Дори само две от песните на Камелия Тодорова Не ме

Дори единствено две от песните на Камелия Тодорова „ Не ме гледай по този начин, момче “ и „ Прошепнати фантазии “ (Летят последните таксита…), щяха да са задоволителни за изписването на името й със златни букви в историята на родния шоубизнес. Разбира се, описът с достиженията й е доста по-дълъг: над 10 албума, превъзходни спектакли, незабравими функции в „ Търновската кралица “, „ Бон късмет, инспекторе! “ и още няколко хитови кино лентата. 

На 21 януари паметната певица навърши 71 години. Това я върна обратно в годините, когато безрезултатно се опитвала да си изкара шофьорска брошура. Още забавни обстоятелства от живота й можете да научите в идващото изявление: 

-Г-жо Тодорова, на 21 януари навършихте 71 години. Празнувахте ли?
- Не. Работих на 21 януари, бях поела ангажимент в столичен клуб. Имам концерти и участия, а съм заета и със студентите ми в университета.

- Работите ли и по нови планове?
- Трудно е да се приказва за нови планове в България. Още не съм приключила старите. Много ми се желае да права нови и нови неща, само че тук няма опция. Налага се да изчакам подобаващия миг, който се надявам, че ще пристигна.

- Ако бяхте по-пробивна, различен ли щеше да е професионалният ви път?
- Аз не съм опитна бизнес дама, а актьор и имам различен метод на мислене и метод към нещата. Той, за жалост, не отваря доста порти. Доста сложни моменти съм претърпяла. Всеки нов план те води до стрес. Никога не ми е вървяло безпрепятствено.

- В чужбина по-лесно ли щеше да ви бъде?
- Нямам визия какво щеше да е, в случай че бях останала през 90-те в чужбина. Там, когато паднеш, е доста мъчно да се изправиш още веднъж. Имах контакти, можех да ги употребявам, само че ме беше боязън. Връщайки се в България, се оказа, че е мъчно да преуспявам с 2 деца. Бях решила даже да си сменя специалността. Но предишното си е минало, към този момент няма никакво значение. Гледам това, което ми се случва през днешния ден. 

- Едната ви щерка живее в Германия. Мислили ли сте да се установите за непрекъснато при нея в някакъв миг?
- Всяка година си го мисля това, само че вървя единствено на отмора при щерка ми в Германия. Трудно е за човек на моята възраст да се откри на друго място. Трябва да разполага със средства, да може да практикува специалността си, а си има и разнообразни правила в другите страни. На 71 какво мога да работя в чужбина, където хората не ме знаят коя съм? Обикновено на Запад възрастните са си пенсионери в цялостния смисъл на думата и времето им минава в цялостна отмора. Да, но и пенсиите им са разнообразни, не са като тези у нас.

- Фил Колинс е казвал за вас, че наподобявате на Мадона, че имате тембъра на Тина Търнър и държанието на Принс. Получавали ли сте такива похвали и в България?
- В чужбина хората имат образование, просвета и отношение, разнообразни от тези у нас. В България равнището пада с всеки минал ден. Потресаващо ниско е към този момент. Ниско е, тъй като по този начин го желаят държавното управление и медиите. Българите към този момент нямат отношение към изкуството, та камо ли към актьора. Харесват единствено неприятното и му споделят, че е хубаво.

- Почетен жител сте на София. Какви са привилегиите ви?
- Само и само безвъзмездна карта за градския превоз, която употребявам от 2021 година Не съм усетила друга привилегия. Дори да подкрепям някакъв контакт с културния плакат на столицата ми е доста мъчно. Имаме в този момент нов кмет на София, който несъмнено даже не знае коя съм аз. Мога да съм от огромна изгода за града в областта на културата, само че не се сещат за мен. А и не мисля, че единствено с мен е по този начин. Има и други почетни жители, които са забравени

- Ако внучките ви решат да се занимават с музика, ще ги насърчите ли?
- Дано да доживея този миг, ще бъда удовлетворена. В никакъв случай не поисквам на внучките ми да търсят реализация в България. Тук няма смисъл, няма опция за израстване. Има една граница, до която стигаш, и край. Не може въобще да се съпоставя с това, което се случва на Запад. В България във връзка с поп и джаз музиката сме 50 години обратно. Вместо да вървим и да се развиваме напред, при нас става противоположното. Няма шир и перспективно мислене. Условията са такива, че не ти дават късмет да се разгърнеш.

- Ваши студенти вземат участие ли в музикалните формати по малкия екран?
- Да, стигали са даже до край в „ Гласът на България ". В такива формати обаче мен в никакъв случай няма да ме извикат. На тях им трябват циркаджии, които да слушат и да извършват. В музикалните риалитита журиращите не журират, а вършат шоу. Истинската музика там я няма.

- Какъв с размерът на пенсията ви?
- Каквато и пенсия да ми дадат, в никакъв случай няма да ми стига при тези цени, които непрестанно се подвигат. Увеличават ти прихода с, 1, 2 или 5% и приказват за 3% инфлация, което е безспорен анекдот. В България инфлацията несъмнено към този момент гони 200%, а всички неистини, които се сипят в медийното пространство, са безспорна насмешка с хората. Пенсията свършва безусловно за няколко дни, комерсиалните вериги я гълтат.

- Със здравето по какъв начин сте?
- Грижа се за себе си. Слава богу, в този момент съм добре, само че мъгливото време ме потиска. Известно време боледувах – за две-три седмици изкарах всички типове вируси. Не преминавам тежко през настинките, което в хубаво.

- Попаднахте ли най-сетне на подобаващ за вас мъж?
- Не, не съм, към момента нямам човек в живота си. Мъжете са себични, егоисти. В предишното си постоянно попадах на сътрудници, които избраха аз да се грижа за тях, а и ме ревнуваха от специалността ми, на която отделях повече време. Как пък никой даже
не се сети да ми купи една кола. (Смее се - 6.а.)?!

- Шофирате ли?
- Два пъти съм карала курсовете. Инструкторите ми споделяха, че имам добър шофьорски инстинкт, само че все не успявах да завърша образованието си и да изкарам брошура поради служебни задължения. Накрая се отхвърлих. Пък и никой не ми подари кола. Возя се в този момент на таксита и съм доста добър навигатор.

- Как минава един ваш ден?
- Денят ми стартира с гимнастика, с йога и с пиянство на чай и топла вода. Правя си тренинг, с цел да имам висок дух, и по-късно отивам да работя. Кафе пия на обяд. През уикендите дремя до късно и си почивам. Ходя и до фитнеса за по 2 часа, постаравам се да хапвам колкото се може по-чисти храни. Обичам да сготвям, само че няма за кого. Правя гозби единствено когато  ми поръча дъщерята и в случай че ще имам посетители.
Инфо: Уикенд