Как БСП оцеля през прехода – всеки от лидерите ѝ бе партиен визионер
Досега, съвсем 34 години след 10 ноември 1989 година, Българска социалистическа партия – някогашната комунистическа партия, оцеля. Единствена от всички комунистически партии в Източна Европа. А и в Западна. Защото къде са през днешния ден мощните в миналото Италианска и Френска комунистически партии?!
В момента българските социалисти стягат съвещание на 50-ия си конгрес, което би трябвало да се организира на 11 февруари в зала 3 на НДК. На него 950-те делегати, много от които несменяеми през целия преход, ще понесат на плещите си предишното на партията си с вяра да я изведат към бъдещето. Отново. Но за разлика от доста други основни конгреси на левицата над този в най-малка степен тегне сянката на комунистическото минало, само че в доста огромна – на последните години, в които социалистическата партия загуби повече от две трети от гласовете си – от 955 490 на вота на 26 март 2017 година до 232 958 на 2 октомври 2022 година
Как се стигна дотук и чия е отговорността?
Може ли изобщо да се приказва за отговорност и виновност?
Преходът завари Българската комунистическа партия с един милион членове и макар че мнозина хвърлиха алените книжки още в края на 1989 година, на първите избори, извършени в нова обществено-политическа среда – тези за Велико национално заседание на 10 и 17 юни 1990 година, Българска комунистическа партия, към този момент прекръстила се на Българска социалистическа партия, завоюва 2 887 766 и победи.
Българска комунистическа партия се преименува в Българска социалистическа партия след общопартиен референдум, на който 86,71 % от участвалите поддържат новото име. Днес мнозина си спомнят, че тогава главната борба при някогашните комунисти бе каква партия да бъде Българска социалистическа партия – на демократичния социализъм или социалдемократическа.
Първата линия въплъщава Александър Лилов, втората – Андрей Луканов. И двамата са партийни визионери, и двамата желаят някогашната Българска комунистическа партия да се обнови и да остане важен фактор в българския политически живот, само че и да бъде призната в фамилията на европейската и международната левица. Затова приемницата на Българска комунистическа партия, която в миналото е напуснала Втория социалистически интернационал, с цел да влезе в Третия – комунистическия, още веднъж кандидатства да бъде призната в него.
В съперничеството Лилов–Луканов победи линията на Лилов, която идващият водач на Българска социалистическа партия Жан Виденов доразви. Тази линия бе затвърдена в програмата „ Нови времена, нова България, нова Българска социалистическа партия “, създадена от Александър Лилов, неслучайно именуван Стратега, и утвърдена през 1994 година
Виденов също имаше свое виждане за това по какъв начин би трябвало да се развива партията, а и България. И виждаше България в Европейския съюз, само че не и в НАТО. По негово време като министър-председател на България страната подаде молба за участие в Европейския съюз. Линията на Виденов, необятно споделяна в Българска социалистическа партия, бе „ да “ на Европейски Съюз, „ не “ на НАТО, обаче не откри интернационална поддръжка. А и вътрешна. Правителството, ръководено от него, падна след невиждани демонстрации, поради тежката икономическа и финансова рецесия в страната.
Според остарели комунисти – и Лукановата, и Виденовата зима, станали нарицателни като синоним на остра рецесия, са умишлено провокирани от „ наши приятели “, станали за една нощ капиталисти, „ с цел да намразят хората Българска комунистическа партия и да не помнят, че при Тодор Живков живяха добре “. Дали е по този начин, през днешния ден е доста мъчно да се каже, а другият политически лагер, естествено, има собствен роман за събитията: „ България постоянно се проваля, когато Българска социалистическа партия ръководи “ и „ Когато Българска социалистическа партия ръководи има единствено рецесии - финансова и икономическа “.
Този роман се е трансформирал в факсимиле, което и през днешния ден понякога някой огласява от парламентарната естрада, тъй като във всеки миг идват нови гласоподаватели, които би трябвало да бъдат възпитавани в „ правата религия “. Защото в България на прехода напълно не е на мода да си ляв.
Защо най-бедната страна в Европейския съюз е населявана от
хора, които избират да настояват, че са десни и да гласоподават за партии, обявяващи се за десни, е тематика на различен диалог. Но факт, с който ръководителите на Българска социалистическа партия няма по какъв начин да не се преценяват, в случай че желаят да запазят мястото ѝ на масата, на която се взимат решенията за страната.
В края на 90-те години митът за неизбежните провали на Българска социалистическа партия бе преди малко зародил, съвременен и се споделяше безрезервно от мнозина. В такава конюнктура социалистическата партия трябваше да мисли по какъв начин не просто да оцелява, а да прави това, за което се основават партиите – да печелят избори и да претворяват своето виждане за света в каузи.
На Българска социалистическа партия още веднъж ѝ провървя и тя оцеля във време, в което даже закрепили се за малко някогашни комунистически партии последователно залязваха. Пример – откакто на два пъти завоюва президентски избори, Социалдемокрация на Република Полша, съвсем изчезна.
В тези времена отпред на Българска социалистическа партия застанаха нови водачи, също визионери – първо Георги Първанов, а откакто той беше определен за президент – Сергей Станишев.
Първанов измисли „ Коалиция за България “ и отвори Българска социалистическа партия към центъра.Важна стъпка по този път бе историческото помиряване с Движение за права и свободи – от името на партията, правоприемница на Българска комунистическа партия, той се извини на българските турци за Възродителния развой. В „ Коалиция за България “ пък социалистите влязоха в съюз с тези, основно някогашни членове на Българска комунистическа партия, които я бяха напуснали, недоволни от това, че преобразуването ѝ в социалдемократическа партия става постепенно.
Благодарение на тази политика Българска социалистическа партия завоюва президентските избори през 2001 година и то месеци, откакто се бе класирала трета на парламентарен избор. Лидерът ѝ Георги Първанов стана държавен глава и повтори този триумф и през 2006 година Интересен е методът, по който стана това – като че ли самата орис тикаше Първанов към това да се кандидатира за президент. В този миг Българска социалистическа партия не се радваше на благо отношение от страна на политическите наблюдаващи. Напротив, предричаха ѝ скорошна гибел, изтъквайки третото й място на парламентарните избори и спадащите гласове, получавани от нея на избори.
През 1997 година, незабавно след Виденовата зима социалистите печелят 939 308 гласа, а през 2001 година, когато са трети след Национална движение „Симеон Втори" и ОДС – 783 372 гласа. Днес тези цифри наподобяват внушително, само че тогава, когато първенецът взимаше доста над милион, не беше по този начин.
В тази конюнктура Първанов, отчитайки антикомунистическите рефлекси, поддържани в обществото, търсеше претендент за президент, равно далечен от главните политически цветове. И, откакто не го откри, бе заставен да се кандидатира самичък. Резултатът от вота сподели, че това, което гласоподавателите мислят за българската левица, много се отличава от това, което анализаторите внушават от медиите.
Постигнатата победа разреши на левицата да изправи тил и да изиска и изпълнителната власт. Още повече че пристигна и дълго чаканото интернационално самопризнание. Българска социалистическа партия стана пълновръстен член на Социалистическия интернационал през 2003 година и на Партията на европейските социалисти през идната 2004 година
След като на изборите през 2005 година печели 1 129 196 гласа, Българска социалистическа партия става ръководеща партия, а нейният водач – Сергей Станишев – министър-председател. Този триумф идва след в допълнение отваряне на социалистическата партия към центъра и взимане на гласове от така наречен външна страна. Бившата Българска комунистическа партия към този момент е в съюз освен с тези, които са я напускали, с партията на българските турци, против които е бил ориентиран Възродителния развой, само че и с партията на царя, който комунистите в миналото са изгонили от страната и са разстреляли чичо му след Народния съд.
Тази политика без подозрение носи електорален триумф. Но в левицата се натрупват напрежения по линията „ за какво все би трябвало да отстъпваме “. Голяма част от бесепарите, почтени някогашни комунисти, са принудени да „ гълтат жабета “ - те преглъщат „ предателите “, напускали партията и работили против нея, преглъщат НАТО, „ монархо-фашистите “, даже плоския налог.
И по тази причина не е инцидентно, че идващите водачи на Българска социалистическа партия сменят визията, обръщайки се към този „ чугунен болшевик “, вероятно разчитайки, че ще запазят гласовете, които приближаването към центъра е донесло на левицата. Михаил Миков, който сяда след Станишев в шефския кабинет на „ Позитано “ 20, сменя името на лявата коалиция – от „ Коалиция за България “, тя става „ Българска социалистическа партия лява България “. Надеждите за опазване на гласовете обаче не се оправдават.
505 527 – толкоз получават алените през 2014 година
Социалистите сменят водача си през 2016 и съумяват да възстановят електорално доверие през 2017-а.
Корнелия Нинова сменя коренно курса на Българска социалистическа партия, затвърждавайки национално-консервативното в него. Този курс харесва на „ остарелия бесепар “, само че извоюваните центристки гласове последователно се губят. Появяват се и нови играчи на политическия терен, които също протягат ръка към левите гласове.
И по тази причина решението на задачата по какъв начин Българска социалистическа партия да остане важен фактор в българската политика е толкоз мъчно.
Но делегатите на 50-я конгрес би трябвало да го намерят. Със самочувствието на партия, осигурила спокойния преход на България – тъй като България не е нито Чехия, нито Полша, тук към участие в Българска комунистическа партия се стремяха до края на 1989 година Българската комунистическа партия извърши индустриализацията на страната, трансформира я от бедна страна с най-вече селско население в промишлена страна с нуклеарна енергетика и галактическа стратегия. Това е предишното, с помощта на което България има стопанска система. Нима след 1989 година е издигната значима енергийна или промишлена мощ?
Но към този момент времената са други.
И за Българска социалистическа партия идва време, когато би трябвало да написа още веднъж стратегия „ Нови времена, нова България, нова Българска социалистическа партия “. Да регистрира за какво от близо три милиона гласа стигна до по-малко от триста хиляди. Но без яд и без да търси отговорни. Защото такива няма.
Търсенето на отговорни е път за на никое място - историята на българската десница го демонстрира.
В живота всичко се мени, а най-новата история на българската левица демонстрира, че нейните водачи са успявали да следват ритъма на времето.
В момента българските социалисти стягат съвещание на 50-ия си конгрес, което би трябвало да се организира на 11 февруари в зала 3 на НДК. На него 950-те делегати, много от които несменяеми през целия преход, ще понесат на плещите си предишното на партията си с вяра да я изведат към бъдещето. Отново. Но за разлика от доста други основни конгреси на левицата над този в най-малка степен тегне сянката на комунистическото минало, само че в доста огромна – на последните години, в които социалистическата партия загуби повече от две трети от гласовете си – от 955 490 на вота на 26 март 2017 година до 232 958 на 2 октомври 2022 година
Как се стигна дотук и чия е отговорността?
Може ли изобщо да се приказва за отговорност и виновност?
Преходът завари Българската комунистическа партия с един милион членове и макар че мнозина хвърлиха алените книжки още в края на 1989 година, на първите избори, извършени в нова обществено-политическа среда – тези за Велико национално заседание на 10 и 17 юни 1990 година, Българска комунистическа партия, към този момент прекръстила се на Българска социалистическа партия, завоюва 2 887 766 и победи.
Българска комунистическа партия се преименува в Българска социалистическа партия след общопартиен референдум, на който 86,71 % от участвалите поддържат новото име. Днес мнозина си спомнят, че тогава главната борба при някогашните комунисти бе каква партия да бъде Българска социалистическа партия – на демократичния социализъм или социалдемократическа.
Първата линия въплъщава Александър Лилов, втората – Андрей Луканов. И двамата са партийни визионери, и двамата желаят някогашната Българска комунистическа партия да се обнови и да остане важен фактор в българския политически живот, само че и да бъде призната в фамилията на европейската и международната левица. Затова приемницата на Българска комунистическа партия, която в миналото е напуснала Втория социалистически интернационал, с цел да влезе в Третия – комунистическия, още веднъж кандидатства да бъде призната в него.
В съперничеството Лилов–Луканов победи линията на Лилов, която идващият водач на Българска социалистическа партия Жан Виденов доразви. Тази линия бе затвърдена в програмата „ Нови времена, нова България, нова Българска социалистическа партия “, създадена от Александър Лилов, неслучайно именуван Стратега, и утвърдена през 1994 година
Виденов също имаше свое виждане за това по какъв начин би трябвало да се развива партията, а и България. И виждаше България в Европейския съюз, само че не и в НАТО. По негово време като министър-председател на България страната подаде молба за участие в Европейския съюз. Линията на Виденов, необятно споделяна в Българска социалистическа партия, бе „ да “ на Европейски Съюз, „ не “ на НАТО, обаче не откри интернационална поддръжка. А и вътрешна. Правителството, ръководено от него, падна след невиждани демонстрации, поради тежката икономическа и финансова рецесия в страната.
Според остарели комунисти – и Лукановата, и Виденовата зима, станали нарицателни като синоним на остра рецесия, са умишлено провокирани от „ наши приятели “, станали за една нощ капиталисти, „ с цел да намразят хората Българска комунистическа партия и да не помнят, че при Тодор Живков живяха добре “. Дали е по този начин, през днешния ден е доста мъчно да се каже, а другият политически лагер, естествено, има собствен роман за събитията: „ България постоянно се проваля, когато Българска социалистическа партия ръководи “ и „ Когато Българска социалистическа партия ръководи има единствено рецесии - финансова и икономическа “.
Този роман се е трансформирал в факсимиле, което и през днешния ден понякога някой огласява от парламентарната естрада, тъй като във всеки миг идват нови гласоподаватели, които би трябвало да бъдат възпитавани в „ правата религия “. Защото в България на прехода напълно не е на мода да си ляв.
Защо най-бедната страна в Европейския съюз е населявана от
хора, които избират да настояват, че са десни и да гласоподават за партии, обявяващи се за десни, е тематика на различен диалог. Но факт, с който ръководителите на Българска социалистическа партия няма по какъв начин да не се преценяват, в случай че желаят да запазят мястото ѝ на масата, на която се взимат решенията за страната.
В края на 90-те години митът за неизбежните провали на Българска социалистическа партия бе преди малко зародил, съвременен и се споделяше безрезервно от мнозина. В такава конюнктура социалистическата партия трябваше да мисли по какъв начин не просто да оцелява, а да прави това, за което се основават партиите – да печелят избори и да претворяват своето виждане за света в каузи.
На Българска социалистическа партия още веднъж ѝ провървя и тя оцеля във време, в което даже закрепили се за малко някогашни комунистически партии последователно залязваха. Пример – откакто на два пъти завоюва президентски избори, Социалдемокрация на Република Полша, съвсем изчезна.
В тези времена отпред на Българска социалистическа партия застанаха нови водачи, също визионери – първо Георги Първанов, а откакто той беше определен за президент – Сергей Станишев.
Първанов измисли „ Коалиция за България “ и отвори Българска социалистическа партия към центъра.Важна стъпка по този път бе историческото помиряване с Движение за права и свободи – от името на партията, правоприемница на Българска комунистическа партия, той се извини на българските турци за Възродителния развой. В „ Коалиция за България “ пък социалистите влязоха в съюз с тези, основно някогашни членове на Българска комунистическа партия, които я бяха напуснали, недоволни от това, че преобразуването ѝ в социалдемократическа партия става постепенно.
Благодарение на тази политика Българска социалистическа партия завоюва президентските избори през 2001 година и то месеци, откакто се бе класирала трета на парламентарен избор. Лидерът ѝ Георги Първанов стана държавен глава и повтори този триумф и през 2006 година Интересен е методът, по който стана това – като че ли самата орис тикаше Първанов към това да се кандидатира за президент. В този миг Българска социалистическа партия не се радваше на благо отношение от страна на политическите наблюдаващи. Напротив, предричаха ѝ скорошна гибел, изтъквайки третото й място на парламентарните избори и спадащите гласове, получавани от нея на избори.
През 1997 година, незабавно след Виденовата зима социалистите печелят 939 308 гласа, а през 2001 година, когато са трети след Национална движение „Симеон Втори" и ОДС – 783 372 гласа. Днес тези цифри наподобяват внушително, само че тогава, когато първенецът взимаше доста над милион, не беше по този начин.
В тази конюнктура Първанов, отчитайки антикомунистическите рефлекси, поддържани в обществото, търсеше претендент за президент, равно далечен от главните политически цветове. И, откакто не го откри, бе заставен да се кандидатира самичък. Резултатът от вота сподели, че това, което гласоподавателите мислят за българската левица, много се отличава от това, което анализаторите внушават от медиите.
Постигнатата победа разреши на левицата да изправи тил и да изиска и изпълнителната власт. Още повече че пристигна и дълго чаканото интернационално самопризнание. Българска социалистическа партия стана пълновръстен член на Социалистическия интернационал през 2003 година и на Партията на европейските социалисти през идната 2004 година
След като на изборите през 2005 година печели 1 129 196 гласа, Българска социалистическа партия става ръководеща партия, а нейният водач – Сергей Станишев – министър-председател. Този триумф идва след в допълнение отваряне на социалистическата партия към центъра и взимане на гласове от така наречен външна страна. Бившата Българска комунистическа партия към този момент е в съюз освен с тези, които са я напускали, с партията на българските турци, против които е бил ориентиран Възродителния развой, само че и с партията на царя, който комунистите в миналото са изгонили от страната и са разстреляли чичо му след Народния съд.
Тази политика без подозрение носи електорален триумф. Но в левицата се натрупват напрежения по линията „ за какво все би трябвало да отстъпваме “. Голяма част от бесепарите, почтени някогашни комунисти, са принудени да „ гълтат жабета “ - те преглъщат „ предателите “, напускали партията и работили против нея, преглъщат НАТО, „ монархо-фашистите “, даже плоския налог.
И по тази причина не е инцидентно, че идващите водачи на Българска социалистическа партия сменят визията, обръщайки се към този „ чугунен болшевик “, вероятно разчитайки, че ще запазят гласовете, които приближаването към центъра е донесло на левицата. Михаил Миков, който сяда след Станишев в шефския кабинет на „ Позитано “ 20, сменя името на лявата коалиция – от „ Коалиция за България “, тя става „ Българска социалистическа партия лява България “. Надеждите за опазване на гласовете обаче не се оправдават.
505 527 – толкоз получават алените през 2014 година
Социалистите сменят водача си през 2016 и съумяват да възстановят електорално доверие през 2017-а.
Корнелия Нинова сменя коренно курса на Българска социалистическа партия, затвърждавайки национално-консервативното в него. Този курс харесва на „ остарелия бесепар “, само че извоюваните центристки гласове последователно се губят. Появяват се и нови играчи на политическия терен, които също протягат ръка към левите гласове.
И по тази причина решението на задачата по какъв начин Българска социалистическа партия да остане важен фактор в българската политика е толкоз мъчно.
Но делегатите на 50-я конгрес би трябвало да го намерят. Със самочувствието на партия, осигурила спокойния преход на България – тъй като България не е нито Чехия, нито Полша, тук към участие в Българска комунистическа партия се стремяха до края на 1989 година Българската комунистическа партия извърши индустриализацията на страната, трансформира я от бедна страна с най-вече селско население в промишлена страна с нуклеарна енергетика и галактическа стратегия. Това е предишното, с помощта на което България има стопанска система. Нима след 1989 година е издигната значима енергийна или промишлена мощ?
Но към този момент времената са други.
И за Българска социалистическа партия идва време, когато би трябвало да написа още веднъж стратегия „ Нови времена, нова България, нова Българска социалистическа партия “. Да регистрира за какво от близо три милиона гласа стигна до по-малко от триста хиляди. Но без яд и без да търси отговорни. Защото такива няма.
Търсенето на отговорни е път за на никое място - историята на българската десница го демонстрира.
В живота всичко се мени, а най-новата история на българската левица демонстрира, че нейните водачи са успявали да следват ритъма на времето.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ