Облачно, с възможност да преболи
Дори в своя миг на успех Си Цзинпин призна, че над Китай са надвиснали тъмни облаци. По време на провеждания един път на пет години конгрес на комунистическата партия през октомври 2022 година той си обезпечи невиждан трети мандат отпред на партията. В речта си пред събраните в Пекин 2300 партийни делегати " кормчията ", както е именуван към този момент от държавните медии (с тревожни паралели с култа към Мао Цзедун преди повече от половин век), разказа десетилетие на най-вече безпрепятствено корабоплаване под негово управление. Крайната беднотия е отстранена и политиката му на " нулев коронавирус " избавя живот, уточни той. Партията " дейно се е справила със сдържането на етнически сепаратисти, религиозни екстремисти и прибягващи до принуждение терористи ", похвали се той, като употребява много необятна формулировка за всяка от тези групи. Но той също по този начин предизвести партийните функционери да " бъдат подготвени да устояват на мощни ветрове, бурни води и даже рискови стихии ".
Си има вяра, че непознати сили, водени от Америка, желаят да сдържат Китай. И не е като да няма причина. Редица западни страни считат възхода на Китай за стеснителен. Администрацията на президента Джо Байдън се пробва да спъва китайската софтуерна промишленост със наказания и ограничавания върху износа. Си желае да преначертае международния ред по метод, който да се харесва на автократите. Той показва властническия модел на Китай като правдоподобна опция на Запада. И има доста повече запаси на свое разположение, в сравнение с всеки различен диктатор в историята.
Но Китай е и по-слаб, в сравнение с би могъл да бъде, с помощта на изборите, направени от самия Си. Проблемите вкъщи се натрупат. И за кормчията ще бъде мъчно да направлява сред тях през 2023 година
Реклама
Сред най-спешните провокации е ковид-19. Си натика Китай в ъгъла с политиката си на " нулев коронавирус ", която разчита на локални локдауни и драконовски ограничавания, с цел да овладява огнищата на вируса. Той е прав, че това е избавило доста хора. Но в този момент задушава стопанската система и обезсърчава жителите, които живеят под непрекъснатата опасност от карантина. Само че Пекин не демонстрира особени планове за разхлабване. Голяма част от популацията не са получили задоволително дози от национално създадените ваксини, с цел да бъде понижен рискът от тежко протичане на заболяването и смърт; страната не натискаше за имунизиране, като вместо това предпочиташе локдауни. Сега по политически аргументи ще внесе по-ефективните западни иРНК ваксини. Здравната система е слаба. Това прави Китай неприятно квалифициран за живот с вируса. Прогностичните модели демонстрират, че излизането от политиката на " нулев коронавирус " ще докара до претъпкани лечебни заведения и стотици хиляди смъртни случаи.
Безредиците, до които може да докара това, тревожат партията. Същото важи и за мудната стопанска система. Растежът беше по-бавен от предстоящото през 2022 година и ще бъде подобен и през 2023 година, в случай че държавното управление продължава по настоящия си курс. Младите хора, в това число приключилите лицей, не съумяват да си намерят работа. Имотният пазар, който образува огромен дял от Брутният вътрешен продукт, е в рецесия. Локдауните и рестриктивните мерки за пътешестване, които прекъсват веригите за доставки и подкопават доверието, са единствено част от казуса. Си чертае една по-социалистическа, следена от страната стопанска система. Той има вяра, че партията би трябвало да се меси повече в ръководството на бизнеса. Той забавя темпото на нововъведенията и потушава динамизма на частния бранш с налагането на строги регулации и с отрязването на Китай от света.
Демографията също работи против Китай. През 80-те партията наложи политиката на едно дете. Тогава се смяташе, че популацията нараства прекомерно бързо. Сега водачите се боят от противоположното. През 2023 година популацията на Китай, възлизащо сега на 1.4 милиарда души, евентуално ще стартира да се свива и Индия ще го задмине, като се трансформира в най-многолюдната страна в света. От години делът на възрастните хора в Китай пораства, до момента в който работната мощ понижава. Това също лимитира икономическия напредък и слага голям товар върху младите. През 2015 година Китай превключи към политика на две деца. През 2021 година разреши даже три. Но младежите не наподобява да желаят огромни фамилии. Средният брой раждания на една жена е надалеч под нужния за поддържане на популацията устойчиво, да не приказваме за възходящо.
Някои специалисти преглеждат тези проблеми, както и тежкото задължения задължение на Китай и настояват, че страната е минала пика на своята мощност. Си, който ще бъде избран отново като президент по време на годишната сесия на Народното събрание през март, не желае да трансформира курса. Какво би могло да значи това? Един по-бавно възходящ Китай ще има по-малко запаси, с които да провокира Запада. Но един слаб Китай, който се опасява, че ще бъде задушен от икономическата примка на Америка, може да бъде по-опасен. Ако осъзнава упадъка си, само че продължава да желае да преобрази света - или да завземе Тайван - някои наблюдаващи се тревожат, че Китай ще работи скоро, до момента в който още може.
Реклама
Хората на Запад би трябвало да внимават да не предсказват избран резултат - като провал на комунистическата партия - единствено тъй като би им харесал. Дори отслабена, китайската стопанска система отново ще бъде измежду най-големите в света. Държавата може да активизира големи запаси в стратегически сфери като производството на полупроводници или оръжия. Други страни, в това число Америка, ще се изправят пред свои лични демографски провокации в идващите години. Продължаващият напредък на Китай не е неминуем, само че същото важи и за упадъка му.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Си има вяра, че непознати сили, водени от Америка, желаят да сдържат Китай. И не е като да няма причина. Редица западни страни считат възхода на Китай за стеснителен. Администрацията на президента Джо Байдън се пробва да спъва китайската софтуерна промишленост със наказания и ограничавания върху износа. Си желае да преначертае международния ред по метод, който да се харесва на автократите. Той показва властническия модел на Китай като правдоподобна опция на Запада. И има доста повече запаси на свое разположение, в сравнение с всеки различен диктатор в историята.
Но Китай е и по-слаб, в сравнение с би могъл да бъде, с помощта на изборите, направени от самия Си. Проблемите вкъщи се натрупат. И за кормчията ще бъде мъчно да направлява сред тях през 2023 година
Реклама
Сред най-спешните провокации е ковид-19. Си натика Китай в ъгъла с политиката си на " нулев коронавирус ", която разчита на локални локдауни и драконовски ограничавания, с цел да овладява огнищата на вируса. Той е прав, че това е избавило доста хора. Но в този момент задушава стопанската система и обезсърчава жителите, които живеят под непрекъснатата опасност от карантина. Само че Пекин не демонстрира особени планове за разхлабване. Голяма част от популацията не са получили задоволително дози от национално създадените ваксини, с цел да бъде понижен рискът от тежко протичане на заболяването и смърт; страната не натискаше за имунизиране, като вместо това предпочиташе локдауни. Сега по политически аргументи ще внесе по-ефективните западни иРНК ваксини. Здравната система е слаба. Това прави Китай неприятно квалифициран за живот с вируса. Прогностичните модели демонстрират, че излизането от политиката на " нулев коронавирус " ще докара до претъпкани лечебни заведения и стотици хиляди смъртни случаи.
Безредиците, до които може да докара това, тревожат партията. Същото важи и за мудната стопанска система. Растежът беше по-бавен от предстоящото през 2022 година и ще бъде подобен и през 2023 година, в случай че държавното управление продължава по настоящия си курс. Младите хора, в това число приключилите лицей, не съумяват да си намерят работа. Имотният пазар, който образува огромен дял от Брутният вътрешен продукт, е в рецесия. Локдауните и рестриктивните мерки за пътешестване, които прекъсват веригите за доставки и подкопават доверието, са единствено част от казуса. Си чертае една по-социалистическа, следена от страната стопанска система. Той има вяра, че партията би трябвало да се меси повече в ръководството на бизнеса. Той забавя темпото на нововъведенията и потушава динамизма на частния бранш с налагането на строги регулации и с отрязването на Китай от света.
Демографията също работи против Китай. През 80-те партията наложи политиката на едно дете. Тогава се смяташе, че популацията нараства прекомерно бързо. Сега водачите се боят от противоположното. През 2023 година популацията на Китай, възлизащо сега на 1.4 милиарда души, евентуално ще стартира да се свива и Индия ще го задмине, като се трансформира в най-многолюдната страна в света. От години делът на възрастните хора в Китай пораства, до момента в който работната мощ понижава. Това също лимитира икономическия напредък и слага голям товар върху младите. През 2015 година Китай превключи към политика на две деца. През 2021 година разреши даже три. Но младежите не наподобява да желаят огромни фамилии. Средният брой раждания на една жена е надалеч под нужния за поддържане на популацията устойчиво, да не приказваме за възходящо.
Някои специалисти преглеждат тези проблеми, както и тежкото задължения задължение на Китай и настояват, че страната е минала пика на своята мощност. Си, който ще бъде избран отново като президент по време на годишната сесия на Народното събрание през март, не желае да трансформира курса. Какво би могло да значи това? Един по-бавно възходящ Китай ще има по-малко запаси, с които да провокира Запада. Но един слаб Китай, който се опасява, че ще бъде задушен от икономическата примка на Америка, може да бъде по-опасен. Ако осъзнава упадъка си, само че продължава да желае да преобрази света - или да завземе Тайван - някои наблюдаващи се тревожат, че Китай ще работи скоро, до момента в който още може.
Реклама
Хората на Запад би трябвало да внимават да не предсказват избран резултат - като провал на комунистическата партия - единствено тъй като би им харесал. Дори отслабена, китайската стопанска система отново ще бъде измежду най-големите в света. Държавата може да активизира големи запаси в стратегически сфери като производството на полупроводници или оръжия. Други страни, в това число Америка, ще се изправят пред свои лични демографски провокации в идващите години. Продължаващият напредък на Китай не е неминуем, само че същото важи и за упадъка му.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ