Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава - МАРК АВРЕЛИЙ
Дори три хиляди години да живееш и 10 хиляди по толкоз, въпреки всичко не забравяй, че всеки губи единствено живота, който живее, и живее единствено живота, който губи.
До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото.
Настоящето за всички е еднообразно и губеното е еднообразно и това, което оставяме, наподобява толкоз нищожно.
Защото човек не губи нито предишното, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма?!
Та тези две положения би трябвало да са непрекъснато в мисълта ти — първо, че от безконечни времена всичко пази неизменен типа си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го виждам все същото 100 години, двеста години или безпределно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира напълно млад, губят едно и също.
Човек може да бъде лишен единствено от сегашното, тъй като единствено него има. Никой не губи това, което няма.
Из „ Към себе си “
Марк Аврелий Антонин е римски император и мъдрец. Той спада към династията на Антонините и е последният от Петимата положителни императори.
Марк Аврелий , философът на императорския престол, ръководи Римската империя от 161 до 180 година (от 161 до 169 година взаимно с Луций Вер , от 169 до 177 година – еднолично, от 177 до 180 година – дружно със сина си Комод ).
През неговото царуване империята е въвлечена в изтощителна серия от отбранителни войни по границите си и минава през интервал на публични разтърсвания и стопански усложнения.
Марк Аврелий е запомнен най-много със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него метафизичен мемоари.
