Дони Василева: Бях жертва на изнасилване
Дони Василева не е просто име от светските летописи. Тя е сюжетът, който никой сценарист не би посмял да напише: майка на дете, което умира в ръцете ѝ. Изнасилена. Предадена. И оживяла. Но това не е изявление с оживял. Това е разпит на една жена, която не се е отказала да бъде себе си, макар че светът е пробвал да ѝ отнеме всяка роля - на щерка, на брачна половинка, на създател, на човек.
Тук няма героини. Има единствено белези с имена. И въпроси, които болят.
В новия епизод на своето предаване Мариян Станков – Мон Дьо ни среща с " Мис Баба " Дони Василева, която споделя своята сурова и вдъхновяваща история – за фамилията, цената на живота на детето си, както и най-тежките рани.
Зад усмивката ѝ стои живот, белязан от тежки тествания – ранна женитба, майчинство на 16 и загуби, които биха пречупили мнозина. Само на 19 години тя вече е претърпяла гибелта на своето дете, на майка си и края на брака си.
" Когато споделих " да ", бях дете и имах вяра, че ме чака най-хубавото “, спомня си тя. Но ориста ѝ сервира жестоки уроци – болестта на първородния ѝ наследник Иван, диагностициран с хидроцефалия след вирусен менингит, бележи началото на нейното принудително порастване. " Тогава осъзнах, че с детството е свършено “, признава Дони.
Раната обаче остава вечно, Дони Василева се връща към най-тежкия миг от живота си – загубата на първородния си син. " Тези две седмици се оказаха съдбовни. Детето щеше да живее още, в случай че аз се грижех за него или майка ми “, споделя тя. Споменът за последната среща със сина ѝ Иван е толкоз мъчителен, че паметта отхвърля да го възпроизведе. " О, това е в деня на погребението. Не го помня. Аз помня аромата му “, споделя Дони. В една от книгите си тя разказва момента, в който го вижда за последен път – " когато го извадих от камерата и сълзите ми започнаха да падат върху лицето му… започнаха да го размразяват “. Мирисът на бебешка кожа, споменът за невинността и тъгата се преплитат в един момент, който остава вечно в сърцето ѝ. " Той беше на две години, само че за мен беше бебе. “ Тогава, бременна със своето трето дете, тя се моли с обезверена религия: " Истински се опасявах дали от тази болежка няма да направя нещо на плода… Страховете бяха още по-големи. “, добавя тя.
Пред Мон Дьо, Дони разкрива и една от най-загадъчните и трудни страници от живота си – срещата ѝ с " тъмните сили “, в които дълго време не вярвала. " Много хора, и аз съм една от тях, не вярват в магии… само че се оказа, че съществуват такива тъмни сили “, признава тя. Болест, която остава без пояснение, я довежда до ръба на живота. " Аз гаснех като свещ, безусловно се стопявах. Бях 50 килограма, лежах в леглото и нямах сили да стана “, спомня си тя.
Лекарите сменят диагнози, само че никой не открива причина за състоянието ѝ – като че ли нещо оттатък разсъдъка изсмуква виталната ѝ енергия. Тогава, в този тъмен интервал, в живота ѝ се появява човек, за който по-късно ще приказва цяла България – Валентин Димитров, по-известен като Вальо Топлото. " Тези имена, които съм преценила, съм ги сменила. И едно от тях е името на Вальо – Топлото “, споделя Дони и бърза да посочи: " Това е доста преди той да стане известен… Не бих желала някой да остане с усещането, че съм била част от живота му в този интервал. “ За нея това е била още една история, почнала с " чиста и същинска обич “.
Дони Василева си спомня с признателност моментът на раздялата си с някогашният началник на " Топлофикация ": " И съм признателна до ден днешен на най-хубавия му другар, който една заран рано позвъни на вратата ми и сподели: " Събери си нещата и си тръгвай ", споделя тя. Изненадана и объркана, тогава Дони не схваща за какво би трябвало да си тръгне. " Той седна против мен и сподели: " Защото вие в никакъв случай няма да бъдете семейство с Валентин. Аз нощес го напих за да го накарам да се диалози и той ми призна, че ти си дамата на живота му, само че в никакъв случай няма да одобри децата ти. “ За Дони това е бил момент на осъзнаване — не просто завършек на една връзка, а начало на спасение.
Една от най-болезнените и смели изповеди в диалога на Дони Василева с Мон Дьо е тази, в която тя разкрива контузия, защитавана в мълчание десетилетия – денят, когато е изнасилена от собствен клиент. " Това беше най-трудното нещо, което трябваше да изживея още много пъти, пишейки. До последния ден, преди да предам книгата за щемпел, не бях сигурна дали ще оставя тази глава, тъй като никога през целия си живот безусловно на никого не бях го споделила. “ Днес Мис Баба приказва освен за себе си, а и за всички дами, които носят сходна рана. Посланието ѝ е ясно и мощно: " Не носете тази рана. Не трябва да се чувствате отговорни. “ Тя припомня, че през 90-те много жени са претърпели сходно принуждение, без правдивост и без глас. " Ние живеем измежду хора, които са правили сходни неща. И вероятно и през днешния ден се случва. За да си разрешат даже да си помислят да го правят, това значи, че тези хора са мощни хора. По някакъв начин. “ Но в края на всичко, Дони има вяра в едно: " Няма нищо по-силно на този свят от истината. Само тя не може да бъде съборена. “, заключва Мис Баба.
Тук няма героини. Има единствено белези с имена. И въпроси, които болят.
В новия епизод на своето предаване Мариян Станков – Мон Дьо ни среща с " Мис Баба " Дони Василева, която споделя своята сурова и вдъхновяваща история – за фамилията, цената на живота на детето си, както и най-тежките рани.
Зад усмивката ѝ стои живот, белязан от тежки тествания – ранна женитба, майчинство на 16 и загуби, които биха пречупили мнозина. Само на 19 години тя вече е претърпяла гибелта на своето дете, на майка си и края на брака си.
" Когато споделих " да ", бях дете и имах вяра, че ме чака най-хубавото “, спомня си тя. Но ориста ѝ сервира жестоки уроци – болестта на първородния ѝ наследник Иван, диагностициран с хидроцефалия след вирусен менингит, бележи началото на нейното принудително порастване. " Тогава осъзнах, че с детството е свършено “, признава Дони.
Раната обаче остава вечно, Дони Василева се връща към най-тежкия миг от живота си – загубата на първородния си син. " Тези две седмици се оказаха съдбовни. Детето щеше да живее още, в случай че аз се грижех за него или майка ми “, споделя тя. Споменът за последната среща със сина ѝ Иван е толкоз мъчителен, че паметта отхвърля да го възпроизведе. " О, това е в деня на погребението. Не го помня. Аз помня аромата му “, споделя Дони. В една от книгите си тя разказва момента, в който го вижда за последен път – " когато го извадих от камерата и сълзите ми започнаха да падат върху лицето му… започнаха да го размразяват “. Мирисът на бебешка кожа, споменът за невинността и тъгата се преплитат в един момент, който остава вечно в сърцето ѝ. " Той беше на две години, само че за мен беше бебе. “ Тогава, бременна със своето трето дете, тя се моли с обезверена религия: " Истински се опасявах дали от тази болежка няма да направя нещо на плода… Страховете бяха още по-големи. “, добавя тя.
Пред Мон Дьо, Дони разкрива и една от най-загадъчните и трудни страници от живота си – срещата ѝ с " тъмните сили “, в които дълго време не вярвала. " Много хора, и аз съм една от тях, не вярват в магии… само че се оказа, че съществуват такива тъмни сили “, признава тя. Болест, която остава без пояснение, я довежда до ръба на живота. " Аз гаснех като свещ, безусловно се стопявах. Бях 50 килограма, лежах в леглото и нямах сили да стана “, спомня си тя.
Лекарите сменят диагнози, само че никой не открива причина за състоянието ѝ – като че ли нещо оттатък разсъдъка изсмуква виталната ѝ енергия. Тогава, в този тъмен интервал, в живота ѝ се появява човек, за който по-късно ще приказва цяла България – Валентин Димитров, по-известен като Вальо Топлото. " Тези имена, които съм преценила, съм ги сменила. И едно от тях е името на Вальо – Топлото “, споделя Дони и бърза да посочи: " Това е доста преди той да стане известен… Не бих желала някой да остане с усещането, че съм била част от живота му в този интервал. “ За нея това е била още една история, почнала с " чиста и същинска обич “.
Дони Василева си спомня с признателност моментът на раздялата си с някогашният началник на " Топлофикация ": " И съм признателна до ден днешен на най-хубавия му другар, който една заран рано позвъни на вратата ми и сподели: " Събери си нещата и си тръгвай ", споделя тя. Изненадана и объркана, тогава Дони не схваща за какво би трябвало да си тръгне. " Той седна против мен и сподели: " Защото вие в никакъв случай няма да бъдете семейство с Валентин. Аз нощес го напих за да го накарам да се диалози и той ми призна, че ти си дамата на живота му, само че в никакъв случай няма да одобри децата ти. “ За Дони това е бил момент на осъзнаване — не просто завършек на една връзка, а начало на спасение.
Една от най-болезнените и смели изповеди в диалога на Дони Василева с Мон Дьо е тази, в която тя разкрива контузия, защитавана в мълчание десетилетия – денят, когато е изнасилена от собствен клиент. " Това беше най-трудното нещо, което трябваше да изживея още много пъти, пишейки. До последния ден, преди да предам книгата за щемпел, не бях сигурна дали ще оставя тази глава, тъй като никога през целия си живот безусловно на никого не бях го споделила. “ Днес Мис Баба приказва освен за себе си, а и за всички дами, които носят сходна рана. Посланието ѝ е ясно и мощно: " Не носете тази рана. Не трябва да се чувствате отговорни. “ Тя припомня, че през 90-те много жени са претърпели сходно принуждение, без правдивост и без глас. " Ние живеем измежду хора, които са правили сходни неща. И вероятно и през днешния ден се случва. За да си разрешат даже да си помислят да го правят, това значи, че тези хора са мощни хора. По някакъв начин. “ Но в края на всичко, Дони има вяра в едно: " Няма нищо по-силно на този свят от истината. Само тя не може да бъде съборена. “, заключва Мис Баба.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ