Дора Габе: Всички деца на Добруджа са мои внуци и правнуци
Дора Габе е един необхватен свят. И постоянно ще има какво да преоткриваме за биографията й, за българската и международната литература посредством нейните произведения и преводи. Това споделя пред Българска телеграфна агенция Добрин Добрев Финиотис, който е назначен за организатор на дом-музей „ Дора Габе “ в София.
„ Мислейки за Дора Габе, постоянно ме обгръща чувството за цялост и за сбъднатост. Не единствено поради дългия й житейски път, а поради живота й на създател с нетукашен европейски мащаб. С несломен до финала дух. С силата и с финеса, и пълнотата на преводаческото й изкуство ”, споделя с усмивка Добрин Добрев Финиотис.
Финиотис е от града на Дора Габе - Добрич. Дора Габе и Елисавета Багряна посещавали учебните заведения доста постоянно. „ Аз на два-три пъти съм имал срещи с нея. Даже един път си припомням, като доста дребен, изрецитирах стихотворението „ Калинчице-капчице “. Тя идва към мен и споделя: „ Аз съм Дора Габе, ти изрецитира моето стихотворение “. - Аз се изчервих и й споделих: „ Ама вие не сте ли книга? “, спомня си той.
Уредникът на дом-музей „ Дора Габе “ в София напомня, че тя самата не е имала деца, само че когато в по-късните години на поетесата я питали дали има деца, тя отговаряла: „ Всички деца на Добруджа са мои внуци и правнуци. ”
ДОМ-МУЗЕЙ НА ДОРА ГАБЕ В СОФИЯ
Музей на Дора Габе ще бъде открит през ноември. „ Конкретна дата още няма. Зависи по кое време ще сме подготвени с експозициите, с реставрацията на мебели и подредбата на писателския списък “, споделя Добрин Добрев Финиотис. Музеят ще бъде към Съюза на българските писатели. Финиотис акцентира ролята на ръководителя на Съюз на българските писатели Боян Ангелов и интернационалния секретар на Съюз на българските писатели Анжела Димчева. „ Те прегърнаха моята концепция за възобновяване на този дом и дружно с тях стигнахме до тук и продължаваме “, споделя той.
В музея е съхранена една от пишещите машини на Дора Габе, ръкописи, преводи, автографи от международни писатели. И доста книги. „ Почти всички издания, които са излезли на Елисавета Багряна, са подарени с подпис до Дора Габе с ласкавия надпис „ На Дора от Лиза “. Казват, че са враждували цялостен живот поради Боян Пенев, което не е по този начин. Напротив – те са надмогнали това нещо и в името на българската лирика те са били на всички места дружно ”, изяснява Финиотис.
В експозицията са включени фотоси и портрети, икони, картини, два шкафа, шевната й машина, масата, на която Боян Пенев е писал. „ Специално пристигна един вързоп житни класове от Добруджа, които са обработени и направени за музея “, споделя Добрин Добрев Финиотис.
СКРОМНА ЛИЧНОСТ, БОГАТА ДУШЕВНОСТ
Той отбелязва, че Дора Габе е живяла извънредно непретенциозно. В бита си е била напълно непретенциозна. В този дом е живяла най-дълго – от 1957 година до гибелта си на 16 февруари 1983 година
Жилището на Дора Габе е напълно с българска резба от орехово дърво. Обзавеждането и мебелите са направени в стила на епохата, в която е живяла. „ Разбира се, отвред се усмихват пъстри дреболии, които са като благи посланици на далечните й другари. Тя като е пътувала, отвред си е донасяла по нещо “, споделя той.
МИТОВЕТЕ ОКОЛО НЕЯ
Най-разпространените легенди към името на Дора Габе си свързани основно с връзките й с Елисавета Багряна. Финиотис споделя, че даже и да е имало омраза, в името на гения и на българската литература тя е потушена. Дора Габе обаче е обвързвана и с други огромни имена в българската литература.
Едно от изказванията е, че Пейо Яворов е посветил „ Две хубави очи “ на Дора Габе. Но съгласно уредника на музея това не дава отговор на истината. „ А в описа на Йордан Йовков „ Чифликът край границата “ тя вижда Нона като себе си и споделя на Йовков: „ Вие сте ме описали като героиня ” – само че той с недвусмислие се е позасмял безмълвно. И може би е, само че може би не е ”, казва Финиотис.
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Финиотис напомня, че Дора Габе е една от първите, които внасят писмо в Народното събрание до депутата Димитър Пешев за освобождението на българските евреи. И тя има голяма заслуга за това. Както и за освобождението на добруджанския край. „ Първа тя на 25 септември влиза в Добруджа с войските дружно с Елисавета Багряна, облечени във военни униформи “, споделя той.
Уредникът на музея на Дора Габе отбелязва, че повече от две десетилетия тази нежна жена дава благо и драго, с цел да не угасне българската искрица в добруджанските сърца. Тя изпраща буквари, посреща и приютява будни добруджанчета в София. „ Нейният татко, който е извънредно заслужен човек – икономист и политик Петър Габе, обикаля надлъж и нашир селата и градовете на България и на всички места споделя за горчивата орис на своя роден край “, споделя Финиотис.
На международния конгрес в Лондон и Париж, на който Дора Габе взе участие, се чуват за първи път горещите й слова за нейната родна земя. „ Родният ни край остана така надалеч, пътя, който води в него, зложелател посече “. И когато идва освобождението на Добруджа, паралелно с българския военачалник Попов, Дора Габе с военна фуражка първа минава граничната вадичка, скача от коня и разплакана целува пръстта. И споделя: „ Добруджа е свободна! “, напомня Финиотис.
„ Добруджа основава тази поетеса Дора Габе, само че Добруджа с изключение на поетесата, основава и жителя Дора Габе. Помислете си какъв брой са българските поетеси, които са се вписали в историята с сходна доблестна биография “, споделя той. И напомня, че тогава Багряна написа: „ Ако има нещо характерно за Дора Габе, то е нестинарството. Дора постоянно е живяла като жрица върху огън, върху жарава, разпалена от великодушното добруджанско слънце. Във всички събития на България, в своята персонална орис! “
ОТ ИЗИДОРА ПЕЙСАХ ДО ДОРА ГАБЕ
Дора Габе е от еврейски генезис. Родена е на 28 август 1886 г като Изидора Пейсах. Първата си глътка въздух поема в българското село Дъбовик, покрай Генерал Тошево и на няколко километра от Добрич. Завършва гимназия във Варна, а през 1904 година записва естествени науки в Софийския университет и следва френска лингвистика в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). През 1906 година е назначена за учителка по френски език в Добрич, отбелязва уредникът на дом-музея „ Дора Габе “ в София.
Във връзка с преводаческата активност на брачна половинка й Боян Пенев прекарва годините от 1911 до 1932 година в разнообразни страни: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. През 1925 г министерството на националната култура за първи път й разпорежда да редактира взаимно със Симеон Радев библиотечната поредност „ Библиотека за най-малките “, напомня Финиотис.
Той добавя, че по-късно, от 1939 година до 1941 година, Дора Габе е редактор на детското списание „ Прозорче “. Учредител е на българо-полския комитет, на българския ПЕН клуб и негов дълготраен ръководител. Дора Габе е била и консултант по културните въпроси в българското посолство във Варшава от 1947 година до 1950 година Била е представителка на България в интернационалните конгреси на ПЕН клубовете.
ТВОРЧЕСТВО
„ Дора Габе е от тези писатели и поетеси, в чието дело генерации създатели ще се оглеждат постоянно по разнороден метод. И всеки път ще откриват в живота й нещо съкровено и нещо модерно “, споделя Добрин Добрев Финиотис.
За първи път тя печата в Шумен стихотворението „ Пролет “ в списание „ Младина “ през 1900 година, когато е едвам 14-годишна. „ Първата й стихосбирка „ Теменуги “ е в духа на стилния при започване на века сецесионен сантиментализъм и частично – на налагащата се поетична спогодба на символизма. Тя е основана с редакторската интервенция, стигаща дори до съавторство с огромния стихотворец Пейо Яворов. Той първи с червен молив й редактира стихотворенията и подкрепя израстването й като поетеса “, споделя Финиотис.
Пише книжки за деца, лирика за деца и възрастни, разкази, есеистична прозаичност, импресии, мнения за театрални публикации по въпроси на задграничната и българската литература, мемоари за поети и писатели в разнообразни списанията. След 1944 година разгласява в литературния и периодическия щемпел, в детските списания „ Славейче “, „ Дружинка “, „ Деца, изкуство, книги “. Дора Габе е създател и на два романа „ Мълчаливи герои “ (1931) и „ Майка Парашкева “ (1971). В креативната й биография участват и две повести – „ Малкият добруджанец “ (1927) и „ Ние дребните “ (1946).
Дора Габе превежда от полски, чешки, съветски, френски, гръцки език. Сред най значимите достижения на преводаческо й дело са антологиите „ Полски поети “ (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характерностите, „ Химни “ на Ян Каспрович (1924) и „ Анхели “ на Ю. Словацки (1925).
ПРИЗНАНИЯ
Носителка е на някои от най-значимите награди в България и чужбина. През 1927 година получава „ Златен кръст за заслуги “ в Полша. Две години по-късно, през 1929 г, е удостоена с почетна грамота от Всемирния съвет на мира. През 1946 година й е връчен медал „ 9 септември 1944 “, III степен. През 1963 година получава премия на Съюза на българските писатели за стихотворението ѝ „ Родина “. Удостоена е със званието „ Заслужил активист на културата “ в региона на поезията, с медал „ Георги Димитров “ по случай 80-годишнината от рождението й и със със званието „ Народен активист на културата “.
През 1978 година е удостоена със званието „ Лауреат на Димитровска премия “ за стихосбирките „ Почакай слънце “, „ Глъбини “ и „ Сгъстена тишина “ и със званието „ Герой на социалистическия труд “ по случай 90-годишнината от рождението ѝ. В края на същата година е удостоена и с почетния знак на София, I степен.
През 1979 г получава специфична премия от Съюза на българските композитори за стихотворението-песен „ Вироглавка “ и премия „ Петко Рачов Славейков “ за литературното ѝ творчество, обвързвано с децата и българското учебно заведение.
Умира в София на 16 февруари 1983 г.
„ Мислейки за Дора Габе, постоянно ме обгръща чувството за цялост и за сбъднатост. Не единствено поради дългия й житейски път, а поради живота й на създател с нетукашен европейски мащаб. С несломен до финала дух. С силата и с финеса, и пълнотата на преводаческото й изкуство ”, споделя с усмивка Добрин Добрев Финиотис.
Финиотис е от града на Дора Габе - Добрич. Дора Габе и Елисавета Багряна посещавали учебните заведения доста постоянно. „ Аз на два-три пъти съм имал срещи с нея. Даже един път си припомням, като доста дребен, изрецитирах стихотворението „ Калинчице-капчице “. Тя идва към мен и споделя: „ Аз съм Дора Габе, ти изрецитира моето стихотворение “. - Аз се изчервих и й споделих: „ Ама вие не сте ли книга? “, спомня си той.
Уредникът на дом-музей „ Дора Габе “ в София напомня, че тя самата не е имала деца, само че когато в по-късните години на поетесата я питали дали има деца, тя отговаряла: „ Всички деца на Добруджа са мои внуци и правнуци. ”
ДОМ-МУЗЕЙ НА ДОРА ГАБЕ В СОФИЯ
Музей на Дора Габе ще бъде открит през ноември. „ Конкретна дата още няма. Зависи по кое време ще сме подготвени с експозициите, с реставрацията на мебели и подредбата на писателския списък “, споделя Добрин Добрев Финиотис. Музеят ще бъде към Съюза на българските писатели. Финиотис акцентира ролята на ръководителя на Съюз на българските писатели Боян Ангелов и интернационалния секретар на Съюз на българските писатели Анжела Димчева. „ Те прегърнаха моята концепция за възобновяване на този дом и дружно с тях стигнахме до тук и продължаваме “, споделя той.
В музея е съхранена една от пишещите машини на Дора Габе, ръкописи, преводи, автографи от международни писатели. И доста книги. „ Почти всички издания, които са излезли на Елисавета Багряна, са подарени с подпис до Дора Габе с ласкавия надпис „ На Дора от Лиза “. Казват, че са враждували цялостен живот поради Боян Пенев, което не е по този начин. Напротив – те са надмогнали това нещо и в името на българската лирика те са били на всички места дружно ”, изяснява Финиотис.
В експозицията са включени фотоси и портрети, икони, картини, два шкафа, шевната й машина, масата, на която Боян Пенев е писал. „ Специално пристигна един вързоп житни класове от Добруджа, които са обработени и направени за музея “, споделя Добрин Добрев Финиотис.
СКРОМНА ЛИЧНОСТ, БОГАТА ДУШЕВНОСТ
Той отбелязва, че Дора Габе е живяла извънредно непретенциозно. В бита си е била напълно непретенциозна. В този дом е живяла най-дълго – от 1957 година до гибелта си на 16 февруари 1983 година
Жилището на Дора Габе е напълно с българска резба от орехово дърво. Обзавеждането и мебелите са направени в стила на епохата, в която е живяла. „ Разбира се, отвред се усмихват пъстри дреболии, които са като благи посланици на далечните й другари. Тя като е пътувала, отвред си е донасяла по нещо “, споделя той.
МИТОВЕТЕ ОКОЛО НЕЯ
Най-разпространените легенди към името на Дора Габе си свързани основно с връзките й с Елисавета Багряна. Финиотис споделя, че даже и да е имало омраза, в името на гения и на българската литература тя е потушена. Дора Габе обаче е обвързвана и с други огромни имена в българската литература.
Едно от изказванията е, че Пейо Яворов е посветил „ Две хубави очи “ на Дора Габе. Но съгласно уредника на музея това не дава отговор на истината. „ А в описа на Йордан Йовков „ Чифликът край границата “ тя вижда Нона като себе си и споделя на Йовков: „ Вие сте ме описали като героиня ” – само че той с недвусмислие се е позасмял безмълвно. И може би е, само че може би не е ”, казва Финиотис.
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Финиотис напомня, че Дора Габе е една от първите, които внасят писмо в Народното събрание до депутата Димитър Пешев за освобождението на българските евреи. И тя има голяма заслуга за това. Както и за освобождението на добруджанския край. „ Първа тя на 25 септември влиза в Добруджа с войските дружно с Елисавета Багряна, облечени във военни униформи “, споделя той.
Уредникът на музея на Дора Габе отбелязва, че повече от две десетилетия тази нежна жена дава благо и драго, с цел да не угасне българската искрица в добруджанските сърца. Тя изпраща буквари, посреща и приютява будни добруджанчета в София. „ Нейният татко, който е извънредно заслужен човек – икономист и политик Петър Габе, обикаля надлъж и нашир селата и градовете на България и на всички места споделя за горчивата орис на своя роден край “, споделя Финиотис.
На международния конгрес в Лондон и Париж, на който Дора Габе взе участие, се чуват за първи път горещите й слова за нейната родна земя. „ Родният ни край остана така надалеч, пътя, който води в него, зложелател посече “. И когато идва освобождението на Добруджа, паралелно с българския военачалник Попов, Дора Габе с военна фуражка първа минава граничната вадичка, скача от коня и разплакана целува пръстта. И споделя: „ Добруджа е свободна! “, напомня Финиотис.
„ Добруджа основава тази поетеса Дора Габе, само че Добруджа с изключение на поетесата, основава и жителя Дора Габе. Помислете си какъв брой са българските поетеси, които са се вписали в историята с сходна доблестна биография “, споделя той. И напомня, че тогава Багряна написа: „ Ако има нещо характерно за Дора Габе, то е нестинарството. Дора постоянно е живяла като жрица върху огън, върху жарава, разпалена от великодушното добруджанско слънце. Във всички събития на България, в своята персонална орис! “
ОТ ИЗИДОРА ПЕЙСАХ ДО ДОРА ГАБЕ
Дора Габе е от еврейски генезис. Родена е на 28 август 1886 г като Изидора Пейсах. Първата си глътка въздух поема в българското село Дъбовик, покрай Генерал Тошево и на няколко километра от Добрич. Завършва гимназия във Варна, а през 1904 година записва естествени науки в Софийския университет и следва френска лингвистика в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). През 1906 година е назначена за учителка по френски език в Добрич, отбелязва уредникът на дом-музея „ Дора Габе “ в София.
Във връзка с преводаческата активност на брачна половинка й Боян Пенев прекарва годините от 1911 до 1932 година в разнообразни страни: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. През 1925 г министерството на националната култура за първи път й разпорежда да редактира взаимно със Симеон Радев библиотечната поредност „ Библиотека за най-малките “, напомня Финиотис.
Той добавя, че по-късно, от 1939 година до 1941 година, Дора Габе е редактор на детското списание „ Прозорче “. Учредител е на българо-полския комитет, на българския ПЕН клуб и негов дълготраен ръководител. Дора Габе е била и консултант по културните въпроси в българското посолство във Варшава от 1947 година до 1950 година Била е представителка на България в интернационалните конгреси на ПЕН клубовете.
ТВОРЧЕСТВО
„ Дора Габе е от тези писатели и поетеси, в чието дело генерации създатели ще се оглеждат постоянно по разнороден метод. И всеки път ще откриват в живота й нещо съкровено и нещо модерно “, споделя Добрин Добрев Финиотис.
За първи път тя печата в Шумен стихотворението „ Пролет “ в списание „ Младина “ през 1900 година, когато е едвам 14-годишна. „ Първата й стихосбирка „ Теменуги “ е в духа на стилния при започване на века сецесионен сантиментализъм и частично – на налагащата се поетична спогодба на символизма. Тя е основана с редакторската интервенция, стигаща дори до съавторство с огромния стихотворец Пейо Яворов. Той първи с червен молив й редактира стихотворенията и подкрепя израстването й като поетеса “, споделя Финиотис.
Пише книжки за деца, лирика за деца и възрастни, разкази, есеистична прозаичност, импресии, мнения за театрални публикации по въпроси на задграничната и българската литература, мемоари за поети и писатели в разнообразни списанията. След 1944 година разгласява в литературния и периодическия щемпел, в детските списания „ Славейче “, „ Дружинка “, „ Деца, изкуство, книги “. Дора Габе е създател и на два романа „ Мълчаливи герои “ (1931) и „ Майка Парашкева “ (1971). В креативната й биография участват и две повести – „ Малкият добруджанец “ (1927) и „ Ние дребните “ (1946).
Дора Габе превежда от полски, чешки, съветски, френски, гръцки език. Сред най значимите достижения на преводаческо й дело са антологиите „ Полски поети “ (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характерностите, „ Химни “ на Ян Каспрович (1924) и „ Анхели “ на Ю. Словацки (1925).
ПРИЗНАНИЯ
Носителка е на някои от най-значимите награди в България и чужбина. През 1927 година получава „ Златен кръст за заслуги “ в Полша. Две години по-късно, през 1929 г, е удостоена с почетна грамота от Всемирния съвет на мира. През 1946 година й е връчен медал „ 9 септември 1944 “, III степен. През 1963 година получава премия на Съюза на българските писатели за стихотворението ѝ „ Родина “. Удостоена е със званието „ Заслужил активист на културата “ в региона на поезията, с медал „ Георги Димитров “ по случай 80-годишнината от рождението й и със със званието „ Народен активист на културата “.
През 1978 година е удостоена със званието „ Лауреат на Димитровска премия “ за стихосбирките „ Почакай слънце “, „ Глъбини “ и „ Сгъстена тишина “ и със званието „ Герой на социалистическия труд “ по случай 90-годишнината от рождението ѝ. В края на същата година е удостоена и с почетния знак на София, I степен.
През 1979 г получава специфична премия от Съюза на българските композитори за стихотворението-песен „ Вироглавка “ и премия „ Петко Рачов Славейков “ за литературното ѝ творчество, обвързвано с децата и българското учебно заведение.
Умира в София на 16 февруари 1983 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ