Д-р Сибила Маринова: Донорството е това, при което смъртта не е края и от смъртта се ражда живот
" Донорството е единствената сфера в медицината, при която гибелта не е края и от гибелта се ражда живот. Всички истории на донорите и техните близки го удостоверяват " - това сподели доктор Сибила Маринова, шеф на отделението по анестезиология във Великотърновската болница, която е и един от най-активните координатори при донорски обстановки в цяла България.
Пред " Панорама " на Българска национална телевизия доктор Маринова описа за случая, който я кара да се отдаде на тази идея.
Шестгодишно дете е признато в болничното заведение във Велико Търново с доста тежка черепно-мозъчна контузия, откакто пада от стената на Царевец.
" Бяхме се събрали в лекарската стая и поканихме родителите, с цел да беседваме с тях. Никой от другите сътрудници не се престраши да изясни в прав текст на тези хора какво се случва. Те помолиха да им кажа истината. Обясних, че детето е в мозъчна гибел и в случай че възрастен човек е в такава обстановка, може да стане донор. Нямах сили да им кажа, че детето им също може да е донор. Но по-късно те се върнаха сами и желаеха да дарят органите му ", описа тя.
Сърцето на това дете е трансплантирано на друго 9-годишно дете, което през днешния ден е живо, крепко и се занимава със спорт.
" Ние даваме опция на хората част от техния непосредствен да остане жива и да спасят други човешки животи. Тази вяра, че парченце е жива и той не е умрял, ги държи душевен и прочувствено ", сподели доктор Маринова.
През 2021 година 19-годишен юноша става донор, откакто изпада в мозъчна гибел заради тежка контузия от злополука. " Една вечер ми се обади неговата майка - неговият черен дроб беше трансплантиран на 12-годишно дете. Майката беше доста разчувствана. По някакъв метод родителите на момичето са намерили нейния телефон и са се свързали с нея. Тя ми сподели: Аз изгубих наследник и завоювах щерка ", описа още тя.
Трудностите в България с донорството идват неналичието на национална организация на процеса, сподели доктор Маринова. Няма идентификация на донорите, няма кой да предложи на тези хора техните близки да станат донор. Няма задоволително положително образование и няма единна осведомителна акция.
" През 2016 година осъзнах, че в обществото тази тематика е непозната, че е табу. Започнахме наша осведомителна акция, само че тя би трябвало да е народен приоритет ", сподели тя.
Българското общество не съумя да издържи урока, който трябваше да научи от пандемията, разяснява още доктор Маринова.
" Всички грозни черти на нашето модерно общество излязоха нескрито. Вместо да с опитваме да спасим повече човешки животи, нас ни вълнуваше дали ще носим маски и дали ще вървим на механа. Само в първия един месец от началото на пандемията хората се сетиха, че в България има лекари и те ще ги избавят, в случай че нещо им се случи - тъй като нямаше информация и бяха уплашени. Много бързо изминахме крачката от Осанна до Разпни го ", сподели още тя.
Сибила Маринова разказа работата на лекарите в България като " непрекъсната битка, само че и предопределение. Кауза. Защото в случай че не е предопределение и идея - куфарът, терминалът, и някъде, където има по-малко ненавист ".
Пред " Панорама " на Българска национална телевизия доктор Маринова описа за случая, който я кара да се отдаде на тази идея.
Шестгодишно дете е признато в болничното заведение във Велико Търново с доста тежка черепно-мозъчна контузия, откакто пада от стената на Царевец.
" Бяхме се събрали в лекарската стая и поканихме родителите, с цел да беседваме с тях. Никой от другите сътрудници не се престраши да изясни в прав текст на тези хора какво се случва. Те помолиха да им кажа истината. Обясних, че детето е в мозъчна гибел и в случай че възрастен човек е в такава обстановка, може да стане донор. Нямах сили да им кажа, че детето им също може да е донор. Но по-късно те се върнаха сами и желаеха да дарят органите му ", описа тя.
Сърцето на това дете е трансплантирано на друго 9-годишно дете, което през днешния ден е живо, крепко и се занимава със спорт.
" Ние даваме опция на хората част от техния непосредствен да остане жива и да спасят други човешки животи. Тази вяра, че парченце е жива и той не е умрял, ги държи душевен и прочувствено ", сподели доктор Маринова.
През 2021 година 19-годишен юноша става донор, откакто изпада в мозъчна гибел заради тежка контузия от злополука. " Една вечер ми се обади неговата майка - неговият черен дроб беше трансплантиран на 12-годишно дете. Майката беше доста разчувствана. По някакъв метод родителите на момичето са намерили нейния телефон и са се свързали с нея. Тя ми сподели: Аз изгубих наследник и завоювах щерка ", описа още тя.
Трудностите в България с донорството идват неналичието на национална организация на процеса, сподели доктор Маринова. Няма идентификация на донорите, няма кой да предложи на тези хора техните близки да станат донор. Няма задоволително положително образование и няма единна осведомителна акция.
" През 2016 година осъзнах, че в обществото тази тематика е непозната, че е табу. Започнахме наша осведомителна акция, само че тя би трябвало да е народен приоритет ", сподели тя.
Българското общество не съумя да издържи урока, който трябваше да научи от пандемията, разяснява още доктор Маринова.
" Всички грозни черти на нашето модерно общество излязоха нескрито. Вместо да с опитваме да спасим повече човешки животи, нас ни вълнуваше дали ще носим маски и дали ще вървим на механа. Само в първия един месец от началото на пандемията хората се сетиха, че в България има лекари и те ще ги избавят, в случай че нещо им се случи - тъй като нямаше информация и бяха уплашени. Много бързо изминахме крачката от Осанна до Разпни го ", сподели още тя.
Сибила Маринова разказа работата на лекарите в България като " непрекъсната битка, само че и предопределение. Кауза. Защото в случай че не е предопределение и идея - куфарът, терминалът, и някъде, където има по-малко ненавист ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ