Любовта към Русия е мит, българите предпочитат Германия и Франция
Дори в неразбираемия подтекст на съветската война в Украйна българите не престават да одобряват като най-близки измежду интернационалните фактори най-много европейските страни. Това демонстрира сондаж по някои от настоящите за сезона тематики на социологическата организация „ Мяра “.
Срещите на президента Тръмп с Путин, Зеленски и европейските водачи идват на фона на обичайно българско почитание по-скоро към европейските сили и нерешително отношение към Русия и Съединени американски щати.
Този от дълго време следен инстинкт на българите прави по този начин, че Европейският съюз има позитивно отношение измежду 64,9% от българите, а негативно – измежду 21,3%, а Германия е на сходни позиции с 61,2% против 25,2%. Франция пък е с 54,1% позитивни оценки и 28,9% негативни. Дори Англия, която напусна съюза, печели по-скоро позитивно отношение – с 51,3% положителни оценки и 31,2% отрицателни. НАТО е на равнища: 38,7% позитивно отношение и 41,9% негативно. Съединени американски щати и Русия имат надлежно: 32,5% против 49,6% и 31,2% против 49,7%. Самата Украйна има позитивно отношение измежду 24,7% от българите, а негативно – измежду 55,1%.
Видимо е, че българският усет остава при систематизирания облик на Европа, която даже в неразбираема позиция е в действителност най-близка.
„ Съпътстваща жертва “ на интернационалните битки в българското всеобщо схващане остава самата Украйна, която има относително ниско позитивно отношение и е покрай равнищата на отношението към Русия – които от своя страна спаднаха след началото на съветската инвазия. Текущият облик на Съединени американски щати също очевидно по-скоро поляризира мненията у нас. Разбира се, колкото по-далечна е една страна, толкоз по-трудна е благосклонността към нея.
Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 юли и 8 август 2025 година измежду 801 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Срещите на президента Тръмп с Путин, Зеленски и европейските водачи идват на фона на обичайно българско почитание по-скоро към европейските сили и нерешително отношение към Русия и Съединени американски щати.
Този от дълго време следен инстинкт на българите прави по този начин, че Европейският съюз има позитивно отношение измежду 64,9% от българите, а негативно – измежду 21,3%, а Германия е на сходни позиции с 61,2% против 25,2%. Франция пък е с 54,1% позитивни оценки и 28,9% негативни. Дори Англия, която напусна съюза, печели по-скоро позитивно отношение – с 51,3% положителни оценки и 31,2% отрицателни. НАТО е на равнища: 38,7% позитивно отношение и 41,9% негативно. Съединени американски щати и Русия имат надлежно: 32,5% против 49,6% и 31,2% против 49,7%. Самата Украйна има позитивно отношение измежду 24,7% от българите, а негативно – измежду 55,1%.
Видимо е, че българският усет остава при систематизирания облик на Европа, която даже в неразбираема позиция е в действителност най-близка.
„ Съпътстваща жертва “ на интернационалните битки в българското всеобщо схващане остава самата Украйна, която има относително ниско позитивно отношение и е покрай равнищата на отношението към Русия – които от своя страна спаднаха след началото на съветската инвазия. Текущият облик на Съединени американски щати също очевидно по-скоро поляризира мненията у нас. Разбира се, колкото по-далечна е една страна, толкоз по-трудна е благосклонността към нея.
Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 юли и 8 август 2025 година измежду 801 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ