Дори пред себе си не исках да призная, че съм

Дори пред себе си не желаех да призная, че съм подготвен на всичко, с цел да бъда с Рени. Желаех я като мъж, а тя можеше да ми бъде щерка. Беше толкоз млада, почтена и секси, че в нейно наличие тотално се обърквах. Когато осъзнах, че не я ли отдалеча, ще лумне заплашителен пожар, й споделих да си върви.
Понякога ориста си прави жестоки смешки. След като се разделих с жена си, все си намирах някаква работа, с цел да не се прибирам вечер в празната къща. В началото приятелите ме канеха по ред, само че не бяха ден и два, най-после всеки си отиваше вкъщи, а аз вървях дълго по улиците, преди да стигна до своята врата. Така един път, на две директни от нас, станах очевидец на противен скандал. Видях спряло такси, на което двете задни порти бяха отворени. Млад мъж крещеше против една жена, наскърбяваше я, наричаше я каква ли не, размахваше юмруци.

Тя беше прикрила главата си с ръце, като че ли можеше по този начин да се опази. По едно време от колата излезе и водачът, той също стартира да пази момичето. Тръгнах към побойника и му извиках да престане. Като приближих, може би му се видях слаб и остарял, присмя ми се и повтори да не се греша и да се разкарам. През това време момичето се разпищя, мъжът се обърна и мощно я зашлеви през лицето. Не устоях и се намесих. Бабаита хубаво го сритах, след което колата изчезна с цялостна газ. Заведох Рени у дома, направих й кафе, дадох й лед да си постави на лицето, с цел да не посинее от ударите. Понеже се опасяваше да си отиде у дома, й дадох едно одеяло и споделих, че може да спи на дивана в кухнята.

Така се запознахме. Тя живееше в различен квартал, само че във въпросната вечер се скарала с гаджето си и тъй като той имал неприятно пиене, абсурдът избухнал с цялостна мощ. За да я накаже, извикал такси и вместо към тях, колата се насочила отвън града. Изплашила се, отворила вратата, водачът се принудил да спре… Нататък историята ми беше ясна.
След нашето извънредно запознанство и откакто се увери, че пребивавам самичък, Рени стартира да се отбива у дома. Отначало го правеше по-рядко и с някакво стеснение, само че последователно зачести и ясно ми показваше, че ме харесва. Нямах нищо срещу, кой би се опънал на красиво младо момиче, което гледа влюбено, излъчва съблазън и е готово на всичко? След една разгорещена вечер, когато едвам не стигнахме до леглото, си подсетих, че щерка ми е на нейните години.

Представих си по какъв начин някакъв чичко я целува и прави с нея секс. Откачих, скочих, подадох на Рени якето и й споделих, че е най-добре да си върви. Отказа и когато аз настоях и отворих вратата пред лицето й, тя се разплака и призна, че е влюбена в мен. Това ми подейства като сигнал за заплаха и твърдо, напряко жестоко я отпратих.
Рени продължи да ме търси, няколко пъти се опита да приказваме и да ме убеди, че можем да сме дружно. Разбра, че съм неотстъпчив, и отново не се отхвърли. Трябваше да работя аз и без да му мисля доста, одобрих дълго служебно пътешестване, което другите сътрудници отказваха. Прибрах се в града след два месеца и половина. В идващите няколко години не видях това момиче и не чух нищо за нея.

Миналата есен ми се беше натрупала доста работа и командировките ми валяха една след друга. Не ми тежеше – никой не ме чакаше, не ми държеше сметка и аз не бързах за никого. Веднъж в петък седнахме с сътрудниците да хапнем и да пийнем по едно, позакъсняхме и хванах късния трен от Варна. Качих се в последния миг и влязох в първото купе, където видях свободно място. Срещу мен седеше млада жена, а в скута й спеше дете на не повече от годинка-две. Настаних се, метнах якето върху лицето си, желаех да дремна. Малчуганът обаче се разплака и аз отново погледнах спътницата си. Боже, та това беше Рени!
Този път тя опита да ме отпрати – избягваше погледа ми, а като я заговорих, отхвърли да се познаваме и се показа с друго име. Не беше безапелационна, а и аз бях безусловно сигурен, че тази жена е момичето, което в миналото бях отървал от насилниците.

Протегнах ръка, хванах нейната и я помолих да не си измисля повече. Най-добре беше да каже истината и аз бях подготвен да я чуя. То се оказа, че ориста е била напряко жестока с нея. След като видяла с какъв неприятен мъж е щяла да свърже живота си, не не запомнила нощта, когато той й протегнал ръка. Тя решила да стартира живота си на чисто. С мен не се получило и поради това напуснала града. Заминала за София, където нейна другарка й дала обещание да поделят квартирата и работата си.
Мъжът, който й крещеше и я удряше, не се отказал елементарно от нея обаче. Намерил я, молил я, обещавал й, кълнял се, че се е трансформирал и в никакъв случай повече няма да й вдигне ръка. Наивна и добра, жадна за любов и семейство, тя му повярвала.

Пребивал я даже до момента в който била бременна. Синът, който родила, ни минимум не го вразумил и омилостивил… Една вечер за следващ път я изхвърлил и като нямало къде да отиде, се качила на първия трен. Така стигнала до Варна, само че не й потръгнало нито с познати, нито с работа и квартира. Безпътицата напълно я объркала и още веднъж отишла на гарата. Този път бях сигурен, че няма да я оставя да напусне живота ми. Заведох ги с детето вкъщи и я помолих да останат с мен.
Не знам дали когато я отървах след побоя, в действителност се беше влюбила, или обърка любовта с признателност. Не мисля прав ли бях да упорствам да си тръгне от живота ми. Сигурен съм в едно – желая Рени и сина й в живота си. Щастлив съм, че този път отворих дома си за нея и тя избра да остане.
Борислав
Инфо: Лична драма