Дори и без шефа на Вагнер“, Кремъл ще иска да

Дори и без шефа на „ Вагнер “, Кремъл ще желае да види мрежата оцеляваща и да продължи да употребява опциите, които пораждат в Африка.

Тихото заравяне в Санкт Петербург  на Евгений Пригожин може да е положило тленните остатъци на прословутия началник на наемниците, само че групата „ Вагнер “, която той основа, е към момента доста жива – най-малко отвън Русия. Докато Съединените щати и техните съдружници, в това число сътрудници измежду африканските районни организации и държавни управления, не могат да обезпечат надеждна опция на това, което „ Вагнер “ предлага, групировката освен ще оцелее под една или друга форма, само че и ще продължи да сее безпорядък в необятни елементи на Африка и другаде по света. Това е по този начин, тъй като, колкото и неоправдателно да е, има мощно търсене на това, което предлага мрежата на Пригожин. Това написа аналитикът Петер Пам в американското списание The National Interest.

Въпреки че по-голямата част от фокуса е след зрелищната злополука северозападно от Москва на частния аероплан, при която починаха Пригожин, двама от неговите старши лейтенанти и още седем души във връзка двумесечната годишнина от несполучливия протест на наемническата тайфа и похода към Москва, вниманието беше приковано и върху това по какъв начин самолетът Embraer Legacy 600 е бил свален и кой може да стои зад случая, за който никой не вярваше, че е акцидент. Не беше обърнато доста внимание на това къде е бил шефът на „ Вагнер “ директно преди преждевременната му гибел. Всъщност, както първо заяви международният предприемачески екип на Wall Street Journal, съветският престъпник, трансформирал се в водач на наемници, прекара последните си дни на предни постове в Африка, където беше разположил към 5000 закалени бойци. Но той също по този начин построи разрастваща се бизнес империя, занимаваща се с всичко – от естествени запаси до алкохол, огромна част от които нелегално. Според отчета на вестника Пригожин е посетил Централноафриканската република (ЦАР) и Мали и, до момента в който е бил там, също се е срещнал с командири на Силите за бърза поддръжка от Судан.

Всъщност от информацията, която получих от високопоставени африкански политически чиновници и чиновници по сигурността — инцидентно пътувах в Сахел по същото време и обсъждах с тях дейностите на групата „ Вагнер “ в прилежащите страни, даже преди да разберем за гибелта на Пригожин, той се е опитвал освен да превземе основаната африканска мрежа от Кремъл, а и да разшири интервенциите й.

Един шеф по сигурността даже ми даде обстоен брифинг за това по какъв начин „ Вагнер “ употребява територията на страна, където има наличие, с цел да вербува съперници на кремълския режим и да ги образува във въоръжена група, която откакто бъде подготвена, може да бъде изпратена назад, с цел да се опита да смъкна от власт държавното управление или най-малко да причинят обилни вреди.

Тъй като Пригожин, съоснователят на групата „ Вагнер “, военният пълководец Дмитрий В. Уткин и шефът на логистиката Валери Й. Чекалов бяха на борда на самолета, който падна на 23 август, бъдещето на наемническата група, което построиха, остава несигурно. Едновременното унищожаване и на тримата сигурно улеснява това, което се споделя, че е пожеланият от Кремъл сюжет: поглъщането на групата като цяло от съветските управляващи. Съобщава се, че позвъняването до либийския пълководец Халифа Хафтар в Бенгази единствено един ден преди този момент от съветския заместник-министър на защитата Юнус-Бек Б. Евкуров, самият той професионален командос във въздуха и офицер от военното разузнаване (ГРУ), е било за да увери либийците за безпроблемна продължителна поддръжка „ под ново ръководство “. Друг евентуален сюжет, може би по-малко евентуален в отсъствието на Пригожин и неговите заместници, е появяването на две групи наследници на „ Вагнер “, едната директно следена от съветското министерство на защитата, евентуално посредством ГРУ, и друга, запазваща автономност. Това може би е целял Пригожин, до момента в който е бил в Африка през последните си дни. И най-после, съществува опцията мрежата да се фрагментира на голям брой обособени единици, всяка от които работи опортюнистично където и когато може. Докато някои западни политици и анализатори изпитват незадоволство от този резултат, защото както и при терористичните групи, загубата на централно водачество измежду организациите постоянно може да докара до увеличение на насилието и разрушението, а не до неговото понижаване.

Отвъд организационната конструкция, която би могла да одобри група „ Вагнер “ след Пригожин, стои въпросът дали приемникът или наследниците могат или не да поддържат комплицираната мрежа от освен наемнически сили и трафиканти на оръжие, само че и разнообразни търговски предприятия и търговски връзки, които са разрешили нейното до момента бързо разгръщане и в действителност висока рентабилност. Може ли всяка държавна администрация, още по-малко съветската, в действителност да се ръководи по предприемачески метод? От друга страна, без големите облаги, генерирани от бизнеса – отчет на The Sentry от юни 2023 година документира да вземем за пример придобиването на една златна мина с депозит, оценен на 2,8 милиарда $, какъв брой устойчиви ще са военните интервенции в Украйна?

Като оставим тези въпроси настрани обаче, значимо е да се запитаме за какво „ Вагнер “ беше и продължава да бъде сполучлив в Африка? Отговорът се крие в разбирането на търсенето на това, което Пригожин предложи на режимите, както настоящи, по този начин и евентуални. Две неща се открояват по-специално:

Оцеляване на режима. Два дни преди гибелта си Пригожин приказва пред камера за първи път след протеста през юни, появявайки се във видео, оповестено в началото в каналите на Telegram, свързани с „ Вагнер “. В късото си послание командирът на наемниците декларира: „ Вагнер “ организира разследващи и издирвателни интервенции, правейки Русия още по-велика на всеки континент – а Африка още по-свободна. Справедливост и благополучие за африканските народи. ”

Въпреки бурната му изразителност, ценностното предложение на Вагнер към режимите в Африка е доста главно: оцеляването на режима. С изключение на Либия и, доста по-наскоро Судан, досегашният метод на деяние на „ Вагнер “ беше да се насочва към слаби, изпаднали в борба суверени като интернационално приетото държавно управление на ЦАР, което по това време беше първият съветски „ граждански инструктор “ (както разположеният личен състав на „ Вагнер “ беше евфемистично разказан тогава) дойде при започване на 2018 година, едвам съумя да обезпечи столицата Банги. Паравоенните отряди на „ Вагнер “ освен обезпечават отбрана на президента Фостен-Арчандж Туадера, само че и съветските сътрудници скоро се трансформират в сериозни играчи в напъните той да „ завоюва “ преизбирането през 2020 година Съвсем неотдавна те се разположиха, с цел да провеждат референдума на 5 август, който сякаш докара до 95 % от гласовете, одобряващи конституционните промени, които отстраняват рестриктивните мерки на президентския мандат и удължават мандата от пет на седем години. Нищо чудно, че Туадера беше хазаин на Пригожин в президентския замък на брега на река Убанги.

Значението на оцеляването на режима не е за подценяване, когато се съпоставя опитът на Туадера от ЦАР, който чака с неспокойствие по-дълъг мандат, със ориста на четири жертви на военните преврати в Сахел от 2020 година насам – президентите Ибрахим Бубакар Кейта от Мали, Рош-Марк Каборе от Буркина Фасо и най-скоро Мохамед Базум от Нигер – които, макар че бяха правилни западни съдружници с изключително тесни връзки с Франция, бяха свалени, до момента в който френските войски, ситуирани в техните страни, не направиха нищо. В случая с неотдавнашния прелом в Нигер Le Monde даже удостовери изказванието на пучистите, че към този момент сваленото нигерско държавно управление го е помолило да се намеси, с цел да избави президента в ранните часове на преврата, само че френските управляващи не са разрешили интервенция. Превратът тази седмица в Габон единствено акцентира цялостната развръзка на това, което в миналото е било Françafrique: в случай че гарнизон от към 400 френски бойци не може да предотврати свалянето на президента Али Бонго Ондимба, който, сходно на починалия си татко преди него, е бил правилен съдружник на Франция, за какво някое държавно управление би желало да рискува да си навлече гнева на антифренските популистки настроения?

И това не е единствено историческият багаж на западните съдружници или даже съмнителната надеждност на някои от тях, само че африканските районни организации като Икономическата общественост на западноафриканските страни (ECOWAS) не са повишили доверието към тях, тяхната податливост към демонстративно отправяне на закани, а също и неналичието на веществен потенциал или политическа воля.

Елитна облага. Въпреки че услугите му не са евтини – проверяващият екип на Wall Street Journal заяви, че предходната есен Пригожин е изпратил аероплан, с цел да получи заплащане от 200 милиона $, което по-рано е изискал от Хафтар. „ Вагнер “  също по този начин се е погрижил да разреши на локалните елити в партньорство с него достъп до своята обхващаща целия свят мрежа за продажба на естествени запаси, които другояче биха им били сложни за стартиране на пазара, без значение дали нефт от Либия, злато от Мали и Судан или диаманти от ЦАР.

След като откри съвсем непрекъсната база в ЦАР посредством де факто завземане на страната, „ Вагнер “ употребява страната като стартова площадка за нахлуване в прилежащи страни, в това число Судан (където неговият недържавен сътрудник е RSF) и Камерун (където взе участие в разнообразни типове рекет и посредством които придвижва контрабанда в ЦАР). По-рано тази година беше обявено, че американски чиновници са споделили информация със своите чадски сътрудници за заприказва на „ Вагнер “ за дестабилизиране на страната им от базата си в ЦАР. Оттогава чадските управляващи поддържат зоркост по границите си, както и се концентрират върху дисиденти в заточение, които биха могли да попаднат при наемниците. По същия метод, след първичното си влизане в Мали, „ Вагнер “ освен разшири наличието си в страната, само че я употребява като мост към Буркина Фасо и други страни в Западна Африка. Всичко това поддържа ползите на Русия, както и облагите на Пригожин и други. Дори и без шефа на „ Вагнер “, Кремъл ще желае да види мрежата оцеляваща и да продължи да употребява опциите, които пораждат в Африка.

За да се опълчват на това продължаващо предизвикателство, Съединените щати, Европа и техните африкански сътрудници ще би трябвало освен да осъзнаят опасността, само че и да изработят отговора си, като схванат какво прави този злоумишлен детайл, без значение каква форма ще одобри в бъдеще и какъв брой прелъстителен ще наподобява от начало.