Дори и най-големите критици на Доналд Тръмп не очакваха толкова

Дори и най-големите критици на Доналд Тръмп не чакаха толкоз огромна смяна и толкоз бързо след повторното му влизане в Белия дом. Сблъсъците сред правосъдната система и администрацията на Тръмп се трансфораха в всекидневие и даже Конституцията на Съединени американски щати постоянно се слага под въпрос. Опозицията в лицето на Демократическата партия наподобява е изцяло блокирала. Какво в действителност прави Тръмп от 20 януари насам? Става въпрос не просто за промяна на държавното управление, а за промяна на системата на ръководство в страната, отбелязва Джонатан Раух в известното американско списание „ Атлантик “.

Патримониализмът на Тръмп

Но какъв тип ръководство желаят да наложат Тръмп и доближените му - автокрация, монархия, олигархия?

Още по време на речта му на инаугурацията, приветствана бурно от милиардерите от Силициевата котловина, стана ясна решимостта на близкия кръг на Тръмп да извърши институционално преструктуриране на страната, означи в неотдавнашен текст и немският мъдрец и социолог Юрген Хабермас.

Според Джонатан Раух ръководството на Тръмп и методът, по който той вижда бъдещето на Съединени американски щати, най-добре се разказват с един позабравен термин - патримониализъм. В тази система страната е като двор на владетеля, в която всички дават отговор единствено пред него. Германският социолог Макс Вебер разказва тази система с думата „ патримониализъм “ - защото владетелят е нещо като „ татко на нацията “.

Алтернативата на това ръководство - т.е. методът, по който Съединени американски щати бяха ръководени до момента, е обвързван с бюрокрацията. " Бюрократичният процесуализъм “ допуска, че легитимността и ръководството са обезпечени от система от правила и закони, както и от институции, които ги следват. Според Макс Вебер точно този вид ръководство е заменил вечно патримониализма. Но се оказва, че Вебер е сбъркал.

Управление, при което на върха на пирамидата е един водач, а всички под него се пробват да му угодят, се е наложило в Русия на Путин. Но други сполучливи опити следим и в днешна Унгария на Орбан, Турция на Ердоган, а до неотдавна и в Полша на Качински.

Бюрокрацията и институциите като главен зложелател

Патримониализмът е не толкоз система на ръководство, колкото жанр на ръководство. Той се разграничава от класическата автокрация, отбелязва Раух. При него за главен зложелател се смятат точно тези бюрократични структури, които поддържат демократичния ред. Така, когато чиновниците на USAID се пробваха да защитят от Илон Мъск класифицираната информация, те просто бяха съкратени. Държавни структури се закриват, без безусловно да се основават нови бюрократични системи, каквито е имало в нацистка Германия и в Съветския съюз.

С времето патримониализмът отслабва и осакатява страната, защото тя губи най-кадърните си фрагменти и защитните си механизми и процедури. Много от водачите в този миг се пробват да преминат към цялостен авторитаризъм. А оздравяването на засегнатите институции е мъчно. Институции като тези, които се разпадат дълготрайно, не могат да бъдат поправени в границите на едни избори, даже в случай че системата на Тръмп още веднъж бъде отстранена от власт, предизвестява и Юрген Хабермас.

Държавата като бизнес, от който се печели

Всички прожектори са ориентирани към Тръмп, а всички политики преследват персоналните му ползи. Така той спря следствието против кмета на Ню Йорк, тъй като е комфортно да има кмет, който му е безрезервен. Тръмп се пробва също да погазва закони, правосъдни решения и Конституцията, когато те не дават отговор на ползите му. Той интензивно тества лимитите на разделянето на управляващите, както означават с паника редица адвокати в последните седмици.

Подчинените му организации ревизират наетите чиновници за преданост към него, а не към Конституцията. Конфликтите на ползи са добре пристигнали, а самото президентство се третира като бизнес опция - както на територията на Съединени американски щати, по този начин и по света.

Корупцията - Ахилесовата пета на патримониализма

В същото време обаче, както заключва и Макс Вебер, тези режими рано или късно са обречени на неуспех. Първият проблем е некомпетентността. Намесата в работата на институциите и запълването им единствено с правилни хора неизбежно водят до слаби резултати. Водят и до корупция, а тя отслабва страната.

Както споделя Лари Даймънд от Института Хувър към Станфордския университет в един от последните си подкасти: „ Мисля, че през идващите четири години ще станем очевидци на безусловно изумителна оргия от корупция и шуробаджанашки капитализъм, каквито не сме виждали от края на 19 век, от Златната ера насам “. А Франсис Фукуяма написа даже: „ Ще бъде доста по-лошо от Златната ера “.

Корупцията обаче е „ Ахилесовата пета “ на патримониализма, тъй като обществото рано или късно научава за нея и не я утвърждава. „ Най-голямата опасност, пред която бе изправен Путин, бе „ неспирният кръстоносен поход “ на Алексей Навални против корупцията, който можеше и да смъкна режима, в случай че Путин не беше провел гибелта на Навални в пандиза. В Полша демократичната съпротива изтласка консервативната партия „ Право и правдивост “ от властта през 2023 година точно с антикорупционен разказ. “

Обвиненията в корупция са работеща политическа тактика, напомня Джонатан Раух. През 2016 година Доналд Тръмп и Републиканската партия втълпяваха на гласоподавателите какъв брой корумпирана е съперничката му Хилари Клинтън. Сега демократите могат да приложат същата тактика по отношение на Тръмп, а той им дава задоволително материал, с който да работят в тази тенденция, обобщава създателят.

Джонатан Раух написа за сп. „ Атлантик “ и е старши теоретичен помощник в програмата за проучване на ръководството в института Брукингс.

Александър Детев (редактор)