Дори и да я изнасилят, жената сама си е виновна.

Дори и да я изнасилят, дамата сама си е отговорна. Та нали някак е предизвикала изнасилвача! Така мислят в арабския свят, написа ливанската авторка Жумана Хадад. Представяме Ви нейна публикация от " Ди Цайт " със съкращения.

Представете си следната обстановка: Тъмно е. Вие ходите сама по улицата. Изневиделица от горната страна Ви се нахвърля мъж. Изнасилва Ви. После изчезва.
Сега прибавете към тази история още нещо доста значимо: Вие сте арабка. Знаете ли какъв брой тежък срам, обезсърчение и смут ще се стоварят върху Вас? Защото какво се случва след изнасилването?

Възможни са, общо взето, четири сюжета:

Първи: Вие имате " шанс ". Никой не научава какво Ви се е случило. При това състояние само ще би трябвало до края на дните си да живеете с тази контузия. " Единствено ". Може би ще се самоубиете. Е, най-малко никой няма да научи срамната Ви загадка. Свещената Ви чест не е опетнена.

Втори: Вие сте наивна. Довличате се до полицейския сектор и подавате тъжба. Разказвате всичко на служителите на реда. Може би даже сте разпознали изнасилвача. Може би служителите на реда Ви дават обещание помощ, може би даже се пробват да го открият. Но когато деликатно се вгледате, незабавно ще прочетете в очите им един въпрос: Какво направихте, с цел да го провокирате?

Трети: Имате неприятен шанс. Родителите Ви схващат за случилото се.

Четвърти: Имате доста неприятен шанс. Бременна сте.

" Жената сама си е отговорна "

Нека разгледаме последните три сюжета. Представете си единствено размерите на абсурда, шушукането зад тила Ви и закономерния резултат: отсега нататък нито един мъж няма да прояви какъвто и да било интерес към Вас, нито един родственик няма да Ви подари дори с капчица почитание. Защото в последна сметка Вие самата сте си по някакъв метод отговорна. Онова неприкосновеното сред бедрата Ви към този момент е повредено. Непоправимо. (Вие можете да възстановите химена си, както вършат толкоз доста арабски дами, положителното си име обаче няма по какъв начин да възстановите.) Родителите Ви първо ще изпаднат в обезсърчение. ( " Какво ще кажат съседите? " ), след това в яд ( " Нали ти казахме, че не трябва да излизаш по мрачно! " ). Разбиране ще проявят единствено малко на брой. Повечето ще хвърлят отговорността напълно върху Вас. Или в най-хубавия случай ще Ви съжаляват. Което може би е даже още по-лошо.

Хайде, хайде, какво толкоз сме се разпалили: та нали законите въпреки всичко Ви пазят? Всичко ще се подреди. Изнасилвачът може да бъде хванат и след това да прояви добрината да се омъжи за Вас. Бум! С един патрон – два заека. Вашата " чест " е избавена, а мъжът се отървава от правосъдно гонене. Фантастично, нали! Губещи няма, всички печелят. Само дето Вие цялостен живот ще би трябвало да делите брачното ложе с чудовището, което е унищожило живота Ви. " Само " …

Звучи средновековно? Не, този сюжет просто разказва действителността в множеството арабски страни през днешния ден. В Саудитска Арабия жертвите на обезчестяване към момента неведнъж влизат в пандиза. Или роднините им напряко ги убиват. Жената е " курварствала ", даже когато е станало принудително. Наказателните закони в Сирия, Бахрейн, Либия, Ирак, Кувейт, Алжир и в Палестинските територии към момента освобождават изнасилчава от отговорност, в случай че се ожени за жертвата.

На този декор решението, което взеха неотдавна Тунис, Йордания и Ливан е историческо: тамошните парламенти най-сетне анулираха параграфите, освобождаващи изнасилвача от отговорност, в случай че се ожени за жертвата си.

Много арабски дами отхвърлят да осъзнаят този проблем

Да, тук-таме арабските дами си поотдъхнаха, само че дано не забравяме, че живеем в сексистки времена. Т.нар. " Ислямска страна "  масово взима дами в полово иго. Един водач на " Хизбула " пази браковете с малолетни девойки и афишира всички, които ги подлагат на критика, за " пратеници на Сатаната ". Изразът " обезчестяване в брака " за мнозина араби – както мъже, по този начин и дами – звучи като перифраза. Защото, видите ли, половите сношения били сватбен дълг. Ми по този начин ще да е, откакто го настояват религиозни водачи с другояче различаващи се убеждения…

Списъкът с юридически и обществени дискриминации по отношение на дамите в арабския свят е безконечен. Да, има и някакъв прогрес, само че той е доста муден. Повечето закони и обичаи в нашите страни ни унижават и ни слагат " на мястото ни ": в едно тясно, тъмно ъгълче някъде в голямата галактика на арабския мъж.

И знаете ли кое е най-лошото? Много арабски дами отхвърлят да осъзнаят този проблем. А пък ние можем да премахнем тези архаични закони, които ни лишават свободата, само в случай че се обединим като дами и упорито потърсим правата си.