Човек номер шест от седмия континент – аржентинецът, роден в Антарктида
Дори напролет в София е надалеч по-топло от родната му земя. Казва се Хосе Мануел Валядарес. Но името му звучи прекомерно нормално за човек с сходна история. Затова избира неповторимия си прякор.
Хосе Мануел Валядарес: Наричат ме Номер шест, тъй като съм шестият от единствено единадесет души в цялата международна история, родени на Антарктида.
Точно по този начин – на Антарктида. В базата “Есперанса ” през януари 1980 година Ако съберете всичките му сънародници, ще сглобите футболен тим. Включва осем аржентинци, един от които е Хосе, и трима чилийци. Но поданството им няма значение. По душа всички са антарктийци - или както би се наричало коренното население на Ледения континент.
Хосе Мануел Валядарес: Много е необичайно. Ние учим този въпрос благодарение на антрополози и психолози. Не разбираме за какво сме толкоз привързани към Антарктида, в случай че аз съм бил там единствено два месеца като бебе.
Те обичат Антарктида, само че историята на раждането им се дължи на тъмен проект на двама диктатори. През 70-те години Аржентина и Чили имат териториални искания. Затова аржентинският режим на Хорхе Рафаел Видела изпраща бременни дами, които да раждат бебета на Ледения континент. А чилийски двойки даже зачеват децата си там по повеля на Аугусто Пиночет. Бащата на Хосе - аржентински лейтенант - взе участие в експедиции до Антарктида, само че е срещу тази битка за земя.
Хосе Мануел Валядарес: Баща ми поставял под въпрос проекта на режима. Той беше огромен родолюбец, същински аржентинец, само че познаваше Антарктида. Няколко пъти едвам не загуби живота си там. По това време, а в действителност и през днешния ден, на Антарктида няма задоволително инфраструктура, с цел да живеят фамилии: няма лечебни заведения, няма пътища, няма система за евакуация. Той споделил: „ Аз съм пехотинец, устойчив съм, само че не мисля, че Антарктида е място за бременна жена. “ Никой не го послушал и проектът бил задействан.
Опасенията му се сбъднали. През зимата на 1979 година на аржентинската база “Есперанса ” избухнал пожар, а бащата на Хосе незабавно изхвърчал към Антарктида в избавителна интервенция. Бременната му брачна половинка настояла да го придружи. Била в шестия месец. Но за изненада на всички родила прибързано точно в тази база. Ето я “Есперанса ” през днешния ден, снимана от операторката на Българска национална телевизия Анна Андреева за. От всички бебета, родени тук, единствено Хосе не бил част от проекта. Съдба, споделя.
Хосе Мануел Валядарес: Майка ми споделяше, че Антарктида мъчно се разказва с думи. Че там има нещо мистично. Тя си отиде през 2024 на 22 февруари - навръх тази дата в Аржентина честваме Деня на Антарктида.
Антарктида е като термостатът на света. Ако променим нещо там, морското ниво може да се увеличи, Ню Йорк да изчезне, Аликанте и още доста места. Не би трябвало да я допираме, тъй като тя е като светилище. Хосе не е академик, само че идва в България за Софийския фестивал на науката, проведен от Фондация “Красива просвета ” в София Тех Парк. Днес живее в Испания и развива медиен бизнес, само че Антарктида е част от него. Показва ми тази рисунка - подарък от щерка му Виктория. С другите му сънародници от Антарктида основали фондация с обръщение.
Хосе Мануел Валядарес: Разказваме за хората в Антарктида - като моя татко - за антарктическото завещание, освен за науката. Ако учените нямат готвач, доктор или водач, не могат да създадат нищо. Всички тези специалности не получават признанието, което съгласно мен заслужават.
Тук ще се запознае и с българската антарктическа задача. Всяка година екип от български учени, логистици и други експерти способства за огромни изследвания в региона на климатологията, биологията и геонауките. Работят един до друг с други страни. Според Хосе антарктическият урок се крие в съдействието, не във войната.
Хосе Мануел Валядарес: Това са антарктическите полезности. Там чилийци, аржентинци и британци не водят война, а си оказват помощ. Ако хората го вършат там, за какво да не могат в Чили и Аржентина? Същото важи за руснаци и украинци. Когато човек се озове в рискови условия, човешкото излиза на напред във времето. Антарктида няма потребност от флагове. Има потребност от тишина. И да я пазим непокътната.
Номер шест мечтае за свят без спорове. Ако някой го пита дали това е допустимо, ще му даде за образец седмия континент.
Хосе Мануел Валядарес: Наричат ме Номер шест, тъй като съм шестият от единствено единадесет души в цялата международна история, родени на Антарктида.
Точно по този начин – на Антарктида. В базата “Есперанса ” през януари 1980 година Ако съберете всичките му сънародници, ще сглобите футболен тим. Включва осем аржентинци, един от които е Хосе, и трима чилийци. Но поданството им няма значение. По душа всички са антарктийци - или както би се наричало коренното население на Ледения континент.
Хосе Мануел Валядарес: Много е необичайно. Ние учим този въпрос благодарение на антрополози и психолози. Не разбираме за какво сме толкоз привързани към Антарктида, в случай че аз съм бил там единствено два месеца като бебе.
Те обичат Антарктида, само че историята на раждането им се дължи на тъмен проект на двама диктатори. През 70-те години Аржентина и Чили имат териториални искания. Затова аржентинският режим на Хорхе Рафаел Видела изпраща бременни дами, които да раждат бебета на Ледения континент. А чилийски двойки даже зачеват децата си там по повеля на Аугусто Пиночет. Бащата на Хосе - аржентински лейтенант - взе участие в експедиции до Антарктида, само че е срещу тази битка за земя.
Хосе Мануел Валядарес: Баща ми поставял под въпрос проекта на режима. Той беше огромен родолюбец, същински аржентинец, само че познаваше Антарктида. Няколко пъти едвам не загуби живота си там. По това време, а в действителност и през днешния ден, на Антарктида няма задоволително инфраструктура, с цел да живеят фамилии: няма лечебни заведения, няма пътища, няма система за евакуация. Той споделил: „ Аз съм пехотинец, устойчив съм, само че не мисля, че Антарктида е място за бременна жена. “ Никой не го послушал и проектът бил задействан.
Опасенията му се сбъднали. През зимата на 1979 година на аржентинската база “Есперанса ” избухнал пожар, а бащата на Хосе незабавно изхвърчал към Антарктида в избавителна интервенция. Бременната му брачна половинка настояла да го придружи. Била в шестия месец. Но за изненада на всички родила прибързано точно в тази база. Ето я “Есперанса ” през днешния ден, снимана от операторката на Българска национална телевизия Анна Андреева за. От всички бебета, родени тук, единствено Хосе не бил част от проекта. Съдба, споделя.
Хосе Мануел Валядарес: Майка ми споделяше, че Антарктида мъчно се разказва с думи. Че там има нещо мистично. Тя си отиде през 2024 на 22 февруари - навръх тази дата в Аржентина честваме Деня на Антарктида.
Антарктида е като термостатът на света. Ако променим нещо там, морското ниво може да се увеличи, Ню Йорк да изчезне, Аликанте и още доста места. Не би трябвало да я допираме, тъй като тя е като светилище. Хосе не е академик, само че идва в България за Софийския фестивал на науката, проведен от Фондация “Красива просвета ” в София Тех Парк. Днес живее в Испания и развива медиен бизнес, само че Антарктида е част от него. Показва ми тази рисунка - подарък от щерка му Виктория. С другите му сънародници от Антарктида основали фондация с обръщение.
Хосе Мануел Валядарес: Разказваме за хората в Антарктида - като моя татко - за антарктическото завещание, освен за науката. Ако учените нямат готвач, доктор или водач, не могат да създадат нищо. Всички тези специалности не получават признанието, което съгласно мен заслужават.
Тук ще се запознае и с българската антарктическа задача. Всяка година екип от български учени, логистици и други експерти способства за огромни изследвания в региона на климатологията, биологията и геонауките. Работят един до друг с други страни. Според Хосе антарктическият урок се крие в съдействието, не във войната.
Хосе Мануел Валядарес: Това са антарктическите полезности. Там чилийци, аржентинци и британци не водят война, а си оказват помощ. Ако хората го вършат там, за какво да не могат в Чили и Аржентина? Същото важи за руснаци и украинци. Когато човек се озове в рискови условия, човешкото излиза на напред във времето. Антарктида няма потребност от флагове. Има потребност от тишина. И да я пазим непокътната.
Номер шест мечтае за свят без спорове. Ако някой го пита дали това е допустимо, ще му даде за образец седмия континент.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ