COVID-19 може да ускори стареенето на мозъка, дори при леко протичане |
Дори леки случаи на COVID-19 могат да ускорят стареенето на мозъка и загубата на сиво вещество, установи изследване на Оксфордския университет, оповестено в списание Nature, съобщи Си Ен Ен.
Проучването, което е най-голямото по рода си досега, демонстрира, че в мозъка на пациенти, прекарали Коронавирус инфекцията има загуба на сиво вещество и аномалии в мозъчната тъкан. Много от тези промени са открити в зоната, обвързвана с обонянието.
„ Бяхме много сюрпризирани да видим категорични разлики в мозъка даже при лека зараза “, сподели пред Си Ен Ен водещият създател Гуенаел Дуо, доцент по невронауки в Оксфордския университет.
Тя и нейните сътрудници са анализирали мозъчни изображения от 401 души с COVID-19 между март 2020 година и април 2021 година, както преди инфекцията, по този начин и приблизително 4½ месеца след заразяването. Техните резултати са били сравнени с мозъчни изображения на 384 незаразени хора, сходни по възраст, социално-икономически и рискови фактори като кръвно налягане и затлъстяване.
От 401 инфектирани, 15 са били приети в болница. 785 участници са на възраст сред 51 и 81 години.
Дуо изяснява, че е обикновено хората да губят от 0,2% до 0,3% сиво вещество всяка година, в обвързваните с паметта области на мозъка, с придвижване на възрастта. Но в оценката на изследването хората, които са били инфектирани с ковид, са изгубили в допълнение 0,2% до 2% от тъканта спрямо тези, които не са били инфектирани.
Освен анализът на фотоси от скенер изображенията, участниците са били тествани със общоприет тест за разкриване на когнитивни увреждания, свързани с деменцията. Друг тест е оценявал скоростта и функционалностите на мозъка.
Въпреки че най-засегнатите области на мозъка наподобява са свързани с обонятелната система, Дуо споделя, че все още нямат отговор за какво е по този начин:
„ Тъй като необикновените промени, които виждаме в мозъка на инфектираните участници, може да са частично свързани със загубата на подушване, допустимо е възобновяване му да докара до това тези мозъчни аномалии да станат по-малко изразени с течение на времето. По същия метод е евентуално нездравословните резултати на вируса (независимо дали директно, или непряко посредством възпалителни или имунни реакции) да понижават с течение на времето. Най-добрият метод да разберем какъв брой трайни са тези промени, е като още веднъж подложим на скенер участниците след една или две години ", споделя тя.
Авторите предизвестяват, че констатациите са единствено за определен интервал от време, само че означават, че те „ повдигат въпроса за дълготрайните последствия от инфекцията със SARS-CoV-2 и вероятността те да допринесат с времето за заболяването на Алцхаймер или други форми на деменция “.
Според д-р Ричард Айзъксън, невролог и шеф на Центъра за мозъчно здраве на Атлантическия университет във Флорида, който не е взел участие в изследването, констатациите са забележими от клиницистите, само че дълготрайното влияние на инфекцията върху мозъчните функционалности мъчно може да бъде избрана все още:
„ Наистина е мъчно да се определи дълготрайното клинично влияние и ефекта му върху качеството на живот в обстановка като тази “, споделя той.
" Мозъкът може да бъде обиден от други механизми като имунна, възпалителна, съдова или психологическа/поведенческа смяна, само че не и от директна зараза ", категоричен е доктор Алън Карсън, професор по невропсихиатрия в Центъра за клинични мозъчни науки към Университета в Единбург, който също не е взел участие в проучването.
„ Това, което това изследване съвсем несъмнено демонстрира, е въздействието във връзка с невронните промени “, счита той. „ Но не мисля, че това ни оказва помощ да разберем механизмите, които са в основата на когнитивната смяна след инфекцията с COVID-19. “
Проучването, което е най-голямото по рода си досега, демонстрира, че в мозъка на пациенти, прекарали Коронавирус инфекцията има загуба на сиво вещество и аномалии в мозъчната тъкан. Много от тези промени са открити в зоната, обвързвана с обонянието.
„ Бяхме много сюрпризирани да видим категорични разлики в мозъка даже при лека зараза “, сподели пред Си Ен Ен водещият създател Гуенаел Дуо, доцент по невронауки в Оксфордския университет.
Тя и нейните сътрудници са анализирали мозъчни изображения от 401 души с COVID-19 между март 2020 година и април 2021 година, както преди инфекцията, по този начин и приблизително 4½ месеца след заразяването. Техните резултати са били сравнени с мозъчни изображения на 384 незаразени хора, сходни по възраст, социално-икономически и рискови фактори като кръвно налягане и затлъстяване.
От 401 инфектирани, 15 са били приети в болница. 785 участници са на възраст сред 51 и 81 години.
Дуо изяснява, че е обикновено хората да губят от 0,2% до 0,3% сиво вещество всяка година, в обвързваните с паметта области на мозъка, с придвижване на възрастта. Но в оценката на изследването хората, които са били инфектирани с ковид, са изгубили в допълнение 0,2% до 2% от тъканта спрямо тези, които не са били инфектирани.
Освен анализът на фотоси от скенер изображенията, участниците са били тествани със общоприет тест за разкриване на когнитивни увреждания, свързани с деменцията. Друг тест е оценявал скоростта и функционалностите на мозъка.
Въпреки че най-засегнатите области на мозъка наподобява са свързани с обонятелната система, Дуо споделя, че все още нямат отговор за какво е по този начин:
„ Тъй като необикновените промени, които виждаме в мозъка на инфектираните участници, може да са частично свързани със загубата на подушване, допустимо е възобновяване му да докара до това тези мозъчни аномалии да станат по-малко изразени с течение на времето. По същия метод е евентуално нездравословните резултати на вируса (независимо дали директно, или непряко посредством възпалителни или имунни реакции) да понижават с течение на времето. Най-добрият метод да разберем какъв брой трайни са тези промени, е като още веднъж подложим на скенер участниците след една или две години ", споделя тя.
Авторите предизвестяват, че констатациите са единствено за определен интервал от време, само че означават, че те „ повдигат въпроса за дълготрайните последствия от инфекцията със SARS-CoV-2 и вероятността те да допринесат с времето за заболяването на Алцхаймер или други форми на деменция “.
Според д-р Ричард Айзъксън, невролог и шеф на Центъра за мозъчно здраве на Атлантическия университет във Флорида, който не е взел участие в изследването, констатациите са забележими от клиницистите, само че дълготрайното влияние на инфекцията върху мозъчните функционалности мъчно може да бъде избрана все още:
„ Наистина е мъчно да се определи дълготрайното клинично влияние и ефекта му върху качеството на живот в обстановка като тази “, споделя той.
" Мозъкът може да бъде обиден от други механизми като имунна, възпалителна, съдова или психологическа/поведенческа смяна, само че не и от директна зараза ", категоричен е доктор Алън Карсън, професор по невропсихиатрия в Центъра за клинични мозъчни науки към Университета в Единбург, който също не е взел участие в проучването.
„ Това, което това изследване съвсем несъмнено демонстрира, е въздействието във връзка с невронните промени “, счита той. „ Но не мисля, че това ни оказва помощ да разберем механизмите, които са в основата на когнитивната смяна след инфекцията с COVID-19. “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ