Варненски журналисти на фронтовата линия в Украйна
Доротея Николова и Румен Сарандев от екипа на Радио Варна се завърнаха от фронтовата линия в Украйна.
публикуваме без редакция описа на екипа, завърнал се от фронта в Украйна.
Един ден с Морската пехота на Украйна
Получаваме първата локация малко след 9 сутринта. Два часа по-рано сме потеглили от Одеса към Миколаив.
„ Момчетата молят да идем по-рано “, споделя Саша, до момента в който намества GPS-a за мястото, откъдето би трябвало да вземем връзката ни за деня – Костя.
Момчетата са част от независима компактна механизирана-ремонтна част на 88-ми батальон на 35-та бригада на Морската пехота – едно от главните ни места за посещаване в Украйна.
Локацията е в покрайнините на село, което както всички в близост, е било в окупация – с ударени и сринати или полусринати къщи, икономически постройки и индустриални пространства, с голямо количество очевидно изоставени домове и градини, откъдето охолно надничат оживели розови шубраци, полски цветя, лози и отрупани с плодове овошки.
Част от пътя минава около минирани полета. Узрелите п
рорасли житни класове наподобяват почтено златисти, всред полски растения, които се пробвам да оприлича на познати от България саморасляци из необработени аграрни масиви.
Яркочервените предупредителни знаци с череп и кости и надпис „ Необезопасено, мини! “, сложени до банкета на шосето обаче се виждат отдалеко, напомняйки внезапно, че с изключение на прозаичната застила зной, в същите тези полета дебне гибел.
Противопехотните мини са неразрешени в интернационален проект като извънредно рискови освен за бойците, само че и за цивилните. Въпреки това руснаците след нахлуването си в Украйна неведнъж ги употребяват, сходно на редица други неразрешени оръжия.
По времето, когато украинската войска съумява да изтласка окупаторите от региона, по чийто път минаваме – през ноември 2022 година, една трета от Украйна се оказва минирана. Към края на първата година от началото на войната мините заемат обща повърхност, колкото две Австрии.
Среден на растеж, слаб, чевръст, с казашки мустак и добре остриган, Костя - 27-годишен някогашен фотограф, публицист от Киив е пресофицерът, комуто са ни поверили.
Няколко часа по-късно потегляме към последваща локация. Иде ред на другите момчета, част от десантно-щурмова рота на Морската пехота.
Отиваме на обучение!
Сборният пункт е в следващо, бивше окупирано и освободено при украинската контраатака от късната есен на 2022 година, село.
Ние сме единственият различен медиен екип, с изключение на шофиращият след нас микробус на малкия екран на Украинската Рада (Парламентът), позволени до такава подготовка.
Шофирането лишава към час. Извън селото ни поема Щурвал – бивш боен водач, след това публицист и пресофицер към пехотата.
Висок, русоляв, с пружинираща бърза походка и съвсем класическа казашка прическа – много напомняща на благороден пребългарски маниер, Щурвал показва извънредно възприятие за комизъм, инфекциозен смях и положително схващане на български език.
Пътят е по пътища, неасфалтирани горски пътеки и междусинорни коловози. Някъде в гингерлика на Миколаивска и Херсонска области сме.
Локация няма. Преди време сходен подготвителен полигон бил ударен от руснаците, което наложило смяната на терена, ограничение на достъпа и повишение на сигурността.
Спираме нашите два „ медийни “ автомобила до други.
До мястото на „ подготвителния полигон “ има няколко минути вървене пешком. Чуват се птичи песни, доста в далечината и тон на сирени. „ Орките са почнали овреме през днешния ден “, се чува сбит коментар.
Под краката ни хрупат поизсъхнали треви и клонки. Осеяно е с гилзи.
Докато се пробвам да осмисля количеството и калибрите им, виждаме него – „ Козак – 2 “, бронирана военно-транспортна машина, създаден от украинска научно-производствена компания „ Практика “.
До началото на пълномащабното навлизане не се радвал на необикновен интерес, само че откакто двама от екипажа му оживели след директно попадение на ракета през купола на автомобила при започване на войната, обстановката бързо се обръща, споделя Щурвал.
Днес серията бронирани коли „ Козак “ е една от многото гордости на украинската отбранителна промишленост. Високопроходим, построен върху шаси на камион, употребяващ финландска бронирана стомана, с инсталирани противоминни седалки, „ Козак – 2 “ може да издържи детонацията на 6 кг. тротилов еквивалент.
Целият му екипаж са контрактници. Иначе казано, професионални бойци. Всички са на контракт отпреди 22-ра. В дребната представителна част има представители на четири етноса - украинци, кримски татарин, гагаузин и българин.
Аз съм единствената жена посред тестостерона – цивилно облечените медийни представители и опакованите в цялостно бойно сняряжение морски пехотинци, чиито погледи ме следват сякаш незабележимо.
Виталий Киряк е гагаузин от региона на Болград. Като възпитаник желал да се занимава със земеделие. Икономическата неустановеност го довела в армията. Първоначално в основаният в Болград 88-ми батальон, след това се мести в друго отделение на 35-та бригада. „ Всичко, което знаех и умея съм отдал на Въоръжените сили на Украйна “, споделя Виталий.
Преди 24 февруари мечтаел да се пенсионира, да посвети време на фамилията си – „ на жена ми и децата “, и да се любува на живота. Сега, както всички, желае просто да свърши войната. „ Рано или късно, ще се случи “, изяснява Витали, до момента в който се приготвя.
Колегите му са още по-малко словоохотливи, само че на драго сърце дават да ги снимат. Дори и в редките моменти на покой, до момента в който наблюдават следващия мач от Европейското състезание по футбол.
Преди 10 години, при започване на войната, в Донбас, Морската пехота на Украйна включвала единствено една бригада, 37-ма. Ескалацията на войната в идващите години довежда до основаването на още три.
„ Нашата “ - 35-та бригада, е сформирована през 2018 година
Девизът на всички в Морската пехота е " Винаги правилни! ".
Сражават се по суша. Отличават се в лекост на напредване, мощна дисциплинираност, скорост и добра пукотевица в придвижване – тактичност, която се оказва решаваща в боевете, в които вземат участие. Работят в най-тежките условия и в най-тежките задания, по думите на украинския президент Володимир Зеленски.
И несъмнено, тренировки за съвършеното стиковане сред щурмоваците.
Учението, до което ни позволяват, е в два поредни тура – с патрони диаметър 7.62 и диаметър 12.7, и без. То съставлява дребна част от класическото образование на Морската пехота. Понастоящем тренировките са главно на левия бряг на р. Днепър, тъй че бойците да се концентрират повече върху градски терени и интервенциите с лодки.
Прецизността при разгръщането на всяко придвижване и степента на стиковка на екипа се следят и проучват от разнообразни точки - взор от горната страна, взор отляво, взор начело, и по-късно се проучват. Всичко се изпипва.
Докато тече подготовката за учението, че и самото обучение звукът от предупредителните сирени и за отбой се чуват няколко пъти в далечината. Никой не им обръща внимание.
Усещането за прочут сюрреализъм се укрепва от седнали край клоните на дребното шубраци, които обезпечават някаква сянка в жегата - малко преди този момент термометърът е посочил 32 градуса, няколко морските пехотинци, заровили взор в телефоните си.
Мачът Словения - Сърбия от груповата фаза на Европейското по футбол тече с цялостна мощ.
Разходилият се до колата за фотоапарата си Костя носи няколко одеве набрани зарзали. Виждам още две дървета с плод наоколо.
Румен навлича няколко килограмовата защитна жилетка с надпис PRESS, с цел да се приближи оптимално близо.
Виталий се насочва към надвислото хълмче над подготвителния полигон.
Сигнал!
След няколко минути броят на гилзите се е нараснал доста.
Проектът " Истории от първа линия " е взаимен сред Доротея Николова и Румен Сарандев от екипа на Радио Варна и Олександр Барон от " Бесарабски фронт " в Одеса, Украйна. Той включва поредност от срещи, изявленията и видеа в Одеска, Миколаивска и Херсонска област в Украйна сред 16 и 24 юни 2024 г.
публикуваме без редакция описа на екипа, завърнал се от фронта в Украйна.
Един ден с Морската пехота на Украйна
Получаваме първата локация малко след 9 сутринта. Два часа по-рано сме потеглили от Одеса към Миколаив.
„ Момчетата молят да идем по-рано “, споделя Саша, до момента в който намества GPS-a за мястото, откъдето би трябвало да вземем връзката ни за деня – Костя.
Момчетата са част от независима компактна механизирана-ремонтна част на 88-ми батальон на 35-та бригада на Морската пехота – едно от главните ни места за посещаване в Украйна.
Локацията е в покрайнините на село, което както всички в близост, е било в окупация – с ударени и сринати или полусринати къщи, икономически постройки и индустриални пространства, с голямо количество очевидно изоставени домове и градини, откъдето охолно надничат оживели розови шубраци, полски цветя, лози и отрупани с плодове овошки.
Част от пътя минава около минирани полета. Узрелите п
рорасли житни класове наподобяват почтено златисти, всред полски растения, които се пробвам да оприлича на познати от България саморасляци из необработени аграрни масиви.
Яркочервените предупредителни знаци с череп и кости и надпис „ Необезопасено, мини! “, сложени до банкета на шосето обаче се виждат отдалеко, напомняйки внезапно, че с изключение на прозаичната застила зной, в същите тези полета дебне гибел.
Противопехотните мини са неразрешени в интернационален проект като извънредно рискови освен за бойците, само че и за цивилните. Въпреки това руснаците след нахлуването си в Украйна неведнъж ги употребяват, сходно на редица други неразрешени оръжия.
По времето, когато украинската войска съумява да изтласка окупаторите от региона, по чийто път минаваме – през ноември 2022 година, една трета от Украйна се оказва минирана. Към края на първата година от началото на войната мините заемат обща повърхност, колкото две Австрии.
Среден на растеж, слаб, чевръст, с казашки мустак и добре остриган, Костя - 27-годишен някогашен фотограф, публицист от Киив е пресофицерът, комуто са ни поверили.
Няколко часа по-късно потегляме към последваща локация. Иде ред на другите момчета, част от десантно-щурмова рота на Морската пехота.
Отиваме на обучение!
Сборният пункт е в следващо, бивше окупирано и освободено при украинската контраатака от късната есен на 2022 година, село.
Ние сме единственият различен медиен екип, с изключение на шофиращият след нас микробус на малкия екран на Украинската Рада (Парламентът), позволени до такава подготовка.
Шофирането лишава към час. Извън селото ни поема Щурвал – бивш боен водач, след това публицист и пресофицер към пехотата.
Висок, русоляв, с пружинираща бърза походка и съвсем класическа казашка прическа – много напомняща на благороден пребългарски маниер, Щурвал показва извънредно възприятие за комизъм, инфекциозен смях и положително схващане на български език.
Пътят е по пътища, неасфалтирани горски пътеки и междусинорни коловози. Някъде в гингерлика на Миколаивска и Херсонска области сме.
Локация няма. Преди време сходен подготвителен полигон бил ударен от руснаците, което наложило смяната на терена, ограничение на достъпа и повишение на сигурността.
Спираме нашите два „ медийни “ автомобила до други.
До мястото на „ подготвителния полигон “ има няколко минути вървене пешком. Чуват се птичи песни, доста в далечината и тон на сирени. „ Орките са почнали овреме през днешния ден “, се чува сбит коментар.
Под краката ни хрупат поизсъхнали треви и клонки. Осеяно е с гилзи.
Докато се пробвам да осмисля количеството и калибрите им, виждаме него – „ Козак – 2 “, бронирана военно-транспортна машина, създаден от украинска научно-производствена компания „ Практика “.
До началото на пълномащабното навлизане не се радвал на необикновен интерес, само че откакто двама от екипажа му оживели след директно попадение на ракета през купола на автомобила при започване на войната, обстановката бързо се обръща, споделя Щурвал.
Днес серията бронирани коли „ Козак “ е една от многото гордости на украинската отбранителна промишленост. Високопроходим, построен върху шаси на камион, употребяващ финландска бронирана стомана, с инсталирани противоминни седалки, „ Козак – 2 “ може да издържи детонацията на 6 кг. тротилов еквивалент.
Целият му екипаж са контрактници. Иначе казано, професионални бойци. Всички са на контракт отпреди 22-ра. В дребната представителна част има представители на четири етноса - украинци, кримски татарин, гагаузин и българин.
Аз съм единствената жена посред тестостерона – цивилно облечените медийни представители и опакованите в цялостно бойно сняряжение морски пехотинци, чиито погледи ме следват сякаш незабележимо.
Виталий Киряк е гагаузин от региона на Болград. Като възпитаник желал да се занимава със земеделие. Икономическата неустановеност го довела в армията. Първоначално в основаният в Болград 88-ми батальон, след това се мести в друго отделение на 35-та бригада. „ Всичко, което знаех и умея съм отдал на Въоръжените сили на Украйна “, споделя Виталий.
Преди 24 февруари мечтаел да се пенсионира, да посвети време на фамилията си – „ на жена ми и децата “, и да се любува на живота. Сега, както всички, желае просто да свърши войната. „ Рано или късно, ще се случи “, изяснява Витали, до момента в който се приготвя.
Колегите му са още по-малко словоохотливи, само че на драго сърце дават да ги снимат. Дори и в редките моменти на покой, до момента в който наблюдават следващия мач от Европейското състезание по футбол.
Преди 10 години, при започване на войната, в Донбас, Морската пехота на Украйна включвала единствено една бригада, 37-ма. Ескалацията на войната в идващите години довежда до основаването на още три.
„ Нашата “ - 35-та бригада, е сформирована през 2018 година
Девизът на всички в Морската пехота е " Винаги правилни! ".
Сражават се по суша. Отличават се в лекост на напредване, мощна дисциплинираност, скорост и добра пукотевица в придвижване – тактичност, която се оказва решаваща в боевете, в които вземат участие. Работят в най-тежките условия и в най-тежките задания, по думите на украинския президент Володимир Зеленски.
И несъмнено, тренировки за съвършеното стиковане сред щурмоваците.
Учението, до което ни позволяват, е в два поредни тура – с патрони диаметър 7.62 и диаметър 12.7, и без. То съставлява дребна част от класическото образование на Морската пехота. Понастоящем тренировките са главно на левия бряг на р. Днепър, тъй че бойците да се концентрират повече върху градски терени и интервенциите с лодки.
Прецизността при разгръщането на всяко придвижване и степента на стиковка на екипа се следят и проучват от разнообразни точки - взор от горната страна, взор отляво, взор начело, и по-късно се проучват. Всичко се изпипва.
Докато тече подготовката за учението, че и самото обучение звукът от предупредителните сирени и за отбой се чуват няколко пъти в далечината. Никой не им обръща внимание.
Усещането за прочут сюрреализъм се укрепва от седнали край клоните на дребното шубраци, които обезпечават някаква сянка в жегата - малко преди този момент термометърът е посочил 32 градуса, няколко морските пехотинци, заровили взор в телефоните си.
Мачът Словения - Сърбия от груповата фаза на Европейското по футбол тече с цялостна мощ.
Разходилият се до колата за фотоапарата си Костя носи няколко одеве набрани зарзали. Виждам още две дървета с плод наоколо.
Румен навлича няколко килограмовата защитна жилетка с надпис PRESS, с цел да се приближи оптимално близо.
Виталий се насочва към надвислото хълмче над подготвителния полигон.
Сигнал!
След няколко минути броят на гилзите се е нараснал доста.
Проектът " Истории от първа линия " е взаимен сред Доротея Николова и Румен Сарандев от екипа на Радио Варна и Олександр Барон от " Бесарабски фронт " в Одеса, Украйна. Той включва поредност от срещи, изявленията и видеа в Одеска, Миколаивска и Херсонска област в Украйна сред 16 и 24 юни 2024 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ