Точно на 40: Открих старата си любов, Огнян ме запали за нов живот!
Допреди няколко месеца си мислех, че толкоз хубави неща се случват единствено по филмите… Наближаваше 40-ият ми рожден ден и това извънредно ме натъжаваше. Изведнъж се почувствах остаряла.
Имах спретнат живот – семейство, работа, дете. Но изпитвах скука от всичко. Имах особеното чувство, че пилея времето си. Обичах мъжа си и детето ни, само че нещо ми се изплъзваше. Толкова нямах въодушевление, че даже на рождения си ден бях по работа в провинцията.
Вечерта поканих двамата сътрудници на по едно пиво в бара на хотела и това беше. На идващия ден изпитах облекчение – денят беше минал, бях получила всички поздравления, които чаках, прибирах се у дома.
Спрях да заредя на бензиностанция сред Пловдив и Пазарджик.
Докато момчето ревизираше гумите, си взех кафе и без да помисля, извадих цигара. Доста порових за запалка и като я извадих най-сетне, някой ми стисна ръката. Вдигнах глава и… видях до себе си Огнян.
Не можех да допускам, че това е просто съвпадане! Той ме възпламени за нов живот. Първо, тъй като когато преди доста години бяхме гаджета, аз му виках Огънче.
Второ, тъй като в последно време пушех по цигара-две дневно, не знам за какво тъкмо тогава взех решение да запаля и тъкмо той беше до мен, с цел да ме спре.
Трето, тъй като усетих оня пропуснат негов мирис, от който краката ми омекваха…
С Огнян стояхме повече от час на онази бензиностанция.
Гледахме се в очите, държахме се за ръцете, целувахме се… тъкмо както в миналото.
Преди да продължа към София, той влезе в магазина и се върна с най-големия мечок, който беше намерил.
Разбрах, че не е не запомнил нито празника ми, нито моята сбирка от мечета.
Казах, че няма по какъв начин, би трябвало да продължа, тъй като ме чакат у дома, той ме погали по косата, все едно съм малко момиче, и попита: „ Може ли да пътувам с теб, вземи ме на стоп, и мен ме чакат… “
Седна при мен в колата и добави: „ Карай, на следващия ден ще пратя някой да прибере моята… “
Закарах го до дома, в който в миналото двамата се криехме от света.
Техните постоянно пътуваха и ние бягахме – от учебно заведение, от компанията, от приятелите, с цел да сме сами.
Сега там той живееше с жена си и щерка си.
Може и да съм ужасна, само че дълго го държах на прилежащата улица и го целувах. Беше топло и мрачно.
После щастлива се прибрах при брачна половинка си и сина си.
Оттогава с Огнян сме дружно.
Понякога двамата пием първото си кафе за деня, различен път се разхождаме след работа.
Най-често бягаме на вилата на моите родители, които от януари са при сестра ми в чужбина…
Не се усещам отговорна, не съм и гузна – след 19 година – преди толкоз се разделихме, Огнян ме възпламени за нов живот.
Отново пребивавам с цялостна душа.
Момичето на Огнян
Снимка: Pixabay.com
