Дори и да не бъде постигнат консенсус между страните в

" Дори и да не бъде реализиран консенсус сред страните в Европейския съюз за въвеждане на ембарго върху доставките на съветски нефт, износът ще намалее доста. Според оценки на съветски специалисти, в това число от министерството на финансите, добивът тази година ще намалее със 17 %. Според мен може дори още повече да падне ".
Това сподели в изявление за предаването " Събота 150 " на БНР енергийният специалист Михаил Крутихин.

Ангел Григоров, БНР

- Постигането на консенсус по въпроса с газовите доставки наподобява още по-трудно. Кога ще може Евросъюзът да се откаже напълно от съветското синьо гориво?

- Вече видяхме по какъв начин Жозеп Борел разгласи, че в Евросъюза няма и към този момент не може да има консенсус за бойкотирането на съветския газ. Според прогнозите на Еврокомисията Европейският съюз може да се откаже напълно от съветския газ не по-рано от 2025 година.

От 1 април балтийските страни не получават съветски газ за лични потребности. Те взеха решение да употребяват полутечен природен газ. Освен терминала в Клайпеда в Литва, до края на годината Финландия и Естония ще имат общ терминал. Финландия разгласи, че е допустимо също да се откаже напълно от съветския газ до края на годината. А Латвия възнамерява да наеме плаващ терминал за приемане на полутечен газ.

До Полша към този момент доближи газопровод от норвежките залежи, който минава през Дания и Прибалтика. Полша и Латвия построиха газопровод, по който могат да получават полутечен газ от Клайпеда. Мисля, че другите страни могат да последват техния образец.
Възникват доста забавни въпроси по отношение на България. С какво да бъдат сменени тези съвсем 3 милиарда кубически метра газ, които България използва годишно и получава главно от Русия? Това е сериозен въпрос. Първо, мисля, че до лятото ще проработи газопроводът “Комотини - Стара Загора”. По него ще може да се получава газ от Гърция. При това този газ може да бъде два типа: газът, който идва от Азербайджан, минава през Турция, Гърция, Албания и доближава до Италия. Още повече, че договорът с Азербайджан за доставката на 1 милиард кубически метра газ от дълго време е подписан.
Освен това има Трансбалкански газопровод, по който по-рано съветският газ доближаваше от България до Турция. По него газът може да тече в двете посоки. Той се трансформира в действителност в сектор от по този начин наречения " Турски поток " и по него също може да се доставя газ в България. Според най-новите известия " Газпром " не желае повече да доставя газ, само че България има лостове за влияние. Поне до края на годината, когато изтича договорът с “Газпром”. Ако България престане да пропуща газа за Европа през “Балкански поток”, “Газпром” няма да може да извърши отговорностите си към Унгария да вземем за пример. Ще му се наложи да се договаря с България.

Даден беше старт на плана “Александруполис” - новият терминал за приемане на полутечен газ. България взе участие в този план. Трудно ми е да кажа по кое време тъкмо ще проработи, само че мисля, че ще е задоволително бързо. По този терминал България също ще може да получава газ.

- Колко ще коства на европейските данъкоплатци отводът от съветския газ?

- В момента има задоволително полутечен газ на международния пазар. Няма огромен недостиг, само че има конкуренция сред Пасифика - Азия и Атлантика, където Европа е главният консуматор. За да се притегли полутечен газ от Азия в Европа, би трябвало да се заплаща по-висока цена. През април цената в азиатския район беше към 29 $ за 1 милион английски топлинни единици. А в Европа, с цел да се пребори конкуренцията - 32 $. Т.е., европейците са принудени да заплащат повече, с цел да вземат газ от азиатците. Мисля, че това ще продължава.

Тези решения постоянно са подложени на критика. Да, за газа и за електричеството ще се наложи да се заплаща повече. Каква е цената на този въпрос? В някои страни като Германия да вземем за пример към този момент се приготвиха да стопират производството в някои значими браншове. Това са черната металургия, химическата индустрия и производството на строителни материали, където се употребява доста газ. Ще има спад на производството. Ще се наложи да се създадат огромни жертви.

От друга страна, какво ще стане, в случай че Европа не се откаже от съветския газ? От 2005 година Европа неведнъж се убеждаваше, че газовите доставки са политически инструмент на Русия. Налага се да направиш съществени жертви, с цел да се освободиш от зависимостта от политическия си съперник.

- Какво значи за Русия загубата на европейския пазар на нефт и газ?

- Прогнозите са неприятни. Русия добива сега 524 милиона тона нефт годишно. В резултат на глобите тя може да загуби до 100 милиона. Това са 2 милиона барела на денонощие. Много огромен удар по Русия! Руските икономисти пресметнаха какъв брой може да загуби федералният бюджет. Продажбите на газ също ще намалеят. Ако съберем загубите от петрола и от газа, тогава федералният бюджет може да загуби 25 % от приходите си. Това е злополука!

- Президентът Владимир Путин съобщи, че съветските петролни и газовите доставки ще бъдат пренасочени от Европа на юг и изток. Може ли азиатският пазар пълноценно да размени европейския?

- Къде на юг? В Персийския залив? Да се конкурираме със Саудитска Арабия и с нейните другари в Залива? Индия към този момент разгласи, че е съгласна да купува съветски нефт за не повече от 70 $ за барел. В момента цената е 108 $. Миналата година в Китай бяха доставени 83 милиона тона нефт. Всички вероятни направления бяха употребявани. Това са петролопроводът от Източен Сибир до Тихия океан с разклонението към Китай, тихоокеанските пристанища и 10 милиона тона през територията на Казахстан. Няма опция за пренасочване на спомагателни количества от Европа към Китай.

Президентът даде предписание на “Газпром” да форсира основаването на нужната инфраструктура, с цел да може газът да потече на изток. Това значи строителство на газопровода “Силата на Сибир 2”. Трябва да бъдат издигнати повече от 6000 километра от Ямало-Ненецкия самостоятелен окръг през Източен Сибир и Монголия до Китай. Сега газът от тези залежи отива в Европа. Тук има обаче два огромни казуса. Проблем номер едно: китайците не желаят да получават газ през Монголия. И второ, китайците не са съгласни да получават толкоз газ, колкото купува Европа. Не са им нужни такива количества.
Колко време ще отнеме построяването на “Силата на Сибир 2” до стадий излизане на планова мощ? Проектната мощ е 50 милиарда кубически метра газ годишно с вероятност да бъде увеличена до 100 милиарда. А какъв брой време се строи “Силата на Сибир 1”? От началото на строителството до излизането на планова мощ от 38 милиарда кубически метра годишно през 2024-2025 година са 10 години. Затова дано се отнасяме към думите на президента с прочут песимизъм!

- Кой печели и кой губи от разрива на дългогодишното енергийно съдействие сред Русия и европейските страни?

- Губи Русия, тъй като Путин унищожава със страшна мощ освен украинската, само че и съветската стопанска система. За прочут интервал от време Европа също губи, само че мисля, че тя ще завоюва в дълготрайна вероятност. Може да бъде интензивен преходът към зелена сила и към различни източници. Откриват се положителни вероятности за енергийната успеваемост. В дълготрайна вероятност печелят развитите страни с развити и конкурентоспособни стопански системи. Мисля, че американската стопанска система, която си има свои проблеми, също в края на краищата може да завоюва.

Китай не печели нищо от войната. Изобщо нямам доверие, че Китай желае да превзема съветски територии. Той се стреми към международна икономическа агресия. Китай и Западът се намират в икономическа симбиоза: безконечна омраза, конкуренция, спорове и търговски войни. Америка и Западът като цяло и Китай не могат един без различен. И в бъдеще ще не престават да бъдат в положение на самобитна симбиоза, без да обръщат никакво внимание на това, което става вътре в Русия.