Куче без зъби. Може ли Съветът за сигурност на ООН да излезе от задънена улица
Досега не се беше случвало, само че не щеш ли стана: страна от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации атакува прилежаща страна, а си остана в Организация на обединените нации. Остана и като непрекъснат член на Съвета за сигурност, дори го оглави по силата на ротационното председателство. Няма ли да има край всичко това?
Откакто е почнала войната в Украйна, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации наподобява на куче без зъби. В него 5 страни имат право на несъгласие - Англия, Китай, Съединени американски щати, Франция и самата Русия, т.е. страната агресор. Никакво решение не може да мине без нейно утвърждение.
Колкото и неуместна да е обстановката, тази система устройва освен Русия, само че и " петимата непрекъснати " членове - без значение от моралните последици на тяхното безучастие и неспособността на Организация на обединените нации да предотврати назряващ спор в сърцето на Европа.
Две думи за историята
Cъздадена в края на Втората международна война особено с цел да опазва мира и сигурността, Организация на обединените нации не се оправя приемливо с главната си задача. Дори в местата където е имало или имат наличие миротворчески сили на Организация на обединените нации, ситуацията е в множеството случаи не толкоз дълготраен мир, едвам не се допусне тлеещите въглени на раздора да се разгорят с кървави пламъци.
Що се отнася до неуспехите на миротворческите задачи на Организация на обединените нации, описът е дълъг. Някои от неуспехите на организацията, да вземем за пример в Сомалия, Руанда и някогашна Югославия (Сребреница), са добили изключително трагични измерения и са станали причина за хиляди жертви.
Исторически видяно, Организация на обединените нации набира обороти последователно и едвам в края на 50-те се утвърждава като интернационална организация с световен престиж. За да бъде една страна през днешния ден интернационално приета за суверенна, тя би трябвало да е член на Организация на обединените нации. С две думи: в случай че си член на Организация на обединените нации - съществуваш, в случай че не си - не съществуваш.
Нагледни образци са Косово и Тайван , които въпреки и да действат като самостоятелни страни - не са членове на Организация на обединените нации и имат единствено лимитирано интернационално самопризнание.
България е член на Организация на обединените нации от 1955 година
Кога са видяни недъзите
Принципните дефекти на Съвета за сигурност - основният контролен орган на Организация на обединените нации върху мира и сигурността - са били видяни скоро след основаването на организацията през 1945 година
По това време обаче спечелилите във Втората международна война (Великобритания, Китай, Русия, Съединени американски щати и Франция) са разполагали със стабилен политически капитал и са могли да прокарат правилник, който им е дал неповторими пълномощия, най-много правото за налагане на несъгласие.
Примерно, в случай че Организация на обединените нации се създаваше през днешния ден, не би било допустимо по никакъв метод да се реализира консенсус за структурата на Съвета в тази форма, в която той съществува и най-много за правото на несъгласие на непрекъснатите членове.
Ако Организация на обединените нации се създаваше през днешния ден, нямаше да има по какъв начин да се оформи същата конструкция на Съвета за сигурност
Ще загатна тук една любопитна историческа детайлност. Когато се е решавал въпросът за избиране място за централата на Организация на обединените нации, са били препоръчани няколко страни и градове, обаче Сталин по рекомендация на специфичния си посланник Андрей Громико , е изразил поддръжка за град Ню Йорк. Громико след това загатва в записките си, че концепцията на Сталин е била в това, че държавата-домакин не би могла да напусне организацията при каквито и да било условия.
В самата Организация на обединените нации на няколко пъти са предриемани опити за промяна на Съвета за сигурност или най-малко за необятна полемика по какъв начин тази промяна може да се реализира, само че досега - към този момент 30 година след първата самодейност на тогавашния Генерален Секретар Бутрос Бутрос Гали - няма резултат. Единствената промяна в структурата на Съвета е била направена през 1965 година когато представителството на краткотрайните членове е било разширено от 6 на 10.
Каква да е промяната
През годините са се оформили няколко известни хрумвания за промяна, които обгръщат правото на несъгласие на " петимата непрекъснати ", увеличение броя на членовете на Съвета (в момента са 15 – 5 непрекъснати и 10 краткотрайни с двугодишни мандати), районното посланичество, работните способи на Съвета и динамичността на връзките сред Общото заседание и Съвета.
Има няколко известни хрумвания за промяна на Съвета за сигурност
Сред концепциите за промяна, които имат релативно висока интернационална поддръжка, е включването на четири спомагателни непрекъснати члена - Германия, Япония, Индия и Бразилия – по този начин наречената група G-4 , обаче без право на несъгласие. И четирите страни взаимно се поддържат, а имат също по този начин поддръжката на четири от " петимата непрекъснати " - Англия, Русия, Съединени американски щати и Франция.
Петият непрекъснат член - Китай - не е изразявал намерено мнението си към тази концепция. Предполага се, че Пекин може да има опасения за непрекъснатото участие на Индия и Япония, които са стопански и политически противници на Китай в Азия.
Следва да се означи че финансовият принос в бюджета на Организация на обединените нации на всеки от четиримата евентуални претенденти е по-голям в сравнение с приносът на Русия – непрекъснат член на Съвета.
Друга известна концепция е тази за разширение на участието от 15 до 21 или 25 страни, само че без нови непрекъснати. Макар че по този метод Съветът ще има по-голяма представителност на другите гласове в Организация на обединените нации, опасенията са свързани с това, че Съветът може сходно на Общото заседание да се трансформира в огромна говорилня с мъчно и постепенно приемане на решения. Дори в настоящия му състав е имало случаи, когато съвещанията на Съвета са продължавали след среднощ или са били отлагани за идващия ден.
Групата на африканските страни не без съображение предлага в Съвета да бъдат включени като непрекъснати членове две страни (без право на вето) от Африка и две от Азия . Това звучи като демократична концепция, само че финансовият принос в бюджета на Организация на обединените нации на която и да било страна от черния континент е нищожен и, надлежно, африканските гласове са много по-тихи.
Правото на несъгласие
Най-сетне опираме до основния проблем в Съвета за сигурност – правото на всеки от " петимата непрекъснати " да блокира прокарването на решения, които са срещу ползите му – правото на несъгласие. Това може да се дефинира като ябълката на раздора в Организация на обединените нации защото при общо взето демократичните правила на работа на организацията правото на несъгласие на всеки от " петимата непрекъснати " е обект навън неодобрение от другите членове на Организация на обединените нации и е всъщност отживялост която не би следвало да има място в актуалния свят.
Обърнах се за коментар към господин Стефан Тафров , някогашен непрекъснат представител на България в Организация на обединените нации с два мандата. Посланник Тафров на два пъти – през септември 2002 година и декември 2003 година е бил ротационен ръководител на Съвета за сигурност и по този метод е взел участие най-непосредствено в работата на органа.
Първото, което го попитах, беше обвързвано с една концепция, препоръчана напролет от Индонезия - да се вкарат мироопазващи сили на Организация на обединените нации в тези украински територии, които в този момент са окупирани от Русия. Интересуваше ме за какво по този начин бързо беше забравена тази концепция.
Предложението за мироопазващи сили на Организация на обединените нации в Украйна е отхвърлено от самата Украйна
Тафров сподели, че предлагането е отхвърлено от самата Украйна, тъй като съгласно нея това би увековечило окупацията на украински територии от страна на Русия и би означавало заледяване на спора.
" Разполагането на мироопазващи сили в един спор може да има смисъл единствено когато има мир или най-малко помирение. Но такова няма ", сподели Тафров. Няма и единодушие сред двете страни къде би трябвало да минава границата, добави той.
Украйна и интернационалната общественост поддържат концепцията за съществуването на Украйна в интернационално приетите й граници в това число и Крим.
Как ще продължи Организация на обединените нации
Попитах го също за парадокса, в който се намира Организация на обединените нации - сега един от петте непрекъснати пазители на международния мир и сигурност е агресор и няма кой да му се опълчи, защото таман " пазителят " (Русия) разполага с право на несъгласие. Има ли метод това да се промени?
Стефан Тафров се базира на Хартата - главният документ на Организация на обединените нации, в който се контролира активността на Съвета за сигурност. В нея написа, че за промени са нужни 2/3 от гласовете на страните-членки в Общото заседание (парламентът на ООН).
" Това прави въпроса за всевъзможни промени, изключително промени на Съвета за сигурност, доста спорен, тъй като е извънредно мъчно да се реализира консенсус с 2/3 от гласовете ", сподели Тафров.
Въпросът за всевъзможни промени, изключително в Съвета за сигурност, е доста проблематиченСтефан Тафров
Според него от доста години има няколко страни, които се пробват да станат (постоянни) членове на Съвета за сигурност, опирайки се на своята икономическа и политическа значителност в света. Сред тези страни са, да вземем за пример, Германия и Япония. От Латинска Америка тази роля се пада на Бразилия. Африка изобщо не е показана в Съвета за сигурност. Индия, която е към този момент най-населената страна в света, също не е непрекъснат член.
" Така че въпросът за промяна на Съвета за сигурност не е нов, той по-скоро опира до разширението на участието в този изпълнителен орган " сподели Тафров, съгласно който този въпрос няма елементарно решение.
Той даде образци.
Кой против какво е
Китай, който е непрекъснат член, не гледа благосклонно към опцията за присъединение на Индия или Япония. В Латинска Америка въпреки това, Аржентина не е съгласна с кандидатурата на Бразилия за непрекъснато участие. Мексико също показва противоречие до известна степен. Дори в Европа - Италия, да вземем за пример, не е изключително въодушевена за допустимо непрекъснато участие на Германия. Няма единна позиция на Европейския Съюз по този въпрос. " Така че въпросът за допустимо разширение на участието в Съвета за сигурност нито ще се реши елементарно, нито пък ще е скоро ", сподели той.
Попитах го и по какъв начин злополуката в Украйна се вписва в концепцията за многовекторна дипломация на Организация на обединените нации. " Руската експанзия против Украйна е нещо качествено ново, защото от основаването на Организация на обединените нации през 1945 година не е имало обстановка, при която непрекъснат член на Съвета за сигурност да е нахлувал в прилежаща страна и да е анексирал територии на прилежаща страна ", подсети Тафров.
Той добави, че анексията е осъществена за първи път през 2014 година с присъединението на Крим, а в този момент, през февруари 2022 година, се е добавило военното нахлуване на Русия против Украйна и окупирането на територии на прилежаща страна.
" Тези нападателни дейности повдигнаха още веднъж въпроса за правото на несъгласие на непрекъснатите членове (сред които е и Русия), обаче и този въпрос е сложен за решение. Основната линия на Организация на обединените нации е, че това е универсална организация ", сподели Тафров.
Какво значи " универсализъм "
Според него в историята на многостранната дипломация е залегнал правилото на универсализма, тъй като единствено той е използван, с цел да може една такава организация да е ефикасна. Ако огромни артисти на международната политическа сцена са отвън нея, организацията губи своята значителност. " Поради това даже в най-напрегнатите моменти по време на Студената война, да вземем за пример, в никакъв случай не е стоял на дневен ред въпросът някой от непрекъснатите членове да напусне организацията.
Дори в най-напрегнатите моменти на Студената война не е стоял въпросът, че някой от непрекъснатите членове би трябвало да напусне организациятаСтефан Тафров
Исторически може да се напомни ориста на Обществото на народите – предшественикът на Организация на обединените нации (1920-46), който постанова наказания на нацистка Германия и фашистка Италия . Двете страни напущат организацията, вследствие на което тя бързо изгубва своята роля и завършва активността си. Не бива да се допусне това да се случи с Организация на обединените нации, счита Тафров.
Според него смисълът на многостранната дипломация е да се обезпечи непрекъснат механизъм за диалози сред всички страни, в това число и сред страни, намиращи се във боен спор. Този принцип би бил нарушен, в случай че някоя страна-членка се види принудена да напусне организацията. " Именно заради тази причина Хартата на Организация на обединените нации е направена по този начин, че да не може елементарно да се трансформира и да резервира господстващото място на петте непрекъснати члена на Съвета за сигурност – спечелилите във Втората международна война ", сподели Тафров.
" Разбира се, това слага Организация на обединените нации в нежелана роля, защото тя към този момент не отразява картината на света такава, каквато е през днешния ден, и позволява обстановка, при която непрекъснат член на Съвета за сигурност - който по хипотеза се явява страж на международния мир и сигурност – жестоко да погазва нормите на международния мир и сигурност ", добави той.
Стефан Тафров твърди, че в случай че се стигне до обстановка, в която Русия е принудена да напусне организацията, това би означавало завършек на Организация на обединените нации. Жизнеността на Организация на обединените нации се дължи на правилото за универсално присъединяване. Това е една непрекъсната дипломатическа конференция, в която на масата се показани всички играчи – и положителни и неприятни. " Аз никак не съм оптимист, че елементарно ще се стигне до някаква смяна на тази обстановка ", сподели той.
Откакто е почнала войната в Украйна, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации наподобява на куче без зъби. В него 5 страни имат право на несъгласие - Англия, Китай, Съединени американски щати, Франция и самата Русия, т.е. страната агресор. Никакво решение не може да мине без нейно утвърждение.
Колкото и неуместна да е обстановката, тази система устройва освен Русия, само че и " петимата непрекъснати " членове - без значение от моралните последици на тяхното безучастие и неспособността на Организация на обединените нации да предотврати назряващ спор в сърцето на Европа.
Две думи за историята
Cъздадена в края на Втората международна война особено с цел да опазва мира и сигурността, Организация на обединените нации не се оправя приемливо с главната си задача. Дори в местата където е имало или имат наличие миротворчески сили на Организация на обединените нации, ситуацията е в множеството случаи не толкоз дълготраен мир, едвам не се допусне тлеещите въглени на раздора да се разгорят с кървави пламъци.
Що се отнася до неуспехите на миротворческите задачи на Организация на обединените нации, описът е дълъг. Някои от неуспехите на организацията, да вземем за пример в Сомалия, Руанда и някогашна Югославия (Сребреница), са добили изключително трагични измерения и са станали причина за хиляди жертви.
Исторически видяно, Организация на обединените нации набира обороти последователно и едвам в края на 50-те се утвърждава като интернационална организация с световен престиж. За да бъде една страна през днешния ден интернационално приета за суверенна, тя би трябвало да е член на Организация на обединените нации. С две думи: в случай че си член на Организация на обединените нации - съществуваш, в случай че не си - не съществуваш.
Нагледни образци са Косово и Тайван , които въпреки и да действат като самостоятелни страни - не са членове на Организация на обединените нации и имат единствено лимитирано интернационално самопризнание.
България е член на Организация на обединените нации от 1955 година
Кога са видяни недъзите
Принципните дефекти на Съвета за сигурност - основният контролен орган на Организация на обединените нации върху мира и сигурността - са били видяни скоро след основаването на организацията през 1945 година
По това време обаче спечелилите във Втората международна война (Великобритания, Китай, Русия, Съединени американски щати и Франция) са разполагали със стабилен политически капитал и са могли да прокарат правилник, който им е дал неповторими пълномощия, най-много правото за налагане на несъгласие.
Примерно, в случай че Организация на обединените нации се създаваше през днешния ден, не би било допустимо по никакъв метод да се реализира консенсус за структурата на Съвета в тази форма, в която той съществува и най-много за правото на несъгласие на непрекъснатите членове.
Ако Организация на обединените нации се създаваше през днешния ден, нямаше да има по какъв начин да се оформи същата конструкция на Съвета за сигурност
Ще загатна тук една любопитна историческа детайлност. Когато се е решавал въпросът за избиране място за централата на Организация на обединените нации, са били препоръчани няколко страни и градове, обаче Сталин по рекомендация на специфичния си посланник Андрей Громико , е изразил поддръжка за град Ню Йорк. Громико след това загатва в записките си, че концепцията на Сталин е била в това, че държавата-домакин не би могла да напусне организацията при каквито и да било условия.
В самата Организация на обединените нации на няколко пъти са предриемани опити за промяна на Съвета за сигурност или най-малко за необятна полемика по какъв начин тази промяна може да се реализира, само че досега - към този момент 30 година след първата самодейност на тогавашния Генерален Секретар Бутрос Бутрос Гали - няма резултат. Единствената промяна в структурата на Съвета е била направена през 1965 година когато представителството на краткотрайните членове е било разширено от 6 на 10.
Каква да е промяната
През годините са се оформили няколко известни хрумвания за промяна, които обгръщат правото на несъгласие на " петимата непрекъснати ", увеличение броя на членовете на Съвета (в момента са 15 – 5 непрекъснати и 10 краткотрайни с двугодишни мандати), районното посланичество, работните способи на Съвета и динамичността на връзките сред Общото заседание и Съвета.
Има няколко известни хрумвания за промяна на Съвета за сигурност
Сред концепциите за промяна, които имат релативно висока интернационална поддръжка, е включването на четири спомагателни непрекъснати члена - Германия, Япония, Индия и Бразилия – по този начин наречената група G-4 , обаче без право на несъгласие. И четирите страни взаимно се поддържат, а имат също по този начин поддръжката на четири от " петимата непрекъснати " - Англия, Русия, Съединени американски щати и Франция.
Петият непрекъснат член - Китай - не е изразявал намерено мнението си към тази концепция. Предполага се, че Пекин може да има опасения за непрекъснатото участие на Индия и Япония, които са стопански и политически противници на Китай в Азия.
Следва да се означи че финансовият принос в бюджета на Организация на обединените нации на всеки от четиримата евентуални претенденти е по-голям в сравнение с приносът на Русия – непрекъснат член на Съвета.
Друга известна концепция е тази за разширение на участието от 15 до 21 или 25 страни, само че без нови непрекъснати. Макар че по този метод Съветът ще има по-голяма представителност на другите гласове в Организация на обединените нации, опасенията са свързани с това, че Съветът може сходно на Общото заседание да се трансформира в огромна говорилня с мъчно и постепенно приемане на решения. Дори в настоящия му състав е имало случаи, когато съвещанията на Съвета са продължавали след среднощ или са били отлагани за идващия ден.
Групата на африканските страни не без съображение предлага в Съвета да бъдат включени като непрекъснати членове две страни (без право на вето) от Африка и две от Азия . Това звучи като демократична концепция, само че финансовият принос в бюджета на Организация на обединените нации на която и да било страна от черния континент е нищожен и, надлежно, африканските гласове са много по-тихи.
Правото на несъгласие
Най-сетне опираме до основния проблем в Съвета за сигурност – правото на всеки от " петимата непрекъснати " да блокира прокарването на решения, които са срещу ползите му – правото на несъгласие. Това може да се дефинира като ябълката на раздора в Организация на обединените нации защото при общо взето демократичните правила на работа на организацията правото на несъгласие на всеки от " петимата непрекъснати " е обект навън неодобрение от другите членове на Организация на обединените нации и е всъщност отживялост която не би следвало да има място в актуалния свят.
Обърнах се за коментар към господин Стефан Тафров , някогашен непрекъснат представител на България в Организация на обединените нации с два мандата. Посланник Тафров на два пъти – през септември 2002 година и декември 2003 година е бил ротационен ръководител на Съвета за сигурност и по този метод е взел участие най-непосредствено в работата на органа.
Първото, което го попитах, беше обвързвано с една концепция, препоръчана напролет от Индонезия - да се вкарат мироопазващи сили на Организация на обединените нации в тези украински територии, които в този момент са окупирани от Русия. Интересуваше ме за какво по този начин бързо беше забравена тази концепция.
Предложението за мироопазващи сили на Организация на обединените нации в Украйна е отхвърлено от самата Украйна
Тафров сподели, че предлагането е отхвърлено от самата Украйна, тъй като съгласно нея това би увековечило окупацията на украински територии от страна на Русия и би означавало заледяване на спора.
" Разполагането на мироопазващи сили в един спор може да има смисъл единствено когато има мир или най-малко помирение. Но такова няма ", сподели Тафров. Няма и единодушие сред двете страни къде би трябвало да минава границата, добави той.
Украйна и интернационалната общественост поддържат концепцията за съществуването на Украйна в интернационално приетите й граници в това число и Крим.
Как ще продължи Организация на обединените нации
Попитах го също за парадокса, в който се намира Организация на обединените нации - сега един от петте непрекъснати пазители на международния мир и сигурност е агресор и няма кой да му се опълчи, защото таман " пазителят " (Русия) разполага с право на несъгласие. Има ли метод това да се промени?
Стефан Тафров се базира на Хартата - главният документ на Организация на обединените нации, в който се контролира активността на Съвета за сигурност. В нея написа, че за промени са нужни 2/3 от гласовете на страните-членки в Общото заседание (парламентът на ООН).
" Това прави въпроса за всевъзможни промени, изключително промени на Съвета за сигурност, доста спорен, тъй като е извънредно мъчно да се реализира консенсус с 2/3 от гласовете ", сподели Тафров.
Въпросът за всевъзможни промени, изключително в Съвета за сигурност, е доста проблематиченСтефан Тафров
Според него от доста години има няколко страни, които се пробват да станат (постоянни) членове на Съвета за сигурност, опирайки се на своята икономическа и политическа значителност в света. Сред тези страни са, да вземем за пример, Германия и Япония. От Латинска Америка тази роля се пада на Бразилия. Африка изобщо не е показана в Съвета за сигурност. Индия, която е към този момент най-населената страна в света, също не е непрекъснат член.
" Така че въпросът за промяна на Съвета за сигурност не е нов, той по-скоро опира до разширението на участието в този изпълнителен орган " сподели Тафров, съгласно който този въпрос няма елементарно решение.
Той даде образци.
Кой против какво е
Китай, който е непрекъснат член, не гледа благосклонно към опцията за присъединение на Индия или Япония. В Латинска Америка въпреки това, Аржентина не е съгласна с кандидатурата на Бразилия за непрекъснато участие. Мексико също показва противоречие до известна степен. Дори в Европа - Италия, да вземем за пример, не е изключително въодушевена за допустимо непрекъснато участие на Германия. Няма единна позиция на Европейския Съюз по този въпрос. " Така че въпросът за допустимо разширение на участието в Съвета за сигурност нито ще се реши елементарно, нито пък ще е скоро ", сподели той.
Попитах го и по какъв начин злополуката в Украйна се вписва в концепцията за многовекторна дипломация на Организация на обединените нации. " Руската експанзия против Украйна е нещо качествено ново, защото от основаването на Организация на обединените нации през 1945 година не е имало обстановка, при която непрекъснат член на Съвета за сигурност да е нахлувал в прилежаща страна и да е анексирал територии на прилежаща страна ", подсети Тафров.
Той добави, че анексията е осъществена за първи път през 2014 година с присъединението на Крим, а в този момент, през февруари 2022 година, се е добавило военното нахлуване на Русия против Украйна и окупирането на територии на прилежаща страна.
" Тези нападателни дейности повдигнаха още веднъж въпроса за правото на несъгласие на непрекъснатите членове (сред които е и Русия), обаче и този въпрос е сложен за решение. Основната линия на Организация на обединените нации е, че това е универсална организация ", сподели Тафров.
Какво значи " универсализъм "
Според него в историята на многостранната дипломация е залегнал правилото на универсализма, тъй като единствено той е използван, с цел да може една такава организация да е ефикасна. Ако огромни артисти на международната политическа сцена са отвън нея, организацията губи своята значителност. " Поради това даже в най-напрегнатите моменти по време на Студената война, да вземем за пример, в никакъв случай не е стоял на дневен ред въпросът някой от непрекъснатите членове да напусне организацията.
Дори в най-напрегнатите моменти на Студената война не е стоял въпросът, че някой от непрекъснатите членове би трябвало да напусне организациятаСтефан Тафров
Исторически може да се напомни ориста на Обществото на народите – предшественикът на Организация на обединените нации (1920-46), който постанова наказания на нацистка Германия и фашистка Италия . Двете страни напущат организацията, вследствие на което тя бързо изгубва своята роля и завършва активността си. Не бива да се допусне това да се случи с Организация на обединените нации, счита Тафров.
Според него смисълът на многостранната дипломация е да се обезпечи непрекъснат механизъм за диалози сред всички страни, в това число и сред страни, намиращи се във боен спор. Този принцип би бил нарушен, в случай че някоя страна-членка се види принудена да напусне организацията. " Именно заради тази причина Хартата на Организация на обединените нации е направена по този начин, че да не може елементарно да се трансформира и да резервира господстващото място на петте непрекъснати члена на Съвета за сигурност – спечелилите във Втората международна война ", сподели Тафров.
" Разбира се, това слага Организация на обединените нации в нежелана роля, защото тя към този момент не отразява картината на света такава, каквато е през днешния ден, и позволява обстановка, при която непрекъснат член на Съвета за сигурност - който по хипотеза се явява страж на международния мир и сигурност – жестоко да погазва нормите на международния мир и сигурност ", добави той.
Стефан Тафров твърди, че в случай че се стигне до обстановка, в която Русия е принудена да напусне организацията, това би означавало завършек на Организация на обединените нации. Жизнеността на Организация на обединените нации се дължи на правилото за универсално присъединяване. Това е една непрекъсната дипломатическа конференция, в която на масата се показани всички играчи – и положителни и неприятни. " Аз никак не съм оптимист, че елементарно ще се стигне до някаква смяна на тази обстановка ", сподели той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ