Дори Русия далеч пред България по гражданското образование
Дори Русия е надалеч пред България по гражданско обучение. През 2016 година страната ни реализира прогрес по отношение на 2009-а и въпреки всичко се подрежда измежду Чили и Колумбия. Всички измерени европейски страни са преди нас. Страната ни се подрежда директно преди Чили и Колумбия, а след тях са единствено Мексико, Перу и Доминиканската република.
Това демонстрират резултатите от интернационалното проучване ICCS 2016 година, осъществено с финансиране от Еврокомисията. Докладът бе оповестен на 7 ноември , а на следващия ден ще бъдат коментиран на пресконференция в Министерството на образованието.
В ICCS 2016 вземат участие: Белгия (Фламандски регион), България, Китай, Колумбия, Хърватия, Дания, Доминиканска република, Естония, Финландия, Хонконг, Италия, Република Корея, Латвия, Малта, Мексико, Нидерландия, провинция Северен Рейн-Вестфалия (Германия), Норвегия, Перу, Русия, Словения и Швеция.
Тестовете са попълвали възпитаници на възраст сред 13 и 14 година (в България - осмокласници).
Средният ни брой точки е 485 при приблизително за страните, които дават отговор на условията за извадката, 517 точки. През 2009 година той е 466. В ICCS 2016 българските девойки са постигнали приблизително 505 точки (при 530 приблизително за всички страни), а момчетата у нас имат приблизително 468 точки (при приблизително за всички страни 505 т.).
Първа по брой точки е Дания (586), следват Китай (581), Швеция (579), Финландия (577), Норвегия (564), Естония (546), Русия (545), Белгия (Фламандски регион) - 537, Словения (532), Хърватия (531), Италия (524), Нидерландия (523), Литва (518), Латвия (492), Малта (491), БЪЛГАРИЯ (485), Чили (482), Колумбия (482), Мексико (467), Перу (438) и Доминиканската република (381). Останалите страни и райони не покриват критериите за извадката.
Резултатите са разпределени в 4 категории и една подкатегория: А (най-високото), В, С, D (най-ниското) и категория " под D ".
В 10 страни няма възпитаници, които са на равнище " под D ", само че, за жалост, България не е измежду тях. Те са: Дания, Китай, Финландия, Швеция, Норвегия, Естония, Русия, Белгия, Словения и Хърватия. В други три страни процентът на тези възпитаници е 1 - Нидерландия, Италия и Литва. Следва голям скок - от 1% на 6% възпитаници под равнище D. Тук попадат България и Малта. Има единствено две страни с по-висок % от нашия - Доминиканската република (19%) и Перу (9%).
Средният % на възпитаници за равнище под D в ICCS 2016 е 3.
На равнище D при приблизително за всички страни 10% България има 16%, колкото Чили. По-голям е процентът в Мексико (18%), Перу (24%) и Доминиканската република (39%). Първенците: Дания, Китай и Финландия имат 2-3% възпитаници на това равнище. 3 е процентът и в Естония, на всички места другаде е по-висок.
Ниво С реализират 23% от нашите възпитаници, равнище В - 28%, най-високото - А - 27%.
Средните проценти за А и В в страните от ICCS 2016 е надлежно 35% и 31%.
Какви познания се крият зад равнищата А, В, С, D и " под D "?
Ето някои от въпросите за съответните равнища, които биха могли да дадат визия за това.
Въпрос на равнище под D:
Защо образованието се дефинира като човешко право?
• Защото обичат да вървят на учебно заведение и да прекарват време със съучениците си.
• Защото образованието обезпечава работа на доста учители.
• Защото децата могат да стоят в учебно заведение, до момента в който родителите им работят.
• Защото образованието развива уменията, от които хората имат потребност, с цел да вземат участие в живото на общността си. (Верният отговор.)
На този въпрос правилно са дали отговор 88% от българските деца. Средният % за проучването е 92. В Белгия, Русия, Швеция и Китай да вземем за пример те са по 95%, в Хърватия - 97%, в Дания - 96%, в Естония - 98%.
Въпрос на равнище D:
Защо министърът би трябвало да заплаща санкциите си?
• Защото министрите имат задоволително пари, с цел да си платят санкциите.
• Законът третира всички като равни.
• Защото той желае хората още веднъж да гласоподават за него.
• Защото полицията може да го арестува, в случай че не заплати.
Тук 82% от българските осмокласници, попълнили въпросниците, са избрали верния отговор, а междинният % дали отговор правилно за всички страни е 89.
Въпрос на равнище С (изисква учениците да свържат нуждата си от точна информация с независимостта на публицистите от външен контрол):
Защо е значимо публицистите да могат свободно да проучват и оповестяват новините?
• Това построява доверие в държавното управление на страната.
• Това оказва помощ да публицистите да обезпечават вярна информация на аудиторията.
• Така се обезпечават задоволително публицисти, които да отразят всички новинарски събития.
• Така се подсигурява, че на нито един публицист не се заплаща прекалено много за работата му.
Верният отговор са показали 78% от българските възпитаници при междинни за проучването 75%. Тук с по-висок % са Китай (81%), Хърватия (87%), Естония (79%), Финландия (81%), Италия (84%), Русия (81%) и други
Въпрос на равнище В:
Коя е най-хубавата причина за един клуб да си избере началник посредством гласоподаване, а не посредством посочването на една съответна персона, която предлага да стане водач?
• Гласуването обезпечава опцията да бъде повторено, в случай че хората не харесват резултата.
• Гласуването е най-бързият метод да се избере началник.
• Гласуването обезпечава присъединяване в избора на началник на всеки член на клуба.
• Гласуването значи, че всеки член на клуба ще е благополучен от избора на водач.
Българските правилни отговори тук са 58% при 68% за Русия и Швеция и 82% за Финландия. Все отново общият междинен резултат се приближава до българския - 59%.
Въпрос на равнище А
Хора или групи от хора понякога даряват пари на политически партии. Някои страни имат закони, които изискват партиите да обезпечават обществен достъп до информацията за даренията, които са получили. Защо тези страни имат такива закони?
• Законите предизвикват хората да гласоподават за партиите, които получават по-малко дарения.
• Законите оказват помощ на обществеността да реши коя партия евентуално ще завоюва идващите избори.
• Законите предизвикват повече хора да се причисляват към богатите политически партии.
• Законите обезсърчават политическите партии да облагодетелстват хора, които им вършат дарения.
Верен отговор са дали 38% от българчетата при междинен % 43 за всички страни с извадки, които дават отговор на условията. Най-високият % има Китай - 83. Следват Норвегия (68%) и Дания (62%).
Това демонстрират резултатите от интернационалното проучване ICCS 2016 година, осъществено с финансиране от Еврокомисията. Докладът бе оповестен на 7 ноември , а на следващия ден ще бъдат коментиран на пресконференция в Министерството на образованието.
В ICCS 2016 вземат участие: Белгия (Фламандски регион), България, Китай, Колумбия, Хърватия, Дания, Доминиканска република, Естония, Финландия, Хонконг, Италия, Република Корея, Латвия, Малта, Мексико, Нидерландия, провинция Северен Рейн-Вестфалия (Германия), Норвегия, Перу, Русия, Словения и Швеция.
Тестовете са попълвали възпитаници на възраст сред 13 и 14 година (в България - осмокласници).
Средният ни брой точки е 485 при приблизително за страните, които дават отговор на условията за извадката, 517 точки. През 2009 година той е 466. В ICCS 2016 българските девойки са постигнали приблизително 505 точки (при 530 приблизително за всички страни), а момчетата у нас имат приблизително 468 точки (при приблизително за всички страни 505 т.).
Първа по брой точки е Дания (586), следват Китай (581), Швеция (579), Финландия (577), Норвегия (564), Естония (546), Русия (545), Белгия (Фламандски регион) - 537, Словения (532), Хърватия (531), Италия (524), Нидерландия (523), Литва (518), Латвия (492), Малта (491), БЪЛГАРИЯ (485), Чили (482), Колумбия (482), Мексико (467), Перу (438) и Доминиканската република (381). Останалите страни и райони не покриват критериите за извадката.
Резултатите са разпределени в 4 категории и една подкатегория: А (най-високото), В, С, D (най-ниското) и категория " под D ".
В 10 страни няма възпитаници, които са на равнище " под D ", само че, за жалост, България не е измежду тях. Те са: Дания, Китай, Финландия, Швеция, Норвегия, Естония, Русия, Белгия, Словения и Хърватия. В други три страни процентът на тези възпитаници е 1 - Нидерландия, Италия и Литва. Следва голям скок - от 1% на 6% възпитаници под равнище D. Тук попадат България и Малта. Има единствено две страни с по-висок % от нашия - Доминиканската република (19%) и Перу (9%).
Средният % на възпитаници за равнище под D в ICCS 2016 е 3.
На равнище D при приблизително за всички страни 10% България има 16%, колкото Чили. По-голям е процентът в Мексико (18%), Перу (24%) и Доминиканската република (39%). Първенците: Дания, Китай и Финландия имат 2-3% възпитаници на това равнище. 3 е процентът и в Естония, на всички места другаде е по-висок.
Ниво С реализират 23% от нашите възпитаници, равнище В - 28%, най-високото - А - 27%.
Средните проценти за А и В в страните от ICCS 2016 е надлежно 35% и 31%.
Какви познания се крият зад равнищата А, В, С, D и " под D "?
Ето някои от въпросите за съответните равнища, които биха могли да дадат визия за това.
Въпрос на равнище под D:
Защо образованието се дефинира като човешко право?
• Защото обичат да вървят на учебно заведение и да прекарват време със съучениците си.
• Защото образованието обезпечава работа на доста учители.
• Защото децата могат да стоят в учебно заведение, до момента в който родителите им работят.
• Защото образованието развива уменията, от които хората имат потребност, с цел да вземат участие в живото на общността си. (Верният отговор.)
На този въпрос правилно са дали отговор 88% от българските деца. Средният % за проучването е 92. В Белгия, Русия, Швеция и Китай да вземем за пример те са по 95%, в Хърватия - 97%, в Дания - 96%, в Естония - 98%.
Въпрос на равнище D:
Защо министърът би трябвало да заплаща санкциите си?
• Защото министрите имат задоволително пари, с цел да си платят санкциите.
• Законът третира всички като равни.
• Защото той желае хората още веднъж да гласоподават за него.
• Защото полицията може да го арестува, в случай че не заплати.
Тук 82% от българските осмокласници, попълнили въпросниците, са избрали верния отговор, а междинният % дали отговор правилно за всички страни е 89.
Въпрос на равнище С (изисква учениците да свържат нуждата си от точна информация с независимостта на публицистите от външен контрол):
Защо е значимо публицистите да могат свободно да проучват и оповестяват новините?
• Това построява доверие в държавното управление на страната.
• Това оказва помощ да публицистите да обезпечават вярна информация на аудиторията.
• Така се обезпечават задоволително публицисти, които да отразят всички новинарски събития.
• Така се подсигурява, че на нито един публицист не се заплаща прекалено много за работата му.
Верният отговор са показали 78% от българските възпитаници при междинни за проучването 75%. Тук с по-висок % са Китай (81%), Хърватия (87%), Естония (79%), Финландия (81%), Италия (84%), Русия (81%) и други
Въпрос на равнище В:
Коя е най-хубавата причина за един клуб да си избере началник посредством гласоподаване, а не посредством посочването на една съответна персона, която предлага да стане водач?
• Гласуването обезпечава опцията да бъде повторено, в случай че хората не харесват резултата.
• Гласуването е най-бързият метод да се избере началник.
• Гласуването обезпечава присъединяване в избора на началник на всеки член на клуба.
• Гласуването значи, че всеки член на клуба ще е благополучен от избора на водач.
Българските правилни отговори тук са 58% при 68% за Русия и Швеция и 82% за Финландия. Все отново общият междинен резултат се приближава до българския - 59%.
Въпрос на равнище А
Хора или групи от хора понякога даряват пари на политически партии. Някои страни имат закони, които изискват партиите да обезпечават обществен достъп до информацията за даренията, които са получили. Защо тези страни имат такива закони?
• Законите предизвикват хората да гласоподават за партиите, които получават по-малко дарения.
• Законите оказват помощ на обществеността да реши коя партия евентуално ще завоюва идващите избори.
• Законите предизвикват повече хора да се причисляват към богатите политически партии.
• Законите обезсърчават политическите партии да облагодетелстват хора, които им вършат дарения.
Верен отговор са дали 38% от българчетата при междинен % 43 за всички страни с извадки, които дават отговор на условията. Най-високият % има Китай - 83. Следват Норвегия (68%) и Дания (62%).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ