Борисов жадува експертен кабинет, но никой няма да му го даде
Дори социолози, които кардинално имат усет към комплицирани чертежи на непредвидени обединения, този път не допуснаха някакъв необикновен авангард. Резултатите от изборите - и аритметически, и политически, вещаят нови избори, може би по едно и също време с президентските. Опитът на Борисов да към " мир " и експертен кабинет до декември - образно решен в монолог пред джипа, към този момент освен политически, а естетически знак - наподобява неосъществим. Ето за какво:
Всеки от новите играчи набави гласовете си в гневен спор с Борисов. Списъкът с конфликтните тематики е дълъг: шкафчето с евро, записите, митингите, първо равнище по смъртност с ковид, слаби учредения при редуването на локдаун с отваряне. Също: съвсем категорично оповестената непосредственост с прокуратурата, която сама разгласи, че не цени " разделянето на управляващите ", нахлуването в президенството, общото усещане, че така наречен " почистване на прехода " разчиства единствено неуместните и конфигурира още по-дълбоко подобаващите. Това се знае - и в случай че през 2013-2014 година Борисов към момента можеше да се връща в играта с приласкаващата концепция за " непоклатимост ", надали някоя от протестните партии - " ИТН ", " Демократична България " и партията на Манолова ще се върже на остарелия номер. Това би ги умъртвило още по начало - златен пръст се става тогава, когато към този момент ти е ясно, че ти остават единствено няколко години в политиката и е добре да се монетизираш за край, до момента в който още можеш. Справка: самият златен пръст.
Фронтът на статуквото обаче също не би могъл да излъчи държавно управление. И ГЕРБ, и Българска социалистическа партия, и Движение за права и свободи по избирателен резултат и политическа логичност сега наподобяват в шахмат. Опитайте се да си визиите днешната картина, само че преди две години. Българска социалистическа партия трета, Движение за права и свободи пета. ГЕРБ първа, само че с брой гласоподаватели колкото два квартала в София. В самата София първа мощ " Демократична България ". Патриотичните обединения - Вътрешна македонска революционна организация, АТАКА, НФСБ - навън. Освен всичко сега не е по никакъв начин ясно какво изобщо може да върне старите партии към живот; доста харизми са изчерпани, доста обещания неизпълнени. Протест, също, към този момент не се прави по никакъв начин трудно; в случай че теоретично ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи създадат общ кабинет скоростта, с която ще привикат десетки хиляди пред Министерски съвет ще бъде огромна. Както и в случай че някоя от новите партии влезе в коалиция с някои от тях. Това се знае; и прочее това беше и огромният триумф на митинга - че бе не просто анти Борисов, а сътвори избран боязън, че не всичко е разрешено.
Експертният кабинет на Борисов най-вероятно няма да се случи изобщо. Както и никоя от странните обединения, които биха имали математически общ брой, само че пай живот и най-вероятно сепуку за най-малко един от участниците в тях. Новите партии с изключение на всичко знаят, че ще могат да източат даже още повече гласове от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи на последващи избори; да не приказваме, че евентуално ще се провеждат от длъжностен кабинет на Радев, който най-малкото ще олекоти опциите за гласоподаване в чужбина.
Всичко това не значи, че е настанал празник и края на Борисов ознаменува нова, нечувана по благоденствието си ера. Означава единствено, че тя виновните за нея към този момент ще са други.
Автор: Райко Байчев
Всеки от новите играчи набави гласовете си в гневен спор с Борисов. Списъкът с конфликтните тематики е дълъг: шкафчето с евро, записите, митингите, първо равнище по смъртност с ковид, слаби учредения при редуването на локдаун с отваряне. Също: съвсем категорично оповестената непосредственост с прокуратурата, която сама разгласи, че не цени " разделянето на управляващите ", нахлуването в президенството, общото усещане, че така наречен " почистване на прехода " разчиства единствено неуместните и конфигурира още по-дълбоко подобаващите. Това се знае - и в случай че през 2013-2014 година Борисов към момента можеше да се връща в играта с приласкаващата концепция за " непоклатимост ", надали някоя от протестните партии - " ИТН ", " Демократична България " и партията на Манолова ще се върже на остарелия номер. Това би ги умъртвило още по начало - златен пръст се става тогава, когато към този момент ти е ясно, че ти остават единствено няколко години в политиката и е добре да се монетизираш за край, до момента в който още можеш. Справка: самият златен пръст.
Фронтът на статуквото обаче също не би могъл да излъчи държавно управление. И ГЕРБ, и Българска социалистическа партия, и Движение за права и свободи по избирателен резултат и политическа логичност сега наподобяват в шахмат. Опитайте се да си визиите днешната картина, само че преди две години. Българска социалистическа партия трета, Движение за права и свободи пета. ГЕРБ първа, само че с брой гласоподаватели колкото два квартала в София. В самата София първа мощ " Демократична България ". Патриотичните обединения - Вътрешна македонска революционна организация, АТАКА, НФСБ - навън. Освен всичко сега не е по никакъв начин ясно какво изобщо може да върне старите партии към живот; доста харизми са изчерпани, доста обещания неизпълнени. Протест, също, към този момент не се прави по никакъв начин трудно; в случай че теоретично ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи създадат общ кабинет скоростта, с която ще привикат десетки хиляди пред Министерски съвет ще бъде огромна. Както и в случай че някоя от новите партии влезе в коалиция с някои от тях. Това се знае; и прочее това беше и огромният триумф на митинга - че бе не просто анти Борисов, а сътвори избран боязън, че не всичко е разрешено.
Експертният кабинет на Борисов най-вероятно няма да се случи изобщо. Както и никоя от странните обединения, които биха имали математически общ брой, само че пай живот и най-вероятно сепуку за най-малко един от участниците в тях. Новите партии с изключение на всичко знаят, че ще могат да източат даже още повече гласове от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи на последващи избори; да не приказваме, че евентуално ще се провеждат от длъжностен кабинет на Радев, който най-малкото ще олекоти опциите за гласоподаване в чужбина.
Всичко това не значи, че е настанал празник и края на Борисов ознаменува нова, нечувана по благоденствието си ера. Означава единствено, че тя виновните за нея към този момент ще са други.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ