Дори цял ден да си с детето, ако ти си

„ Дори през целия ден да си с детето, в случай че ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш връзки на дистанцирани хора ”, споделя Ани Владимирова
(снимка: персонален архив)

Все повече хора работят отдалечено или редуват вървене в офис на смени, само че този модел на „ новата нормалност ” се отразява на взаимоотношенията сред родители и деца.  Родителите са у дома тялом, само че дали са там „ духом ”?

Физическото наличие не е задоволително пълноценно, с цел да се брои за време, прекарано с децата. Много родители споделят за „ гузната си съвест ” от напрежението, бързането и неспособността да отделят фамилните от служебните процеси, разяснява психологът Ани Владимирова. Дори през целия ден да си с детето, в случай че ти си на компютъра, а то, създаваш връзки на дистанцирани хора.

„ В нашата процедура напролет имахме случай на петгодишно дете, мощно прочувствено обвързвано с майката. В рамките на два месеца режимът на детето беше радикално изменен. Майката работеше у дома по 8-10 часа, изпускаше обедния сън (детето беше привикнало да заспива единствено с нея у дома), то стоеше пред тв приемника (съответно също от 8 до 10 часа) или с таблет в ръка. От неналичието на отношение и отговори на въпросите му детето беше отключило заекване ”, описа Владимирова.

Семействата с дребни деца или възпитаници с онлайн часове са най-потърпевши, защото самите деца имат потребност от съвсем цялото време на родителите. Малките деца в начален курс нямат образователни привички и – той ги направлява и води. Когато него го няма, родителят се пробва да влезе в ролята, само че не може да построи учителския почит. Губи прочувственото време, прекарано с детето, напряга се в допълнение, тъй като не владее педагогическото майсторство на педагога. Децата пък губят интерес,, нямат тласъка на конкуренцията с другарчетата в клас. При по-големите се губи мотивацията и родителите молят, слагат условия, наказват… и най-после пишат домашни, показа още психологът.

„ Вкъщи работят толкоз доста тласъци и човек има потребност да канализира вниманието и мисълта в „ тримерен тунел ” (защото съседите вършат ремонт, детето слуша мощна музика, пералнята центрофугира…). Така в един миг и детето стартира да се възприема като задача, обитавайки същото пространство ”, разяснява Владимирова.
още по тематиката
Нейният съвет за сполучливо делене на работния ден от началото на фамилната вечер, когато хората работят от у дома, е оформянето на „ неприкосновени ” територии. Например, спалнята да е неразрешена за компютри и телефони, да не се готви по време на работа… Задължителни са също по този начин паузите! Те могат да са за плануван диалог или извършения.

Променят се и тематиките за диалози и другарство в фамилията. Все по-малко се приказва къде ще отидем, какво ще създадем. Разговорите станаха по-битови и обслужващи по-краткосрочни цели. В същото време се приказва за световни процеси и обществени проблеми и това води до възникване на интензивно гражданско общество.

Хората не желаят да се скриват в дома от уговорките и отговорностите си, а в противен случай – осъзнаха значимостта на контакта с природата и желаят да вървят по планините, оцениха ролята на изкуството и не им е задоволително да си пуснат филм, а желаят да отидат на спектакъл, на концерт. Оцениха и – освен като източник на приходи, а и като задоволство и житейски смисъл, заключи Ани Владимирова.