Обичам тази страна, но...: колко расизъм има в германския футбол
" Дори не можете да си визиите какво значи да сте с черен цвят на кожата и да живеете в Германия ", споделя някогашният национал Ервин Костеде. Колко расизъм има в немския футбол? Чернокожи футболисти описват.
Какво изпитва човек, който носи състезателен екип с герба с черния орел на гърдите? На първо място евентуално горделивост от това, че е постигнал доста. Филмът " Черен орел " ( " Schwarzer Adler " ) споделя историите на немски футболисти, играли за националния тим. Освен любовта към футболната игра, тях ги сплотява и още нещо - цвета на кожата.
Един черно-бял филм за расизма на терена
Режисьорът Торстен Кьорнер, създател на кино лентата, наподобява се е опитал да обхване необхватното. Защото в него има толкоз доста и разнообразни аспекти. Интервютата с известни футболисти са илюстрирани с архивни фрагменти - освен на голове и пристрастености на футболния терен, само че и с фрагменти от сатирични излъчвания от 1950-те до 1970-те години, където звучат думи като " чернокож ", " черен ", или пък изречения като " като всички останали и въпреки всичко по-различен ". Включена е и една реклама на прахуляк за пране, в който черният гарван желае да стане толкоз бял, колкото изпраните облекла.
В един от архивните фрагменти се вижда по какъв начин главата на един негър мъж става бяла след пране в перална машина. Днес е мъчно да повярваме, че сходно нещо е било показвано по немската телевизия. Авторите на кино лентата обаче се подсигуряват с уточнението, че той съдържа обиди и подиуми на принуждение и расизъм.
Основният въпрос, който се задава, е какъв брой расизъм има в немския футбол. А основните герои са футболисти с друг цвят на кожата. Така да вземем за пример първият негър футболист в немския народен тим Ервин Костеде споделя: " Дори не можете да си визиите какво значи да сте с черен цвят на кожата и да живеете в Германия ". По-нататък той признава, че още като дете се е сблъскал с казуса - приказва за унижения и оскърбления на расистка основа.
А Шери Рийвс, която е била част от женския юношески народен тим по футбол, просто не може да сдържи сълзите си, когато си спомня за униженията, които е трябвало да търпи: " Обичам тази страна, само че от време на време си мисля… ", споделя тя и не съумява да довърши изречението. Казва, че черният орел в герба ѝ напомнял, че той е горе високо, а тя - долу ниско. Подобно на Костеде тя също се е опитвала да " отмие " черното от кожата си със сапун.
Далеч освен във футбола
Във кино лентата " Черен орел " тематиката за расизма е централна, само че създателите не я свеждат единствено до футбола, защото расизъм има и отвън футбола и играчите приказват за това, което е трябвало да търпят.
Наблюдавайки по какъв начин синът и дъщерите му си играят с техни приятелчета, Джералд Асамоа, немски футболист с генезис от Гана, си задава въпроса за какво при децата се получава това, което при възрастните се оказва невероятно?
Ервин Костеде пък си спомня един мач, игран в Лондон, където е трябвало да търпи доста обиди, долитащи от трибуните. " В подобен миг човек би трябвало да прояви мощен темперамент. А аз имах мощен темперамент ", споделя той. Признава, че е черпел сили от футбола.
Бившите национални играчи признават, че расизъм има освен на стадиона, само че и в живота - на улицата, в магазина. " Научих, че има расизъм чак когато дойдох в Германия ", споделя Джералд Асамоа.
Гледайки този документален филм, човек може да си намерения, че расизмът е останал някъде в предишното - има доста архивни фрагменти, а и футболистите приказват в минало време. Но по този начин е единствено на пръв взор. Расизъм има и през днешния ден - както във футбола, по този начин и в обществото. Защитникът от Бундестима и на лондонския клуб " Челси " Антонио Рюдигер написа доста прочувствена колонка под заглавие " Тази публикация няма да реши казуса с расизма във футбола ". Текстът беше оповестен малко преди " Челси " да завоюва Шампионската лига тази година.
Сълзи, премеждия, само че и комизъм
И въпреки всичко би трябвало да отбележим, че документалният филм споделя за казуса с расизма освен посредством сълзите и страданията на засегнатите, само че и със средствата на хумора. Самите футболисти описват и смешки, като да вземем за пример по какъв начин Джими Хартвиг е чувал от дядо си, който се възхищавал на Хитлер, да споделя следното: " Първо Адолф, а след това и черен човек в фамилията. Можете ли да си визиите! "
Отлично възприятие за самоирония показва и Антъни Бафо, играл в няколко немски клуба и титуляр в националния тим на Гана. На въпроса по какъв начин по този начин е роден в Бон, откакто и двамата му родители са от Гана, футболистът отвръща: " Тук съм заченат и по този начин се появих в Бон. "
Какво изпитва човек, който носи състезателен екип с герба с черния орел на гърдите? На първо място евентуално горделивост от това, че е постигнал доста. Филмът " Черен орел " ( " Schwarzer Adler " ) споделя историите на немски футболисти, играли за националния тим. Освен любовта към футболната игра, тях ги сплотява и още нещо - цвета на кожата.
Един черно-бял филм за расизма на терена
Режисьорът Торстен Кьорнер, създател на кино лентата, наподобява се е опитал да обхване необхватното. Защото в него има толкоз доста и разнообразни аспекти. Интервютата с известни футболисти са илюстрирани с архивни фрагменти - освен на голове и пристрастености на футболния терен, само че и с фрагменти от сатирични излъчвания от 1950-те до 1970-те години, където звучат думи като " чернокож ", " черен ", или пък изречения като " като всички останали и въпреки всичко по-различен ". Включена е и една реклама на прахуляк за пране, в който черният гарван желае да стане толкоз бял, колкото изпраните облекла.
В един от архивните фрагменти се вижда по какъв начин главата на един негър мъж става бяла след пране в перална машина. Днес е мъчно да повярваме, че сходно нещо е било показвано по немската телевизия. Авторите на кино лентата обаче се подсигуряват с уточнението, че той съдържа обиди и подиуми на принуждение и расизъм.
Основният въпрос, който се задава, е какъв брой расизъм има в немския футбол. А основните герои са футболисти с друг цвят на кожата. Така да вземем за пример първият негър футболист в немския народен тим Ервин Костеде споделя: " Дори не можете да си визиите какво значи да сте с черен цвят на кожата и да живеете в Германия ". По-нататък той признава, че още като дете се е сблъскал с казуса - приказва за унижения и оскърбления на расистка основа.
А Шери Рийвс, която е била част от женския юношески народен тим по футбол, просто не може да сдържи сълзите си, когато си спомня за униженията, които е трябвало да търпи: " Обичам тази страна, само че от време на време си мисля… ", споделя тя и не съумява да довърши изречението. Казва, че черният орел в герба ѝ напомнял, че той е горе високо, а тя - долу ниско. Подобно на Костеде тя също се е опитвала да " отмие " черното от кожата си със сапун.
Далеч освен във футбола
Във кино лентата " Черен орел " тематиката за расизма е централна, само че създателите не я свеждат единствено до футбола, защото расизъм има и отвън футбола и играчите приказват за това, което е трябвало да търпят.
Наблюдавайки по какъв начин синът и дъщерите му си играят с техни приятелчета, Джералд Асамоа, немски футболист с генезис от Гана, си задава въпроса за какво при децата се получава това, което при възрастните се оказва невероятно?
Ервин Костеде пък си спомня един мач, игран в Лондон, където е трябвало да търпи доста обиди, долитащи от трибуните. " В подобен миг човек би трябвало да прояви мощен темперамент. А аз имах мощен темперамент ", споделя той. Признава, че е черпел сили от футбола.
Бившите национални играчи признават, че расизъм има освен на стадиона, само че и в живота - на улицата, в магазина. " Научих, че има расизъм чак когато дойдох в Германия ", споделя Джералд Асамоа.
Гледайки този документален филм, човек може да си намерения, че расизмът е останал някъде в предишното - има доста архивни фрагменти, а и футболистите приказват в минало време. Но по този начин е единствено на пръв взор. Расизъм има и през днешния ден - както във футбола, по този начин и в обществото. Защитникът от Бундестима и на лондонския клуб " Челси " Антонио Рюдигер написа доста прочувствена колонка под заглавие " Тази публикация няма да реши казуса с расизма във футбола ". Текстът беше оповестен малко преди " Челси " да завоюва Шампионската лига тази година.
Сълзи, премеждия, само че и комизъм
И въпреки всичко би трябвало да отбележим, че документалният филм споделя за казуса с расизма освен посредством сълзите и страданията на засегнатите, само че и със средствата на хумора. Самите футболисти описват и смешки, като да вземем за пример по какъв начин Джими Хартвиг е чувал от дядо си, който се възхищавал на Хитлер, да споделя следното: " Първо Адолф, а след това и черен човек в фамилията. Можете ли да си визиите! "
Отлично възприятие за самоирония показва и Антъни Бафо, играл в няколко немски клуба и титуляр в националния тим на Гана. На въпроса по какъв начин по този начин е роден в Бон, откакто и двамата му родители са от Гана, футболистът отвръща: " Тук съм заченат и по този начин се появих в Бон. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ