Джузепина Дзара - една енергична италианка в София
Дори дипломатическата сдържаност не може да притъпи излъчването й на жена от топлия италиански юг, приказва пламенно, по този начин изпива и късото си следобедно кафе. Зад красивите й обици се крие историята на едно другарство, почнало на Пиаца дел Пантеон в Рим и довело до галерия с фантастични бижута в София – на вашето внимание госпожа Джузепина Дзара.Нейно Превъзходителство Дзара, дипломат на Италия, ни посреща на втория етаж на резиденцията си в София. Преди това сме се изкачили по парадното вътрешно стълбище с ажурен парапет от ковано желязо и сме се озовали в един от салоните с високи гипсови тавани. През големите прозорци влиза светлината на може би първия пролетен ден в София след този така недопечен март на 2022 година. Слънцето свети във висулките на впечатляващия с размери и великолепие полилей от Мурано и в обиците от небесносини топази на госпожа Дзара, които напълно директно са свързани с мотива за нашето запознанство – изложбата в Националната изложба с бижута, въодушевени от Дантевата „ Божествена комедия “.Техен основател е изключителният римски бижутер Диего Перкоси Папи, стихотворец на златото, рицар на диамантите и рубините, заповедник на аметистите и карнеолите. Г-н Перкоси Папи гостува в София за откриването на в действителност скъпоценната си галерия, отдадена на 700-ата годишнина от гибелта на Данте Алигиери. Малко по-късно ще го забележим да слиза забързан по стълбището в резиденцията и ще имаме опцията да го снимаме с Нейно Превъзходителство – двамата са другари от години.Джузепина Дзара е първата жена, оглавила Италианското посолство в България в цялата 143-годишна история на дипломатическите връзки сред двете страни. Чувствам се доста комфортно в тази роля и съм работила тъкмо с цел да стана дипломат, ще каже по-късно в диалога ни тя. Енергична, отворена към събеседника си, са думите, които най-добре я опис-ват. Много елегантно облечена – също.Докато фотографът ни я снима, госпожа Дзара е леко обезпокоена от дребната рана на коляното си, породена й от непредвидена дупка на софийски тротоар. Докато мрънкам по тематиката, посланичката се усмихва: „ Но, апелирам ви, елате да видите тротоарите в Рим! “ Да, има някои разлики сред публицист и посланик. 
В посолството на Италия Джузепина Дзара е била и сред 1994 и 1998 година, когато таман стартира дипломатическата си кариера. Още тогава стартира да учи български, както и историята на елегантната постройка на бул. „ Цар Освободител “. Столичани добре познават светлата фасада и добре поддържаната градина пред нея, за която се грижи самата посланичка. Но ние сме късметлии да забележим постройката от вътрешната страна и да чуем историята й персонално от госпожа Дзара. А тя е изпълнена с премеждия, с разкази за известни хора, които са я посещавали, със звън на старинно сребро и тънък порцелан, които и до през днешния ден посрещат гостите на дипломатическата задача.Разглеждаме заемащите стена след стена картини с масло, шкафовете от скъпа дървесина, античния китайски долап на крачета. Огледалата са съвсем от пода до тавана, сходни у нас може да се видят единствено в някогашния Царски замък. Старинните мебели са част от истинското обзавеждане, пристигнало от дворците на кралската Савойска фамилия в Пиемонт. Всичко е непокътнато през годините, в това число ювелирно направените брави и ключалки на вратите. Подменяни са единствено дограмите на прозорците, завесите и тапицериите. Открита през 1883 година, постройката е издигната от виенския арх. Петер Пол Бранг за посолството на Австро-Унгария, само че след Първата международна война минава във притежание на Италия. Австрийците са преместени в прилежащото здание, където е било първото италианско посолство у нас. По времето на Втората международна война България и Италия са съдружници. Когато Италия подписва примирието с антихитлеристката коалиция на 8 септември 1943 година и Мусолини бива задържан, италианският дипломат в София, Мамели, е запитан от управляващите към кого е предан, към Мусолини или към краля. Отговаря – към краля, тъй като се е клел пред него. Но това постанова отзоваването на дипломата. Според записките на неговата брачна половинка, преди да замине, той опакова всичко – мебели, сребърни принадлежности, порцелан, които се пазят по време на цялата война на склад. Това ги избавя от прахосване, когато след влизането на руските войски в България през 1944 година в постройката е настанен щабът им. След възобновяване на дипломатическите връзки сред България и Италия след войната цялото това благосъстояние е извадено и през днешния ден впечатлява гостите на задачата. Вълнуващо е заран да закусвам с принадлежности с герба на Савойската династия, споделя госпожа Дзара. Дори кралица Йоанна, когато през 1993 година за първи път се връща в България след изгнанието си, е извънредно разчувствана, когато вижда сервизите на предците си на обяда в нейна чест в резиденцията. Самата тя като щерка на крал Виктор Емануил III е от Савойската династия. Г-жа Дзара възнамерява да издаде книга, в която да опише историята на резиденцията на италианските посланици в София. И акцентира – приборите може да са от времето на монархията, само че покривките са с герба на републиката. 
Г-жо Дзара, по какъв начин бижутата на Диего Перкоси Папи станаха част от събитията за отбелязването на годишнината на Данте в България? С Диего Перкоси Папи се срещнах преди години в Рим с помощта на две доста скъпи приятелки от България, и двете, за жалост, не са сред живите. Ангелина Лаптева и Илка Христова. С Диего станахме другари. Когато заран рано отивах да пазаря в региона на Пантеона, където е ателието му, се спирах пред неговата витрина, почуквах му, той беше там овреме и ме канеше да поговорим. Една заран ми сподели, че през 2021 година се навършват 700 години от гибелта на Данте Алигиери и че му е пристигнала концепцията пътешествието на Данте в отвъдното да бъде показано посредством бижута. В този миг той към този момент скицираше очите на Хирон. (Можем да ги забележим на изложбата в НХГ, б.р.) Изложбата трябваше да бъде показана на първо време в Сан Франциско, само че американците имаха проблем с коронавирус и се отсрочи. Тогава се сетих да попитам директорката на Националната ви изложба Яра Бубнова и тя се ентусиазира да я покажем за първи път в София. Имате ли персонална история с бижута на Перкоси Папи? Аз съм негова клиентка, одобрявам бижутата му. Когато излезе филмът „ Момичето с перлената обица “, бях доста въодушевена. Отидох да видя картината на Вермеер в „ Маурицхойс “ – музея в Хага, и когато се върнах, помолих да ми направи перлени обици. Поръчвала съм си бижута в стила на Изабела д’Есте, откакто прочетох нейна биография. Тя е благородничка от времето на Ренесанса, родена е в фамилията на владетелите на Ферара, учила е латински и гръцки, римска история, музика, астрология, била е пример на грациозност, фешън икона. (Рисувана е от Тициан, Леонардо да Винчи, Мантеня, Рубенс, б.р.) От Иран – постоянно съм пътувала до такава степен по работа, си бях донесла един тюркоаз, който Диего трансформира в пръстен с форма, наподобяваща ток на обувка от времето на френските крале от 18. век.
В посолството на Италия Джузепина Дзара е била и сред 1994 и 1998 година, когато таман стартира дипломатическата си кариера. Още тогава стартира да учи български, както и историята на елегантната постройка на бул. „ Цар Освободител “. Столичани добре познават светлата фасада и добре поддържаната градина пред нея, за която се грижи самата посланичка. Но ние сме късметлии да забележим постройката от вътрешната страна и да чуем историята й персонално от госпожа Дзара. А тя е изпълнена с премеждия, с разкази за известни хора, които са я посещавали, със звън на старинно сребро и тънък порцелан, които и до през днешния ден посрещат гостите на дипломатическата задача.Разглеждаме заемащите стена след стена картини с масло, шкафовете от скъпа дървесина, античния китайски долап на крачета. Огледалата са съвсем от пода до тавана, сходни у нас може да се видят единствено в някогашния Царски замък. Старинните мебели са част от истинското обзавеждане, пристигнало от дворците на кралската Савойска фамилия в Пиемонт. Всичко е непокътнато през годините, в това число ювелирно направените брави и ключалки на вратите. Подменяни са единствено дограмите на прозорците, завесите и тапицериите. Открита през 1883 година, постройката е издигната от виенския арх. Петер Пол Бранг за посолството на Австро-Унгария, само че след Първата международна война минава във притежание на Италия. Австрийците са преместени в прилежащото здание, където е било първото италианско посолство у нас. По времето на Втората международна война България и Италия са съдружници. Когато Италия подписва примирието с антихитлеристката коалиция на 8 септември 1943 година и Мусолини бива задържан, италианският дипломат в София, Мамели, е запитан от управляващите към кого е предан, към Мусолини или към краля. Отговаря – към краля, тъй като се е клел пред него. Но това постанова отзоваването на дипломата. Според записките на неговата брачна половинка, преди да замине, той опакова всичко – мебели, сребърни принадлежности, порцелан, които се пазят по време на цялата война на склад. Това ги избавя от прахосване, когато след влизането на руските войски в България през 1944 година в постройката е настанен щабът им. След възобновяване на дипломатическите връзки сред България и Италия след войната цялото това благосъстояние е извадено и през днешния ден впечатлява гостите на задачата. Вълнуващо е заран да закусвам с принадлежности с герба на Савойската династия, споделя госпожа Дзара. Дори кралица Йоанна, когато през 1993 година за първи път се връща в България след изгнанието си, е извънредно разчувствана, когато вижда сервизите на предците си на обяда в нейна чест в резиденцията. Самата тя като щерка на крал Виктор Емануил III е от Савойската династия. Г-жа Дзара възнамерява да издаде книга, в която да опише историята на резиденцията на италианските посланици в София. И акцентира – приборите може да са от времето на монархията, само че покривките са с герба на републиката. Г-жо Дзара, по какъв начин бижутата на Диего Перкоси Папи станаха част от събитията за отбелязването на годишнината на Данте в България? С Диего Перкоси Папи се срещнах преди години в Рим с помощта на две доста скъпи приятелки от България, и двете, за жалост, не са сред живите. Ангелина Лаптева и Илка Христова. С Диего станахме другари. Когато заран рано отивах да пазаря в региона на Пантеона, където е ателието му, се спирах пред неговата витрина, почуквах му, той беше там овреме и ме канеше да поговорим. Една заран ми сподели, че през 2021 година се навършват 700 години от гибелта на Данте Алигиери и че му е пристигнала концепцията пътешествието на Данте в отвъдното да бъде показано посредством бижута. В този миг той към този момент скицираше очите на Хирон. (Можем да ги забележим на изложбата в НХГ, б.р.) Изложбата трябваше да бъде показана на първо време в Сан Франциско, само че американците имаха проблем с коронавирус и се отсрочи. Тогава се сетих да попитам директорката на Националната ви изложба Яра Бубнова и тя се ентусиазира да я покажем за първи път в София. Имате ли персонална история с бижута на Перкоси Папи? Аз съм негова клиентка, одобрявам бижутата му. Когато излезе филмът „ Момичето с перлената обица “, бях доста въодушевена. Отидох да видя картината на Вермеер в „ Маурицхойс “ – музея в Хага, и когато се върнах, помолих да ми направи перлени обици. Поръчвала съм си бижута в стила на Изабела д’Есте, откакто прочетох нейна биография. Тя е благородничка от времето на Ренесанса, родена е в фамилията на владетелите на Ферара, учила е латински и гръцки, римска история, музика, астрология, била е пример на грациозност, фешън икона. (Рисувана е от Тициан, Леонардо да Винчи, Мантеня, Рубенс, б.р.) От Иран – постоянно съм пътувала до такава степен по работа, си бях донесла един тюркоаз, който Диего трансформира в пръстен с форма, наподобяваща ток на обувка от времето на френските крале от 18. век. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ