Снежното царство на Белмекен
Дори и в най-безснежните зими Белмекен побелява. На 2000 метра надморска височина този планински парадайс към момента съумява да резервира своята зимна хубост. През декември високите смърчове се превиват под дебелия сняг, а другояче зелените поляни в тази част на Рила оформят безбрежна бяла пустиня.
От курорта „ Юндола " до едноименния язовир се стига елементарно с автомобил. Заради близката спортна база, шосето се поддържа проходимо през цялата година.
Обстановката е зимна. Пред нас е преход, провокационен с ниските си температури. Снежната завивка е към 50 сантиметра с навявания до метър. Налага се да употребяваме снегоходки, които елементарно се прикрепят към обувките.
Язовир „ Белмекен " е обаятелен през всички сезони, само че падне ли сняг, ледените му крайбрежия са изключително магнетични. Огледалото на водоема отразява лика на близките върхове от 1974 година и е прочут като най-високият с насипна стена Балканите. Въоръжени със снегоходки поемаме нагоре да потърсим място с панорамна панорама.
Ако човек реши да се изкачи до самия връх, през зимата по-безопасен е маршрутът по коловата маркировка от спортната база в подножието към едноименната хижа. Популярната лятна пътека към Белмекен се губи в бялата пелена и би трябвало добре да познаваш пътя, с цел да не пропаднеш измежду клековете.
Ходенето със снегоходки изморява. Снегът е бездънен, умората за краката е огромна. И в случай че един сектор нормално се изминава за час, със снегоходките би трябвало да удвоим това време. Движим се в дълбокия сняг. През цялото време пред нас ясно се обрисува ослепително белият контур на връх Белмекен. Височината му е 2626 метра - т.е. преходът догоре преодолява съвсем 700 метра денивелация.
Има хубаво панорамно местенце с прелестна панорама към язовир „ Белмекен ", към отсрещния Славов връх. Намираме се тъкмо в седловината сред връх Белмекен и прилежащия Ортачал. Няма художник или изкуствен интелект, който да може да пресъздаде това, което зимата е сътворила тук горе в планината.
Зимните планински преходи не би трябвало да се подценяват. Освен предварителното изследване на маршрута и подобаващото облекло, човек би трябвало да е подготвен да се върне обратно във всеки един миг, в случай че усети смяна в метеорологичните условия. Защото границата сред бялата приказка и бялата гибел е доста дребна.
Нова телевизия, „ Събуди се "
От курорта „ Юндола " до едноименния язовир се стига елементарно с автомобил. Заради близката спортна база, шосето се поддържа проходимо през цялата година.
Обстановката е зимна. Пред нас е преход, провокационен с ниските си температури. Снежната завивка е към 50 сантиметра с навявания до метър. Налага се да употребяваме снегоходки, които елементарно се прикрепят към обувките.
Язовир „ Белмекен " е обаятелен през всички сезони, само че падне ли сняг, ледените му крайбрежия са изключително магнетични. Огледалото на водоема отразява лика на близките върхове от 1974 година и е прочут като най-високият с насипна стена Балканите. Въоръжени със снегоходки поемаме нагоре да потърсим място с панорамна панорама.
Ако човек реши да се изкачи до самия връх, през зимата по-безопасен е маршрутът по коловата маркировка от спортната база в подножието към едноименната хижа. Популярната лятна пътека към Белмекен се губи в бялата пелена и би трябвало добре да познаваш пътя, с цел да не пропаднеш измежду клековете.
Ходенето със снегоходки изморява. Снегът е бездънен, умората за краката е огромна. И в случай че един сектор нормално се изминава за час, със снегоходките би трябвало да удвоим това време. Движим се в дълбокия сняг. През цялото време пред нас ясно се обрисува ослепително белият контур на връх Белмекен. Височината му е 2626 метра - т.е. преходът догоре преодолява съвсем 700 метра денивелация.
Има хубаво панорамно местенце с прелестна панорама към язовир „ Белмекен ", към отсрещния Славов връх. Намираме се тъкмо в седловината сред връх Белмекен и прилежащия Ортачал. Няма художник или изкуствен интелект, който да може да пресъздаде това, което зимата е сътворила тук горе в планината.
Зимните планински преходи не би трябвало да се подценяват. Освен предварителното изследване на маршрута и подобаващото облекло, човек би трябвало да е подготвен да се върне обратно във всеки един миг, в случай че усети смяна в метеорологичните условия. Защото границата сред бялата приказка и бялата гибел е доста дребна.
Нова телевизия, „ Събуди се "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ