Топенето на ледовете може да забави жизненоважно океанско течение
Допълнителни изследвания на обособени екипи изследват взаимоотношението сред топящия се лед в Северния Атлантик и потока на основно океанско течение. Едно от тях ускорява паниката, която доста океанографи към този момент показаха: че по-бързото размразяване ще докара до закъснение или даже прекъсване на основна част от системата на Гълфстрийм, което ще има пагубни последствия . Другият разкрива, че в случай че това се случи, един от дребното удобни резултати ще бъде намаляването на арктическото размразяване, което е предизвикало казуса - само че евентуално не задоволително.
Някои от аспектите на изменението на климата са елементарни: да вземем за пример отделянето на повече въглероден диоксид и някои други газове значи, че топлината се задържа по-близо до повърхността на Земята, което прави по-ниските пластове на атмосферата по-топли. Други обаче са свързани със комплицирани взаимоотношения сред явленията, тъй че измененията в едно от тях провокират каскадни резултати, които е мъчно да бъдат моделирани. Промените във взаимосвързаната система от океански течения на Земята са един от най-трудните, само че най-важни модели и неотдавна оповестени публикации го преглеждат от разнообразни ъгли.
Първо към по-познатата и по-страшна част. По-топъл свят значи по-бързо размразяване на ледовете, изключително откакто основен аспект на засиления парников резултат е по-бързото повишение на температурите на полюсите. Топящият се лед е свеж, тъй че макар студа не потъва, както нормално се случва със студената вода в океана, а се задържа върху по-солената и плътна вода изпод.
New study on Collapse published today.
We already understand how Greenland’s melting ice sheet (5 times faster now than in 2004) is adding freshwater that slows down the Atlantic’s circulation.
— Philip Boucher-Hayes (@boucherhayes)
Това е евентуално огромен проблем, защото потъването на студената вода спомага за задвижването на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC), която е най-уязвимият детайл в световната термохалинна циркулация на океанските течения. В продължение на години изследванията се въртяха напред-назад по въпроса до каква степен топенето въздейства на това и какъв брой скоро следствията ще станат съществени. Миналата седмица 44 водещи учени в региона на климата приканиха света да спре да играе на съветска рулетка с тази опция.
Един от методите да се изследва това е да се ревизира какво се е случило през други интервали на стопляне и доктор Мохамед Езат от Центъра за полярни проучвания iC3 е част от екип, който има неприятни вести.
„ Нашето изобретение, че засиленото размразяване на арктическия морски лед евентуално е довело до доста захлаждане в Северна Европа в предишното на Земята, е обезпокоително. Това ни припомня, че климатът на планетата е внимателен баланс, който елементарно се нарушава от промени в температурата и ледената завивка “, споделя Езат в изказване.
Заключението се основава на измервания от началото на последната междуледникова ера, преди 128 000-126 500 години. Екипът е събрал седиментни ядра от места по средата на пътя сред Норвегия, Шотландия и Исландия и е търсил доказателства за това дали лятото в региона е било без лед, което е разрешило на океанския живот да процъфтява за малко всяка година. В композиция със съотношенията на изотопите на кислорода, както и съотношенията на барий и калций в черупките на микроорганизмите, това основава картина на локалния климат от епохата.
An important ocean current the regulates the global climate shut down repeatedly during the last ice age, and there is evidence it could happen again within the next few decades.
What would that mean?
An older story from /:
— Paige Vega (@PaigeBlank)
Те откриват, че по времето, когато светът като цяло е бил извънредно топъл, Норвежко море е било по-студено, което те изясняват с пониженото количество топла вода, доставяна от АМОК. Като кара студената вода да тече на юг на огромни дълбочини, АМОК въздейства освен на Северния Атлантик, само че и започва верижна реакция на световните течения, които могат да пострадат, в случай че спре.
Океанските течения преразпределят топлината по цялото земно кълбо и без тях полюсите биха били доста по-студени, а тропиците - по-горещи. Прекъсването на този поток прави и едното, и другото по-неприятно за хората, а по-стръмният температурен градиент може да докара и до по-интензивни стихии.
Северна Европа е най-големият бенефициент от това, като през зимата е доста по-топло от всеки различен район на сходни географски ширини заради топлата вода, която се влива от екватора. Ако спирането се повтори, елементи от Европа могат да станат необитаеми от мраз в това време, когато хората бягат от други райони от прекалено много топлота или от покачващото се морско ниво.
„ Надяваме се, че нашето проучване дава ориентир на експертите по климатични модели да употребяват този интервал от време, с цел да лимитират по-добре въздействието на ледените промени върху районния и световния климат “ , споделя Езат.
От друга страна, в случай че теченията спрат да носят топлота на север, това може да забави топенето и затова да рестартира теченията. Климатолозите, които слагат под въпрос мащаба на казуса, разчитат на това, само че да се пресметна размерът на резултата е доста мъчно.
Студентът от Калифорнийския университет в Ривърсайд Ю-Чи Лий е част от екип, който се пробва да. Те пресмятат, че забавянето на АМОК може да резервира температурите в Арктика с 2°С (3,6°F) по-ниски, в сравнение с биха били през 2100 година, в случай че АМОК резервира настоящия си поток. Това звучи окуражаващо - до момента в който не се разбере, че съгласно техните калкулации районът се затопля с шокиращите 8° C (14,4° F) вместо с пагубните 10° C (18° F).
Atlantic current shutdown is a real danger, suggests simulation
The most detailed computer model run so far shows that melting ice sheets could cause the collapse of the major ocean current that warms Europe, but it's still unclear how likely this is to happen…
— David Ullrich (@DavidUllrich202)
„ АМОК е сериозен съставен елемент на нашата климатична система, защото придвижва топлота по цялото земно кълбо. Установихме, че отслабването му понижава количеството топлота, достигащо до Арктика, което забавя темповете на стопляне “, споделя Лий в друго изказване.
Умереното повишение на температурата е резултат от голям брой фактори, като да вземем за пример понижената загуба на морски лед и измененията в облачността.
Ако парниковите излъчвания спрат, и изключително в случай че намерим действителни способи за евакуиране на по-ранните излъчвания от атмосферата, топенето може да се забави, което евентуално може да възвърне теченията. Подобно нещо евентуално се е случило в изследваната от Езат и сътрудниците му ера, макар че времето към момента не е ясно.
Въпреки това, в случай че факторите на един по-топъл свят продължат да се усилват бързо, по-бавният АМОК евентуално ще бъде непълен, с цел да предотврати топенето на леда, до момента в който Гренландия няма повече лед за губене.
Междувременно Лий и сътрудниците му означават, че без AMOC зоната на междутропическа конвергенция би се изместила на юг, което би могло да откъсне огромна част от популацията на Африка от дъждовете, нужни за земеделието.
„ Забавянето на АМОК може да предложи краткотрайно облекчение в Арктика, само че това не е просто история с положителни вести. Цялостното влияние върху екосистемите и метеорологичните модели, както в Арктика, по този начин и в международен мащаб, към момента може да бъде съществено “ , споделя съавторът на Лий доктор Вей Лиу.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Някои от аспектите на изменението на климата са елементарни: да вземем за пример отделянето на повече въглероден диоксид и някои други газове значи, че топлината се задържа по-близо до повърхността на Земята, което прави по-ниските пластове на атмосферата по-топли. Други обаче са свързани със комплицирани взаимоотношения сред явленията, тъй че измененията в едно от тях провокират каскадни резултати, които е мъчно да бъдат моделирани. Промените във взаимосвързаната система от океански течения на Земята са един от най-трудните, само че най-важни модели и неотдавна оповестени публикации го преглеждат от разнообразни ъгли.
Първо към по-познатата и по-страшна част. По-топъл свят значи по-бързо размразяване на ледовете, изключително откакто основен аспект на засиления парников резултат е по-бързото повишение на температурите на полюсите. Топящият се лед е свеж, тъй че макар студа не потъва, както нормално се случва със студената вода в океана, а се задържа върху по-солената и плътна вода изпод.
New study on Collapse published today.
We already understand how Greenland’s melting ice sheet (5 times faster now than in 2004) is adding freshwater that slows down the Atlantic’s circulation.
— Philip Boucher-Hayes (@boucherhayes)
Това е евентуално огромен проблем, защото потъването на студената вода спомага за задвижването на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC), която е най-уязвимият детайл в световната термохалинна циркулация на океанските течения. В продължение на години изследванията се въртяха напред-назад по въпроса до каква степен топенето въздейства на това и какъв брой скоро следствията ще станат съществени. Миналата седмица 44 водещи учени в региона на климата приканиха света да спре да играе на съветска рулетка с тази опция.
Един от методите да се изследва това е да се ревизира какво се е случило през други интервали на стопляне и доктор Мохамед Езат от Центъра за полярни проучвания iC3 е част от екип, който има неприятни вести.
„ Нашето изобретение, че засиленото размразяване на арктическия морски лед евентуално е довело до доста захлаждане в Северна Европа в предишното на Земята, е обезпокоително. Това ни припомня, че климатът на планетата е внимателен баланс, който елементарно се нарушава от промени в температурата и ледената завивка “, споделя Езат в изказване.
Заключението се основава на измервания от началото на последната междуледникова ера, преди 128 000-126 500 години. Екипът е събрал седиментни ядра от места по средата на пътя сред Норвегия, Шотландия и Исландия и е търсил доказателства за това дали лятото в региона е било без лед, което е разрешило на океанския живот да процъфтява за малко всяка година. В композиция със съотношенията на изотопите на кислорода, както и съотношенията на барий и калций в черупките на микроорганизмите, това основава картина на локалния климат от епохата.
An important ocean current the regulates the global climate shut down repeatedly during the last ice age, and there is evidence it could happen again within the next few decades.
What would that mean?
An older story from /:
— Paige Vega (@PaigeBlank)
Те откриват, че по времето, когато светът като цяло е бил извънредно топъл, Норвежко море е било по-студено, което те изясняват с пониженото количество топла вода, доставяна от АМОК. Като кара студената вода да тече на юг на огромни дълбочини, АМОК въздейства освен на Северния Атлантик, само че и започва верижна реакция на световните течения, които могат да пострадат, в случай че спре.
Океанските течения преразпределят топлината по цялото земно кълбо и без тях полюсите биха били доста по-студени, а тропиците - по-горещи. Прекъсването на този поток прави и едното, и другото по-неприятно за хората, а по-стръмният температурен градиент може да докара и до по-интензивни стихии.
Северна Европа е най-големият бенефициент от това, като през зимата е доста по-топло от всеки различен район на сходни географски ширини заради топлата вода, която се влива от екватора. Ако спирането се повтори, елементи от Европа могат да станат необитаеми от мраз в това време, когато хората бягат от други райони от прекалено много топлота или от покачващото се морско ниво.
„ Надяваме се, че нашето проучване дава ориентир на експертите по климатични модели да употребяват този интервал от време, с цел да лимитират по-добре въздействието на ледените промени върху районния и световния климат “ , споделя Езат.
От друга страна, в случай че теченията спрат да носят топлота на север, това може да забави топенето и затова да рестартира теченията. Климатолозите, които слагат под въпрос мащаба на казуса, разчитат на това, само че да се пресметна размерът на резултата е доста мъчно.
Студентът от Калифорнийския университет в Ривърсайд Ю-Чи Лий е част от екип, който се пробва да. Те пресмятат, че забавянето на АМОК може да резервира температурите в Арктика с 2°С (3,6°F) по-ниски, в сравнение с биха били през 2100 година, в случай че АМОК резервира настоящия си поток. Това звучи окуражаващо - до момента в който не се разбере, че съгласно техните калкулации районът се затопля с шокиращите 8° C (14,4° F) вместо с пагубните 10° C (18° F).
Atlantic current shutdown is a real danger, suggests simulation
The most detailed computer model run so far shows that melting ice sheets could cause the collapse of the major ocean current that warms Europe, but it's still unclear how likely this is to happen…
— David Ullrich (@DavidUllrich202)
„ АМОК е сериозен съставен елемент на нашата климатична система, защото придвижва топлота по цялото земно кълбо. Установихме, че отслабването му понижава количеството топлота, достигащо до Арктика, което забавя темповете на стопляне “, споделя Лий в друго изказване.
Умереното повишение на температурата е резултат от голям брой фактори, като да вземем за пример понижената загуба на морски лед и измененията в облачността.
Ако парниковите излъчвания спрат, и изключително в случай че намерим действителни способи за евакуиране на по-ранните излъчвания от атмосферата, топенето може да се забави, което евентуално може да възвърне теченията. Подобно нещо евентуално се е случило в изследваната от Езат и сътрудниците му ера, макар че времето към момента не е ясно.
Въпреки това, в случай че факторите на един по-топъл свят продължат да се усилват бързо, по-бавният АМОК евентуално ще бъде непълен, с цел да предотврати топенето на леда, до момента в който Гренландия няма повече лед за губене.
Междувременно Лий и сътрудниците му означават, че без AMOC зоната на междутропическа конвергенция би се изместила на юг, което би могло да откъсне огромна част от популацията на Африка от дъждовете, нужни за земеделието.
„ Забавянето на АМОК може да предложи краткотрайно облекчение в Арктика, само че това не е просто история с положителни вести. Цялостното влияние върху екосистемите и метеорологичните модели, както в Арктика, по този начин и в международен мащаб, към момента може да бъде съществено “ , споделя съавторът на Лий доктор Вей Лиу.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ