Допада ми, че не за мен болеете, допада ми, че не

Допада ми, че не за мен болеете,
допада ми, че не за вас болея,
и няма да изгубим под нозете си
кълбото земно, плаващо нанякъде.
Допада ми, че мога да съм смешна,
небрежна, неумела със словата,
да съм спокойна, да не се свеня
ръцете ни когато се допрат.

Допада ми това, че сте прегърнал
пред мене друга и не ме прокуждате
да изгоря в огньовете на пъкъла
защото не целувам вас, а различен.
Защото ласкавото мое име,
о, нежни мой, не ще мълвите в никакъв случай,
ни ден, ни нощ… И няма да открием
на църквата измежду тишината някои,
над нас запели свойто „ алилуя ”!

Благодаря ви от сърце, с ръка,
зарад това, че без даже да знаете,
обичате ме тиха измежду нощта
и в редките ни срещи на смрачаване,
за нашето нескитане подлунно,
за слънцето, негреещо над нас,
защото вие не за мен болеете,
и аз - уви! - болея не за вас.