Путин обвини Запада в расизъм и неоколониализъм
Дори доста от критиците на Запада, както у нас, по този начин и в чужбина, постоянно споделят, че, уви, Русия няма какво да предложи на света - в смисъл на нови хрумвания и облик на бъдещето. Разбира се, добре е да се подлага на критика това, само че какво оферирате вие самите да изградите вместо рухналия англосаксонски модел на глобализация?
Не толкоз от дълго време Владимир Путин даде обещание да отговори на този въпрос в специфична публикация или тирада, само че към този момент, за трети път през последните седмици, той някак си се връща към тематиката за настъпването на нова епоха, като че ли се приготвя, нахвърля тезите за бъдеща реч/статия.
Така в сряда, говорейки на форума на Агенцията за стратегически начинания за поощряване на нови планове „ Силни хрумвания за ново време “, президентът още веднъж приказва за новия международен ред, за това, че „ в действителност революционните трансформации набират скорост от ден на ден и повече “:
„ Тези грандиозни промени, несъмнено, са необратими. И както на национално, по този начин и на световно равнище се построяват основите и правилата на един съразмерен, по-справедлив, обществено насочен и безвреден международен ред – опция на съществуващия или, може да се каже, на съществуващия преди този момент еднополюсен международен ред, който по своята природа, несъмнено, се трансформира в спирачка за развиването на цивилизацията. "
Путин от дълго време подлага на критика атлантическия план за глобализация, само че в последно време го прави все по-сурово:
„ Моделът на тотална доминация на по този начин наречения златен милиард е неправдив. Е, за какво този „ златен милиард “ от цялото население на планетата би трябвало да господства над всички, да постанова свои лични правила на държание, учредени на илюзията за изключителност?
Тя дели народите на първокласни и второкласни, което по своята същина е расистка и неоколониална позиция, а глобалистката, сякаш демократична идеология, която стои в основата й, от ден на ден придобива чертите на тоталитаризъм, възпиращ креативното търсене, свободното историческо творчество.
Създава се усещането, че Западът просто не може да предложи на света собствен модел на бъдещето. Да, несъмнено, неслучайно този „ златен милиард” стана „ златен”, реализира в действителност доста, само че съумя да заеме позициите си освен с помощта на някакви осъществени хрумвания – значително той зае позициите си с помощта на ограбването на други нации както в Азия, по този начин и в Африка. Така си беше: Представете си едната Индия, по какъв начин беше ограбена толкоз доста.
Ето за какво даже през днешния ден елитите на този „ златен милиард “ се опасяват извънредно, че други центрове на международното развиване могат да показват свои лични благоприятни условия за развиване. Но колкото и да се стремят западните и наднационалните елити да запазят съществуващия ред на нещата, идва нова епоха, нов стадий в международната история.
Тоест " златният милиард " не изхожда просто от концепцията за личната си изключителност - неговата идеология е расистка, неоколониалистка и последователно се трансформира в тоталитарна. Путин освен осъжда глобалисткия демократизъм, т.е. теорията за единствената вярна теория, която е светлото бъдеще на цялото човечество, той частично повтаря обвиняванията, които бяха изразени от нашите водачи в руските години.
Тогава нямаше термина „ глобализация “, а Западът се наричаше просто „ империалистически “, само че излиза, че Путин върви по стъпките на комунистическата идеология и агитация? И излиза, че са прави тези (особено в САЩ), за които няма разлика сред Съюз на съветските социалистически републики и днешна Русия, сред Сталин и Путин? Всички са руснаци, все комунисти...
Разбира се, че не – при цялата благосклонност на Путин към концепциите за обществена правдивост и комунистическите идеали (за чиито прилики с християнските той неведнъж е говорил), той не може да бъде присъединен към комунистите. Нито във вътрешната политика, т.е. възгледите за устройството на обществото и страната, нито във външната политика.
Просто това, което се говореше за Запада в руските години, се оказа правилно в доста връзки, в това число и тъй като нашите комунистически водачи бяха доста добре осведомени със международната история и геополитика. И обвиняванията против Запада - изцяло обективни – им бяха нужни освен с цел да прокарват личните си хрумвания за вярното вътрешно устройство на страната ни, само че и да се борят на международната сцена.
Да, Съюз на съветските социалистически републики през цялата си история е работил като опция на Запада, като нов, друг свят, като страна, в която всичко е проведено по-справедливо, като страна, която кани целия свят да я последва по пътя към по-светлото бъдеще. Не става въпрос за това по какъв начин всичко е било подредено в реалност у нас, а за това какви хрумвания се прокарваха на международната сцена. Освен това, като цяло, тя се популяризира много сполучливо - досега, в който самата тя престана да си има вяра (не всички, несъмнено, само че част от елита - и това се оказа достатъчно).
Ние сами изоставихме комунистическите идеали и социалистическата страна и в този момент няма значение коя е главната причина - тяхното несъвършенство или нашето лично, техните неточности или нашата уязвимост. Важно е, че страната ни резервира пред света облика освен на мощна и самостоятелна, само че и на дръзка, стремяща се към световно водачество, ръководена от идеалите на страната.
Разбира се, Съюз на съветските социалистически републики съвсем постоянно съчетаваше идеология и прагматизъм, блян към международна гражданска война (след войната става дума единствено за разширение на света на социализма) и умела геополитическа игра, само че в незападния свят обликът на нашия страната към момента остава революционен. Китай и Индия, Азия, Африка и Латинска Америка – всички те виждаха в нас тези, които провокират „ мощните на този свят “ и приканват за по-справедлив свят.
И в този момент, когато половинхилядолетната епоха на западния международен ред е към своя край, този спомен за нашата роля в историята на 20-ти век играе в наша изгода. Защото постоянно сме подлагали на критика Запада за расизъм и колониализъм - и хората от незападния свят, които са го изпитали на личен тил, знаят, че сме го правили откровено и почтено.
Парадоксът е, че за незапада ние сме бели, т.е. като че ли част от Запада. В същото време целият руски интервал от нашата история ясно уточни фундаменталната разлика сред нас и другите западни хора. Фактът, че тази разлика е доста по-дълбока от идеологическата (и постоянно е съществувала), незападният свят по принцип не знаеше и не разбираше - тъй че когато Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и страната ни сдаде всичките си позиции в света, народите от Юга смятаха, че руснаците в този момент ще станат като всички останали западняци.
Но още през този век Русия още веднъж насочи предизвикателство към Запада – първо като просто изрази несъгласието си с еднополюсния свят (мюнхенската тирада на Путин), а по-късно като стартира да построява многостранни структури, различни на Запада. Да, имаме доста по-малко мощ, в сравнение с в дните на Съюз на съветските социалистически републики, само че и незападният свят стана доста по-силен от този момент. И там освен ни помнят като водачи, само че и виждат по какъв начин работи и какво приказва Владимир Путин.
Да, нито той, нито Русия като цяло оферират на незападния свят опция на задънения глобалистки план на англосаксонците, само че към този момент е значимо какво отхвърляме, какво признаваме за недопустимо и неизпълнимо. И ние приканваме останалите да се съгласят с нас по този въпрос - не тъй като претендираме да сменяем отслабващия хегемон и не тъй като призоваваме за създаване на нов свят на " едно човечество с една концепция ".
Не, ние просто предлагаме да създадем дружно това, което ще бъде от изгода за всички: тъй че всеки да си построи личната къща и всички дружно да разработим нови правила за взаимно битие, т.е. връзките сред нашите родни страни. Това, несъмнено, не е гражданска война в международен мащаб, а извънредно значимо предложение, изключително в обстановка, в която новата Вавилонска кула, незавършена от отиващия си хегемон, заплашва да се срути върху всички ни.
Русия приканва всички да вземат ориста си в свои ръце, т.е. да станат виновни и самостоятелни страни (или най-малко да се стремят към това, което към този момент е много) тъй като:
„ Само в действителност суверенните страни могат да обезпечат висока динамичност на напредък, да станат образец за другите в стандартите и качеството на живот на хората, в отбраната на обичайните полезности и високи хуманистични идеали, модели на развиване, при които човек не става средство, а единствено най-висша цел.
Суверенитетът е свободата на националното развиване, а затова и на всеки човек поотделно: софтуерната, културната, интелектуалната, просветителната жизненост на страната е това, което е. И несъмнено, най-важният съставен елемент на суверенитета е отговорно, интензивно и национално мислещо, национално насочено гражданско общество.
Тези думи на Путин се отнасят освен за Русия – те са отправени към всички страни по света, към всички, които желаят да запазят своя народ, своята цивилизация, тези, които не са удовлетворени нито от топилния казан на глобализацията, нито от постхуманизма като ярко бъдеще за човечеството.
А това по принцип са безспорното болшинство, в това число тук влиза и забележителна част от жителите на страните от „ златния милиард “. В последна сметка проблемите не са в тях, а в техните елити, които в действителност се считат за надарени с правото да „ пасят народите “, вярвайки в своята изключителност. Но без да се замислят, че изключителността работи и в противоположната посока – когато всички останали изключват вас.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Не толкоз от дълго време Владимир Путин даде обещание да отговори на този въпрос в специфична публикация или тирада, само че към този момент, за трети път през последните седмици, той някак си се връща към тематиката за настъпването на нова епоха, като че ли се приготвя, нахвърля тезите за бъдеща реч/статия.
Така в сряда, говорейки на форума на Агенцията за стратегически начинания за поощряване на нови планове „ Силни хрумвания за ново време “, президентът още веднъж приказва за новия международен ред, за това, че „ в действителност революционните трансформации набират скорост от ден на ден и повече “:
„ Тези грандиозни промени, несъмнено, са необратими. И както на национално, по този начин и на световно равнище се построяват основите и правилата на един съразмерен, по-справедлив, обществено насочен и безвреден международен ред – опция на съществуващия или, може да се каже, на съществуващия преди този момент еднополюсен международен ред, който по своята природа, несъмнено, се трансформира в спирачка за развиването на цивилизацията. "
Путин от дълго време подлага на критика атлантическия план за глобализация, само че в последно време го прави все по-сурово:
„ Моделът на тотална доминация на по този начин наречения златен милиард е неправдив. Е, за какво този „ златен милиард “ от цялото население на планетата би трябвало да господства над всички, да постанова свои лични правила на държание, учредени на илюзията за изключителност?
Тя дели народите на първокласни и второкласни, което по своята същина е расистка и неоколониална позиция, а глобалистката, сякаш демократична идеология, която стои в основата й, от ден на ден придобива чертите на тоталитаризъм, възпиращ креативното търсене, свободното историческо творчество.
Създава се усещането, че Западът просто не може да предложи на света собствен модел на бъдещето. Да, несъмнено, неслучайно този „ златен милиард” стана „ златен”, реализира в действителност доста, само че съумя да заеме позициите си освен с помощта на някакви осъществени хрумвания – значително той зае позициите си с помощта на ограбването на други нации както в Азия, по този начин и в Африка. Така си беше: Представете си едната Индия, по какъв начин беше ограбена толкоз доста.
Ето за какво даже през днешния ден елитите на този „ златен милиард “ се опасяват извънредно, че други центрове на международното развиване могат да показват свои лични благоприятни условия за развиване. Но колкото и да се стремят западните и наднационалните елити да запазят съществуващия ред на нещата, идва нова епоха, нов стадий в международната история.
Тоест " златният милиард " не изхожда просто от концепцията за личната си изключителност - неговата идеология е расистка, неоколониалистка и последователно се трансформира в тоталитарна. Путин освен осъжда глобалисткия демократизъм, т.е. теорията за единствената вярна теория, която е светлото бъдеще на цялото човечество, той частично повтаря обвиняванията, които бяха изразени от нашите водачи в руските години.
Тогава нямаше термина „ глобализация “, а Западът се наричаше просто „ империалистически “, само че излиза, че Путин върви по стъпките на комунистическата идеология и агитация? И излиза, че са прави тези (особено в САЩ), за които няма разлика сред Съюз на съветските социалистически републики и днешна Русия, сред Сталин и Путин? Всички са руснаци, все комунисти...
Разбира се, че не – при цялата благосклонност на Путин към концепциите за обществена правдивост и комунистическите идеали (за чиито прилики с християнските той неведнъж е говорил), той не може да бъде присъединен към комунистите. Нито във вътрешната политика, т.е. възгледите за устройството на обществото и страната, нито във външната политика.
Просто това, което се говореше за Запада в руските години, се оказа правилно в доста връзки, в това число и тъй като нашите комунистически водачи бяха доста добре осведомени със международната история и геополитика. И обвиняванията против Запада - изцяло обективни – им бяха нужни освен с цел да прокарват личните си хрумвания за вярното вътрешно устройство на страната ни, само че и да се борят на международната сцена.
Да, Съюз на съветските социалистически републики през цялата си история е работил като опция на Запада, като нов, друг свят, като страна, в която всичко е проведено по-справедливо, като страна, която кани целия свят да я последва по пътя към по-светлото бъдеще. Не става въпрос за това по какъв начин всичко е било подредено в реалност у нас, а за това какви хрумвания се прокарваха на международната сцена. Освен това, като цяло, тя се популяризира много сполучливо - досега, в който самата тя престана да си има вяра (не всички, несъмнено, само че част от елита - и това се оказа достатъчно).
Ние сами изоставихме комунистическите идеали и социалистическата страна и в този момент няма значение коя е главната причина - тяхното несъвършенство или нашето лично, техните неточности или нашата уязвимост. Важно е, че страната ни резервира пред света облика освен на мощна и самостоятелна, само че и на дръзка, стремяща се към световно водачество, ръководена от идеалите на страната.
Разбира се, Съюз на съветските социалистически републики съвсем постоянно съчетаваше идеология и прагматизъм, блян към международна гражданска война (след войната става дума единствено за разширение на света на социализма) и умела геополитическа игра, само че в незападния свят обликът на нашия страната към момента остава революционен. Китай и Индия, Азия, Африка и Латинска Америка – всички те виждаха в нас тези, които провокират „ мощните на този свят “ и приканват за по-справедлив свят.
И в този момент, когато половинхилядолетната епоха на западния международен ред е към своя край, този спомен за нашата роля в историята на 20-ти век играе в наша изгода. Защото постоянно сме подлагали на критика Запада за расизъм и колониализъм - и хората от незападния свят, които са го изпитали на личен тил, знаят, че сме го правили откровено и почтено.
Парадоксът е, че за незапада ние сме бели, т.е. като че ли част от Запада. В същото време целият руски интервал от нашата история ясно уточни фундаменталната разлика сред нас и другите западни хора. Фактът, че тази разлика е доста по-дълбока от идеологическата (и постоянно е съществувала), незападният свят по принцип не знаеше и не разбираше - тъй че когато Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и страната ни сдаде всичките си позиции в света, народите от Юга смятаха, че руснаците в този момент ще станат като всички останали западняци.
Но още през този век Русия още веднъж насочи предизвикателство към Запада – първо като просто изрази несъгласието си с еднополюсния свят (мюнхенската тирада на Путин), а по-късно като стартира да построява многостранни структури, различни на Запада. Да, имаме доста по-малко мощ, в сравнение с в дните на Съюз на съветските социалистически републики, само че и незападният свят стана доста по-силен от този момент. И там освен ни помнят като водачи, само че и виждат по какъв начин работи и какво приказва Владимир Путин.
Да, нито той, нито Русия като цяло оферират на незападния свят опция на задънения глобалистки план на англосаксонците, само че към този момент е значимо какво отхвърляме, какво признаваме за недопустимо и неизпълнимо. И ние приканваме останалите да се съгласят с нас по този въпрос - не тъй като претендираме да сменяем отслабващия хегемон и не тъй като призоваваме за създаване на нов свят на " едно човечество с една концепция ".
Не, ние просто предлагаме да създадем дружно това, което ще бъде от изгода за всички: тъй че всеки да си построи личната къща и всички дружно да разработим нови правила за взаимно битие, т.е. връзките сред нашите родни страни. Това, несъмнено, не е гражданска война в международен мащаб, а извънредно значимо предложение, изключително в обстановка, в която новата Вавилонска кула, незавършена от отиващия си хегемон, заплашва да се срути върху всички ни.
Русия приканва всички да вземат ориста си в свои ръце, т.е. да станат виновни и самостоятелни страни (или най-малко да се стремят към това, което към този момент е много) тъй като:
„ Само в действителност суверенните страни могат да обезпечат висока динамичност на напредък, да станат образец за другите в стандартите и качеството на живот на хората, в отбраната на обичайните полезности и високи хуманистични идеали, модели на развиване, при които човек не става средство, а единствено най-висша цел.
Суверенитетът е свободата на националното развиване, а затова и на всеки човек поотделно: софтуерната, културната, интелектуалната, просветителната жизненост на страната е това, което е. И несъмнено, най-важният съставен елемент на суверенитета е отговорно, интензивно и национално мислещо, национално насочено гражданско общество.
Тези думи на Путин се отнасят освен за Русия – те са отправени към всички страни по света, към всички, които желаят да запазят своя народ, своята цивилизация, тези, които не са удовлетворени нито от топилния казан на глобализацията, нито от постхуманизма като ярко бъдеще за човечеството.
А това по принцип са безспорното болшинство, в това число тук влиза и забележителна част от жителите на страните от „ златния милиард “. В последна сметка проблемите не са в тях, а в техните елити, които в действителност се считат за надарени с правото да „ пасят народите “, вярвайки в своята изключителност. Но без да се замислят, че изключителността работи и в противоположната посока – когато всички останали изключват вас.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ