, без да имаме постоянни връзки и без да имаме деца ".
·
Раждаемостта се усилваше, а развъждането на деца не пречеше на дамите да имат пълноценна професионална кариера - с помощта на отличните грижи за бременните дами, дългия заплатен отпуск по майчинство и лесния достъп до детски градини.
До преди 20 година всички гледаха към скандинавския модел като пример за качество - и с право.
Днес обаче Финландия се намира в напълно друга обстановка, написа Financial Times в забавна публикация за дамата, която пробва да помогне на страната да обърне трендовете.
Средният планиран брой деца за една жена в детеродна възраст във Финландия е намалял с близо 1/3 по отношение на 2010 година и е под този на страна като България.
Голямата причина за спада на раждаемостта е нежеланието на младежите да имат деца.
Под 5% от финландците, родени през 70-те и 80-те, споделят, че не са желаели да станат родители, когато са били на 25-годишна възраст.
Този дял обаче стига до съвсем 25% измежду поколението на милениалите - т.е. мъжете и дамите във Финландия, родени през 80-те и началото на 90-те.
Това са част от аргументите, заради които още през 2020-2021 година кабинетът на Сана Марин притегля Анна Роткирх и ѝ слага задача да предложи нова политика за поощряване на раждаемостта.
Роткирх е майка на три деца, социолог е по специалност, и основава проект с видимо реалистични цели.
През 2023 година обаче спадът в раждаемостта във Финландия продължава.
Това не е проблем единствено за една страна: насърчаването на родителите да имат повече деца е приоритет и на Джорджа Мелони, и на Еманюел Макрон. Никой обаче не е намерил идеалната формула за изкривяване на тренда.
Проблемът е, че политиките, които са работили през 20 век, през днешния ден не правят работа.
Някои от тях са доста скъпи, а не реализират резултат.
" Странното е, че никой не знае какво се случва с раждаемостта. Реакциите на обществото по отношение на политическите решения не са тествани, тъй като обстановката е напълно нова. Въпросът дали да имаш деца не зависи главно от стопанската система или от фамилната политика. Става дума за нещо културно, психическо, биологично, когнитивно ", споделя Роткирх в изявление за FT.
Тя организира неповторима поредност от проучвания, в които пита младежите какъв брой деца възнамеряват да имат и какъв брой биха желали да имат, в случай че изискванията бяха идеални.
Роткирх открива, че за доста милениали децата просто не попадат в житейските проекти.
Създаването на семейство се възприема като нещо, поради което мъжът или дамата би трябвало да жертва своята самостоятелност.
Спуснатите от горната страна политики няма да са задоволителни, без обществото да премисли възгледите си, счита тя.
По-добрите работни места, по-достъпните жилища и ясните сигнали на работодателите към бъдещите родители, че няма да бъдат дискриминирани, са част от решенията за справяне с тази парализа.
Но икономическите фактори не са единственият проблем. Някои двойки, които желаят да имат деца, просто чакат прекомерно дълго.
" Когато си на 45, имаш личен дом и докторат, към този момент е прекаелно късно. Идеализираният живот не съответствува с действителността на женската репродуктивна биология ", споделя Роткирх.
Когато попита актуалните младежи за какво не стартират фамилното си обмисляне още в този момент, те дават отговор: " Толкова съм ангажиран, графикът ми е претъпкан ".
" Всички младежи са доста сюрпризирани, когато им кажеш по кое време би трябвало да родят първото си дете, в случай че желаят да имат две, с рационален промеждутъчен период, без да се постанова да употребяват инвитро процедури ", споделя тя.
Роткирх споделя, че почита избора на хората, които не желаят да имат деца: доста хора могат да са изцяло щастливи, без да стават родители, и съгласно нея същинският проблем за благосъстоянието е неналичието на сътрудник.
Но тя открива, че доста от младежите са в тотална илюзия за живота, който водят родителите на дребни деца.
" Те мощно подценяват равнището на задоволство на родителите - в това число удовлетворението от връзката сред тях и от способността им да се грижат за децата си ", показва Роткирх.
В множеството общества раждането на дете се е считало за една от първите огромни стъпки в живота на един зрял човек.
Сега детето е това, което можеш да имаш, чак когато постигнеш всичко друго.
Това е повода и за още една обърната наклонност.
Не по-необразованите, а по-богатите европейци имат предпочитание за повече деца.
Става дума за мъжете и дамите, които имат устойчиво финансово състояние, имат сътрудник, имат поддръжката на родителите си, имат работа, не са самотни.
Досега посоката беше противоположна. Теорията на намаляването на несигурността гласи, че хората с по-тежка обществена обстановка гледат на раждането на дете като метод за стабилизиране на живота си - т.е. даже да не се оправят с кариерата или с намирането на сътрудник, намират смисъл в развъждането на деца.
Сега близо 40% от финландските мъже с по-ниска просветителна степен са бездетни на 45-годишна възраст - и евентуално ще останат такива вечно. Повечето от тях нямат дами.
Според Роткирх една от аргументите за блокирането на желанието за по-голямо семейство се дължи на резултатите от обществените мрежи - нагнетяване на политическата поляризация, основаване на чувство за самота, проблеми с психологичното здраве и други, които понижават фертилността.
От друга страна, допустимо е раждаемостта да се въздейства и от краткотрайни рискови събития - както положителни, по този начин и отрицателни.
Тя цитира проучване, съгласно което 11% от финландските дами споделят, че съветската инвазия в Украйна е повлияла отрицателно на готовността им да имат деца. Съответно - в случай че Европа преживее повече позитивни " шокове " в бъдеще, това може да се отрази и на самостоятелното фамилното обмисляне.
Анна Роткирх счита, че най-важното за Европа е да не допусне внезапен срив на плодовитостта, както се е случило в доста източноазиатски страни (вкл. Япония, Южна Корея).
Тя остава оптимист за бъдещето, като счита, че е допустимо работата от у дома или развиването на AI да подтикват смяната.
Това, което не желае да вижда, е общество от остарели и самотни хора: " Мисля, че ще тъжно, в случай че методът ни на живот се сведе до това да се взираме в екраните, сами у дома, без да вършим секс, без да имаме постоянни връзки и без да имаме деца ".
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ