Допълнително здравно осигуряване за служителите и децата им – какво

Допълнително здравно обезпечаване за чиновниците и децата им – какво би трябвало да знаем? Много компании дават на чиновниците си в допълнение здравно обезпечаване, в това число и за членове на фамилиите им. Затова в рубриката на “Труд news ” “Данъчна консултация ” представяме позицията на Национална агенция за приходите за това какъв е редът за заплащане на налози и осигуровки за тази спомагателна обществена облага.

Ръководството на сдружение ще даде към спомагателното здравно обезпечаване на всички наети лица и обществен пакет под формата на в допълнение здравно обезпечаване за членове на фамилиите им – малолетни деца. Дружеството ще подписа осигурителен контракт за групова здравна застраховка. Разходите за в допълнение здравно обезпечаване за член от фамилията ще бъдат за сметка на сдружението. Поставени се следните въпроси:

1. Допълнителното здравно обезпечаване на членове на фамилията на чиновниците (непълнолетни деца), следва ли да се третира като обществен разход, възложен в натура?

2. Дължат ли се осигуровки върху вноски за в допълнение здравно обезпечаване на малолетни деца на чиновници на сдружението?

По данъчното законодателство:

На съображение чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО обществените разноски, предоставени в натура на служащи и чиновници и лица, наети по контракт за ръководство и надзор (наети лица) се таксуват с налог върху разноските. Социалните разноски, предоставени в натура, включват и разноските за вноски за в допълнение непринудено обезпечаване, за непринудено здравно обезпечаване и за застраховки “Живот ”.

От определението за “социални разноски, предоставени в натура ”, обещано в т.34 на §1 от ДР на ЗКПО, се извеждат критериите, които би трябвало да са изпълнени по едно и също време, с цел да могат обществени придобивки да се третират по реда на част четвърта от ЗКПО “Данък върху разноските ”.

Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО “социални разноски, предоставени в натура ” са регистрираните като разноски обществени придобивки по чл.294 от Кодекса за труда (КТ) и предоставени по реда на чл.293 от КТ или от управлението на предприятието.

Социалните придобивки би трябвало да са налични за всички служащи и чиновници и за лицата, наети по контракт за ръководство и надзор (наети лица).

Предвид различния темперамент на метода за даване на обществените придобивки, очакван в §1, т.34 от ДР на ЗКПО, откакто редът за даването им е избран от управлението на предприятието (както е в съответния случай), първото условие на цитираната наредба е изпълнено.

Друго условие, с цел да са налице обществени разноски, е обществените придобивки да са налични за всички наети лица. За да се смята за налична дадена обществена облага, тя би трябвало да е разполагаем на всички наети лица, т. е. да може да се употребява от всички тях. Социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд, а целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не са свързани със заеманата служба, трудовите резултати и размера на възнаграждението. Затова цената на обществения разход следва да бъде еднаква/съпоставима за всички правоимащи лица. Когато наетите лица имат разнообразни потребности и ползи, работодателят може да даде опция за избор сред различни обществени придобивки с еднаква/съпоставима стойност, което не опонира на §1, т.34 от ДР на ЗКПО.

В случая предприятието има желание да даде и обществен пакет под формата на в допълнение здравно обезпечаване на членове на фамилиите на чиновниците (на малолетно дете/деца). В този случай не е изпълнен критерият за общодостъпност на обществената облага, защото не е обезпечена опция тя да се употребява от всички наети лица в еднакъв/съпоставим размер, а единствено от чиновници с малолетни деца. В чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО, както и в §1, т.34 от ДР на същия закон изчерпателно са посочени лицата, в чиято изгода избран тип разноски следва да се третират като обществени разноски. Това са служащи и чиновници и лица, наети по контракт за ръководство и надзор (наети лица). Сред тях не попадат членовете на фамилиите им.

Предвид изложеното, разноските за в допълнение здравно обезпечаване на членове на фамилията (непълнолетно дете/деца), не могат да бъдат квалифицирани като обществени разноски по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗДДФЛ приходите могат да бъдат парични и непарични. Според чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият приход от трудови правни отношения е трудовото заплащане и всички други заплащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, като се изключи приходите, посочени в ал.2. В случая заплащаните от работодателя разноски за в допълнение здравно обезпечаване на членове на фамилията на чиновниците, съставляват облагаем приход за физическите лица, който се образува по реда на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ. Разходите на работодателя за в допълнение здравно обезпечаване на членове на фамилията (непълнолетно дете/деца) се третират като разноски за заплащане в обсега на трудовото правно отношение и са приети разноски за данъчни цели по реда на ЗКПО.

По осигурителното законодателство:

За да бъдат обсъждани като обществени разноски, средствата за обществено битовото и културно обслужване следва да са предоставени по реда на чл.293 и чл.294 от КТ.

Задължението за внасяне на осигуровки върху средствата за обществени разноски и основанията за възникването му са регламентирани в чл.6, ал.12 от КСО. Върху средствата за обществени разноски, давани непрекъснато или от време на време директно на лицата по чл.4, ал.1 от същия кодекс в пари или натура, се внасят осигуровки в размера за фонд “Пенсии ”, избран по реда на ал.3 и ал.5 и за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване. Предвид уреденото по силата на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО уеднаквяване на осигурителния приход за държавното публично обезпечаване и здравното обезпечаване, върху средствата за обществени разноски се дължат и здравни вноски.

Разпоредбите на КСО за детайлите на осигурителния приход са избрани в Наредбата за детайлите на възнаграждението и за приходите, върху които се вършат осигурителни вноски. Според чл.2, ал.1 от наредбата осигуровки се внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за обществени разноски директно, непрекъснато или от време на време в пари или в натура на лицата по чл.4, ал.1 от КСО. Според чл.2, ал.2 от наредбата осигуровки не се внасят върху средствата, предоставени за сметка на обществените разноски за прехрана на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на служащите и чиновниците, вноски за непринудено пенсионно обезпечаване, непринудено здравно обезпечаване и непринудено обезпечаване за безработица, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на служащите и чиновниците за медикаменти, при дълготрайно боледуване, за раждане, при гибел на член от фамилията или при други инцидентно настъпили събития.

Целта на обществените придобивки по чл.294 от КТ е облекчаване на социално-битови и културни потребности на наетите служащи и чиновници. Разходите за непринудено здравно обезпечаване на членове на фамилията (непълнолетно дете/деца) за сметка на работодателя, не са обществена облага, която се употребява директно от наетото лице, а от член на неговото семейство. В този случай не е използвана наредбата на чл.2, ал.1 от наредбата. Същите съставляват детайл на брутното трудово заплащане и застрахователен приход, върху който се дължат наложителни осигуровки.

Димитрина Захаринова е ръководещ съучастник в одиторско сдружение “Захаринова Нексиа ” ООД (). Дружеството е част от 9-ата в света интернационална одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето учебно заведение за обезпечаване и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната организация за приходите град София, консултант в ДАНС, както и шеф на дирекция в Агенцията за държавна финансова ревизия. Регистриран инспектор и данъчен съветник. Има двама сина, внук и две внучки.