Кой, кога и защо прави опити за покушение срещу Сталин
Дори откакто става държавен глава, Йосиф Сталин обича да се разхожда измежду хората на улицата.
Той обаче се отхвърля от този табиет след първия опит за нападение против него.
Историята на опитите за нападение против всесилния „баща на народите“ е цялостна с секрети и легенди. Някои от известните ни случаи са измислени от руските секрети служби, други са безспорна фантастика, до момента в който трети пък към момента са под гриф „секретно“. Към днешна дата за относително истинни се смятат четири версии.
На разстояние един изстрел
G. Петрусов/От сбирката на Славе Катамидзе/Getty Images
На 16 ноември 1931 година генералният секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките се разхожда из улиците на Москва, когато внезапно го приближава мъж, който пробва да извади револвер. Сталин е избавен не от телохранителите си, а от чиновник на службата за държавна сигурност ОГПУ, който се оказва наоколо. Той хваща нападателя за ръката и го поваля на земята.
Извършителят се оказва Леонид Огарьов (познат и под имената Платонов и Петин), някогашен офицер от Бялата армия и член на Руски общовоински съюз (РОВС) на емигрантите, както и сътрудник на английското разузнаване. Той идва в Москва малко преди този момент, а ОГПУ стартират да го следят.
Съветският водач Йосиф Сталин, съпроводен от секрети сътрудници на Главното разследващо ръководство (ГРУ), в края на 1920-теFine Art Images/Heritage Images/Getty Images
Огарьов събира разследваща информация в столицата, когато инцидентно вижда руския водач измежду минувачите. Наблюдаващите го съветски служби обаче не му разрешават да се възползва от опцията. Скоро той е упрекнат в тероризъм и шпионаж и е екзекутиран.
Опитът за нападение шокира руското управление. Правителствени лица поръчват защитата на Сталин да бъде усъвършенствана и съвместо резолюция: „Разходките пешком на другаря Сталин в Москва би трябвало да бъдат прекратени“.
Грешната кола
Савелий ДмитриевНКВД Съюз на съветските социалистически републики
На 6 ноември 1942 година Савелий Дмитриев, който служи в полк, разквартируван в Москва, напуската военната си единица и, вземайки пушка, потегля към Червения площад. Войникът се преструва на часовой и заема пост на кремълските Спаски врата.
Дмитриев чака държавната кола да излезе от портите и открива огън. В автомобила е Анастас Микоян, национален комисар по външната търговия на Съюз на съветските социалистически републики, който остава незасегнат. След къса битка защитата съумява да залови нападателя жив.
Съветският водач Йосиф Сталин (1879-1953) до колата сиHulton Archive/Getty Images
При последвалите разпити е открито, че задачата на боеца не е бил Микоян, а самият Сталин, само че по простъпка атакува друга кола. Дълго време службите за сигурност пробват да открият кой стои за всичко това, като интервюират близки и другари на Дмитриев, посещават региони на бойни дейности, където беседват с негови сътрудници.
Те обаче не съумяват да открият никаква връзка сред стрелеца и какъвто и да било ницистки и антиреволюционен детайл. Медицинска експертиза демонстрира, че Дмитриев има психологични проблеми. В здравна оценка от 1943 година: „След постъпване в болничното заведение на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) „Бутирская“ той се оплаква от слухови халюцинации. Казва, че чува Рузвелт да приказва с него по радиото от Америка“.
„Дълъг скок“
Сталин, Рузвелт и Чърчил на Техеранската конференцияCorbis посредством Getty Images
След като през октомври 1943 година немско разузнаване научава, че Сталин, Чърчил и Рузвелт възнамеряват конференция в Техеран, те вземат решение да разработят интервенция „Дълъг скок“, чиято цел е похищение или физическо елиминиране на водачите на антихитлеристката коалиция.
Преди експлоадирането на Втората международна война Иран е изрично в областта на въздействие на Третия райх. Дори след частичната окупация на страната от руските и английските войски през 1941 година, както и свалянето на прогерманския шах Реза Пахлави, немците съумяват да запазят част от своята разследваща мрежа в страната.
Операцията е поверена на най-хубавия специалист по специфични интервенции на Третия райх, оберщурмбанфюрерът от Секретен сътрудник Ото Скорцени, който на 12 септември същата година съумява да избави Бенито Мусолини от плен. Първата група диверсанти би трябвало да се свърже с локални сътрудници и да приготви всичко за идването на втората група, отпред със самия Скорцени, чиято задача е да плени или убие съюзническите водачи.
Скорцени, 1943 г.Свободни източници
Германците знаят, че до момента в който английските и руските задачи се намират близо една до друга, американската е надалеч в покрайнините на града. Така Рузвелт, който би трябвало да пътува по няколко пъти дневно за среща през тесните улички на Техеран, се трансформира в съществена цел.
Операцията обаче е обречена през цялото време. Благодарение на информация, събрана от руския разузнавач Николай Кузнецов, руските разследващи служби знаят за идния опит за нападение и обезвреждат първата немска група, която десантира край град Кум, на 70 км от Техеран. След като първата група е хваната, интервенцията е анулирана. „Дългият скок“ е преустановен в „полет“.
Срещу Сталин с гранатомет
Таврин след арестаНКВД Съюз на съветските социалистически републики
Несъмнено най-добре квалифицираният опит за нападение против Сталин е поверен на сътрудника на немското разузнаване Пьотър Таврин (с същинско име Шило). Той получава револвер с отровни и избухливи патрони, както и ръчен гранатомет Panzerknacker. Прикрепен към ръката, той пробива 40-мм ризница на разстояние до 30 метра.
Командирът на гранатометната рота Таврин минава на немска страна през май 1942 година (според други източници е пленен). Готов да спомага на нацистите, той е признат в разследващия център „Цепелин“, където минава особено образование под наблюдението и контрола на немския вредител номер едно Ото Скорцени.
„Скорцени ми изясни какви персонални качества би трябвало да има един терорист“, споделя Таврин на руските офицери на държавна сигурност по време на разпита. „Той приказва в елементи за отвличането на Мусолини, което е провел. Скорцени ми сподели, че, в случай че желая да остана жив, би трябвало да работя уверено и самоуверено и да не се опасявам от гибелта, защото и най-малкото съмнение и боязън могат да бъдат моя край… Този диалог имаше за цел да ми покаже, че против охранявани лица е допустима, че се желае единствено персонален кураж и убеденост, а и че индивидът, който организира интервенцията, може да остане жив и да се трансформира в „герой“, сходно на него.“
Arado Ar 232Свободни източници
На Таврин са издадени няколко комплекта военни документи и награди, взети от военнопленници, в това число звездата на Герой на Съветския съюз. Той би трябвало да отиде в Москва като майор от контраразузнаването СМЕРШ, само че да се легализира в столицата като офицер от Червената войска в отпуск поради раняване.
Създавайки си съответните контакти, диверсантът възнамерява да откри местоположението на водачите на руската страна, както и маршрутите на държавните коли. Най-добрата алтернатива за „Героя на Съветския съюз“ е да бъде поканен на публично мероприятие в Кремъл и по този начин оптимално да се приближи до Сталин. Друга алтернатива е да взриви колата на руския водач на улицата с гранатомет.
Нещата обаче не минават по проекта, фиктивен в Берлин. В нощта на 5 септември 1944 година аероплан Арадо Ar 232 с диверсантна група, в това число Тварин и неговият радист (и съпруга) Лидия Шилова, е изумен от руската противовъздушна защита над Смоленска област.
След като излизат от самолета, който каца спешно, диверсантите се пробват да изоставен рисковата зона допустимо най-бързо, само че скоро съвсем всички са арестувани от препоръките.
След разпити двойката става част от интервенция „Мъгла“, радиоигра, стартирана от руското контраразузнаване против германците. До април 1945 година Таврин постоянно се свързва с началниците си в Третия райх, пробвайки се да ги убеди, че работи интензивно, с цел да извърши задачата си. По време на интервенцията са обезвредени още няколко немски диверсионни групи на територията на Съветския съюз.
Лидия Яковлевна Шилова и Пьотър Иванович ТавринАрхивна фотография
Когато войната завършва, Пьотър Таврин и Лидия Шилова са упрекнати в държавна измяна и тероризъм против руския режим. Екзекутирани са през 1952 година.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Той обаче се отхвърля от този табиет след първия опит за нападение против него.
Историята на опитите за нападение против всесилния „баща на народите“ е цялостна с секрети и легенди. Някои от известните ни случаи са измислени от руските секрети служби, други са безспорна фантастика, до момента в който трети пък към момента са под гриф „секретно“. Към днешна дата за относително истинни се смятат четири версии.
На разстояние един изстрел
G. Петрусов/От сбирката на Славе Катамидзе/Getty Images На 16 ноември 1931 година генералният секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките се разхожда из улиците на Москва, когато внезапно го приближава мъж, който пробва да извади револвер. Сталин е избавен не от телохранителите си, а от чиновник на службата за държавна сигурност ОГПУ, който се оказва наоколо. Той хваща нападателя за ръката и го поваля на земята.
Извършителят се оказва Леонид Огарьов (познат и под имената Платонов и Петин), някогашен офицер от Бялата армия и член на Руски общовоински съюз (РОВС) на емигрантите, както и сътрудник на английското разузнаване. Той идва в Москва малко преди този момент, а ОГПУ стартират да го следят.
Съветският водач Йосиф Сталин, съпроводен от секрети сътрудници на Главното разследващо ръководство (ГРУ), в края на 1920-теFine Art Images/Heritage Images/Getty Images
Огарьов събира разследваща информация в столицата, когато инцидентно вижда руския водач измежду минувачите. Наблюдаващите го съветски служби обаче не му разрешават да се възползва от опцията. Скоро той е упрекнат в тероризъм и шпионаж и е екзекутиран.
Опитът за нападение шокира руското управление. Правителствени лица поръчват защитата на Сталин да бъде усъвършенствана и съвместо резолюция: „Разходките пешком на другаря Сталин в Москва би трябвало да бъдат прекратени“.
Грешната кола
Савелий ДмитриевНКВД Съюз на съветските социалистически републики
На 6 ноември 1942 година Савелий Дмитриев, който служи в полк, разквартируван в Москва, напуската военната си единица и, вземайки пушка, потегля към Червения площад. Войникът се преструва на часовой и заема пост на кремълските Спаски врата.
Дмитриев чака държавната кола да излезе от портите и открива огън. В автомобила е Анастас Микоян, национален комисар по външната търговия на Съюз на съветските социалистически републики, който остава незасегнат. След къса битка защитата съумява да залови нападателя жив.
Съветският водач Йосиф Сталин (1879-1953) до колата сиHulton Archive/Getty Images
При последвалите разпити е открито, че задачата на боеца не е бил Микоян, а самият Сталин, само че по простъпка атакува друга кола. Дълго време службите за сигурност пробват да открият кой стои за всичко това, като интервюират близки и другари на Дмитриев, посещават региони на бойни дейности, където беседват с негови сътрудници.
Те обаче не съумяват да открият никаква връзка сред стрелеца и какъвто и да било ницистки и антиреволюционен детайл. Медицинска експертиза демонстрира, че Дмитриев има психологични проблеми. В здравна оценка от 1943 година: „След постъпване в болничното заведение на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) „Бутирская“ той се оплаква от слухови халюцинации. Казва, че чува Рузвелт да приказва с него по радиото от Америка“.
„Дълъг скок“
Сталин, Рузвелт и Чърчил на Техеранската конференцияCorbis посредством Getty Images
След като през октомври 1943 година немско разузнаване научава, че Сталин, Чърчил и Рузвелт възнамеряват конференция в Техеран, те вземат решение да разработят интервенция „Дълъг скок“, чиято цел е похищение или физическо елиминиране на водачите на антихитлеристката коалиция.
Преди експлоадирането на Втората международна война Иран е изрично в областта на въздействие на Третия райх. Дори след частичната окупация на страната от руските и английските войски през 1941 година, както и свалянето на прогерманския шах Реза Пахлави, немците съумяват да запазят част от своята разследваща мрежа в страната.
Операцията е поверена на най-хубавия специалист по специфични интервенции на Третия райх, оберщурмбанфюрерът от Секретен сътрудник Ото Скорцени, който на 12 септември същата година съумява да избави Бенито Мусолини от плен. Първата група диверсанти би трябвало да се свърже с локални сътрудници и да приготви всичко за идването на втората група, отпред със самия Скорцени, чиято задача е да плени или убие съюзническите водачи.
Скорцени, 1943 г.Свободни източници
Германците знаят, че до момента в който английските и руските задачи се намират близо една до друга, американската е надалеч в покрайнините на града. Така Рузвелт, който би трябвало да пътува по няколко пъти дневно за среща през тесните улички на Техеран, се трансформира в съществена цел.
Операцията обаче е обречена през цялото време. Благодарение на информация, събрана от руския разузнавач Николай Кузнецов, руските разследващи служби знаят за идния опит за нападение и обезвреждат първата немска група, която десантира край град Кум, на 70 км от Техеран. След като първата група е хваната, интервенцията е анулирана. „Дългият скок“ е преустановен в „полет“.
Срещу Сталин с гранатомет
Таврин след арестаНКВД Съюз на съветските социалистически републики
Несъмнено най-добре квалифицираният опит за нападение против Сталин е поверен на сътрудника на немското разузнаване Пьотър Таврин (с същинско име Шило). Той получава револвер с отровни и избухливи патрони, както и ръчен гранатомет Panzerknacker. Прикрепен към ръката, той пробива 40-мм ризница на разстояние до 30 метра.
Командирът на гранатометната рота Таврин минава на немска страна през май 1942 година (според други източници е пленен). Готов да спомага на нацистите, той е признат в разследващия център „Цепелин“, където минава особено образование под наблюдението и контрола на немския вредител номер едно Ото Скорцени.
„Скорцени ми изясни какви персонални качества би трябвало да има един терорист“, споделя Таврин на руските офицери на държавна сигурност по време на разпита. „Той приказва в елементи за отвличането на Мусолини, което е провел. Скорцени ми сподели, че, в случай че желая да остана жив, би трябвало да работя уверено и самоуверено и да не се опасявам от гибелта, защото и най-малкото съмнение и боязън могат да бъдат моя край… Този диалог имаше за цел да ми покаже, че против охранявани лица е допустима, че се желае единствено персонален кураж и убеденост, а и че индивидът, който организира интервенцията, може да остане жив и да се трансформира в „герой“, сходно на него.“
Arado Ar 232Свободни източници
На Таврин са издадени няколко комплекта военни документи и награди, взети от военнопленници, в това число звездата на Герой на Съветския съюз. Той би трябвало да отиде в Москва като майор от контраразузнаването СМЕРШ, само че да се легализира в столицата като офицер от Червената войска в отпуск поради раняване.
Създавайки си съответните контакти, диверсантът възнамерява да откри местоположението на водачите на руската страна, както и маршрутите на държавните коли. Най-добрата алтернатива за „Героя на Съветския съюз“ е да бъде поканен на публично мероприятие в Кремъл и по този начин оптимално да се приближи до Сталин. Друга алтернатива е да взриви колата на руския водач на улицата с гранатомет.
Нещата обаче не минават по проекта, фиктивен в Берлин. В нощта на 5 септември 1944 година аероплан Арадо Ar 232 с диверсантна група, в това число Тварин и неговият радист (и съпруга) Лидия Шилова, е изумен от руската противовъздушна защита над Смоленска област.
След като излизат от самолета, който каца спешно, диверсантите се пробват да изоставен рисковата зона допустимо най-бързо, само че скоро съвсем всички са арестувани от препоръките.
След разпити двойката става част от интервенция „Мъгла“, радиоигра, стартирана от руското контраразузнаване против германците. До април 1945 година Таврин постоянно се свързва с началниците си в Третия райх, пробвайки се да ги убеди, че работи интензивно, с цел да извърши задачата си. По време на интервенцията са обезвредени още няколко немски диверсионни групи на територията на Съветския съюз.
Лидия Яковлевна Шилова и Пьотър Иванович ТавринАрхивна фотография
Когато войната завършва, Пьотър Таврин и Лидия Шилова са упрекнати в държавна измяна и тероризъм против руския режим. Екзекутирани са през 1952 година.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ