Дори ако по някаква причина Лиъм Росиниър не е бил

Дори в случай че по някаква причина Лиъм Росиниър не е бил жертван на уволняване от Челси преди вторник вечерта, през днешния ден ориста му несъмнено към този момент би трябвало да е решена. Тимът на Росиниър беше тотално надигран в гостуването на Брайтън и надвит с 3:0 в мач, в който домакините заслужаваха да завоюват със доста по-изразителен резултат, осведоми webcafe.bg

Лондончани са в режим на свободно рухване и записаха седмо проваляне в последните си осем мача, а при петте следващи загуби в шампионата въобще не съумяха да вкарат гол.

Такава серия им се случва за първи път в последните 114 години и разумно, класирането за Шампионската лига е все по-далечен мираж.

Дори идният през уикенда полуфинал против Лийдс за ФА Къп наподобява невероятно затруднение за тим в такава спортна форма и такова положение на духа.

Росиниър е едвам в четвъртия месец на своя смехотворно дълъг контракт до 2032 година, само че от ден на ден се ускоряват слуховете, че Челси ще го уволни напълно скоро и въобще няма да чака до края на сезона.

Това би било разбираемо, тъй като Росиниър очевидно е изгубил съблекалнята и не знае по какъв начин да изправи тима на крайници.

Показателно беше изявлението му след фиаското против Брайтън, когато той за първи път се обърна обществено против своите футболисти и не спести рецензиите си към тях.

„ Неприемливо във всеки аспект от играта. Аз продължавах да излизам и да пазя играчите, само че представянето тази към този момент беше незащитимо – с метода, по който допуснахме головете и дуелите, които изгубихме. Нещо би трябвало да се промени още тук и в този момент “, сподели треньорът на Челси.
Проблемът е в тези, които го сложиха на позицията

„ Не мога да продължа да излизам и да пазя някои от нещата, които виждаме. С Манчестър Юнайтед не беше добър резултат, само че смятах, че сме тръгнали нагоре. Само че през днешния ден казусът беше с цялостното държание и изчезналия дух, имаше увереност единствено при трима или четирима от стартовата единайсеторка “.

„ Това въобще не е задоволително за този клуб. Не мога да ви неистина и споделям истината – представянето беше недопустимо на всяко едно равнище “, добави Росиниър.

Наставникът призна и че това е най-тежката вечер в досегашната му кариера, а цялата тирада звучеше като публично развяване на бялото знаме.

Разбира се, Росиниър е пасажер, само че публиката е наясно, че по-големите виновници за протичащото се в Челси са в клубното управление.

Босовете са тези, които единствено за няколко години трансфораха машината за титли на Роман Абрамович в някакъв чудноват финансов опит.

Те са виновни за решението да изберат прекомерно некомпетентен треньор за поста – на първо място, тъй като чакат той да им се подчинява и да е елементарен за управление.

Клубната политика рискува да съсипе кариерата на Росиниър, както и да пропилее капацитета на редица обещаващи млади футболисти, привлечени за големи суми.

Как въобще може да се сътвори някакъв екипен дух и клубна просвета, в случай че текучеството в един отбор е толкоз огромно и непрестанно се купуват и продават гении, без да им се обезпечава постоянна среда и без опитни фигури към тях, които да им оказват помощ да се развиват?

Нищо чудно, че в последно време Марк Кукурея изрази недоволството си от протичащото се в клуба, а Енцо Фернандес взе намерено да флиртува с Реал Мадрид.

Най-излагащото за шефовете на „ Стамфорд Бридж “ е, че грешките им са толкоз явни, а последствията от тях – толкоз предвидими.

Изненадан ли е някой, че работата в Челси се оказа прекомерно огромна за Росиниър или че престижът му не е задоволителен пред тези играчи?

Със сигурност почитателите ще желаят двамата спортни шефове Пол Уинстенли и Лорънс Стюарт също да понесат отговорност, дружно с други хора на основни позиции, чиито неверни решения наподобяват много повече от верните.

Финансовата обстановка при „ сините “ ще стане още по-сложна, в случай че те не съумеят да се класират за Шампионската лига, а Росиниър е единствено дребна част от изцяло сбърканата система на ръководство.

И може би най-хубавата илюстрация на безумието в Челси е, че титулярната единайсеторка при отчайващото показване против Брайтън струваше на клуба общо 588.5 милиона паунда.