Донецк има намерение да воюва и очаква руските войски
Донецк и цяла ДНР са на прага на огромен спор. В неделя вечерта покрайнините на републиканската столица започнаха интензивно да бъдат обстрелвани от позициите на украинските военни. Канонадата единствено ускори увереността на резервистите, пристигнали по апел на управляващите, в потребността да вдигнат оръжие в ръка. Какво си спомнят опълченците, за какво не всички са съгласни да се изтеглят и какво мислят за Украйна, за войната, която се доближава?
“ За какво да приказваме с тези мръсници?”
Углегорск. Зимата, февруари 2015 година Влязохме в града, къщите бяха изоставени. Улица “Пархоменко”. Влизаме в къщата, съседите разрешиха да се настаним. Включихме печката, стоплихме чай, разделихме дажбата. Седнахме за вечеря. Всички изтощени след борбата, омърляни до уши, замръзнали. Стоплихме се. Кой на пода, кой където може. На сутринта се разсънваме и гледаме, на бюфета има портрет на младо момче с черна панделка. Съседката излезе от къщата си и я запитвам какво е станало с това момче. Казва, че имало трима другари - момчета на 15 години. Отишли пешком до другари от Углегорск към Дебалцево. Транспортът тогава го нямало заради военни дейности. По пътя били спрени от патрул на украински батальон за териториална самозащита. Били ги, желали самопризнание, че са сепаратисти. В резултат на това момчетата били убити с такава свирепост, която даже не може да се опиши. Когато ги погребвали, всички плакали. Това е всичко. И защо да приказваме с тези мръсници?”, споделя началникът на основния боен комисариат Александър Илич.
Подобни настроения споделя болшинството, събрало се през днешния ден в наборната работа след оповестената предния ден от ръководителя на ДНР Денис Пушилин готовност на мъжете в републиките.
Мнозина имат свои истории, свързани със събитията от 2014-2015 година, по тази причина и час преди отваряне пред физкултурния салон на едно от градските учебни заведения, където е разпрострат мобилизационен пункт, се събраха доста хора. С чанти и подготвени да ги изпратят.
„ За мен в сегашната обстановка всичко е доста ясно. Пред очите ми към момента стои това, което видях през 2014 година в Дебалцево. След това освободихме казармата от пленените украинци. Гледам и в стаята, където са били държани, има рисунка на стената. Светла стена, а върху нея изображение на бодлива тел с въглен, има кули, като концентрационен лагер. Зад бодливата тел са изрисувани пандизчии в раирани плебеи. Картечници по кулите. И надписът в горната част " Донбас ". А от другата страна на бодливата тел седят казаци с плитки, ядат сланина и пият. И надписът „ Няма придвижване за колорадските бръмбари “. Ето за какво за мен всичко в тази обстановка е извънредно ясно “, споделя ни Денис. Той също няма защо да приказва с някогашните си сънародници и е пристигнал в наборния пункт час преди отварянето му.
Процедурата за асортимент и назначение е ненапълно сходна на гласуването на избори. Училищен физкултурен салон, масите са разпределени по стените, хора със описи с новобранците се редят на масите. Всеки, който пристигна, се озовава в листата, отбелязва се и по-късно чака на пейките. След няколко часа фитнесът е цялостен с мъже. Тук идват мъже на всякаква възраст, само че най-вече, несъмнено, улегнали сред 40 и 60 години, само че има и младежи.
Процедурата за вписване на всички пристигнали в службата е много елементарна, споделя пред кореспонденти началникът на военния комисариат. Хората идват, минават медицински обзор и сверяват документите, след което се разпределят съгласно поделенията, към които са били прикрепени по авансово създадени мобилизационни документи.
„ Превозните средства към този момент са разпределени. Няма съответни инструкции по отношение на времето на готовност. Чакаме решението на командването. Тези хора са подготвени да застанат на фронтовата линия. Който е назначен за стрелец, ще бъде стрелец, който ще бъде лидер на танк, ще бъде подобен. Всеки е подготвен да извърши изцяло своята бойна функционалност. Идват хора от всички възрасти. Има и момчета на 19 години, които желаят да станат доброволци. Идват и 70-годишни, само че ние им отхвърляме, защото имаме ограничаване от 55 години “, споделя Александър Илич.
" Основното нещо е да издържим два дни "
От шумното побратимяване и благите поздрави на входа на мобилизационния пункт излиза наяве, че мнозина тук се познават от дълго време. Мнозина са съседи и се познават от детство, до момента в който други са минали през боевете от 2014-2015 година „ Всички мои другари са тук, всички се познаваме тук. Ходим постоянно на тренировки дружно. Самият аз служих от 2014 до 2018 година, бях заместник-командир на Керченския батальон. Сега, осем години по-късно, още веднъж получихме заповед за готовност. Готов съм да отида да пазя родината си - Донбас от врага, както всички съзнателни жители. В същото време ние не желаеме война и се надяваме, че украинската войска и нейното управление ще одобряват съществено загрижеността на Руската федерация, която показва. Надяваме се, че спорът въпреки всичко ще стихне и обстрелите на къщите ни да спрат “, споделя Джавад.
Мнозина тук се надяват на Русия, осъзнавайки, че без поддръжката на страната, на която тези хора към този момент са станали жители, те няма да устоят даже няколко дни пердах с украинската войска. „ Нашата задача е да стоим два дни и да издържим две нощи. И Червената войска да дойде в точния момент “, споделя полушеговито един от наборниците Сергей.
Бившият миньор Михаил повтаря Сергей, казвайки, че Русия зад тила на ДНР дава убеденост на локалните поданици. „ Цял живот съм живял в Донецк. Работил съм в две мини, едната от които в този момент е в руини. Сега съм пенсионер, по специалност минен инженер-механик. Спомням си първите военни конфликти. Всичко, което се случи тогава, беше безпорядък и крещяща неправда. Всичко това, несъмнено, насърчи мен и доста други тук да се присъединим още веднъж към армията и да отидем на фронта”.
“Ако в първо деяние виси пушка, то във второ ще стреля. Така споделяха, нали? Ако в този момент там, на границата, има 125 000 войска и им се оказва помощ с оръжие, то при всички случаи ще се случи нещо. “Всичките ми родственици останаха тук и не се изтеглиха, тъй като имат вяра в нас. Когато страна като Русия е зад нас, ние се усещаме уверени в своите качества “, споделя Михаил.
Вярата, че Украйна струпва военните си сили на границата, с цел да стартира нахлуване, е постоянно срещана тук. Но в случай че сте в Донецк, тогава се основава усещането, че Донбас в този момент е заобиколен не от многохилядни армии на две враждуващи страни, а от необикновен по своите мащаби информативен звук. Новината, че в Донецк и Луганск ситуацията е неприятно, се лее отвред и до момента в който се разхождате по улиците на към момента спокойния град, получавате чувство за неизбежността на идната война. Искаш или да избягаш отсам, или да отидеш на фронта. Тази вълна от информативен звук няма общо по никакъв метод с гледките на Донецк, където хората към момента бързат по делата си.
„ Накъде да вървим? Само вие можете да отидете на война в този момент. Вече сте го минали, подготвени сте и можете да отидете на война. Разбирате, те към този момент са на нашите граници, НАТО и всичко останало. И кой с изключение на мен и теб в този момент може да отиде и да отстоява нашия дом? Родината ни извика, а това се случва рядко. Това беше за финален път през Втората международна война “, убеждава шумно един от командирите на към този момент възрастен наборник на мобилизационния пункт.
Гладът е по-лош от обстрела
Едновременно с мобилизацията на мъжкото население в Донецк дамите и децата са призовани да изоставен републиката. Обявената на 18 февруари евакуация продължи с цялостна мощ и на идващия ден. В допълнение към авансово избраните пунктове за евакуация, в тази работа вземат участие и железничарите. Хората се извеждат от републиката с цялостни рейсове и влакове. За евакуацията стартират да се притеглят рейсове от градския превоз, което основава проблеми с придвижването.
В пункта за набор няколко десетки дами с деца чакат да бъдат изпратени до съветската граница. Те се скупчват към рейсовете. Евакуацията се следи от чиновници на Министерството на изключителните обстановки под защитата на служител на реда, въоръжен с автомат. Въпреки това, не всички, които са пристигнали, ще изоставен републиката. Мнозина просто изпращат децата си при родственици в Русия, а самите те остават в Донецк, макар опасността от обновяване на войната.
„ Изпращам единствено щерка си при огромния ми наследник, който в този момент е в Ростов. Аз самата оставам, имам домакинство - кокошки, кози, куче и котки. Не мога да ги оставя тук. Въпреки че мога съвършено да си показва всички вероятни вероятности. Вече оцелях след бомбардировките през 2014-2015 година И знаем кое е най-лошото. Не ракетите и бомбите. Не стрелбата. Страшно е, когато храната свърши, а в близост има война и осъзнаваш, че няма с какво да храниш даже домашните си любимци. Само гладът е по-лош от стрелбата и детонациите “, споделя локалната жителка Наталия.
Малко по-далеч от нея стои стара двойка с внука си. Момче на 5-6 години притегля вниманието на всички, като свири съветския химн на свивка. В края на независимия концерт той е приветстван от събралите се тук за евакуацията.
„ Внучето живееше с нас през последната година, до момента в който дъщерята решаваше проблеми в Русия. Тя живее в Ростов. Сега по отношение на тези събития би трябвало да си тръгнем, тъй като е просто ужасно да останем. Отивам при щерка ни, само че брачният партньор ми реши да остане. Дъщеря ми споделя, че Русия въпреки всичко ще ни помогне, с цел да не бъдем хванати под кръстосания огън. Синът ни също остава тук. Той е срещу да тръгваме. Страхува се, че може да пострадаме на границата. Навсякъде оповестяват, че могат да взривят някой рейс с бежанци като провокация. Но се надяваме на зелен кулоар и да се изтеглим безпроблемно. Освен това да оставиш дете тук е ужасно. Трудно е да се каже по какъв начин ще се развият събитията по-нататък, само че поглеждайки обратно към 2014 година, разбираме, че е по-добре да вземем защитни ограничения. Ето за какво тръгваме, че не е ясно по какъв начин ще се развие всичко в Донецк по-нататък “, споделя ни Ирина Сергеевна.
Стрелят все по-често
Въпреки оповестената готовност и евакуация на популацията към този момент в Донецк всичко е умерено. Значителна част от популацията продължава да прави работата си, като че ли не обръща внимание на тревожните известия в медиите, известията за готовност по високоговорителя по улиците на града и даже приглушените звуци на минохвъргачките, които зачестяват някъде в разстояние. Линията на прикосновение на процедура граничи с жилищните региони на Донецк, които бяха отчасти разрушени още през 2014-2015 година Все още тук дохвърчат снаряди. Предния ден те интензивно се разбиваха по улица " Стратонавти ". Тук има най-вече жилищни здания, доста от които са скъпи вили, чиито прозорци са заковани с дъски след първия обстрел. Според локалните поданици е по-добре да не се идва тук през нощта. Местоположението на ВСУ е единствено на километър отсам. Военните от другата страна на демаркационната линия обичат да си " играят " и да стрелят по коли, които светят с фарове в тъмното.
Въпреки непрекъснатите произшествия, локалните не са настроени неприятно към някогашните си съграждани, очевидно разбирайки, че елементарните поданици на Украйна са също като тях заложници на войната.
„ Мнозина в Донецк отиват в Украйна за пенсии и осигуровки. Тук в общата маса нямаме ненавист към живеещите от другата страна на линията на прикосновение. Например, не ме интересува на какъв език приказвам - съветски или украински. Дори знам украински по-добре от съветския и мнозина тук го знаят. Имайте поради, че табели на украински към момента висят в Донецк и това не се възприема като езика на агресорите. Нека всеки приказва както си желае, никой няма да ви наплюе в лицето за това. Все отново ние сме Донбас и постоянно сме живели дружно. В Русия ни назовават хохли, само че за украинците постоянно сме били москали. Оставаме в това състояние”, разяснява таксиметровият водач Михаил.
В нощта от събота против неделя в центъра на Донецк ясно се чуват звуците от детонации и пукотевица, които зачестиха някъде в покрайнините на града. Вчера не беше по този начин, което значи, че обстановката очевидно се нажежава. Местните канали в “Телеграм” тръбят за това. През миналото денонощие няколко обстрелите са зачестили и са по-интензивни.
Превод: В. Сергеев
“ За какво да приказваме с тези мръсници?”
Углегорск. Зимата, февруари 2015 година Влязохме в града, къщите бяха изоставени. Улица “Пархоменко”. Влизаме в къщата, съседите разрешиха да се настаним. Включихме печката, стоплихме чай, разделихме дажбата. Седнахме за вечеря. Всички изтощени след борбата, омърляни до уши, замръзнали. Стоплихме се. Кой на пода, кой където може. На сутринта се разсънваме и гледаме, на бюфета има портрет на младо момче с черна панделка. Съседката излезе от къщата си и я запитвам какво е станало с това момче. Казва, че имало трима другари - момчета на 15 години. Отишли пешком до другари от Углегорск към Дебалцево. Транспортът тогава го нямало заради военни дейности. По пътя били спрени от патрул на украински батальон за териториална самозащита. Били ги, желали самопризнание, че са сепаратисти. В резултат на това момчетата били убити с такава свирепост, която даже не може да се опиши. Когато ги погребвали, всички плакали. Това е всичко. И защо да приказваме с тези мръсници?”, споделя началникът на основния боен комисариат Александър Илич.
Подобни настроения споделя болшинството, събрало се през днешния ден в наборната работа след оповестената предния ден от ръководителя на ДНР Денис Пушилин готовност на мъжете в републиките.
Мнозина имат свои истории, свързани със събитията от 2014-2015 година, по тази причина и час преди отваряне пред физкултурния салон на едно от градските учебни заведения, където е разпрострат мобилизационен пункт, се събраха доста хора. С чанти и подготвени да ги изпратят.
„ За мен в сегашната обстановка всичко е доста ясно. Пред очите ми към момента стои това, което видях през 2014 година в Дебалцево. След това освободихме казармата от пленените украинци. Гледам и в стаята, където са били държани, има рисунка на стената. Светла стена, а върху нея изображение на бодлива тел с въглен, има кули, като концентрационен лагер. Зад бодливата тел са изрисувани пандизчии в раирани плебеи. Картечници по кулите. И надписът в горната част " Донбас ". А от другата страна на бодливата тел седят казаци с плитки, ядат сланина и пият. И надписът „ Няма придвижване за колорадските бръмбари “. Ето за какво за мен всичко в тази обстановка е извънредно ясно “, споделя ни Денис. Той също няма защо да приказва с някогашните си сънародници и е пристигнал в наборния пункт час преди отварянето му.
Процедурата за асортимент и назначение е ненапълно сходна на гласуването на избори. Училищен физкултурен салон, масите са разпределени по стените, хора със описи с новобранците се редят на масите. Всеки, който пристигна, се озовава в листата, отбелязва се и по-късно чака на пейките. След няколко часа фитнесът е цялостен с мъже. Тук идват мъже на всякаква възраст, само че най-вече, несъмнено, улегнали сред 40 и 60 години, само че има и младежи.
Процедурата за вписване на всички пристигнали в службата е много елементарна, споделя пред кореспонденти началникът на военния комисариат. Хората идват, минават медицински обзор и сверяват документите, след което се разпределят съгласно поделенията, към които са били прикрепени по авансово създадени мобилизационни документи.
„ Превозните средства към този момент са разпределени. Няма съответни инструкции по отношение на времето на готовност. Чакаме решението на командването. Тези хора са подготвени да застанат на фронтовата линия. Който е назначен за стрелец, ще бъде стрелец, който ще бъде лидер на танк, ще бъде подобен. Всеки е подготвен да извърши изцяло своята бойна функционалност. Идват хора от всички възрасти. Има и момчета на 19 години, които желаят да станат доброволци. Идват и 70-годишни, само че ние им отхвърляме, защото имаме ограничаване от 55 години “, споделя Александър Илич.
" Основното нещо е да издържим два дни "
От шумното побратимяване и благите поздрави на входа на мобилизационния пункт излиза наяве, че мнозина тук се познават от дълго време. Мнозина са съседи и се познават от детство, до момента в който други са минали през боевете от 2014-2015 година „ Всички мои другари са тук, всички се познаваме тук. Ходим постоянно на тренировки дружно. Самият аз служих от 2014 до 2018 година, бях заместник-командир на Керченския батальон. Сега, осем години по-късно, още веднъж получихме заповед за готовност. Готов съм да отида да пазя родината си - Донбас от врага, както всички съзнателни жители. В същото време ние не желаеме война и се надяваме, че украинската войска и нейното управление ще одобряват съществено загрижеността на Руската федерация, която показва. Надяваме се, че спорът въпреки всичко ще стихне и обстрелите на къщите ни да спрат “, споделя Джавад.
Мнозина тук се надяват на Русия, осъзнавайки, че без поддръжката на страната, на която тези хора към този момент са станали жители, те няма да устоят даже няколко дни пердах с украинската войска. „ Нашата задача е да стоим два дни и да издържим две нощи. И Червената войска да дойде в точния момент “, споделя полушеговито един от наборниците Сергей.
Бившият миньор Михаил повтаря Сергей, казвайки, че Русия зад тила на ДНР дава убеденост на локалните поданици. „ Цял живот съм живял в Донецк. Работил съм в две мини, едната от които в този момент е в руини. Сега съм пенсионер, по специалност минен инженер-механик. Спомням си първите военни конфликти. Всичко, което се случи тогава, беше безпорядък и крещяща неправда. Всичко това, несъмнено, насърчи мен и доста други тук да се присъединим още веднъж към армията и да отидем на фронта”.
“Ако в първо деяние виси пушка, то във второ ще стреля. Така споделяха, нали? Ако в този момент там, на границата, има 125 000 войска и им се оказва помощ с оръжие, то при всички случаи ще се случи нещо. “Всичките ми родственици останаха тук и не се изтеглиха, тъй като имат вяра в нас. Когато страна като Русия е зад нас, ние се усещаме уверени в своите качества “, споделя Михаил.
Вярата, че Украйна струпва военните си сили на границата, с цел да стартира нахлуване, е постоянно срещана тук. Но в случай че сте в Донецк, тогава се основава усещането, че Донбас в този момент е заобиколен не от многохилядни армии на две враждуващи страни, а от необикновен по своите мащаби информативен звук. Новината, че в Донецк и Луганск ситуацията е неприятно, се лее отвред и до момента в който се разхождате по улиците на към момента спокойния град, получавате чувство за неизбежността на идната война. Искаш или да избягаш отсам, или да отидеш на фронта. Тази вълна от информативен звук няма общо по никакъв метод с гледките на Донецк, където хората към момента бързат по делата си.
„ Накъде да вървим? Само вие можете да отидете на война в този момент. Вече сте го минали, подготвени сте и можете да отидете на война. Разбирате, те към този момент са на нашите граници, НАТО и всичко останало. И кой с изключение на мен и теб в този момент може да отиде и да отстоява нашия дом? Родината ни извика, а това се случва рядко. Това беше за финален път през Втората международна война “, убеждава шумно един от командирите на към този момент възрастен наборник на мобилизационния пункт.
Гладът е по-лош от обстрела
Едновременно с мобилизацията на мъжкото население в Донецк дамите и децата са призовани да изоставен републиката. Обявената на 18 февруари евакуация продължи с цялостна мощ и на идващия ден. В допълнение към авансово избраните пунктове за евакуация, в тази работа вземат участие и железничарите. Хората се извеждат от републиката с цялостни рейсове и влакове. За евакуацията стартират да се притеглят рейсове от градския превоз, което основава проблеми с придвижването.
В пункта за набор няколко десетки дами с деца чакат да бъдат изпратени до съветската граница. Те се скупчват към рейсовете. Евакуацията се следи от чиновници на Министерството на изключителните обстановки под защитата на служител на реда, въоръжен с автомат. Въпреки това, не всички, които са пристигнали, ще изоставен републиката. Мнозина просто изпращат децата си при родственици в Русия, а самите те остават в Донецк, макар опасността от обновяване на войната.
„ Изпращам единствено щерка си при огромния ми наследник, който в този момент е в Ростов. Аз самата оставам, имам домакинство - кокошки, кози, куче и котки. Не мога да ги оставя тук. Въпреки че мога съвършено да си показва всички вероятни вероятности. Вече оцелях след бомбардировките през 2014-2015 година И знаем кое е най-лошото. Не ракетите и бомбите. Не стрелбата. Страшно е, когато храната свърши, а в близост има война и осъзнаваш, че няма с какво да храниш даже домашните си любимци. Само гладът е по-лош от стрелбата и детонациите “, споделя локалната жителка Наталия.
Малко по-далеч от нея стои стара двойка с внука си. Момче на 5-6 години притегля вниманието на всички, като свири съветския химн на свивка. В края на независимия концерт той е приветстван от събралите се тук за евакуацията.
„ Внучето живееше с нас през последната година, до момента в който дъщерята решаваше проблеми в Русия. Тя живее в Ростов. Сега по отношение на тези събития би трябвало да си тръгнем, тъй като е просто ужасно да останем. Отивам при щерка ни, само че брачният партньор ми реши да остане. Дъщеря ми споделя, че Русия въпреки всичко ще ни помогне, с цел да не бъдем хванати под кръстосания огън. Синът ни също остава тук. Той е срещу да тръгваме. Страхува се, че може да пострадаме на границата. Навсякъде оповестяват, че могат да взривят някой рейс с бежанци като провокация. Но се надяваме на зелен кулоар и да се изтеглим безпроблемно. Освен това да оставиш дете тук е ужасно. Трудно е да се каже по какъв начин ще се развият събитията по-нататък, само че поглеждайки обратно към 2014 година, разбираме, че е по-добре да вземем защитни ограничения. Ето за какво тръгваме, че не е ясно по какъв начин ще се развие всичко в Донецк по-нататък “, споделя ни Ирина Сергеевна.
Стрелят все по-често
Въпреки оповестената готовност и евакуация на популацията към този момент в Донецк всичко е умерено. Значителна част от популацията продължава да прави работата си, като че ли не обръща внимание на тревожните известия в медиите, известията за готовност по високоговорителя по улиците на града и даже приглушените звуци на минохвъргачките, които зачестяват някъде в разстояние. Линията на прикосновение на процедура граничи с жилищните региони на Донецк, които бяха отчасти разрушени още през 2014-2015 година Все още тук дохвърчат снаряди. Предния ден те интензивно се разбиваха по улица " Стратонавти ". Тук има най-вече жилищни здания, доста от които са скъпи вили, чиито прозорци са заковани с дъски след първия обстрел. Според локалните поданици е по-добре да не се идва тук през нощта. Местоположението на ВСУ е единствено на километър отсам. Военните от другата страна на демаркационната линия обичат да си " играят " и да стрелят по коли, които светят с фарове в тъмното.
Въпреки непрекъснатите произшествия, локалните не са настроени неприятно към някогашните си съграждани, очевидно разбирайки, че елементарните поданици на Украйна са също като тях заложници на войната.
„ Мнозина в Донецк отиват в Украйна за пенсии и осигуровки. Тук в общата маса нямаме ненавист към живеещите от другата страна на линията на прикосновение. Например, не ме интересува на какъв език приказвам - съветски или украински. Дори знам украински по-добре от съветския и мнозина тук го знаят. Имайте поради, че табели на украински към момента висят в Донецк и това не се възприема като езика на агресорите. Нека всеки приказва както си желае, никой няма да ви наплюе в лицето за това. Все отново ние сме Донбас и постоянно сме живели дружно. В Русия ни назовават хохли, само че за украинците постоянно сме били москали. Оставаме в това състояние”, разяснява таксиметровият водач Михаил.
В нощта от събота против неделя в центъра на Донецк ясно се чуват звуците от детонации и пукотевица, които зачестиха някъде в покрайнините на града. Вчера не беше по този начин, което значи, че обстановката очевидно се нажежава. Местните канали в “Телеграм” тръбят за това. През миналото денонощие няколко обстрелите са зачестили и са по-интензивни.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ