Чували ли сте за Закона на счупения прозорец и защо тази пасарелка трябва да бъде почистена
Дори една драсканица може да се трансформира в причина за нараснала престъпност, сочи изследването на двама видни американски криминалисти - приложете опита на Ню Йорк
Пикът на престъпността в най-големия американски град Ню Йорк е през 80-те и 90-те години на предишния век. 10 години по-късно, при започване на второто хилядолетие, тя последователно умира. Но по какъв начин? И за какво въобще тази история е значима?
През 1982 година криминалистите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг разгласяват публикация, в която разискват „ Ефекта на счупения прозорец ”. Техният мотив е, че в случай че на дадена улица има едно счупено стъкло, което не се поправя дълго време, минувачите виждат това и регистрират, че на никого не му пука за нищо и никой не носи отговорност. Това води до счупването на още прозорци, след това до драскането на грозотии по фасадите, а най-после до престъпност - дребна и даже проведена. Идеята им е, че човек не нарушава законите, тъй като носи неприятни гени и е учтив зле, а по-скоро, тъй като се въздейства от това, което вижда към себе си.
Ако средата е грозна, тя в никакъв случай няма да стане по-добра, а в противен случай - ще бъде още повече разрушавана. Ръководството на Ню Йорк възприема добре теорията на двамата криминалисти и взима нещата в свои ръце. Решението на казуса стартира с метрото. Новият шеф непосредствено стартира работа в битката с графитите. Заповядва на чиновниците си без значение от случая да чистят главно задачите вагони от драсканици - всеки ден, без изключение. В началото това е посрещнато отрицателно - като пилеене на парите от бюджета. Но бързо дава резултат. Оказва се, че когато грозотиите бъдат чистени всекидневно, драскачите в един миг се отхвърлят, тъй като схващат, че няма кой да види „ труда им ”. И по този начин стигаме до сегашния проблем.
Ключова за пешеходната съгласуваност сред бургаските жилищни комплекси „ Изгрев ”, „ Славейков ” и „ Зорница ” пасарелка е в ужасяващо положение от месеци. За това алармират локални хора, на които всекидневно се постанова да минават по оборудването над кръговото кръстовище до хотел „ Мираж ” и всеки ден виждат гнусотиите по него.
„ Ако бяха единствено грозните надписи, може би щяхме да го преживеем все някак - те се трият относително елементарно. Но пасарелката наподобява просто изоставена на произвола на ориста. Никаква поддръжка - претъпкани кошчета с излята край тях течност, която не желая да си представям какво тъкмо е, пилешки курешки по парапетите и по плочките. Все едно в никакъв случай не е чистено ”, жалва се наша читателка, която ни изпраща и фотоси.
От фотосите се виждат фрапиращи надписи, явно писани от деца и подрастващи. Някои са употребявали парапетите като „ естрада ”, на която да оставят данните си за инстаграм и тикток профили, други да обяснят на целия свят, че някой си Пешо бил с противоположни пристрастености и сходни. Най-странното е, че пасарелката е безусловно окичена с камери за видеонаблюдение и все пак, на вандалите очевидно не им пука и драскат свободно. Хората упорстват да бъде назначено разчистване на обекта и неговата продължителна поддръжка.
Да, сигурно, в случай че пасарелката бъде изчистена на следващия ден, то тя неизбежно отново ще бъде надраскана в идващите дни, само че в случай че се отдели време тя прилежно да бъде изтъкрвана от всевъзможни грозотии всекидневно, в един миг ще остане чиста. И това предписание важи за всичко в градската среда.
Пикът на престъпността в най-големия американски град Ню Йорк е през 80-те и 90-те години на предишния век. 10 години по-късно, при започване на второто хилядолетие, тя последователно умира. Но по какъв начин? И за какво въобще тази история е значима?
През 1982 година криминалистите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг разгласяват публикация, в която разискват „ Ефекта на счупения прозорец ”. Техният мотив е, че в случай че на дадена улица има едно счупено стъкло, което не се поправя дълго време, минувачите виждат това и регистрират, че на никого не му пука за нищо и никой не носи отговорност. Това води до счупването на още прозорци, след това до драскането на грозотии по фасадите, а най-после до престъпност - дребна и даже проведена. Идеята им е, че човек не нарушава законите, тъй като носи неприятни гени и е учтив зле, а по-скоро, тъй като се въздейства от това, което вижда към себе си.
Ако средата е грозна, тя в никакъв случай няма да стане по-добра, а в противен случай - ще бъде още повече разрушавана. Ръководството на Ню Йорк възприема добре теорията на двамата криминалисти и взима нещата в свои ръце. Решението на казуса стартира с метрото. Новият шеф непосредствено стартира работа в битката с графитите. Заповядва на чиновниците си без значение от случая да чистят главно задачите вагони от драсканици - всеки ден, без изключение. В началото това е посрещнато отрицателно - като пилеене на парите от бюджета. Но бързо дава резултат. Оказва се, че когато грозотиите бъдат чистени всекидневно, драскачите в един миг се отхвърлят, тъй като схващат, че няма кой да види „ труда им ”. И по този начин стигаме до сегашния проблем.
Ключова за пешеходната съгласуваност сред бургаските жилищни комплекси „ Изгрев ”, „ Славейков ” и „ Зорница ” пасарелка е в ужасяващо положение от месеци. За това алармират локални хора, на които всекидневно се постанова да минават по оборудването над кръговото кръстовище до хотел „ Мираж ” и всеки ден виждат гнусотиите по него.
„ Ако бяха единствено грозните надписи, може би щяхме да го преживеем все някак - те се трият относително елементарно. Но пасарелката наподобява просто изоставена на произвола на ориста. Никаква поддръжка - претъпкани кошчета с излята край тях течност, която не желая да си представям какво тъкмо е, пилешки курешки по парапетите и по плочките. Все едно в никакъв случай не е чистено ”, жалва се наша читателка, която ни изпраща и фотоси.
От фотосите се виждат фрапиращи надписи, явно писани от деца и подрастващи. Някои са употребявали парапетите като „ естрада ”, на която да оставят данните си за инстаграм и тикток профили, други да обяснят на целия свят, че някой си Пешо бил с противоположни пристрастености и сходни. Най-странното е, че пасарелката е безусловно окичена с камери за видеонаблюдение и все пак, на вандалите очевидно не им пука и драскат свободно. Хората упорстват да бъде назначено разчистване на обекта и неговата продължителна поддръжка.
Да, сигурно, в случай че пасарелката бъде изчистена на следващия ден, то тя неизбежно отново ще бъде надраскана в идващите дни, само че в случай че се отдели време тя прилежно да бъде изтъкрвана от всевъзможни грозотии всекидневно, в един миг ще остане чиста. И това предписание важи за всичко в градската среда.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ