“Дори съм леко изненадана. Струва ми се малко висока избирателната

“Дори съм леко сюрпризирана. Струва ми се малко висока изборната интензивност за момента. Позитивно искрица вяра в мен свети, че в действителност е добре за момента. ” Така стартира Мина Христова диалога си в студиото на Изборния следобяд на Дарик, отговаряйки на въпрос за изборната интензивност.

“Смятам го за свое обвързване, право и привилегия ”, разяснява Христова като причина за това, че е гласувала. “Има едно известно успокоение по-късно. Имам спомен от предните избори, когато останах у дома до късно. В един миг гледайки екзитполовете се ядосах, станах и потеглих. Та в този момент не желаех това да изпитвам ”, добави тя.

“Когато опираме до информация и информиране на обществото по-добре е да има опция свободно да се споделя ”, изясни тя по отношение на възбраната да се показват резултати от екзитполовете по време на изборния ден. Христова се обоснова като уточни, че неналичието на публична опция това да се прави основава опасности злонамерени хора и медии да показват неверни резултати. “Добра концепция е да се оповестяват някакви резултати. Както ЦИК излизат и афишират интензивност, могат да дават и резултати ”, добави тя.

Относно желанието на хората да вземат участие в екзитполовете Христова изясни, че една от аргументите е генерационна и се свързва с неотдавнашния политически строй, в който не дребна част от хората са живели, където свободното изложение на мнение е носило риск от последствия върху самите хора. “Не малко от тези хора се пазят и го предават на идващите генерации.Тоест, не е наложително да е единствено при хората, които са живели в интервала до 89-а ”, изясни тя.

“Имам възприятието, че свободата, изключително в демократична страна, е нещо което още усвояваме. Всъщност, демокрацията не е нещо доста елементарно. За да я имаме, би трябвало да се борим за нея. В обстановката, в която живеем в съвременността, плурализмът хем съществува на всички места, хем е съвсем мним, хем ни обезправява като метод на влияние с живота по смисъла на това, че ние в един миг желаеме да си почиваме от всичко, което ни се случва, ” отговори Христова на въпрос на Донков дали умеем да се борим за свободата си. По думите й желанието на хората да получават доста бърза и подготвена информация отваря вратата към крайностите.

“Много дълго време политиката и присъединяване в политическия живот е било сведено до абсолютния му най-малко в обществото. Тоест, до 89-а години българското общество е взело участие в политическите решения съвсем фиктивно. Имало е висока изборна интензивност по избрани аргументи ”, изясни Христова и добави, че значително не сме преодолели предишното си, съпоставяйки ни с Полша и Словакия и техният прогресивен вид на осмисляне на предишното. “Ние не можем да конституираме памет, която да следваме, с цел да можем да претърпяваме ”, съобщи антропологът.

“Въпросът е, че постоянно ще има недоволни. Винаги има недоволни от всеки строй и система. От друга страна можем да преценяме - живеем ли по-добре по отношение на предишното, по отношение на съседите. Това е опцията да оценяваме част от фактологията на живота си. ”

“Индивидуализмът стопира на прага на нашия дом. Това е нещо доста значимо. Излизайки ние към този момент сме част от общество и би трябвало да носим отговорност за това нашите решения по какъв начин въздействат ”, изясни Христова и сложи въпроса за това дали хората, които считат, че би трябвало да се подлага под подозрение влизането в еврозоната, осмислят изгодите от еврото или са под въздействието на популизъм.