"Няма пари в хазната" или какви са рисковете за бюджета
Дори и в прекалено великодушната последна версия на бюджет 2022 към момента пари има, само че има и доста опасности В момента главните компликации идват от световното стягане на финансовите пазари Ако няма държавно управление, рискът е при гласуването на Бюджет 2023 да има поредна доза всеобщ избирателен популизъм
" Няма пари в хазната, всичко това може да се реши с постоянно държавно управление. Заявяваме твърдо, че влизаме в еврозоната - лихвите ще паднат, пазарите ще се успокоят, ще можем да запушим дупките ". Така водачът на ГЕРБ Бойко Борисов разказа положението на държавните финанси, пробвайки се.
Силата на експремиера не са финансите и боравенето с точни цифри, само че той несъмнено умее да напипва мъчителните тематики и да ги експлоатира в неподправимия си жанр. Трезвият прочит е, че даже и в прекалено великодушната последна версия на бюджет 2022 към момента пари има, само че има и доста опасности. Те в действителност се подклаждат и от неналичието на ясно парламентарно болшинство, което да носи отговорност за водената политика, въпреки че сега. Така че шансът държавно управление на ГЕРБ, или който и да е различен, да оправи всичко с магическа пръчица не е огромен.
Със или без постоянно определен кабинет този парламент евентуално ще би трябвало да гласоподава бюджет 2023, в който надали ще има воля за орязване на разноски. Така че разразилият се фискален популизъм май няма скоро да завърши и ще коства от ден на ден.
Реклама Вече няма безвъзмезден дълг
Краткосрочните опасности са свързани с покачващите се лихви и надлежно цена, на която страната се финансира сега, за което в действителност се опитваше да приказва Борисов. Последните излъчвания ДЦК на вътрешния пазар демонстрираха слаб интерес, смесен с бързо покачващи се рентабилност и оценка на риска. Заложеният недостиг за 2022 година е 6.2 милиарда лева, падежиралите през годината външен и вътрешен дълг са над 2.5 милиарда лева, тъй че финансовото министерство се нуждае жестоко от към 8.5 милиарда лева От началото на годината обаче са набрани към 6.65 милиарда лева, тъй че най-малко на пръв взор наподобява, че ще е необходим още дълг. Все отново към този момент няма проблем с приходите, някои разноски се бавят и не е изключено негативното салдо да е по-ниско, т.е. да е необходим по-малко дълг.
В малко по-дългосрочен проект обаче най-малко към този момент се обрисуват още няколко години с бюджетни дефицити. А както споделя Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система - всеки нов дълг ще идва с годишни разноски за лихви, които всеки предстоящ министър на финансите ще би трябвало да обезпечи, преди да дава пространство за пенсии, заплати или лечебни заведения. А лихвите ще порастват още - в опит да овладеят галопиращата инфлация Федералният запас на Съединени американски щати и ЕЦБ не престават да повишават главните лихви и упованията са това да се случва най-малко до пролетта следващата година.
" Това значи, просто казано, че бъдещото ръководство - определено или назначено, тъй като не е изключено политическата рецесия да се задълбочи след изборите - не би трябвало да живее с илюзията, че може да харчи безкрайно. Пазарът ще смачка доста бързо всяко желание за увеличение на бюджетния недостиг с лихви надалеч над 4%, още повече при политическа неустойчивост без ясна визия за промени, напредък и фискално ръководство ", декларира Богданов.
И бюджет без недостиг няма
В същото време служебният финансов министър Росица Велкова към този момент разгласи, че в случай че не се подхващат някакви ограничения за стесняване на разноските, следващата година евентуалният бюджетен недостиг ще е 11.3 милиарда лева, и то без да се подвигат заплати или пенсии отвън плануваното. Дори и сметките да са прекомерно консервативни, упованията са още през тази зима еврозоната да влезе в криза, а това ще се отрази и на българската стопанска система, и на приходите на страната. В допълнение - към този момент има и закъснение в осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност. Догодина оттова се чакат към 2 милиарда евро. През пролетта предстоят и падежи на външен и вътрешен дълг за към 3 милиарда лева
Реклама
На този декор без значение дали има някакво държавно управление или пък се гласоподава направен от служебния кабинет проектобюджет, в случай че популизмът в Народното събрание надделее и разноските се раздуят още повече, вероятността дефицитът в бюджета да стане над допустимия, се усилва. Съпредседателят на " Продължаваме промяната " Асен Василев да вземем за пример изясни още в нощта на изборите, че те желаят да водят обществена политика, която не съответствува с разбиранията на десните партии. Борисов му апострофира, че и той обича пенсионерите и че в името на сформиране на държавно управление даже са подготвени да одобряват обществените ограничения на Политическа партия.
Ако няма държавно управление пък е мощно евентуално да се повтори това, което се случи при гласуването на актуализациите на бюджет 2022 и 2021 в Народното събрание - всеобщ избирателен популизъм и пари за всички. Резултатът обаче ще е последователно влизане в серпантина от излъган растеж на пенсии и заплати, последван от хронични дефицити и все по-скъп дълг, с който да се финансират. А с такава политика даже и да успеем някак по знамение да се вместим в критериите за еврото, надали някой ще ни желае там.
Свързани публикации Рисковете от политическия безпорядък 6 октомври 2022, 06:50 Дълговият пазар се стегна в допълнение и държавното управление пласира едвам 100 млн. лева ДЦК 4 октомври 2022, 11:48 Краят на охолните бюджети 22 септември 2022, 06:26 Финансовото министерство пласира още 200 млн. лева ДЦК 20 септември 2022, 11:24 България съумя да пласира 2.25 милиарда евро външен дълг, въпреки и скъпо 15 септември 2022, 18:10 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Вера Денизова
" Няма пари в хазната, всичко това може да се реши с постоянно държавно управление. Заявяваме твърдо, че влизаме в еврозоната - лихвите ще паднат, пазарите ще се успокоят, ще можем да запушим дупките ". Така водачът на ГЕРБ Бойко Борисов разказа положението на държавните финанси, пробвайки се.
Силата на експремиера не са финансите и боравенето с точни цифри, само че той несъмнено умее да напипва мъчителните тематики и да ги експлоатира в неподправимия си жанр. Трезвият прочит е, че даже и в прекалено великодушната последна версия на бюджет 2022 към момента пари има, само че има и доста опасности. Те в действителност се подклаждат и от неналичието на ясно парламентарно болшинство, което да носи отговорност за водената политика, въпреки че сега. Така че шансът държавно управление на ГЕРБ, или който и да е различен, да оправи всичко с магическа пръчица не е огромен.
Със или без постоянно определен кабинет този парламент евентуално ще би трябвало да гласоподава бюджет 2023, в който надали ще има воля за орязване на разноски. Така че разразилият се фискален популизъм май няма скоро да завърши и ще коства от ден на ден.
Реклама Вече няма безвъзмезден дълг
Краткосрочните опасности са свързани с покачващите се лихви и надлежно цена, на която страната се финансира сега, за което в действителност се опитваше да приказва Борисов. Последните излъчвания ДЦК на вътрешния пазар демонстрираха слаб интерес, смесен с бързо покачващи се рентабилност и оценка на риска. Заложеният недостиг за 2022 година е 6.2 милиарда лева, падежиралите през годината външен и вътрешен дълг са над 2.5 милиарда лева, тъй че финансовото министерство се нуждае жестоко от към 8.5 милиарда лева От началото на годината обаче са набрани към 6.65 милиарда лева, тъй че най-малко на пръв взор наподобява, че ще е необходим още дълг. Все отново към този момент няма проблем с приходите, някои разноски се бавят и не е изключено негативното салдо да е по-ниско, т.е. да е необходим по-малко дълг.
В малко по-дългосрочен проект обаче най-малко към този момент се обрисуват още няколко години с бюджетни дефицити. А както споделя Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система - всеки нов дълг ще идва с годишни разноски за лихви, които всеки предстоящ министър на финансите ще би трябвало да обезпечи, преди да дава пространство за пенсии, заплати или лечебни заведения. А лихвите ще порастват още - в опит да овладеят галопиращата инфлация Федералният запас на Съединени американски щати и ЕЦБ не престават да повишават главните лихви и упованията са това да се случва най-малко до пролетта следващата година.
" Това значи, просто казано, че бъдещото ръководство - определено или назначено, тъй като не е изключено политическата рецесия да се задълбочи след изборите - не би трябвало да живее с илюзията, че може да харчи безкрайно. Пазарът ще смачка доста бързо всяко желание за увеличение на бюджетния недостиг с лихви надалеч над 4%, още повече при политическа неустойчивост без ясна визия за промени, напредък и фискално ръководство ", декларира Богданов.
И бюджет без недостиг няма
В същото време служебният финансов министър Росица Велкова към този момент разгласи, че в случай че не се подхващат някакви ограничения за стесняване на разноските, следващата година евентуалният бюджетен недостиг ще е 11.3 милиарда лева, и то без да се подвигат заплати или пенсии отвън плануваното. Дори и сметките да са прекомерно консервативни, упованията са още през тази зима еврозоната да влезе в криза, а това ще се отрази и на българската стопанска система, и на приходите на страната. В допълнение - към този момент има и закъснение в осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност. Догодина оттова се чакат към 2 милиарда евро. През пролетта предстоят и падежи на външен и вътрешен дълг за към 3 милиарда лева
Реклама
На този декор без значение дали има някакво държавно управление или пък се гласоподава направен от служебния кабинет проектобюджет, в случай че популизмът в Народното събрание надделее и разноските се раздуят още повече, вероятността дефицитът в бюджета да стане над допустимия, се усилва. Съпредседателят на " Продължаваме промяната " Асен Василев да вземем за пример изясни още в нощта на изборите, че те желаят да водят обществена политика, която не съответствува с разбиранията на десните партии. Борисов му апострофира, че и той обича пенсионерите и че в името на сформиране на държавно управление даже са подготвени да одобряват обществените ограничения на Политическа партия.
Ако няма държавно управление пък е мощно евентуално да се повтори това, което се случи при гласуването на актуализациите на бюджет 2022 и 2021 в Народното събрание - всеобщ избирателен популизъм и пари за всички. Резултатът обаче ще е последователно влизане в серпантина от излъган растеж на пенсии и заплати, последван от хронични дефицити и все по-скъп дълг, с който да се финансират. А с такава политика даже и да успеем някак по знамение да се вместим в критериите за еврото, надали някой ще ни желае там.
Свързани публикации Рисковете от политическия безпорядък 6 октомври 2022, 06:50 Дълговият пазар се стегна в допълнение и държавното управление пласира едвам 100 млн. лева ДЦК 4 октомври 2022, 11:48 Краят на охолните бюджети 22 септември 2022, 06:26 Финансовото министерство пласира още 200 млн. лева ДЦК 20 септември 2022, 11:24 България съумя да пласира 2.25 милиарда евро външен дълг, въпреки и скъпо 15 септември 2022, 18:10 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Вера Денизова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ