Доц. Йосиф Аврамов, д-р по икономика: Предупреждението, което отправя бившият премиер Бойко Борисов относно бъдещите заеми, смятам, че е основателно
Допускам, че през есента на 2022 година Европейска комисия ще одобри решение за дерогация на допустимия бюджетен недостиг от 3% на 5% или на 6%, поради тежкото положение на бюджетите освен на България, само че на още най-малко 10 страни от Европейски Съюз. Това разгласи в изявлението пред " Труд " доцент Йосиф Аврамов. Питаме го кое постанова България да взема големи заеми през идващите две години, ще вдигнат ли налозите и следва ли да влезем в процедура на Европейска комисия по свръхдефицит.
Господин Аврамов, задава ли се финансов апокалипсис и в действителност ли ще вземем 25 милиарда лева нови заеми в идващите две години. Кое постанова да се вземат заеми в подобен огромен размер?
Предупреждението, което насочва някогашният министър председател Бойко Борисов, считам, че е основателно и е доста навременно, с оглед предотвратяване на бъдещото постоянно държавно управление от процедура на Европейска комисия за свръхдефицит. Тази процедура, в случай че се наложи на България директно преди плануваната и съгласувана с Европейска комисия и ЕЦБ дата за влизането ни в еврозоната 01.01.2024 година, ще я осуети и ще отсрочи присъединението ни към Клуба на еврото най-малко с две години.
Две са главните аргументи за взимане на нови заеми: На първо място даването на обезщетения за електрическа сила над цената от 250 лева за мегаватчас на безусловно всички индустриални обекти, в т. ч. и на тези, които печелят от високия растеж на енергоресурсите и на цените на горивата.
Тази държавна помощ следва отсега нататък да се дава единствено и само на предприятия от дребния и междинния бизнес и на водещи предприятия - експортьори от промишлеността ни, само че отвън кръга на тези, които печелят доста и по време на рецесия. На второ място е падежирането на заема, изтеглен преди 20 години от държавното управление на Симеон Сакскобургготски, а по него следва да се върнат 3 милиарда лева през 2022 година и още 3 милиарда лева през 2023 година
Налице са и увеличени разноски за обществени цели и за пенсии в актуализацията на Бюджет 2022 година и евентуално и в бюджетите за идващите години, само че щом един път пенсиите към този момент са нараснали, то няма по какъв начин те да се понижат при очертаваща се над 20-процентна инфлация за тази година. Не се надявам и на сензитивно намаляване на разноските за държавната администрация, с изключение на да се понижат разноските за финансови инвестиции, което е ставало и в предишни години.
Кажете, кой взима заеми по 500 милиона всяка седмица, на които да заплаща рента, да каже, че има остатък?
Допуснато бе от предходното държавно управление няколко седмици поред да се емитират държавни скъпи бумаги в размер на 500 млн. лева, което бе в границите на признатата актуализация от Народно събрание на Закона за държавния бюджет за 2022 година, бюджетен недостиг за 2022 година Сякаш министърът на финансите от тогавашното постоянно държавно управление е знаел, че този състав на Министерски съвет е жертван на малко битие и е бързал да си обезпечи и изхарчи с ускорени темпове този заемен запас.
По времето на социализма такива персони ги обявяваха за " ударници " и им се връчваха медали и значки, само че понастоящем такова държание на министър на финансите е укоримо. Той явно се е престарал в скоростта на издаване на нов държавен дълг, което трябваше да става по-бавно, като се пускат ДЦК не веднъж седмично, а с период на един месец или по-добре на два месеца.
Забележката на някогашния министър председател Борисов е основателна по отношение на това, че се заплащат от бюджета ненужни лихви по тези няколко на брой заеми от по 500 млн. лева, а с тях министър Асен Василев си е осигурявал краткотраен финансов комфорт с парите от новия вътрешен държавен дълг, което е много естравагантно.
Ще се стигне ли до повдигане на налози, каквато е прогнозата на доста от финансистите ни?
Иска ми се да имам вяра, че налози няма да се подвигат тази есен, когато се изготвя от МФ и се приема от Народно събрание проектобюджет 2023 година Абсолютно дилетантство би било в миг на тежка икономическа, енергийна и финансова рецесия и война на 250 км от границите на България да се подвигат налози.
Смятам, че ще проявят разсъдък и държавнически метод ръководителите на политическите сили, които следва да образуват държавно управление в идващия парламент. В противоположен случай банкрутите на доста предприятия са неизбежни!
Възможно ли е България да влезе в процедура на Европейската комисия по свръхдефицит и да се сбогува с упоритостите си да влезе в еврозоната през януари 2024 година?
По-скоро - не. Допускам, че през есента на 2022 година Европейска комисия ще одобри решение за дерогация на допустимия бюджетен недостиг от 3% на 5% или на 6%, поради тежкото положение на бюджетите освен на България, само че на още най-малко 10 страни от Европейски Съюз. Има страни, в които държавните помощи към бизнеса и към популацията са надалеч по-големи от тези у нас и за тази цел са заделили голям паричен запас.
Това обаче на този стадий са единствено мои догатки и сегашното служебно държавно управление и бъдещето постоянно държавно управление следва да приложат ограниченията на така наречен финансова консолидация и да свият разноските на първо място.
Резерви в тази тенденция има, като разноските на Държавната компания за ръководство на язовири, за която бяха заделени 500 милиарда лева, а тя няма потенциал да разходва не повече от 30-40 млн. лева годишно; Държавният ВиК холдинг, за който разполагаем са 1 милиарда лева и явно е, че и той е с стеснен потенциал и за 2023 година надали са му нужни повече от 50 млн. ; на притежателите на ВЕИ страната им дава по силата на 20-годишни контракти огромни субсидии, а цените на електричеството от дълго време са над тяхната себестойност, те от дълго време са изплатили вложенията си и тези спомагателни средства от бюджета повече не са им нужни.
Ще загубим ли и парите от Плана за възобновяване поради нужните промени в законите, които без Народно събрание не може да се създадат?
Надежда да не ги загубим към момента има. Служебното държавно управление екстрено следва да се заеме с правенето на нужните над 20 закона и към 15 октомври, когато ще стартира идващия състав на Народно събрание те да бъдат подадени в него. Парламентът може да стартира разглеждането и приемането им, даже още преди да е определено новото постоянно държавно управление.
Това на пръв взор е малко евентуално, само че би трябвало депутатите да проявят държавнически метод и да изоставят краткотрайно партийните си ползи. Изключително значимо е, Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) на служебния Министерски съвет експресно да изготви актуализацията на Иновационната тактика за умна специализация (ИСИС) и да я показа в Европейска комисия в Брюксел.
Осем месеца екипа на предходното държавно управление ги е " пропиляло " и актуализацията на ИСИС не е подготвена, а тя с изключение на за Плана за възобновяване и резистентност (в по-малка степен) е от решаващо значение да се стартира работа по оперативните стратегии (ОП). Тя е витално значима за Оперативна програма с ръководещи органи на: Министерството на стопанската система и промишлеността, МИР и МОН.
Трябва ли да желаяме удължение на периодите по проекта за възобновяване с претекст форсмажор?
Да, абсолютно. Смятам, че в случай че бъде пожелан така наречен форсмажор, то Европейска комисия ще ни го даде. Мотиви за тази цел могат да са: увеличеният мигрантски напън у нас, най-вече умряли в България на глава от популацията в Европейски Съюз от КОВИД 19 и нуждата от преоборудване на част от лечебните заведения у нас, както и пари за закупуване на няколко медицински хеликоптера, което е заложено в Плана за възобновяване и резистентност и т. н.
Какви ще са директните последствия върху жителите на Европейски Съюз от повдигането на лихвения % от ЕЦБ?
ЕЦБ съгласно мен от дълго време трябваше да увеличи лихвения си %, а не да следва политиката на ФЕД и то с огромно забавяне. Тази политика на ЕЦБ докара с изключение на до повишението на курса на щатския $ по отношение на еврото (за първи път от 2002 година доларът е по-скъп от еврото) и до проблеми с комерсиалния продан на страните от Европейски Съюз, както и до известна загуба на конкурентоспособност на стоките, създадени в Европейски Съюз.
Очаква се известно постъпателно покачване на лихвите по заемите, което банките следва да създадат както в България, по този начин и в останалите страни в Европейски Съюз, в т. ч. и в тези, които са отвън еврозоната. Това покачване обаче няма да е сензитивно както бе през 2009/2010 година и към този момент жителите, които обслужват потребителски и ипотечни заеми и компаниите, които са взели капиталови и оборотни заеми, не би трябвало да се тормозят.
Реална ли е заплахата от финансово цунами в Европейски Съюз от почналата рестриктивна политика на Федералния запас?
Според мен опасенията са непотребни. Финансово " цунами " няма да има и не чакам банкрут на огромни банки в страните от Европейски Съюз, както и хиперинфлация в Съединени американски щати и в страните от еврозоната. Обемът на международната търговия в долари и в евро е съвсем подравнен (около 30% и за двете международни валути) и Съединени американски щати също индиректно е подвластни от политиката на ЕЦБ.
ЕЦБ и Европейска комисия могат да се оправят с политиката на ФЕД като балансират както лихвения % на страните от еврозоната, по този начин и размера на инфлацията в нея. Този размер в страните от еврозоната е към 8,6%, т. е. два пъти по-ниска от тази у нас. Съединени американски щати, респективно и ФЕД във време на война и на енергийна и икономическа рецесия, нямат интерес да се конфронтират остро и да " надцакват " своите сътрудници от Европейски Съюз и считам, че ще има серия от съгласувания след съществени договаряния, както и сдържаност в дейностите на ФЕД и ЕЦБ.
Какви са опциите представители на българския бизнес да аплайват за грантово финансиране от междуевропейските стратегии?
По тези стратегии към този момент е допустимо да се кандидатства, за разлика от българските Оперативна програма и ПВУ, не без съдействието на българския еврокомисар Мария Габриел. Те обаче са съвсем непознати за представителите на българския бизнес, защото министрите от до неотдавна управлявалата четворна коалиция не бяха организирали задоволително осведомителни дни за запознаването на българските бизнесмени с тях.
Налице е едно само изключение от Министерството на превоза преди към 2-3 месеца. Мария Габриел не бе поканена нито от управлявалото едвам осем и половина месеца постоянно държавно управление, нито от сегашното служебно държавно управление да обясни работата на Европейска комисия в сегашния програмен интервал 2021-2027 година по " Хоризонт Европа ", както и каква е активността на новосъздадените Европейски иновационен фонд и Европейски иновационен съвет.
Повечето български предприемачи не са чували въобще за тях. Участието и спечелването на запас за най-вече капиталови планове в междуевропейските стратегии и след " отварянето им " и в българските оперативни стратегии безспорно ще даде " глътка въздух " на българските бизнесмени, които към този момент над 2 години са без европейско финансиране, а в същото време получават незадоволителни обезщетения за скъпото електричество и нулеви обезщетения за свръхскъпия природен газ.
Настоящето служебно държавно управление и идващото постоянно държавно управление следва незабавно да разработят компесаторни механизми за подкрепяне на 14-те държавни сдружения, които са част от ДКК, а и също и тези държавни сдружения, на които са принципал останалите министерства.
Известно е, че за 8-те месеца ръководство на четворната коалиция в тях са назначени най-вече от един от вицепремиерите u към 500 партийни деятели и те единствено за няколко месеца са " сътворили " в тях редица неправилни управнически решения. Тези решения следва екстрено да се поправят, а по-голямата част от " партийните калинки " да се отстранят заради несръчност.
Как българския бизнес ще взе участие в Плана за възобновяване на Европейски Съюз, който се ръководи от Европейска комисия и ЕЦБ " ИНВЕСТ&ЕЮ " и по него се работи с финансови принадлежности, а също по българските Оперативна програма какви финансови принадлежности ще бъдат налични за МСП и за общините в този програмен интервал?
Тези въпроси сякаш са " най-добре защитаваната загадка " от страна на изпълнителната власт и нищо към момента не е ясно по тях за бизнесобщността ни. МИР, като принципал и респективно ББР, незабавно следва да предизвикват пред Министерски съвет и Народно събрание основаване на специфичен Инвестиционен фонд при БРР с бюджетен запас (предимно) от най-малко 300 млн. лева за съфинансиране на капиталови планове от България за планове, които ще бъдат подадени пред Европейска комисия и ЕЦБ за запас от фонда по проекта " ИНВЕСТ&ЕЮ ".
Бъдещият постоянен Министерски съвет следва да създаде проект за образование на бизнесмените и на общинската администрация посредством Института по обществена администрация при Министерския съвет, както и посредством Областните осведомителни центрове, които са построени по отношение на европейските стратегии, който следва да се задейства от началото на 2023 година
Обучението следва да включва и въпроси по кандидатстването както по българските Оперативна програма и ПВУ, по този начин и по финансови принадлежности, които са както по българските Оперативна програма, по този начин и по Плана " ИНВЕСТ&ЕЮ ". В умозаключение без значение, че първите две години от Програмен интервал 2021-2027 година на процедура са пропуснати и до българския бизнес и до българските общини са достигнали прекомерно малко средства (единствено по мярката Енергийна успеваемост и по тази, която е в ход схемата " Технологична рационализация на МСП " ), то все има вяра, че е допустимо, само че единствено отчасти, да се преодолее изоставането. Вероятно България ще загуби пари от Оперативна програма и ПВУ, само че се надявам да не са доста.
Йосиф Аврамов е доцент, лекар по стопанска система и преподава дисциплини по финансов инженеринг, европейски планове, финанси и банковото дело в Нов български университет. Работил е в Българска народна банка, в Министерството на финансите, както и като шеф на ръководство " Финанси и вложения ” в Министерството на науката и висшето обучение и като старши консултант в Икономическата комисия на 36-то Народно заседание. Автор е на книгите " Силата на парите ”, " Корпоративни финанси ”, " Използване на финансови принадлежности от обществените субекти ” " Банков надзор ”, " Митнически и данъчен надзор ” и други Последната му книга, издадена през лятото на 2020 година, е " България в преддверието на еврозоната ”.
Източник: " Труд "
Господин Аврамов, задава ли се финансов апокалипсис и в действителност ли ще вземем 25 милиарда лева нови заеми в идващите две години. Кое постанова да се вземат заеми в подобен огромен размер?
Предупреждението, което насочва някогашният министър председател Бойко Борисов, считам, че е основателно и е доста навременно, с оглед предотвратяване на бъдещото постоянно държавно управление от процедура на Европейска комисия за свръхдефицит. Тази процедура, в случай че се наложи на България директно преди плануваната и съгласувана с Европейска комисия и ЕЦБ дата за влизането ни в еврозоната 01.01.2024 година, ще я осуети и ще отсрочи присъединението ни към Клуба на еврото най-малко с две години.
Две са главните аргументи за взимане на нови заеми: На първо място даването на обезщетения за електрическа сила над цената от 250 лева за мегаватчас на безусловно всички индустриални обекти, в т. ч. и на тези, които печелят от високия растеж на енергоресурсите и на цените на горивата.
Тази държавна помощ следва отсега нататък да се дава единствено и само на предприятия от дребния и междинния бизнес и на водещи предприятия - експортьори от промишлеността ни, само че отвън кръга на тези, които печелят доста и по време на рецесия. На второ място е падежирането на заема, изтеглен преди 20 години от държавното управление на Симеон Сакскобургготски, а по него следва да се върнат 3 милиарда лева през 2022 година и още 3 милиарда лева през 2023 година
Налице са и увеличени разноски за обществени цели и за пенсии в актуализацията на Бюджет 2022 година и евентуално и в бюджетите за идващите години, само че щом един път пенсиите към този момент са нараснали, то няма по какъв начин те да се понижат при очертаваща се над 20-процентна инфлация за тази година. Не се надявам и на сензитивно намаляване на разноските за държавната администрация, с изключение на да се понижат разноските за финансови инвестиции, което е ставало и в предишни години.
Кажете, кой взима заеми по 500 милиона всяка седмица, на които да заплаща рента, да каже, че има остатък?
Допуснато бе от предходното държавно управление няколко седмици поред да се емитират държавни скъпи бумаги в размер на 500 млн. лева, което бе в границите на признатата актуализация от Народно събрание на Закона за държавния бюджет за 2022 година, бюджетен недостиг за 2022 година Сякаш министърът на финансите от тогавашното постоянно държавно управление е знаел, че този състав на Министерски съвет е жертван на малко битие и е бързал да си обезпечи и изхарчи с ускорени темпове този заемен запас.
По времето на социализма такива персони ги обявяваха за " ударници " и им се връчваха медали и значки, само че понастоящем такова държание на министър на финансите е укоримо. Той явно се е престарал в скоростта на издаване на нов държавен дълг, което трябваше да става по-бавно, като се пускат ДЦК не веднъж седмично, а с период на един месец или по-добре на два месеца.
Забележката на някогашния министър председател Борисов е основателна по отношение на това, че се заплащат от бюджета ненужни лихви по тези няколко на брой заеми от по 500 млн. лева, а с тях министър Асен Василев си е осигурявал краткотраен финансов комфорт с парите от новия вътрешен държавен дълг, което е много естравагантно.
Ще се стигне ли до повдигане на налози, каквато е прогнозата на доста от финансистите ни?
Иска ми се да имам вяра, че налози няма да се подвигат тази есен, когато се изготвя от МФ и се приема от Народно събрание проектобюджет 2023 година Абсолютно дилетантство би било в миг на тежка икономическа, енергийна и финансова рецесия и война на 250 км от границите на България да се подвигат налози.
Смятам, че ще проявят разсъдък и държавнически метод ръководителите на политическите сили, които следва да образуват държавно управление в идващия парламент. В противоположен случай банкрутите на доста предприятия са неизбежни!
Възможно ли е България да влезе в процедура на Европейската комисия по свръхдефицит и да се сбогува с упоритостите си да влезе в еврозоната през януари 2024 година?
По-скоро - не. Допускам, че през есента на 2022 година Европейска комисия ще одобри решение за дерогация на допустимия бюджетен недостиг от 3% на 5% или на 6%, поради тежкото положение на бюджетите освен на България, само че на още най-малко 10 страни от Европейски Съюз. Има страни, в които държавните помощи към бизнеса и към популацията са надалеч по-големи от тези у нас и за тази цел са заделили голям паричен запас.
Това обаче на този стадий са единствено мои догатки и сегашното служебно държавно управление и бъдещето постоянно държавно управление следва да приложат ограниченията на така наречен финансова консолидация и да свият разноските на първо място.
Резерви в тази тенденция има, като разноските на Държавната компания за ръководство на язовири, за която бяха заделени 500 милиарда лева, а тя няма потенциал да разходва не повече от 30-40 млн. лева годишно; Държавният ВиК холдинг, за който разполагаем са 1 милиарда лева и явно е, че и той е с стеснен потенциал и за 2023 година надали са му нужни повече от 50 млн. ; на притежателите на ВЕИ страната им дава по силата на 20-годишни контракти огромни субсидии, а цените на електричеството от дълго време са над тяхната себестойност, те от дълго време са изплатили вложенията си и тези спомагателни средства от бюджета повече не са им нужни.
Ще загубим ли и парите от Плана за възобновяване поради нужните промени в законите, които без Народно събрание не може да се създадат?
Надежда да не ги загубим към момента има. Служебното държавно управление екстрено следва да се заеме с правенето на нужните над 20 закона и към 15 октомври, когато ще стартира идващия състав на Народно събрание те да бъдат подадени в него. Парламентът може да стартира разглеждането и приемането им, даже още преди да е определено новото постоянно държавно управление.
Това на пръв взор е малко евентуално, само че би трябвало депутатите да проявят държавнически метод и да изоставят краткотрайно партийните си ползи. Изключително значимо е, Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) на служебния Министерски съвет експресно да изготви актуализацията на Иновационната тактика за умна специализация (ИСИС) и да я показа в Европейска комисия в Брюксел.
Осем месеца екипа на предходното държавно управление ги е " пропиляло " и актуализацията на ИСИС не е подготвена, а тя с изключение на за Плана за възобновяване и резистентност (в по-малка степен) е от решаващо значение да се стартира работа по оперативните стратегии (ОП). Тя е витално значима за Оперативна програма с ръководещи органи на: Министерството на стопанската система и промишлеността, МИР и МОН.
Трябва ли да желаяме удължение на периодите по проекта за възобновяване с претекст форсмажор?
Да, абсолютно. Смятам, че в случай че бъде пожелан така наречен форсмажор, то Европейска комисия ще ни го даде. Мотиви за тази цел могат да са: увеличеният мигрантски напън у нас, най-вече умряли в България на глава от популацията в Европейски Съюз от КОВИД 19 и нуждата от преоборудване на част от лечебните заведения у нас, както и пари за закупуване на няколко медицински хеликоптера, което е заложено в Плана за възобновяване и резистентност и т. н.
Какви ще са директните последствия върху жителите на Европейски Съюз от повдигането на лихвения % от ЕЦБ?
ЕЦБ съгласно мен от дълго време трябваше да увеличи лихвения си %, а не да следва политиката на ФЕД и то с огромно забавяне. Тази политика на ЕЦБ докара с изключение на до повишението на курса на щатския $ по отношение на еврото (за първи път от 2002 година доларът е по-скъп от еврото) и до проблеми с комерсиалния продан на страните от Европейски Съюз, както и до известна загуба на конкурентоспособност на стоките, създадени в Европейски Съюз.
Очаква се известно постъпателно покачване на лихвите по заемите, което банките следва да създадат както в България, по този начин и в останалите страни в Европейски Съюз, в т. ч. и в тези, които са отвън еврозоната. Това покачване обаче няма да е сензитивно както бе през 2009/2010 година и към този момент жителите, които обслужват потребителски и ипотечни заеми и компаниите, които са взели капиталови и оборотни заеми, не би трябвало да се тормозят.
Реална ли е заплахата от финансово цунами в Европейски Съюз от почналата рестриктивна политика на Федералния запас?
Според мен опасенията са непотребни. Финансово " цунами " няма да има и не чакам банкрут на огромни банки в страните от Европейски Съюз, както и хиперинфлация в Съединени американски щати и в страните от еврозоната. Обемът на международната търговия в долари и в евро е съвсем подравнен (около 30% и за двете международни валути) и Съединени американски щати също индиректно е подвластни от политиката на ЕЦБ.
ЕЦБ и Европейска комисия могат да се оправят с политиката на ФЕД като балансират както лихвения % на страните от еврозоната, по този начин и размера на инфлацията в нея. Този размер в страните от еврозоната е към 8,6%, т. е. два пъти по-ниска от тази у нас. Съединени американски щати, респективно и ФЕД във време на война и на енергийна и икономическа рецесия, нямат интерес да се конфронтират остро и да " надцакват " своите сътрудници от Европейски Съюз и считам, че ще има серия от съгласувания след съществени договаряния, както и сдържаност в дейностите на ФЕД и ЕЦБ.
Какви са опциите представители на българския бизнес да аплайват за грантово финансиране от междуевропейските стратегии?
По тези стратегии към този момент е допустимо да се кандидатства, за разлика от българските Оперативна програма и ПВУ, не без съдействието на българския еврокомисар Мария Габриел. Те обаче са съвсем непознати за представителите на българския бизнес, защото министрите от до неотдавна управлявалата четворна коалиция не бяха организирали задоволително осведомителни дни за запознаването на българските бизнесмени с тях.
Налице е едно само изключение от Министерството на превоза преди към 2-3 месеца. Мария Габриел не бе поканена нито от управлявалото едвам осем и половина месеца постоянно държавно управление, нито от сегашното служебно държавно управление да обясни работата на Европейска комисия в сегашния програмен интервал 2021-2027 година по " Хоризонт Европа ", както и каква е активността на новосъздадените Европейски иновационен фонд и Европейски иновационен съвет.
Повечето български предприемачи не са чували въобще за тях. Участието и спечелването на запас за най-вече капиталови планове в междуевропейските стратегии и след " отварянето им " и в българските оперативни стратегии безспорно ще даде " глътка въздух " на българските бизнесмени, които към този момент над 2 години са без европейско финансиране, а в същото време получават незадоволителни обезщетения за скъпото електричество и нулеви обезщетения за свръхскъпия природен газ.
Настоящето служебно държавно управление и идващото постоянно държавно управление следва незабавно да разработят компесаторни механизми за подкрепяне на 14-те държавни сдружения, които са част от ДКК, а и също и тези държавни сдружения, на които са принципал останалите министерства.
Известно е, че за 8-те месеца ръководство на четворната коалиция в тях са назначени най-вече от един от вицепремиерите u към 500 партийни деятели и те единствено за няколко месеца са " сътворили " в тях редица неправилни управнически решения. Тези решения следва екстрено да се поправят, а по-голямата част от " партийните калинки " да се отстранят заради несръчност.
Как българския бизнес ще взе участие в Плана за възобновяване на Европейски Съюз, който се ръководи от Европейска комисия и ЕЦБ " ИНВЕСТ&ЕЮ " и по него се работи с финансови принадлежности, а също по българските Оперативна програма какви финансови принадлежности ще бъдат налични за МСП и за общините в този програмен интервал?
Тези въпроси сякаш са " най-добре защитаваната загадка " от страна на изпълнителната власт и нищо към момента не е ясно по тях за бизнесобщността ни. МИР, като принципал и респективно ББР, незабавно следва да предизвикват пред Министерски съвет и Народно събрание основаване на специфичен Инвестиционен фонд при БРР с бюджетен запас (предимно) от най-малко 300 млн. лева за съфинансиране на капиталови планове от България за планове, които ще бъдат подадени пред Европейска комисия и ЕЦБ за запас от фонда по проекта " ИНВЕСТ&ЕЮ ".
Бъдещият постоянен Министерски съвет следва да създаде проект за образование на бизнесмените и на общинската администрация посредством Института по обществена администрация при Министерския съвет, както и посредством Областните осведомителни центрове, които са построени по отношение на европейските стратегии, който следва да се задейства от началото на 2023 година
Обучението следва да включва и въпроси по кандидатстването както по българските Оперативна програма и ПВУ, по този начин и по финансови принадлежности, които са както по българските Оперативна програма, по този начин и по Плана " ИНВЕСТ&ЕЮ ". В умозаключение без значение, че първите две години от Програмен интервал 2021-2027 година на процедура са пропуснати и до българския бизнес и до българските общини са достигнали прекомерно малко средства (единствено по мярката Енергийна успеваемост и по тази, която е в ход схемата " Технологична рационализация на МСП " ), то все има вяра, че е допустимо, само че единствено отчасти, да се преодолее изоставането. Вероятно България ще загуби пари от Оперативна програма и ПВУ, само че се надявам да не са доста.
Йосиф Аврамов е доцент, лекар по стопанска система и преподава дисциплини по финансов инженеринг, европейски планове, финанси и банковото дело в Нов български университет. Работил е в Българска народна банка, в Министерството на финансите, както и като шеф на ръководство " Финанси и вложения ” в Министерството на науката и висшето обучение и като старши консултант в Икономическата комисия на 36-то Народно заседание. Автор е на книгите " Силата на парите ”, " Корпоративни финанси ”, " Използване на финансови принадлежности от обществените субекти ” " Банков надзор ”, " Митнически и данъчен надзор ” и други Последната му книга, издадена през лятото на 2020 година, е " България в преддверието на еврозоната ”.
Източник: " Труд "
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ