Има ли в Иран риск от катастрофа като тази в Чернобил?
Дори месец след офанзивите на Съединени американски щати против три съществени нуклеарни обекта в Иран, последствията от въздушните удари на 22 юни остават неразбираеми на фона на спорните оценки на вредите.
Ударите бяха част от интервенция " Среднощен чук ", ориентирана към нуклеарните уреди в градовете Фордо, Натанз и Исфахан. В нея участваха 125 самолета и профилирани бомбардировачи B-2, носещи 30 000-килограмови бомби, предопределени за заличаване на бункери.
Силно укрепеният Фордо
Ударът във Фордо бе най-масиран. Там се намира най-силно укрепеното в страната нуклеарно оборудване. То е прикрито надълбоко подземен, с цел да бъде предпазено от офанзиви.
Не е ясно по кое време Иран е почнал построяването на обекта, за който светът знае от 2009 година. Съоръжението е проектирано да побере към 3000 центрофуги - машини, употребявани за обогатяване на уран. Като част от нуклеарната договорка от 2015 година Техеран се съгласи да го употребява единствено за проучвателен цели и да спре обогатяването на уран там за 15 години. Но откакто президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп по време на първия си мандат едностранно се отдръпна от съглашението през 2018, Иран възобнови активността по обогатяване на уран във Фордо.
Иран обогатява уран с непорочност до 60% в обекта, което е доста повече от нужното за цивилен цели за произвеждане на нуклеарна сила. Освен това Техеран разгласи, че счита да разшири потенциала за обогатяване на уран в обекта.
Международната организация за атомна сила (МААЕ) също по този начин съобщи, че е разкрила във Фордо обогатен уран с непорочност до 83,7% - доста покрай нужните за произвеждане на нуклеарно оръжие 90 %.
Друга цел на ударите на Съединени американски щати в Иран беше нуклеарното оборудване в Натанз - най-големият център за обогатяване на уран в Иран, ситуиран на към 225 км южно от Техеран. Подобно на този във Фордо, Натанз също е подземен, където може да има други към 50 000 центрофуги.
И преди оборудванията във Фордо и Натанз са били цел на набези. Според ирански публични лица тези офанзиви - от хакерската атака на Stuxnet през 2010, през произшествия с изключване на електропреносната мрежа във Фордо, до отдалечено ръководената детонация в Натанз преди четири години - са предизвикали огромни опустошения и са нанесли съществени вреди на потенциала им за обогатяване на уран.
Третият нуклеарен обект, бомбардиран от Съединени американски щати, беше този в Исфахан. Предполага се, че там Иран държи нуклеарно гориво, предопределено за нуклеарни оръжия. В Исфахан естественият уран се трансформира в уранов хексафлуорид – газ, който по-късно отива за обогатяване в центрофугите в Натанз и Фордо.
Русия обезпечава горивото за единствената иранска АЕЦ
Обектите във Фордо, Натанз и Исфахан са уреди за обогатяване на уран и съгласно оценки на специалисти Иран към този момент разполага с над 400 кг високообогатен уран. Въпреки вредите, които американските удари нанесоха на трите обекта, ориста на този обогатен уран остава неразбираема.
Ирански държавни източници настояват, че обогатеният уран е изместен на " сигурни " места. Няколко медии обаче цитират израелски източници, съгласно които уранът е бил разпределен сред трите обекта и " не е бил изместен ".
Високопоставен израелски чиновник, който не желае да бъде назван, съобщи неотдавна пред Би Би Си, че част от обогатения уран се намира надълбоко в оборудването в Исфахан и че Иран може да се опита да го възвърне.
Смята се, че трите обекта нямат нуклеарни реактори. Въпреки това Иран има настояща атомна електроцентрала в Бушер, на към 750 км южно от Техеран. Съоръжението, което се следи от МААЕ, работи с уран, доставян от Русия. Отработеното гориво също се връща в Русия, с цел да се предотврати преработката му в материал за оръжия. При последните американски удари в Иран централата не е била измежду атакуваните обекти.
Мониторинг на равнищата на радиация
От МААЕ оповестиха, че не се виждат нараснали равнища на радиация в района след последните удари на Съединени американски щати. Тъй като не са били атакувани настоящи реактори, евентуалният риск от радиация се лимитира до приключване на газообразния уранов хексафлуорид от резервоари за предпазване на обогатен уран, каскади на центрофуги или тръбопроводи.
Ако бъде освободен, този газ ще реагира с влагата във въздуха, образувайки уранов флуорид и флуороводородна киселина, която е мощно корозивна и рискова. Контактът с тази киселина или вдишването на нейните изпарения може да унищожи белодробната тъкан и да аргументи тежки и смъртоносни дихателни проблеми, водещи до задушаване и гибел.
" Действително има признаци, че на площадката на оборудването е изтърван уранов хексафлуорид. В тази връзка се загатват радиологични и химични рискове, както и нараснали равнища на радиация. Това може да се отнася единствено за изпускане на флуороводородна киселина ", съобщи пред Дъждовни води Клеменс Валтер, професор и нуклеарен специалист в Института по радиоекология и радиационна отбрана към Университета в Хановер. Той прецизира, че тези рискове се лимитират единствено до самата площадка на оборудването. Няма индикации за разпространяване в жилищни региони.
Роланд Волф, специалист по радиационна отбрана, здравна и радиационна физика, напомня, че уранът е тежък метал и химически отровен. " Той може да вземем за пример да аргументи увреждане на бъбреците, усилва риска от рак и от генетични увреждания поради алфа-лъчението. В взаимозависимост от сюжета това съставлява евентуална заплаха както за служащите, по този начин и за популацията като цяло ", споделя той пред Дъждовни води.
Риск от злополука като тази в Чернобил?
Ядрените повреди в Чернобил през 1986 и във Фукушима през 2011 демонстрираха образно сериозните последици от повреди на нуклеарни реактори. Според Роланд Волф обаче трите обекта в Иран не съставляват заплаха от вида на Чернобил: " Радиоактивният материал в оборудванията за обогатяване на уран, за разлика от този в нуклеарните реактори, не съдържа артикули на разделяне ".
Освен това той не е бил освободен на задоволителна височина посредством детонация, какъвто беше казусът в Чернобил. Поради това се допуска, че евентуалното замърсяване е локално, прибавя още специалистът по радиация.
Автор: Ефран Касрайе
