Как хората в миналото са се справяли със социалната изолация
Дори без модерни медицински знания, нашите предшественици знаят задоволително добре, че инфекциозните болести се хващат от други хора и че най-хубавият метод човек да отбрани себе си и фамилията си е да се изолира. Разказите за огромните епидемиологични огнища през историята са осеяни със свидетелства за хора, които се заключват в домовете си или се реалокират в (относителна) сигурност из селските региони.
Добра управленческа процедура става и построяването на постройка в края на града за карантина на хората със заразни заболявания.
Историята също ни споделя, че множеството хора през историята (до много скоро) се сблъскват с епидемии от един или различен тип. Много от най-известните фигури в историята също се оказват изолирани, без значение дали по лично предпочитание или са били наложителни. Тук изследваме няколко от по-забележителните фигури – и по какъв начин те се оправят със социалната изолация…
Климент VI е четвъртият от седемте средновековни папи, които обитават в Авиньон, а не в Рим. Като културен и политически оператор, той се радва на прекрасен живот и издига членовете на личното си семейство на висши църковни служби (включително племенника си, който става кардинал на 18-годишна възраст).
Много източници настояват за Климент, че когато идва Черната гибел, той се самоизолира в стая, в която горят денонощно два големи огъня (между които седи папата).
Вместо да прави така (при изискване, че Авиньон по този начин или другояче е много парещ през лятото), той просто би могъл да си обезпечи известна отбрана от бълхи, които в действителност придвижват заболяването.
„ Папата би трябвало да направи своите жители щастливи “, декларира той и макар цялата корупционна скица, която върти, отговорът на Климент на Черната гибел беше човечен и деятелен.
Черната гибел е косвеното ентусиазъм за едно от най-големите литературни творби на Ренесанса в Европа „ Декамерон “. Предпоставката на произведението е, че група млади мъже и дами се срещат в черква във Флоренция, където заболяването бушува. Те се уговарят да избягат от града и да се подслонят в селска вила, където се забавляват като всеки споделя по една история дневно в продължение на 10 дни.
Бокачо е доста ренесансов италиански тип човек. Не сме напълно сигурни дали той се самоизолира по време на чумата; евентуално за известно време е във Флоренция. Чумата убива татко му, оставяйки му малко семейно наследство и евентуално това му разрешава да напише творбата си, което приключва към 1453 година
Историята на Англия по време на Тюдорите и Стюартите е накъсана от огнища на чума, което кара монарсите да изоставен столицата за сигурност. Когато Елизабет I се мести в Уиндзор, с цел да избегне огнище, отвън е издигнато бесило като предизвестие никой да не влиза.
Може би Хенри VIII живее в максимален боязън от заболявания. Въпреки мощния облик, който поддържа, той в действителност е хипохондрик, който прекарва доста време в проучване на медицина и даже измисля лични лекове и отвари, предлагайки препоръки и медикаменти на всеки, за когото счита, че има потребност от тях.
Освен чумата, Хенри изпитва необикновен боязън и от заболяването на потта – мистериозно заболяване, което убива десетки хиляди по време на неговото ръководство и на татко му. Изглежда, че е визира изключително мощно Англия и още тогава е разпозната за друга от чумата. Тя все още озадачава медиците, макар че сега се счита, че може да е била вирусна зараза, сходна на хантавируса.
През 1517 година Хенри бяга от изпотяването като напуща Лондон и в последна сметка прекарва лятото, местейки се с дребен антураж от едно място на друго. Към декември съвсем изчерпва храната си, тъй като отхвърля да купува от снабдители, който може да са били в контакт с заболяването. Накрая Хенри и останалите се озовават в Саутхемптън в очакване на пратка с хранителни запаси от Фландрия.
Когато през 1528 г чува, че обичаната му Ан Болейн е болна от чума, той отхвърля да я посети, само че й изпраща любовно писмо и един от своите хирурзи.
Исак Нютон учи в Кеймбридж, когато университетът затваря през август 1665 година поради Голямата чума. Така той се връща в дома си във Улсторп при Колстъруърт, с цел да учи независимо.
Между 1665 година и пролетта на 1667 година, когато се завръща в Кеймбридж, той има изумителен прилив на сила и прозрения, които са в основата на по-голямата част от по-късната му кариера, в това число работа в региона на оптиката. По това време някъде е и фамозният миг с ябълка, която му пада на главата.
По-късно самият Нютон отбелязва: „ Всичко това беше през двете чумни години 1665–1666. Защото по това време бях в разцвета на силите си и мислех за математика и философия повече, в сравнение с по всяко друго време. “
