Досега тя [Ирина Бокова] мълчи, когато става дума за хората,

" Досега тя [Ирина Бокова] мълчи, когато става дума за хората, и надига глас, единствено когато има изгода за нея и корумпираните ѝ другари и семейство. "

Тези тежки думи насочи към генералния шеф на ЮНЕСКО най-известният проверяващ публицист и самобитен знак на битката за независимост на словото в Азербайджан. Хадиджа Исмаилова, която е притежател на Световната премия на ЮНЕСКО за независимост на пресата " Гийермо Кано ", се почувства персонално наранена от намерено писмо на Бокова до лондонския в. " Гардиън ".

То бе мотив разкритията за това, че брачният партньор ѝ Калин Митрев - представител за следващ път на България, Полша и Албания в Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) в Лондон, се оказа част от лобистка акция на управляващите в Баку, финансирана от фонд от милиарди долари. Международно журналистическо следствие твърди, че парите евентуално са изнесени нелегално от страната в офшорни сметки и главно през три шотландски компании са отивали за продобиване благоразположението на европейски публицисти, депутати и политици към постоянно упрекваният в авторитаризъм режим на президента Илхам Алиев.

Именно споровете на ползи и случаите на корупция към семейство Алиеви, само че също по този начин и на високопоставени азербайджански политици и предприемачи, проверява Исмаилова, за което неведнъж е преследвана, осъждана и вкарана в пандиза.

В момента тя работи за Радио " Свободна Европа " и консорциума Проект за репортажи за проведената престъпност и корупцията (OCCRP), изравен зад такива разкрития като " Досиетата от Панама " и " Азербайджанската пералня ". (Писмото " Когато генералният шеф на ЮНЕСКО наруши мълчанието си " е оповестено на уеб страницата на консорциума и ден по-късно - на българския му сътрудник " Биволъ ".)

Дългогодишната работа и куражът на Исмаилова са отличени с редица интернационалните награди, в това число " Анна Политковская " (2015) и Right Livelihood Award (2017), постоянно наричана " различна Нобелова премия "

" Дневник " разгласява откритото писмо от 11 октомври:

" Когато излязох от пандиза през май 2016г., с мен се свързаха разтревожени жители, които ме помолиха да се заема с значим въпрос - унищожаването на исторически здания в остарелия град на Баку. Не съм нито историк, нито специалист по въпросите на културата - аз съм проверяващ публицист, пишещ за корупция. Но в страната ми Азербайджан има значение, когато публицист, проверяващ корупция, бъде помолен за приказва за историческите забележителности.

Преди години разгласих следствие за " Паша холдинг ", акцентирайки го като компания, притежавана от дъщерята на президента Илхам Алиев. После моите сътрудници от Радио " Свободна Европа " разгласиха видео роман за това по какъв начин компанията унищожава част от античните градски стени на Баку, с цел да се разчисти място за строителство на хотел Four Seasons. Проектът унищожи освен елементи от остарялата стена, само че и над дузина здания с архитектурна стойност. Когато строителите откриха античен тунел, те просто го натъпкаха с бетон, вместо да извикат археолозите да създадат разкопки и да документират мястото като част от историята на града.

Гаврата с историческото завещание на Баку не стопира тук. Множество исторически здания паднаха жертва на проектите на ръководството на Алиев. На тяхно място се издигат нови търговски здания с постоянно прикрити действителни притежатели, защото законите на Азербайджан лимитират достъпа до информация за това кой има фирмите. Възможно е президентското семейство да взе участие в някои или може би във всеки един от тези планове.

Но не това е единствената причина да насочва това обръщение.

Дни преди да бъда освободена от пандиза получих премията на ЮНЕСКО " Гиермо Кано ", отличаваща изправилите се в отбрана свободата на изложение пред лицето на заплахата. Това беше предиздвикало въпросните жители от Баку до си мислят, че имам морална власт да повдигна въпроса пред управлението на ЮНЕСКО.

Направих го на конференция с присъединяване на генералния шеф Ирина Бокова. Не присъствах персонално, тъй като ми е неразрешено да напущам Азербайджан. Но се включих по видео връзка и приказвах за безразсъдната съсипия, акцентирах още веднъж ролята на първото семейство в страната, които са положителни другари на госпожа Бокова и приказвах за един още по-широк проблем: неналичието на институции, самостоятелни медии и гражданско общество, които биха могли да оказват помощ на азербайджанците да спасят личната си история и просвета.

Първото семейство също носи отговорност за протичащото се. От 2013г. насама президентът заглуши медиите и самостоятелното гражданско общество. Собствената ми медия Радио Свободна Европа ", водеща борба против унищожаването на исторически места в Баку, беше закрита. Други организации, осмелили се да приказват за казуса и ролята на семейството, бяха унищожени с арести на чиновниците им, тормоз, блокиране на банкови сметки и фрапантни ограничавания върху финансирането.

В отговор на моето изказване госпожа Бокова изрази вяра, че въпросът ще бъде съществено разискван на идната среща на всички страни членки на ЮНЕСКО в Еквадор. Конференцията не се занима с въпроса, разрушаването продължи.



Няма доказателства, че Бокова въобще е повдигала въпроса пред държавното управление на Азербайджан. ЮНЕСКО безмълвно бездейства, до момента в който всеобщо се унищожава историческия център на Баку.

Не че съм сюрпризирана. През септември 2014г. госпожа Бокова получи писмо от няколко цивилен организации по отношение на продължаващото репресиране на самостоятелни медии в Азербайджан. Текстът съдържаше доста детайлности, посочваше деветима публицисти и двама блогъри, вкарани в пандиза със смехотворни обвинявания.

И още веднъж реакцията ѝ бе цялостно безмълвие.

Четирима от тях към момента са в пандиза и държавното управление продължава да закрива медии и да арестува публицисти под фиктивен предлог. Отново 11 души - 9 публицисти и блогъри и двама писатели - са зад решетките. Те чакат генералният шеф на ЮНЕСКО - която, в последна сметка, би трябвало да е загрижена за културата и образованието - да приключи мълчанието си и да проговори за продължаващото потъпкване свободата на изложение в Азербайджан.

Но госпожа Бокова в никакъв случай не е говорила обществено за това писмо - нито тогава, нито, когато възхваляваше президента Алиев при откриването на Форума в Баку през май, нито по какъвто и да е мотив и случай.

Този месец госпожа Бокова ме изненада, че внезапно проговори в писмо до в. " Гардиън ". Тя е отговаряше - много непосредствено - на репортажите в медиите в няколко страни, дело на сътрудниците ми в OCCRP, за корупционни заплащания, изпратени от държавното управление на Азербайджан до политици в Европейски Съюз през " Азербайджанската перачница ", в това число огромни суми, минали през нейния брачен партньор.

Изненадана бях от бързата ѝ реакция, само че и шокирана от обстоятелството, че употребява моя случай, с цел да потвърждава какъв брой е отдадена на свободата на словото В писмото си тя твърди, че е изиграла роля за освобождението му и че има заслуги за присъждането на премията " Гийермо Кано ".

Проучих процедурата за установяване носителя на тази премия и - в случай че процесът не е подкупен - съм безусловно сигурна, че Бокова не е играла никаква роля в номинирането или избирането ми за лауреат. Съгласно разпоредбите, получателят се сортира от без значение жури, а генералният шеф на ЮНЕСКО единствено удостоверява този избор. След като журито ме избра, би било извънредно мъчно за госпожа Бокова да отхвърли номинацията, изключително като се има поради добре известното ѝ персонално другарство с първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева, чийто брачен партньор ме държа в пандиза поради това, че разкривах фамилния им бизнес.

Госпожа Бокова се обади, когато поздравяваше президенна Алиев " във връзка безапелационната победа на последните президентски избори " през 2013г. - избори, които съгласно множеството интернационалните наблюдаващи не са отговаряли на стандартите за почтеност. С нея единодушие за честността на изборите показаха двама членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за които се оказа, че са получавали пари от " Азербайджанската пералня ".

Госпожа Бокова твърдеше през 2016г., че " развиването на просветителната система в Азербайджан е върховен приоритет в дневния ред на президента Алиев ", без значение, че страната напусна системата от проби на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за оценка на учениците или че от просветителните ѝ институции се изисква да играят роля в системите с манипулирани избори, с помощта на които Алиев се крепи на власт. Делът от държавния бюджет, отиващ за обучение, понижа от 12% през 2009г. на 9.4% през 2016г.

След като в писмото си до " Гардиън " госпожа Бокова дава обещание, че " ще продължа да пазя свободата на пресата ", бих била щастлива да напомня на генералния шеф за политическите пандизчии в занданите, държани от режима на Алиев, само тъй като са го подлагали на критика.

Би било чудестно, в случай че госпожа Бокова подсети на приятелите си в азербайджанското държавно управление за обещанието да закрият пандиза Гобустан - както дадоха обещание през 2007г., когато регионът бе включен в листата на ЮНЕСКО с обекти на международното културно завещание. Затворниците от Гобустан, измежду които има и политзатворници, ще получат късмет да излежат присъдите си при по-хуманни условия от този призрачен сън.

Ако госпожа Бокова желае да ми помогне, тя би трябвало да стартира като се заеме с тези въпроси.

Засега тя мълчи, когато става дума за хората, и надига глас, единствено когато има изгода за нея и корумпираните ѝ другари и семейство. "