Не бива да живеете със задници
Дори не знам по какъв начин да започна… Но не би трябвало да се живеете със гъз и даже да бъдете с него не трябва. Заради това при дамата се получава разрушение на самооценката и загуба на вярата в мъжете, и като цяло целият живот е крив.
А не всички мъже са задници. Те въобще не са Мъже. При тях мъжки е единствено детеродният орган и убедеността, че са страхотни, която в съответния случай е голословна.
В началото на запознанството задниците наподобяват като естествените мъже. Случва се да не схванеш по какъв начин мимикрирират. Може да ги разпознаеш единствено по дейностите, по отношението им към дамите.
Главната специфичност на задника е явното или добре скрито пренебрежение към дамите. То може да се изрази в осъждането на женския избор, работата, заниманията и прочие, в изявление на незадоволеност към нейното тяло или нейните личностни качества, в сравненията с митичната „ естествена жена “, в непризнаването на нейното право на неточности и гафове.
Задниците постоянно се считат за идеални и знаят по какъв начин би трябвало да бъде. Ако се чувствате в връзките си като че ли сте на съд, то този, който въплъщава прокурора, е задникът.
Следващият характерен симптом на задника е блестящо изразеният егоизъм, красиво опакован в рафинираност.
Ако да вземем за пример той се къпе един път в седмицата или е небрежен в храненето си, всичко това се приема за изключителност и има идеологически подтекст. Задникът напълно смята, че светът се върти към него, даже, в случай че, играейки го непретенциозен, приказва другояче.
Ако мъжът упреква дамата в нарцисизъм и прекомерни грижи за себе си, това значи, че тя към момента е здрава и не слугува на задника.
Номерът е, че когато тя си не разрешава да мисли за себе си и своите ползи, той яде от живота й. На задника в никакъв случай не му е задоволително. Не му е задоволителна нито любовта,, нито грижите, нито жертвите, нито сълзите.
Още един аршин – задниците не се извиняват. Тоест на думи може да бъде казано, само че откровено разкайване няма. Съвършенството няма за какво да се разкайва, не е ли ясно?
Всяка естествена демонстрация на усеща по адрес на дамата задникът приема за героизъм и чака небивала прослава и безгранична признателност.
За това, че е направил кафе или е закарал колата до гумаджийницата да вземем за пример. Второто е изключително особено, по тази причина би трябвало да му се благодари с години.
Справедливостта изисква да се означи, че множеството дами са имали опит в връзките със задниците, а доста – занапред ще имат.
Такъв е естественият ход на развиването на личността и растежът на духа. Да попаднеш на гъз оказва помощ неосъзнатото, а да останеш или не в тези връзки към този момент е въпрос на избор.
Трябва да израснеш до там, че да спреш да считаш сходни връзки за естествени. Трябва да израснеш до там, че да прощаваш грешките на всеки. Трябва да обичаш достойния, а не оня, който се е оказал до теб по волята на ориста.
Трябва да умееш да живееш в самотност и да я обичаш, с цел да не се държиш за задника до последно. Трябва да вярваш в това, че мъжът, който умее да обича, отдава, да се грижи, поддържа, прави действия, го има и той е за теб.
Твърде доста „ би трябвало “…Всъщност, нищо не би трябвало. В живота има доста способи и сюжети за битие. Всеки човек избира за себе си най-хубавия опит в сегашния миг.
Трябва да се каже единствено едно – задничеството е вечно. Задничеството се образува от психо контузии, постоянно от детството, и без терапия, без реализиране на осъзнатост не си потегля.
Не оставайте при задниците. Зад границите на този опит има различен. Подарете си шанса да го видите и получите.
С обич,
Лилия Ахремчик
