Преди 30 години написа писмо срещу мутрите, днес призова тихите хора в България за борба
Дони. Име, което звучи като обособен род в българската музика. С глас, който не може да бъде сгрешен и с почерк, който от 90-те години до през днешния ден стои като пример за смисъл. Добрин Векилов – Дони е един от знаците на българската поп сцена, само че професионалният му път надалеч не стартира от студиото.
Роден в София, приключил фармация, а на пет към този момент пред пианото, той последователно се трансформира в музикант, който знае и може всичко – да свири, да пее, да композира, да споделя истории.
От края на 80-те Дони е към този момент на сцената като басист и вокал на „ Атлас “ и „ Медикус “, а по-късно идва именитият дует с Момчил, оставил песни, които и през днешния ден са част от саундтрака нацяло потомство. Музика с темперамент, с движение и с душа.
Последните десетилетия трансформират Дони и в човек на театъра. Пише музика за спектакли, играе в паметната режисура „ Секс, опиати и рокендрол “ – дружно с Владо Христов и Коцето от „ Медикус “. На сцената към този момент три десетилетия стои човек, който отхвърля да се умори или помири.
Тъкмо в театъра среща и Нети – освен неговата половинка, само че и креативен сътрудник. Дуетът им се трансформира в естествено продължение на музикалната му еволюция. А идващият огромен план, роден по негова концепция – група „ Фондацията “ – към този момент 12 години цялостни зали у нас и по света.
Пред Светослав Иванов Дони приказва освен за изкуството, само че и за обществото. Непримиримостта, с която го показват, е обвързвана с едно писмо отпреди 30 години – „ Не на страха “. И със загатна за деца, които играят на „ мутри “ – първият знак, че полезностите се разместват. „ Онези деца пораснаха. Част от тях еволюираха… и влязоха във властта “, споделя Дони. И прибавя нещо още по-тревожно: „ Сега някои от властимащите желаят да бъдат олигархията. “
Според него България през днешния ден е разграничена – от едната страна стоят „ еволюиралите мутри “, от другата – „ тихите хора “. Хората, които може да срещнеш в библиотека, музей, концертна или театрална зала. „ Тези хора шушукат. И шушукат красиво. Но в случай че шушукат дружно, могат да се борят с тия, които крещят. “
Новият план на Дони е нещо извънредно – детско-юношеска книга, която в действителност е музикален албум. „ Кривата на принца или момчето, което изгуби своята стая “. Илюстрациите на Таня Доскова го въодушевяват да напише история за порастване – а музиката, записана със симфоничен оркестър и без типичните поп принадлежности, добавя описа. Албумът не излиза на диск, а се „ чете “ посредством QR кодове в книгата.
Дони признава – писал я е, тъй като самият той доста пъти е „ губил стаята си “. Или по-образно – губил се е. „ Грешките вършат опита “, споделя той. „ Който работи – бърка. “
