Държавният пай в сделката ЧЕЗ под въпрос заради арбитража
Допускането на българската страна в договорката сред " Инерком " и ЧЕЗ за придобиването на активите на чешкото сдружение у нас напълно зависи от извънсъдебно съглашение по заведеното от компанията арбитражно дело против България за стотици милиони евро поради незащитени вложения. Това излиза наяве от изявления в чешки медии, които наблюдават изкъсо почналите преди ден в Прага договаряния сред собственичката на купувача Гинка Върбакова по дейностите за завършване на договорката и възможното допускане на българската страна в нея.
Във вторник Върбакова е показала пред сътрудниците си от ЧЕЗ желанието на държавното управление на Бойко Борисов да придобие надзор върху придобиваните от нея активи. Запознати представители на българския кабинет настояват, че това ще стане като държавна компания купи 34 на 100 от самата " Инерком ", само че публична информация за метода на смяната на параметрите по договорката няма.
Коментираната от дни спънка за допускане на страната в активите на ЧЕЗ – заведеното против нея арбитражно дело, към този момент бе артикулирана и от чешката компания.
Нейните юристи ще би трябвало да се убедят, че измененията няма да навредят на ползите на " ЧЕЗ груп " по арбитражното дело, което водят против България, обявиха от компанията представени от бТВ в сряда.
Същия ден локалното издание " Хосподарски вести " заяви, че в контракта за продажба на българските активи на ЧЕЗ на " Инерком " има уговорка, която изисква от сдружението покупател да окаже съдействие по делото против България в Международния център за споразумяване на капиталови разногласия.
Ако искът на ЧЕЗ против българската страна в основания във Вашингтон арбитраж бъде задоволен, компенсацията може да доближи близо 600 млн. евро, показва изданието.
Според него това е главната причина чешката компания да не желае да продаде бизнеса си в България на държавното управление в София.
" Сега си представете по какъв начин ще се съгласим притежател на българската ни компания да стане някой, против който водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим ", показва източникът на чешката медия.
Според " Хосподарски вести " сега от ЧЕЗ приготвят нов стратегически вид – да се съгласят на продажба на надзорен пакет от акции на българското държавно управление, в случай че то одобри да заплати несъмнено обезщетение по делото в арбитражния съд.
В множеството случаи даже сходен иск да бъде задоволен, отсъдените компенсации са доста по-ниски от оптималните размери, тъй че от чешкото сдружение не рискуват нищо.
Делото на ЧЕЗ против България бе заведено през юли 2016 година " след редица интервенции на българските институции, които вредят на активността на ЧЕЗ в България и в дълготраен проект заради сериозната обстановка на локалния енергиен пазар, която не се усъвършенства ". При оповестяването на договорката с Върбакова от компанията категорично показаха, че тя няма да повлияе арбитражното дело и то ще продължи.
Влизането на българската страна в собствеността на ЧЕЗ освен това състояние е невероятно и по тази причина първо би трябвало да се уреди този проблем.
Eвентуална смяна във към този момент разяснения с " Инерком " контракт ще е дълъг развой, обясниха от ЧЕЗ, представени от бТВ.
От пресофиса на компанията прецизираха още, че " Инерком " има 9 месеца да заплати контрактуваната цена на договорката за пазаруването на седемте нейни сдружения в България. По неофициална информация цената е 340 млн. евро, за главната част от които Върбакова към момента не е обезпечили финансирането, стана ясно предходната седмица при чуването й в Народното събрание. В този период би трябвало да се получи и утвърждението от българската Комисия за защита на конкуренцията. Ако до девет месеца парите не бъдат платени, договорът ще бъде негоден, а продавачът ще усвои банковата гаранция от 5 млн. евро, показана от купувача.
От финансовото министерство в Чехия обясниха пред бТВ, че са получили съществени уверения за прозрачността и финансирането на договорката, само че също по този начин са загрижени да разсеят всички подозрения към прозрачността на договорката.
Междувременно чешкият зам.-министър на финансите Ондрей Ланда, който е член на надзорния съвет на ЧЕЗ и за който от Министерския съвет у нас твърдяха, че е пратил на българския министър председател Бойко Борисов данни за източниците на финансиране на договорката с " Инерком България ", изрично отхвърли да е правил такова нещо.
" Не знам какво пишат българските медии, не споделям с българското държавно управление ", уточни Ланда.
Според приписваната му информация, финансирането на " Инерком " за договорката идва от офшорни компании, зад които стоят руско-грузински капитали, и три банки – държавната Българска банка за развиване и Първа капиталова банка, които публично отхвърлиха да вземат участие, и " Уникредит Булбанк ". Държабвана банка въпреки всичко най-после призна, че е дала писмо за допустимо финансиране при подаване на заявление от страна на " Инерком ", което бе несъмнено от шефа й Стоян Мавродиев като " едно огромно правно нищо ".
Преговорите на Върбакова в Прага ще продължат и в петък.
Във вторник Върбакова е показала пред сътрудниците си от ЧЕЗ желанието на държавното управление на Бойко Борисов да придобие надзор върху придобиваните от нея активи. Запознати представители на българския кабинет настояват, че това ще стане като държавна компания купи 34 на 100 от самата " Инерком ", само че публична информация за метода на смяната на параметрите по договорката няма.
Коментираната от дни спънка за допускане на страната в активите на ЧЕЗ – заведеното против нея арбитражно дело, към този момент бе артикулирана и от чешката компания.
Нейните юристи ще би трябвало да се убедят, че измененията няма да навредят на ползите на " ЧЕЗ груп " по арбитражното дело, което водят против България, обявиха от компанията представени от бТВ в сряда.
Същия ден локалното издание " Хосподарски вести " заяви, че в контракта за продажба на българските активи на ЧЕЗ на " Инерком " има уговорка, която изисква от сдружението покупател да окаже съдействие по делото против България в Международния център за споразумяване на капиталови разногласия.
Ако искът на ЧЕЗ против българската страна в основания във Вашингтон арбитраж бъде задоволен, компенсацията може да доближи близо 600 млн. евро, показва изданието.
Според него това е главната причина чешката компания да не желае да продаде бизнеса си в България на държавното управление в София.
" Сега си представете по какъв начин ще се съгласим притежател на българската ни компания да стане някой, против който водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим ", показва източникът на чешката медия.
Според " Хосподарски вести " сега от ЧЕЗ приготвят нов стратегически вид – да се съгласят на продажба на надзорен пакет от акции на българското държавно управление, в случай че то одобри да заплати несъмнено обезщетение по делото в арбитражния съд.
В множеството случаи даже сходен иск да бъде задоволен, отсъдените компенсации са доста по-ниски от оптималните размери, тъй че от чешкото сдружение не рискуват нищо.
Делото на ЧЕЗ против България бе заведено през юли 2016 година " след редица интервенции на българските институции, които вредят на активността на ЧЕЗ в България и в дълготраен проект заради сериозната обстановка на локалния енергиен пазар, която не се усъвършенства ". При оповестяването на договорката с Върбакова от компанията категорично показаха, че тя няма да повлияе арбитражното дело и то ще продължи.
Влизането на българската страна в собствеността на ЧЕЗ освен това състояние е невероятно и по тази причина първо би трябвало да се уреди този проблем.
Eвентуална смяна във към този момент разяснения с " Инерком " контракт ще е дълъг развой, обясниха от ЧЕЗ, представени от бТВ.
От пресофиса на компанията прецизираха още, че " Инерком " има 9 месеца да заплати контрактуваната цена на договорката за пазаруването на седемте нейни сдружения в България. По неофициална информация цената е 340 млн. евро, за главната част от които Върбакова към момента не е обезпечили финансирането, стана ясно предходната седмица при чуването й в Народното събрание. В този период би трябвало да се получи и утвърждението от българската Комисия за защита на конкуренцията. Ако до девет месеца парите не бъдат платени, договорът ще бъде негоден, а продавачът ще усвои банковата гаранция от 5 млн. евро, показана от купувача.
От финансовото министерство в Чехия обясниха пред бТВ, че са получили съществени уверения за прозрачността и финансирането на договорката, само че също по този начин са загрижени да разсеят всички подозрения към прозрачността на договорката.
Междувременно чешкият зам.-министър на финансите Ондрей Ланда, който е член на надзорния съвет на ЧЕЗ и за който от Министерския съвет у нас твърдяха, че е пратил на българския министър председател Бойко Борисов данни за източниците на финансиране на договорката с " Инерком България ", изрично отхвърли да е правил такова нещо.
" Не знам какво пишат българските медии, не споделям с българското държавно управление ", уточни Ланда.
Според приписваната му информация, финансирането на " Инерком " за договорката идва от офшорни компании, зад които стоят руско-грузински капитали, и три банки – държавната Българска банка за развиване и Първа капиталова банка, които публично отхвърлиха да вземат участие, и " Уникредит Булбанк ". Държабвана банка въпреки всичко най-после призна, че е дала писмо за допустимо финансиране при подаване на заявление от страна на " Инерком ", което бе несъмнено от шефа й Стоян Мавродиев като " едно огромно правно нищо ".
Преговорите на Върбакова в Прага ще продължат и в петък.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ