Дора Габе - дъщерята на Добруджа
" Дора Габе е неотместима във времето. Тя си стои във времето, във своя изпълнен с безпределно детско чисто и по едно и също време с това умно любознание, свят. Тя е като един свръх любопитен откривател на света, вълнуват я тайнствата, новите открития. Всъщност това е посланието на „ Почакай, Слънце “. Тя не е подготвена да се раздели със своето откривателство. " Това показа поетесата Мирела Иванова, която взе участие в тридневен поетически пленер в дом-паметник „ Йордан Йовков “ в Добрич, отдаден на 135 години от рождението на Дора Габе.
Смятам, че таман това я прави доста достоверна, доста настрана от модите, от всевъзможни трендове, които шетат на самичък и натам. Това дефинира нейното непокътнато място. Стои там като една същинска щерка на Добруджа, на жаркото слънце и на безкрая. Сигурно детството, което е претърпяла тук, е сложило върху нея този отпечатък и е дало тази голяма мощ и любознание да не се насити на света и на живота, добавя пред Българска телеграфна агенция поетесата.
Според Мирела Иванова безкраят на Добруджа, който са гледали по пътя, тази просторност и всеобемност на пейзажа са надарили Дора Габе с нейния доста дълъг житейски и креативен път. Сякаш са й подарили безкрайния път през поезията.
„ Посетихме доста от нейните места. Навсякъде се усеща този дух на поезията, този боязън и това е доста значимо, въпреки и в една книга, в един предмет, в библиотеката, в нейния кабинет или в експозицията той се открива “, сподели още Иванова.
Представата ми за Добруджа, защото пристигам за първи път насам, моето чувство е тъкмо по описа на Дора Габе, по какъв начин едно дете е върху пожънатите снопове в каруцата и от горната страна са звездите. Това е чувството ми за някаква просторност. Тука имаме безпределно пространство, споделя Силвия Чолева.
Силвия Чолева показа, че преди да пристигна е прочела отначало „ Почакай, Слънце “. " Страшно модерно звучи тая пристрастеност към необятното, към Космоса. Но то и до през днешния ден не звучи като нещо предпоставено, то и до през днешния ден звучи толкоз естествено и толкоз в нейния дух, че аз си мисля, че тя ще остане най-хубавата детска поетеса. Тя е невероятна и като стихотворец за възрастни. Тя е толкоз съвременна, толкоз естествена. Тя не се старае да влезе в някакъв шаблон. Не се старае да написа единствено в една тематика или по един и същи метод.
При Дора Габе го няма това нещо. Тя е безусловно самостойна, свободна и за мен е извънреден този дух, този млад дух. Тя неслучайно е толкоз добра в детската литература. Стиховете не са детски, те са със задявка, те са с мигане, те са с мисли. Детето продължава да мисли. А това, че и възрастните го харесваме, тъй като има обръщение вътре, има нещо, което остава, има провокация и това е, тъй като тя е запазила този детски взор, възторга от света, жадност за живот. Това е такава жизнеспособност и тая жизнеспособност се е родила тука, не се е родила другаде “, споделя още Чолева.
Имаше едно стихотворение, в което споделя: „ даже да умра, аз съм любопитна да видя какво е по-късно, какво става там на небето, в космоса. “ Това жизнелюбие се простира оттатък смисъл. То не е просто „ аз желая да пребивавам тук и в този момент, и да взема всичко с цялостни шепи “. А е по-скоро „ желая да опозная света, да позная себе си в света. “ Това са огромните въпроси на огромната лирика, в действителност, споделя Силвия Чолева и добавя, че в поезията на Дора Габе няма лукавство.
„ Няма такива бомбастични изречения, толкоз всичко е естествено. Автентична е това проличава и по тази причина тя звучи модерно. Тези създатели, тези поети като нея да минават през времето. Може за малко тя да спре да бъде четена, да заглъхне. При нея имаше тази доминация на детската лирика, която като че ли похлупи нейното творчество, само че ето при всяко последващо четене виждаш създател, който е от класа. “
Мирела Иванова e aвтор на девет книги с лирика, най-известните измежду които са „ Памет за детайлности “, „ Разглобяване на играчките “, „ Еклектики “, „ Любовите ни “, „ Седем. Стихотворения с биографии “. Стихотворенията ѝ са превеждани на голям брой езици, притежател е на национални и европейски награди за лирика. Номинирана е за Голямата премия „ Европейски стихотворец на свободата “, която ще бъде връчена през 2024 в град Гданск, Полша. Работи повече от петнайсет години в къща музей „ Иван Вазов “, а от 2016 е драматург в НТ „ Иван Вазов “.
Силвия Чолева е публицист, издател и публицист. Има сложена една пиеса „ Ела, легни върху мен “ и три радиопиеси, излъчени в БНР: „ Името, твоето име “ и радиовариант на „ Ела, легни... “, „ Авариен излаз “. Поезията й е превеждана на разнообразни езици. Носител е на Националната премия за лирика „ Иван Николов ”, на премията „ Хр. Г. Данов ” за показване на българската литература; на почетен знак " Златен век " щемпел на Симеон Велики на Министерство на културата и други Работи в Българско национално радио, стратегия „ Христо Ботев ”, където води предаване за просвета. През 2012 година основава дружно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски Издателство за лирика ДА.
В пленера вземат участие общо шестима поети. Освен Силвия Чолева и Мирела Иванова, това са Петър Чухов и Иван Христов, a представители на Добрич са Петранка Божкова и Сашо Серафимов.
На фотографията: Портрет на Дора Габе,
изложен в Художествената изложба в Добрич
Смятам, че таман това я прави доста достоверна, доста настрана от модите, от всевъзможни трендове, които шетат на самичък и натам. Това дефинира нейното непокътнато място. Стои там като една същинска щерка на Добруджа, на жаркото слънце и на безкрая. Сигурно детството, което е претърпяла тук, е сложило върху нея този отпечатък и е дало тази голяма мощ и любознание да не се насити на света и на живота, добавя пред Българска телеграфна агенция поетесата.
Според Мирела Иванова безкраят на Добруджа, който са гледали по пътя, тази просторност и всеобемност на пейзажа са надарили Дора Габе с нейния доста дълъг житейски и креативен път. Сякаш са й подарили безкрайния път през поезията.
„ Посетихме доста от нейните места. Навсякъде се усеща този дух на поезията, този боязън и това е доста значимо, въпреки и в една книга, в един предмет, в библиотеката, в нейния кабинет или в експозицията той се открива “, сподели още Иванова.
Представата ми за Добруджа, защото пристигам за първи път насам, моето чувство е тъкмо по описа на Дора Габе, по какъв начин едно дете е върху пожънатите снопове в каруцата и от горната страна са звездите. Това е чувството ми за някаква просторност. Тука имаме безпределно пространство, споделя Силвия Чолева.
Силвия Чолева показа, че преди да пристигна е прочела отначало „ Почакай, Слънце “. " Страшно модерно звучи тая пристрастеност към необятното, към Космоса. Но то и до през днешния ден не звучи като нещо предпоставено, то и до през днешния ден звучи толкоз естествено и толкоз в нейния дух, че аз си мисля, че тя ще остане най-хубавата детска поетеса. Тя е невероятна и като стихотворец за възрастни. Тя е толкоз съвременна, толкоз естествена. Тя не се старае да влезе в някакъв шаблон. Не се старае да написа единствено в една тематика или по един и същи метод.
При Дора Габе го няма това нещо. Тя е безусловно самостойна, свободна и за мен е извънреден този дух, този млад дух. Тя неслучайно е толкоз добра в детската литература. Стиховете не са детски, те са със задявка, те са с мигане, те са с мисли. Детето продължава да мисли. А това, че и възрастните го харесваме, тъй като има обръщение вътре, има нещо, което остава, има провокация и това е, тъй като тя е запазила този детски взор, възторга от света, жадност за живот. Това е такава жизнеспособност и тая жизнеспособност се е родила тука, не се е родила другаде “, споделя още Чолева.
Имаше едно стихотворение, в което споделя: „ даже да умра, аз съм любопитна да видя какво е по-късно, какво става там на небето, в космоса. “ Това жизнелюбие се простира оттатък смисъл. То не е просто „ аз желая да пребивавам тук и в този момент, и да взема всичко с цялостни шепи “. А е по-скоро „ желая да опозная света, да позная себе си в света. “ Това са огромните въпроси на огромната лирика, в действителност, споделя Силвия Чолева и добавя, че в поезията на Дора Габе няма лукавство.
„ Няма такива бомбастични изречения, толкоз всичко е естествено. Автентична е това проличава и по тази причина тя звучи модерно. Тези създатели, тези поети като нея да минават през времето. Може за малко тя да спре да бъде четена, да заглъхне. При нея имаше тази доминация на детската лирика, която като че ли похлупи нейното творчество, само че ето при всяко последващо четене виждаш създател, който е от класа. “
Мирела Иванова e aвтор на девет книги с лирика, най-известните измежду които са „ Памет за детайлности “, „ Разглобяване на играчките “, „ Еклектики “, „ Любовите ни “, „ Седем. Стихотворения с биографии “. Стихотворенията ѝ са превеждани на голям брой езици, притежател е на национални и европейски награди за лирика. Номинирана е за Голямата премия „ Европейски стихотворец на свободата “, която ще бъде връчена през 2024 в град Гданск, Полша. Работи повече от петнайсет години в къща музей „ Иван Вазов “, а от 2016 е драматург в НТ „ Иван Вазов “.
Силвия Чолева е публицист, издател и публицист. Има сложена една пиеса „ Ела, легни върху мен “ и три радиопиеси, излъчени в БНР: „ Името, твоето име “ и радиовариант на „ Ела, легни... “, „ Авариен излаз “. Поезията й е превеждана на разнообразни езици. Носител е на Националната премия за лирика „ Иван Николов ”, на премията „ Хр. Г. Данов ” за показване на българската литература; на почетен знак " Златен век " щемпел на Симеон Велики на Министерство на културата и други Работи в Българско национално радио, стратегия „ Христо Ботев ”, където води предаване за просвета. През 2012 година основава дружно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски Издателство за лирика ДА.
В пленера вземат участие общо шестима поети. Освен Силвия Чолева и Мирела Иванова, това са Петър Чухов и Иван Христов, a представители на Добрич са Петранка Божкова и Сашо Серафимов.
На фотографията: Портрет на Дора Габе,
изложен в Художествената изложба в Добрич
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ