Време е за нова парична политика
Дошло е времето за по-внимателен прочит на "Монетарна политика 3 " (МП3) и на "Модерната парична доктрина " (ММТ), твърди американският милиардер и вложител Рей Далио в разбор, оповестен в неговия профил в LinkedIn.
1. Концепцията за МП3 и ММТ
Основателят на най-големия хеджингов фонд в света - Bridgewater Associates изяснява, че от инженерна позиция икономическата машина борави с стеснен брой причинно-следствени връзки, които могат да се сглобят по разнообразни способи, водещи до безграничен брой комбинации.
На процедура съществуват два основни основополагащи блока на икономическата политика - паричен и фискален. Техните принадлежности за влияние са лихвените проценти и стягането или разхлабването на паричната политика и налозите и разноските за фискалната, всеки от които може да бъде включен в друга настройка. В цялостната картина паричната политика дефинира общата сума на парите и заемите (с други думи - потребителската мощ) на системата, а фискалната дефинира въздействието на държавното управление от кое място да дойдат средствата (или данъците) и къде да отидат (разходите).
За Далио най-важният инженерен ребус, който през идните години би трябвало да решат политиците по света, е по какъв начин да накарат стопанската машина да създава стопански богатства за болшинството от хората, когато паричната политика не работи. Тук не става въпрос за безспорен отвод, а за обстоятелството, че тя не работи на цялостни обороти, с цел да подтиква стопанската интензивност както в предишното - посредством понижение на лихвените проценти (което Далио назовава "Монетарна политика 1 ") и посредством изливането на пари при покупките на активи (или "Монетарна политика 2 "). По тези аргументи създателят на разбора е уверен, че е неотложно и неизбежно да се премине към "Монетарна политика 3 ", която да координира фискалната и паричната политика по метод, който не е съществувал в актуалния живот на американците, само че е бил прилаган под разнообразни форми в други времена или на други места.
Модерната парична доктрина е една от тези безграничен брой конфигурации, чието въвеждане е неизбежно. Различните специалисти я изясняват по друг метод, само че за Далио най-важната й форма е фиксирането на лихвите на нула % и прецизен надзор на инфлацията посредством смяната на генерираните от фискалната политика остатъци и дефицити, натрупващи дълг, който централните банки да монетаризират (да финансират).
От десетилетия сме привикнали лихвените проценти да се движат нагоре-надолу, а фискалните дефицити (в множеството случаи) и остатъци (рядко) да са по-инертни, тъй че лихвите да играят по-важна роля при основаването на покупателна мощност и бизнес цикли. В бъдеще обаче, лихвените проценти ще са доста близки до нулата и фискалните политики ще са по-подвижни и значими. Всъщност, част от тази настройка от много време е налице и ще се случва все по-често в частта си на съвсем нулеви лихви, при две от трите най-важни международни стопанства - еврозоната и Япония, респективно при две от трите съществени аварийни валути - еврото и йената. Съществува действителна опция лихвите да слязат до 0% и при най-важната международна аварийна валута - щатския $, при идващото изстудяване на щатското стопанство. В резултат, дефицитите на фискалната политика, които ще се монетаризират, ще са краткотрайно добра идея за икономическо стимулиране. Тя на процедура е съществувала надалеч преди да бъде наречена ММТ. И ще е доста по-вероятна, нужна и допустима при страните с аварийни валути, и при спазването на следните три условия: лихви, закрепени наоколо до 0%; по-гъвкави фискални политики с монетаризиране на дълга, с цел да се финансират дефицитите с получените средства; праволинеен надзор над инфлацията.
Голямата заплаха от този метод, произтича от риска да се даде власт за основаване и разпределение на пари, на заеми и на разноски в ръцете на политически определени лица. Според Далио, с цел да работи добре тази тактика, системата би трябвало да бъде създадена по подобен метод, че вземането на решения да става от умни и опитни, а не от политически стимулирани хора.
2. ММТ от позиция на Далио и на сътрудниците му от Bridgewater Associates
"Монетарна политика 1 " (основаваща се на придвижването на лихвените проценти) в множеството случаи или не може да се организира самостойно, или не реализира необикновен резултат. "Монетарна политика 2 " (базирана на печатането на пари от централните банки и на покупките на финансови активи) има лимитирани благоприятни условия за стимулиране на стопанствата. Хората от екипа на Далио са уверени, че и двата метода ще са все по-нискоефективни в интервала на идващия стопански спад. Нещо повече, те дефакто облагодетелстват хората с най-високи приходи, тъй като подтикват покачването на цените на активите, помагайки на лицата, които към този момент имат огромни количества от тях. А тези субекти не насочват парите към областите, които могат да бъдат избрани като далновидни капиталови благоприятни условия от рода на обучение, инфраструктура, проучвания и развиване.
Да си представим обаче, че налозите работят сходно на лихвените проценти и се движат като полуавтоматичен стабилизатор: в случай че стопанството е в криза, ще има еквивалентно по мярка понижение на данъците; в случай че е налице стопански напредък, данъчната тежест ще пораства, сходно на лихвите. Да си представим и полуавтоматично нарастване на вложенията с високо съответствие на доходността на незадоволително финансираните области (образование, инфраструктура, научни изследвания) вместо то да се насочва посредством финансовите пазари към сфери, които фирмите и вложителите считат за най-рентабилни.
Насочването на напечатаните от централната банка пари към обществено значими браншове значи, че държавното управление не би трябвало да се безпокои за класическия проблем: по-големите дефицити водят до по-мащабни продажби на задължения, които пък качват лихвите, тъй като централната банка ще финансира дефицита посредством монетаризация, респ. посредством тактиката, станала обичана след финансовата рецесия през 2008-а за така наречен "количествени удобства " (QE). Този метод обаче не натрупва особена инфлация. Просто тъй като тя се дефинира от общата сума на разноските, разграничена на количеството продадени артикули и услуги. И в случай че напечатаните пари единствено компенсират част от понижението на заемите и на потреблението, което се случва при стопански спад (през последното десетилетие), централните банки се борят с прекомерно ниска инфлация в изискванията на голям монетаризиран дълг.
Големият въпрос е на кого може да се разчита - на централната банка или на държавното управление - да ръководи добре тези принадлежности. Защото те могат да създадат доста добрини, само че също могат и да нанесат големи вреди, в случай че не се употребяват отговорно.
Една от характерните политики, която пазят последователите на ММТ, е да се приложи стратегия за гарантиране на претовареност. В изкуствена среда ( ще рече при идеални условия) концепцията хората да работят, с цел да печелят пари на държавни служби при стопански спад, вместо да получават чекове за безработни и обществено слаби, като цяло е значима както за психическото и прочувственото им здраве, по този начин и за цялото общество, тъй като те примерно ще поддържат градовете чисти и ще си оказват помощ един на различен.
1. Концепцията за МП3 и ММТ
Основателят на най-големия хеджингов фонд в света - Bridgewater Associates изяснява, че от инженерна позиция икономическата машина борави с стеснен брой причинно-следствени връзки, които могат да се сглобят по разнообразни способи, водещи до безграничен брой комбинации.
На процедура съществуват два основни основополагащи блока на икономическата политика - паричен и фискален. Техните принадлежности за влияние са лихвените проценти и стягането или разхлабването на паричната политика и налозите и разноските за фискалната, всеки от които може да бъде включен в друга настройка. В цялостната картина паричната политика дефинира общата сума на парите и заемите (с други думи - потребителската мощ) на системата, а фискалната дефинира въздействието на държавното управление от кое място да дойдат средствата (или данъците) и къде да отидат (разходите).
За Далио най-важният инженерен ребус, който през идните години би трябвало да решат политиците по света, е по какъв начин да накарат стопанската машина да създава стопански богатства за болшинството от хората, когато паричната политика не работи. Тук не става въпрос за безспорен отвод, а за обстоятелството, че тя не работи на цялостни обороти, с цел да подтиква стопанската интензивност както в предишното - посредством понижение на лихвените проценти (което Далио назовава "Монетарна политика 1 ") и посредством изливането на пари при покупките на активи (или "Монетарна политика 2 "). По тези аргументи създателят на разбора е уверен, че е неотложно и неизбежно да се премине към "Монетарна политика 3 ", която да координира фискалната и паричната политика по метод, който не е съществувал в актуалния живот на американците, само че е бил прилаган под разнообразни форми в други времена или на други места.
Модерната парична доктрина е една от тези безграничен брой конфигурации, чието въвеждане е неизбежно. Различните специалисти я изясняват по друг метод, само че за Далио най-важната й форма е фиксирането на лихвите на нула % и прецизен надзор на инфлацията посредством смяната на генерираните от фискалната политика остатъци и дефицити, натрупващи дълг, който централните банки да монетаризират (да финансират).
От десетилетия сме привикнали лихвените проценти да се движат нагоре-надолу, а фискалните дефицити (в множеството случаи) и остатъци (рядко) да са по-инертни, тъй че лихвите да играят по-важна роля при основаването на покупателна мощност и бизнес цикли. В бъдеще обаче, лихвените проценти ще са доста близки до нулата и фискалните политики ще са по-подвижни и значими. Всъщност, част от тази настройка от много време е налице и ще се случва все по-често в частта си на съвсем нулеви лихви, при две от трите най-важни международни стопанства - еврозоната и Япония, респективно при две от трите съществени аварийни валути - еврото и йената. Съществува действителна опция лихвите да слязат до 0% и при най-важната международна аварийна валута - щатския $, при идващото изстудяване на щатското стопанство. В резултат, дефицитите на фискалната политика, които ще се монетаризират, ще са краткотрайно добра идея за икономическо стимулиране. Тя на процедура е съществувала надалеч преди да бъде наречена ММТ. И ще е доста по-вероятна, нужна и допустима при страните с аварийни валути, и при спазването на следните три условия: лихви, закрепени наоколо до 0%; по-гъвкави фискални политики с монетаризиране на дълга, с цел да се финансират дефицитите с получените средства; праволинеен надзор над инфлацията.
Голямата заплаха от този метод, произтича от риска да се даде власт за основаване и разпределение на пари, на заеми и на разноски в ръцете на политически определени лица. Според Далио, с цел да работи добре тази тактика, системата би трябвало да бъде създадена по подобен метод, че вземането на решения да става от умни и опитни, а не от политически стимулирани хора.
2. ММТ от позиция на Далио и на сътрудниците му от Bridgewater Associates
"Монетарна политика 1 " (основаваща се на придвижването на лихвените проценти) в множеството случаи или не може да се организира самостойно, или не реализира необикновен резултат. "Монетарна политика 2 " (базирана на печатането на пари от централните банки и на покупките на финансови активи) има лимитирани благоприятни условия за стимулиране на стопанствата. Хората от екипа на Далио са уверени, че и двата метода ще са все по-нискоефективни в интервала на идващия стопански спад. Нещо повече, те дефакто облагодетелстват хората с най-високи приходи, тъй като подтикват покачването на цените на активите, помагайки на лицата, които към този момент имат огромни количества от тях. А тези субекти не насочват парите към областите, които могат да бъдат избрани като далновидни капиталови благоприятни условия от рода на обучение, инфраструктура, проучвания и развиване.
Да си представим обаче, че налозите работят сходно на лихвените проценти и се движат като полуавтоматичен стабилизатор: в случай че стопанството е в криза, ще има еквивалентно по мярка понижение на данъците; в случай че е налице стопански напредък, данъчната тежест ще пораства, сходно на лихвите. Да си представим и полуавтоматично нарастване на вложенията с високо съответствие на доходността на незадоволително финансираните области (образование, инфраструктура, научни изследвания) вместо то да се насочва посредством финансовите пазари към сфери, които фирмите и вложителите считат за най-рентабилни.
Насочването на напечатаните от централната банка пари към обществено значими браншове значи, че държавното управление не би трябвало да се безпокои за класическия проблем: по-големите дефицити водят до по-мащабни продажби на задължения, които пък качват лихвите, тъй като централната банка ще финансира дефицита посредством монетаризация, респ. посредством тактиката, станала обичана след финансовата рецесия през 2008-а за така наречен "количествени удобства " (QE). Този метод обаче не натрупва особена инфлация. Просто тъй като тя се дефинира от общата сума на разноските, разграничена на количеството продадени артикули и услуги. И в случай че напечатаните пари единствено компенсират част от понижението на заемите и на потреблението, което се случва при стопански спад (през последното десетилетие), централните банки се борят с прекомерно ниска инфлация в изискванията на голям монетаризиран дълг.
Големият въпрос е на кого може да се разчита - на централната банка или на държавното управление - да ръководи добре тези принадлежности. Защото те могат да създадат доста добрини, само че също могат и да нанесат големи вреди, в случай че не се употребяват отговорно.
Една от характерните политики, която пазят последователите на ММТ, е да се приложи стратегия за гарантиране на претовареност. В изкуствена среда ( ще рече при идеални условия) концепцията хората да работят, с цел да печелят пари на държавни служби при стопански спад, вместо да получават чекове за безработни и обществено слаби, като цяло е значима както за психическото и прочувственото им здраве, по този начин и за цялото общество, тъй като те примерно ще поддържат градовете чисти и ще си оказват помощ един на различен.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ