Мирослав Рашков е новият главен секретар на МВР. Защо постът е ва...
Досега Рашков беше краткотрайно изпълняващ длъжността. Номинацията му за титуляр беше показана във вторник от премиера Росен Желязков, който посочи три съществени претекста за избора – положителната работа на професионалното управление на Министерство на вътрешните работи, политическата индиферентност на Рашков и неговия капацитет да управлява министерството „ надалеч от политическите препирни “.
Президентът още тогава съобщи, че ще утвърди предлагането, а вътрешният министър Даниел Митов акцентира, че „ основен комисар Рашков изцяло дава отговор на условията в закона и е придобил извънреден професионален опит “.
Кой е Мирослав Рашков
В системата на Министерство на вътрешните работи е от 2006 година
Работил е в ОДМВР–Велико Търново, Групово дело „ Национална полиция “ и ОДМВР–София.
Между 2023и 2024 година е заместник-директор на ГДБОП. Между 2024 и 2025 година е шеф на Групово дело „ Национална полиция “.
Главен комисар Мирослав Рашков изпълняваше длъжността краткотрайно от 20 февруари 2025 година, когато беше назначен за заместител основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
От април 2024 година постът на основен секретар на Министерство на вътрешните работи остана незает, откакто Живко Коцев подаде оставка и беше упрекнат в корупционен скандал, обвързван с Агенция „ Митници “. Първоначално за и.ф. основен секретар беше назначен Димитър Кангалджиев, само че заради дълъг болничен, той не бе на работа. В резултат, ролята бе поета от Рашков.
Защо позицията на основен секретар на Министерство на вътрешните работи е значима?
Главният секретар на Министерство на вътрешните работи е най-висшият професионален началник в министерството. На доктрина, той не е политическо лице, какъвто е министърът, а кариераен чиновник, който стои отпред на ежедневната работа на полицията, пожарната, граничната защита и останалите структури.
Неговата роля е да провежда и управлява оперативната активност на Министерство на вътрешните работи. Това включва обмисляне и съгласуваност на акции против престъпността, надзор върху работата на основните дирекции, както и ръководството на ресурсите при рецесии – бедствия, терористични закани, миграционен напън или всеобщи вълнения. Главният секретар е и индивидът, който съставлява Министерство на вътрешните работи в националните щабове за сигурност и координира дейностите с другите държавни институции.
Докато министърът дефинира политиката и съставлява държавното управление, основният секретар е този, който подсигурява, че решенията се трансформират в действителни дейности на терен. Той държи ключа към ежедневната работа на системата и от неговата подготвеност зависи успеваемостта на битката с престъпността, сигурността на жителите и бързината на реакцията при изключителни обстановки.
През годините постоянно точно основните секретари са били на напред във времето в ръководството на рецесии – при мигрантската вълна през 2015–2016 година, при тежки произшествия на пътя, при акции против проведената престъпност или при всеобщи митинги, когато полицията би трябвало да реагира бързо и професионално. Тези обстановки демонстрират какъв брой стратегическа е позицията и какъв брой доста зависи от нейния титуляр успеваемостта на цялата система.
Същевременно постът е и обект на чести рецензии. Макар да е умислен като професионален и надпартиен, основният секретар постоянно е упрекван, че е подвластен от ръководещите и че дейностите на Министерство на вътрешните работи се употребяват за политически цели. Смяната на държавни управления съвсем постоянно е съпроводена и с рокади в тази позиция, което ускорява чувството, че вместо непоклатимост и последователност, в системата се постановат партийни ползи.
Това прави поста на основния секретар по едно и също време основен за сигурността на страната и уязвим за политическо въздействие – напрежение, което се повтаря при всяка промяна на властта.
Президентът още тогава съобщи, че ще утвърди предлагането, а вътрешният министър Даниел Митов акцентира, че „ основен комисар Рашков изцяло дава отговор на условията в закона и е придобил извънреден професионален опит “.
Кой е Мирослав Рашков
В системата на Министерство на вътрешните работи е от 2006 година
Работил е в ОДМВР–Велико Търново, Групово дело „ Национална полиция “ и ОДМВР–София.
Между 2023и 2024 година е заместник-директор на ГДБОП. Между 2024 и 2025 година е шеф на Групово дело „ Национална полиция “.
Главен комисар Мирослав Рашков изпълняваше длъжността краткотрайно от 20 февруари 2025 година, когато беше назначен за заместител основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
От април 2024 година постът на основен секретар на Министерство на вътрешните работи остана незает, откакто Живко Коцев подаде оставка и беше упрекнат в корупционен скандал, обвързван с Агенция „ Митници “. Първоначално за и.ф. основен секретар беше назначен Димитър Кангалджиев, само че заради дълъг болничен, той не бе на работа. В резултат, ролята бе поета от Рашков.
Защо позицията на основен секретар на Министерство на вътрешните работи е значима?
Главният секретар на Министерство на вътрешните работи е най-висшият професионален началник в министерството. На доктрина, той не е политическо лице, какъвто е министърът, а кариераен чиновник, който стои отпред на ежедневната работа на полицията, пожарната, граничната защита и останалите структури.
Неговата роля е да провежда и управлява оперативната активност на Министерство на вътрешните работи. Това включва обмисляне и съгласуваност на акции против престъпността, надзор върху работата на основните дирекции, както и ръководството на ресурсите при рецесии – бедствия, терористични закани, миграционен напън или всеобщи вълнения. Главният секретар е и индивидът, който съставлява Министерство на вътрешните работи в националните щабове за сигурност и координира дейностите с другите държавни институции.
Докато министърът дефинира политиката и съставлява държавното управление, основният секретар е този, който подсигурява, че решенията се трансформират в действителни дейности на терен. Той държи ключа към ежедневната работа на системата и от неговата подготвеност зависи успеваемостта на битката с престъпността, сигурността на жителите и бързината на реакцията при изключителни обстановки.
През годините постоянно точно основните секретари са били на напред във времето в ръководството на рецесии – при мигрантската вълна през 2015–2016 година, при тежки произшествия на пътя, при акции против проведената престъпност или при всеобщи митинги, когато полицията би трябвало да реагира бързо и професионално. Тези обстановки демонстрират какъв брой стратегическа е позицията и какъв брой доста зависи от нейния титуляр успеваемостта на цялата система.
Същевременно постът е и обект на чести рецензии. Макар да е умислен като професионален и надпартиен, основният секретар постоянно е упрекван, че е подвластен от ръководещите и че дейностите на Министерство на вътрешните работи се употребяват за политически цели. Смяната на държавни управления съвсем постоянно е съпроводена и с рокади в тази позиция, което ускорява чувството, че вместо непоклатимост и последователност, в системата се постановат партийни ползи.
Това прави поста на основния секретар по едно и също време основен за сигурността на страната и уязвим за политическо въздействие – напрежение, което се повтаря при всяка промяна на властта.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ