Дончо Донев: За момента Делио Роси не е допринесъл за развитието на Левски, клубът губи идентичността си
Дончо Донев даде обстойно изявление в предаването " Код Спорт " по ТВ+, в което разиска протичащото се в Левски и ЦСКА, където играе през годините му като футболист.
Някогашният нападател показа, че, съгласно него, " сините " стартират да губят идентичността си, откакто в тима се постановат повече чужденци, в сравнение с българи и даде оценка за работата на Делио Роси на " Герена ".
Той не пропусна да разяснява и голмайсторът на ЦСКА - Фернандо Каранга и държанието му на терена през последните месеци.
Здравей, Дончо! Миналата седмица се изигра дербито сред ЦСКА и Левски. " Червените " победиха с 1:0. Каква оценка даваш на епизод 1 от петте мача, които ни следва да следим напролет?
- Смятам, че имаше справедливи аргументи, заради които мачът нямаше по какъв начин да премине на високо техническо равнище. Имаше доста дъжд и наводнен терен, само че и двата тима дадоха всичко, на което са способни и имаше борба. Радващото в този дуел е, че нямаше травми, разправии и кавги. А в годините обратно сме виждали такива неща даже и на хубави терени. Браво на футболистите за проявения темперамент и геройство! В последна сметка, сякаш малко по-добрият тим победи, въпреки и с огромна доза шанс.
ЦСКА разполага с един извънреден нападател - бразилеца Фернандо Каранга. Какво го прави толкоз специфичен за отбора на Стамен Белчев?
- Обикновено за един централен нападател е значимо да вкарва голове. Именно това го прави специфичен - значимите попадения в точните моменти. ЦСКА в никакъв случай не е бил клуб и тим, който зависи единствено от един човек, само че в тази ситуация може би Каранга е скъп за " алените ". Спечели много значими точки в последните минути в доста от мачовете и към този момент има 23 гола. Въпреки че има някои дефекти в психически проект, много удари без топка и жестове към публиката, той си остава скъп състезател за ЦСКА сега.
Стамен Белчев: Не извинявам Каранга, само че някои си реализираха задачите (ВИДЕО)
" Няма потребност от нервността, която се получава към "
Какво ти липсваше на теб като фен на дербито?
- Липсваше ми качественият дуел, насладата от футбола, макар че през тази година в доста малко от мачовете и на двата тима се виждаше настроението и удоволствието, което би трябвало да изпитват футболистите. А това естествено се предава и по трибуните. Но на този терен няма по какъв начин и ни остава да чакаме идващите четири мача. Надявам се, че ще запазят предпочитание и мотивация и ще следим положителни дербита.
Много се приказва, че би трябвало да се дават шансове на българските футболисти. В дербито Левски стартира с трима българи и приключи с двама, в ЦСКА имаше шестима чужденци. Как виждаш бъдещето на младите играчи?
- Може би при Левски този проблем се следи в доста по-голяма степен. Като че ли по този метод много се губи от идентичността на клуба, от хъса и желанието, което би трябвало да имат футболистите. Докато при ЦСКА играят пет-шест индивида - Десподов, Малинов, както и националните състезатели като Чорбаджийски, Бодуров и Манолев. Това са момчета, които знаят какво съставлява ЦСКА, знаят по какъв начин би трябвало да играят за този клуб. Настроението и духа, които демонстрират на терена, естествено се предава и на чужденците. Може би Левски би трябвало съществено да се замисли, тъй като това в действителност е проблем.
Какво мислиш за от дълго време наложилото се мнение, че Левски върви мощно, единствено когато има характерен централен нападател - голмайстор като Гонзо и Дембеле в по-близките години? Може би подобен вид състезател, какъвто е Каранга за ЦСКА.
- Случайно или не, в действителност през годините Левски в огромна степен е разчитал на своите централни нападатели. Те постоянно са били голмайстори на тима, а в доста случаи и на България. След Карвальо, който игра през 2012 година в Левски и имаше към 25-26 гола, " сините " нямат подобен център-нападател. Но щом тимът върви с характерен централен нападател, върху това би трябвало да се замисли управлението на Левски. Аз не считам, че това е огромен проблем. Ако имаш трима раздвижени нападатели, играят добре и вкарват голове, не е наложително да търсиш характерен таран. Но в последна сметка Левски е имал мощни централни нападатели и е време да се намерения по този въпрос.
Психологически може би въздейства?
- При всички положения го има психологическият миг, тъй като и почитателите, и тимът, и клубът знаят, че в годините е имало такива положителни център-нападатели и в този момент, когато ги няма, това сякаш малко ги натиска, губи се настроението в играта. Все отново, когато имаш човек начело, който да осъществя голове от основаните обстановки, е напълно друго.
Как виждаш работата на Делио Роси?
- За страдание до този миг не я виждам. Да, в действителност той има своите качества, спечелил е купата на Италия, само че до този миг най-малко по играта на Левски, не си проличава той да е съдействал с нещо по-добро за развиването на тима. Още повече - имаше няколко неща в месеците, в които е треньор на " сините ", които на мен ми направиха извънредно неприятно усещане. Първо, преди зимния лагер в Малта, той до последно не знаеше кои ще бъдат съперниците в контролните мачове. Второ, загубихме много несериозно от един малтийски тим Хибърниънс с 0:3. Този резултат за него също нямаше значение, само че за клуба е от голямо значение. По този метод пада равнището на клуба, не на тима. Отборът може да загуби от всеки и може да завоюва против всеки и Делио Роси най-вероятно ще си замине след година, два месеца или пет години, само че реномето на клуба си остава. И когато идващия път Левски замине на лагер в Малта, може да не откри даже Хибърниънс за съперник.
Мениджърът на Габриел Обертан разкри за какво французинът е подписал с Левски
" Президентът му подсигурява игрово време ", съобщи Жером Лансери
Как гледаш на апелите, че почитателите би трябвало да имат самообладание?
- Да, в множеството случаи би трябвало да имат самообладание, само че когато виждат, че тимът дава всичко от себе си. Може би 90% от почитателите на Левски, пък и футболната общност знаят доста добре с какви благоприятни условия разполага клубът. На всички е ясно, че Левски тази година няма по какъв начин да бъде първенец, макар че е обикновено да афишира такива цели. Но с капацитета, с който разполага и с играта, която демонстрира до този миг, няма по какъв начин да бъде първенец. Браво на почитателите, че демонстрират самообладание, само че имаше други моменти, когато трябваше да има самообладание, а и тимът беше доста по-добър - имам поради през 2012 година. Тимът бе на второ място, на точка след Лудогорец и беше стигнал полуфинал за купата. Имаше интервенция на почитателите, когато стопираха рейса след един мач с Пирин Гоце Делчев, желаеха да се вършат някакви рокади в клуба, треньорски смени и т. н. В подобен миг би трябвало да се демонстрира самообладание, съгласно мен.
Тогава ти работеше в клуба, нали?
- Аз бях в клуба и до последно бяхме първенци. Но тогава тимът в действителност разполагаше с доста огромен потенциал и доста съществени играчи, а и бъдещето го сподели, тъй като имаме футболисти, които играят на доста положително равнище.
Трябва ли Наско Сираков да е част от управлението на Левски?
- Наско Сираков е една от най-големите митове на Левски, дълги години е бил голмайстор и национал. Вие споменахте Делио Роси, аз не желая да приказвам за никой, който работи в клуба. Но виждам играта на тима и оттова си върша заключения за хората, които управляват този отбор. За Наско Сираков не мога да кажа. Знаете, че в днешно време, а и в предишното, хората, които дефинират ориста, те дават посоката накъде вятърът ще задуха. Това е извънредно и единствено решение на управлението - кой ще работи в клуба и кой не. В последно време виждам, че доста в някогашни играчи на Левски и хора, които са работили в клуба, се наслагва мнение, че би трябвало да има състезателен шеф и т. н. Аз считам, че нито спортният шеф ще играе, нито ние, които желаеме да помогнем в някаква степен на футболната игра. Във футболния развой най-важни са играчите и публиката. Всички останали сме приставка към футбола и се мъчим с нещо да помогнем. В доста тимове има състезателен шеф, само че и в доста отбори няма такава позиция. Това е решение на управлението на клуба.
Преди четири години ти беше основен скаут на клуба. Защо се раздели със " сините "?
- Според мен тогава клубът направи една стратегическа неточност. След един автогол няма по какъв начин да се разреши на един подобен огромен клуб и огромен тим да рухне внезапно. Не беше обикновено. Тогава Левски разполагаше с доста съществени играчи. Да, в този момент ми е по-лесно да приказвам от дистанцията на времето. Много от тях минаха в мощни тимове. Някои даже сега костват милиони. Имам поради Гари Родригес, който беше закупен от Галатасарай за 3,5 млн., а сега турският клуб желае 30 млн. за него. Нюкасъл е претендент за неговите права. Също и Карвальо, който вкара 25-26 гола в шампионата, а клубът се раздели с лека ръка с него. Жоао Силва също не беше неприятен състезател. Като имате поради, че междинната възраст на този тим беше 22 години и 9 месеца, този тим имаше развиване. Да, в действителност шокът беше огромен, само че това не ти дава право да разваляш подготвен тим. Може би ще прозвучи наивно, само че аз бях уверен, че в случай че тогава бяхме станали първенци, до ден-днешен със същия тим Левски щеше да е отличник, несъмнено с една-две добавки на година.
Да уточним, че приказваме за мача Левски - Славия.
- Да, в последните години не е имало толкоз значим мач, който Левски да загуби.
С какви усеща си потегли от стадион " Георги Аспарухов "? Обиден ли беше?
- Не, аз по този начин или другояче работя във футбола. Президент съм на Асоциацията на професионалните футболисти. Бях поканен от управлението на Левски да оказа помощ. Доста ми беше мъчно, доста работих, мъчих се да направя какво ли не. Направих една доста сериозна конструкция в скаутското звено в клуба. Когато трябваше да стартираме да берем плодовете на този труд, стана по този начин, че внезапно всичко рухна. Но няма по какъв начин да съм афектиран. Има една остаряла приказка, която доста хора употребяват, че никой не е женен за Левски или за ЦСКА. Животът продължава, само че скърбя, че доста се мъчихме да създадем нещо, стигнахме на 99% от триумфа и всичко внезапно рухна.
Делио Роси взема решение бъдещето на Антонио Вутов в Левски
Ръководството на " сините " чака доклад от старши треньора
Да се върнем към началото на твоята кариера. Интересното е, че до 13-годишен тренираш лека атлетика и треньорите в този спорт ти чертаят ослепително бъдеще. Как стана по този начин, че избра футбола?
- Стана напълно инцидентно. Наистина освен бях лекоатлет, само че и бях първенец на 400 м. Но тогава всички лекоатлети, пък и състезатели от всички останали спортове, играеха футбол в дадени тренировки през седмицата. Тогава съм направил усещане. Извикаха ме и ми споделиха: " От теб лекоатлет може и да не стане, само че футболист ще стане сигурно ". Дали толкоз са разбирали или е плод на някаква случайност, само че след този диалог започнах да упражнявам футбол и по този начин натрупах над 500 мача на професионално равнище, което по никакъв начин не е малко. Дали са били качествени или не чак толкоз, хората, които са гледали, ще кажат.
Как се озова на " Българска войска "? Тогава двата гранда бяха разформировани...
- Да, знаете за абсурда през 1985 година на финала за купата сред ЦСКА и Левски. За злощастие тъкмо тогава трябваше да влизам в казармата. Освен това бях и младежки народен играч. Всички национали ни събраха в " Армейска школа за високо спортно майсторство - Чавдар ". Направиха военно състезание. Спомням си, че бяхме много сериозен тим с Радко Калайджиев, Кольо Ганев, Краси Балъков, Илиян Киряков... Играехме контроли против елитни клубове и ги побеждавахме. Така или другояче изтече двегодишният период, в който бях в казармата. Бях капитан на този тим, получих покана от първия тим на ЦСКА и по този начин се озовах на " Армията ".
Кое бе първото ти дерби Левски - ЦСКА с екипа на " алените "?
- Мисля, че първото дерби ми беше доста неприятно. Загубихме от Левски на " Армията " с 0:3 или с 2:3. Тежко беше, а и бях дребен. Знаех какво е ЦСКА, само че не го осмислях 100%. След това научих какво би трябвало да се прави в тези мачове.
Преминаване от ЦСКА в Левски и назад не е доста здравословно за всеки футболист, само че необичайно теб почитателите на " алените " не те освиркаха.
- В днешно време виждаме и тази пошла наклонност - доста хора плюят против съперника, единствено и единствено да се харесат на своите, което съгласно мен не е вярно. Това се вижда в някои от футболистите, да не приказваме за ръководители. Тези престрелки са цялостна нелепост и няма смисъл от тях! Моята работа е да играя на терена за тима, с който имам контракт и където се храня. Най-нормалното нещо е да давам всичко от себе си. Дай Боже, в действителност да съм се харесал на публиката - и на ЦСКА, и на Левски. Разбира се, играх и за двата тима в разнообразни времена. В ЦСКА бях в ерата на комунизма. Много мощен тим, с полуфинал за КНК, четвъртфинал за КЕШ. Мачовете с Барселона и Олимпик Марсилия са незабравими мемоари. В Левски отидох в ерата на демокрацията - тима на народа, имаше и малко политика - Съюз на демократичните сили и " синята лавина " и т. н. Но се веселя, че ме одобриха, тъй като в действителност има заплаха, когато преминаваш от единия тим в другия. Надявам се, че съм се справил добре и с играта си съм посочил, че всички отминали времена, са забравени.
Няколко думи за турския ти интервал, игра за 4-5 клуба. Как видя футбола в Турция тогава, тъкмо когато стартира доста да се комерсиализира?
- Моето отиване в Турция беше тъкмо в преломния миг, когато локалният футбол набра доста сериозна скорост. Държавата, а и самите хора почнаха доста да се интересуват от футбол, започнаха да се наливат съществени финансови средства в клубовете. Моята първа година беше и доста добра, и доста неприятна. Бях голмайстор на Саръерспор, мисля с 14 попадения, само че за злощастие тимът ни изпадна. Бяхме дребен клуб и бе мъчно да останем в групата. Направихме всичко допустимо, само че изпаднахме. След това имах доста положителни интервали в Денизлиспор - тим, в който бяха събрани много положителни играчи. Направихме еднакъв с някои от грандовете като Фенербахче и Галатасарай. Бяхме шлагер на сезона!
Чия беше концепцията за основаването на синдиката на българските футболисти? Как стартира всичко?
- Честно казано, имаше събиране на професионалните футболни лиги в Румъния. Тогава началник на ПФЛ беше Валентин Михов и беше отишъл в Румъния. Но се оказа, че това не е събиране на професионалната футболна лига, а на синдикатите на футболистите на европейските организации. След неговото завръщане, той загатна, че в България моментът за това е назрял. Идеята пристигна напълно инцидентно от него. Направи се среща с капитаните на всички тимове. Проведохме диалози с играчите и с хора от футболните среди. В същия миг се обадих на Христо Стоичков, загатнах му за тази концепция. Той сподели, че е прелестно и стана патрон на нашата организация. Почетен президент е на Асоциацията на професионалните футболисти. Смятам, че е най-подходящ от всички. Общо взето и до през днешния ден работим добре. Вече сме много напред - един от членове на ФИФПро, които най-добре извършват своите задания.
Някогашният нападател показа, че, съгласно него, " сините " стартират да губят идентичността си, откакто в тима се постановат повече чужденци, в сравнение с българи и даде оценка за работата на Делио Роси на " Герена ".
Той не пропусна да разяснява и голмайсторът на ЦСКА - Фернандо Каранга и държанието му на терена през последните месеци.
Здравей, Дончо! Миналата седмица се изигра дербито сред ЦСКА и Левски. " Червените " победиха с 1:0. Каква оценка даваш на епизод 1 от петте мача, които ни следва да следим напролет?
- Смятам, че имаше справедливи аргументи, заради които мачът нямаше по какъв начин да премине на високо техническо равнище. Имаше доста дъжд и наводнен терен, само че и двата тима дадоха всичко, на което са способни и имаше борба. Радващото в този дуел е, че нямаше травми, разправии и кавги. А в годините обратно сме виждали такива неща даже и на хубави терени. Браво на футболистите за проявения темперамент и геройство! В последна сметка, сякаш малко по-добрият тим победи, въпреки и с огромна доза шанс.
ЦСКА разполага с един извънреден нападател - бразилеца Фернандо Каранга. Какво го прави толкоз специфичен за отбора на Стамен Белчев?
- Обикновено за един централен нападател е значимо да вкарва голове. Именно това го прави специфичен - значимите попадения в точните моменти. ЦСКА в никакъв случай не е бил клуб и тим, който зависи единствено от един човек, само че в тази ситуация може би Каранга е скъп за " алените ". Спечели много значими точки в последните минути в доста от мачовете и към този момент има 23 гола. Въпреки че има някои дефекти в психически проект, много удари без топка и жестове към публиката, той си остава скъп състезател за ЦСКА сега.
Стамен Белчев: Не извинявам Каранга, само че някои си реализираха задачите (ВИДЕО)
" Няма потребност от нервността, която се получава към "
Какво ти липсваше на теб като фен на дербито?
- Липсваше ми качественият дуел, насладата от футбола, макар че през тази година в доста малко от мачовете и на двата тима се виждаше настроението и удоволствието, което би трябвало да изпитват футболистите. А това естествено се предава и по трибуните. Но на този терен няма по какъв начин и ни остава да чакаме идващите четири мача. Надявам се, че ще запазят предпочитание и мотивация и ще следим положителни дербита.
Много се приказва, че би трябвало да се дават шансове на българските футболисти. В дербито Левски стартира с трима българи и приключи с двама, в ЦСКА имаше шестима чужденци. Как виждаш бъдещето на младите играчи?
- Може би при Левски този проблем се следи в доста по-голяма степен. Като че ли по този метод много се губи от идентичността на клуба, от хъса и желанието, което би трябвало да имат футболистите. Докато при ЦСКА играят пет-шест индивида - Десподов, Малинов, както и националните състезатели като Чорбаджийски, Бодуров и Манолев. Това са момчета, които знаят какво съставлява ЦСКА, знаят по какъв начин би трябвало да играят за този клуб. Настроението и духа, които демонстрират на терена, естествено се предава и на чужденците. Може би Левски би трябвало съществено да се замисли, тъй като това в действителност е проблем.
Какво мислиш за от дълго време наложилото се мнение, че Левски върви мощно, единствено когато има характерен централен нападател - голмайстор като Гонзо и Дембеле в по-близките години? Може би подобен вид състезател, какъвто е Каранга за ЦСКА.
- Случайно или не, в действителност през годините Левски в огромна степен е разчитал на своите централни нападатели. Те постоянно са били голмайстори на тима, а в доста случаи и на България. След Карвальо, който игра през 2012 година в Левски и имаше към 25-26 гола, " сините " нямат подобен център-нападател. Но щом тимът върви с характерен централен нападател, върху това би трябвало да се замисли управлението на Левски. Аз не считам, че това е огромен проблем. Ако имаш трима раздвижени нападатели, играят добре и вкарват голове, не е наложително да търсиш характерен таран. Но в последна сметка Левски е имал мощни централни нападатели и е време да се намерения по този въпрос.
Психологически може би въздейства?
- При всички положения го има психологическият миг, тъй като и почитателите, и тимът, и клубът знаят, че в годините е имало такива положителни център-нападатели и в този момент, когато ги няма, това сякаш малко ги натиска, губи се настроението в играта. Все отново, когато имаш човек начело, който да осъществя голове от основаните обстановки, е напълно друго.
Как виждаш работата на Делио Роси?
- За страдание до този миг не я виждам. Да, в действителност той има своите качества, спечелил е купата на Италия, само че до този миг най-малко по играта на Левски, не си проличава той да е съдействал с нещо по-добро за развиването на тима. Още повече - имаше няколко неща в месеците, в които е треньор на " сините ", които на мен ми направиха извънредно неприятно усещане. Първо, преди зимния лагер в Малта, той до последно не знаеше кои ще бъдат съперниците в контролните мачове. Второ, загубихме много несериозно от един малтийски тим Хибърниънс с 0:3. Този резултат за него също нямаше значение, само че за клуба е от голямо значение. По този метод пада равнището на клуба, не на тима. Отборът може да загуби от всеки и може да завоюва против всеки и Делио Роси най-вероятно ще си замине след година, два месеца или пет години, само че реномето на клуба си остава. И когато идващия път Левски замине на лагер в Малта, може да не откри даже Хибърниънс за съперник.
Мениджърът на Габриел Обертан разкри за какво французинът е подписал с Левски
" Президентът му подсигурява игрово време ", съобщи Жером Лансери
Как гледаш на апелите, че почитателите би трябвало да имат самообладание?
- Да, в множеството случаи би трябвало да имат самообладание, само че когато виждат, че тимът дава всичко от себе си. Може би 90% от почитателите на Левски, пък и футболната общност знаят доста добре с какви благоприятни условия разполага клубът. На всички е ясно, че Левски тази година няма по какъв начин да бъде първенец, макар че е обикновено да афишира такива цели. Но с капацитета, с който разполага и с играта, която демонстрира до този миг, няма по какъв начин да бъде първенец. Браво на почитателите, че демонстрират самообладание, само че имаше други моменти, когато трябваше да има самообладание, а и тимът беше доста по-добър - имам поради през 2012 година. Тимът бе на второ място, на точка след Лудогорец и беше стигнал полуфинал за купата. Имаше интервенция на почитателите, когато стопираха рейса след един мач с Пирин Гоце Делчев, желаеха да се вършат някакви рокади в клуба, треньорски смени и т. н. В подобен миг би трябвало да се демонстрира самообладание, съгласно мен.
Тогава ти работеше в клуба, нали?
- Аз бях в клуба и до последно бяхме първенци. Но тогава тимът в действителност разполагаше с доста огромен потенциал и доста съществени играчи, а и бъдещето го сподели, тъй като имаме футболисти, които играят на доста положително равнище.
Трябва ли Наско Сираков да е част от управлението на Левски?
- Наско Сираков е една от най-големите митове на Левски, дълги години е бил голмайстор и национал. Вие споменахте Делио Роси, аз не желая да приказвам за никой, който работи в клуба. Но виждам играта на тима и оттова си върша заключения за хората, които управляват този отбор. За Наско Сираков не мога да кажа. Знаете, че в днешно време, а и в предишното, хората, които дефинират ориста, те дават посоката накъде вятърът ще задуха. Това е извънредно и единствено решение на управлението - кой ще работи в клуба и кой не. В последно време виждам, че доста в някогашни играчи на Левски и хора, които са работили в клуба, се наслагва мнение, че би трябвало да има състезателен шеф и т. н. Аз считам, че нито спортният шеф ще играе, нито ние, които желаеме да помогнем в някаква степен на футболната игра. Във футболния развой най-важни са играчите и публиката. Всички останали сме приставка към футбола и се мъчим с нещо да помогнем. В доста тимове има състезателен шеф, само че и в доста отбори няма такава позиция. Това е решение на управлението на клуба.
Преди четири години ти беше основен скаут на клуба. Защо се раздели със " сините "?
- Според мен тогава клубът направи една стратегическа неточност. След един автогол няма по какъв начин да се разреши на един подобен огромен клуб и огромен тим да рухне внезапно. Не беше обикновено. Тогава Левски разполагаше с доста съществени играчи. Да, в този момент ми е по-лесно да приказвам от дистанцията на времето. Много от тях минаха в мощни тимове. Някои даже сега костват милиони. Имам поради Гари Родригес, който беше закупен от Галатасарай за 3,5 млн., а сега турският клуб желае 30 млн. за него. Нюкасъл е претендент за неговите права. Също и Карвальо, който вкара 25-26 гола в шампионата, а клубът се раздели с лека ръка с него. Жоао Силва също не беше неприятен състезател. Като имате поради, че междинната възраст на този тим беше 22 години и 9 месеца, този тим имаше развиване. Да, в действителност шокът беше огромен, само че това не ти дава право да разваляш подготвен тим. Може би ще прозвучи наивно, само че аз бях уверен, че в случай че тогава бяхме станали първенци, до ден-днешен със същия тим Левски щеше да е отличник, несъмнено с една-две добавки на година.
Да уточним, че приказваме за мача Левски - Славия.
- Да, в последните години не е имало толкоз значим мач, който Левски да загуби.
С какви усеща си потегли от стадион " Георги Аспарухов "? Обиден ли беше?
- Не, аз по този начин или другояче работя във футбола. Президент съм на Асоциацията на професионалните футболисти. Бях поканен от управлението на Левски да оказа помощ. Доста ми беше мъчно, доста работих, мъчих се да направя какво ли не. Направих една доста сериозна конструкция в скаутското звено в клуба. Когато трябваше да стартираме да берем плодовете на този труд, стана по този начин, че внезапно всичко рухна. Но няма по какъв начин да съм афектиран. Има една остаряла приказка, която доста хора употребяват, че никой не е женен за Левски или за ЦСКА. Животът продължава, само че скърбя, че доста се мъчихме да създадем нещо, стигнахме на 99% от триумфа и всичко внезапно рухна.
Делио Роси взема решение бъдещето на Антонио Вутов в Левски
Ръководството на " сините " чака доклад от старши треньора
Да се върнем към началото на твоята кариера. Интересното е, че до 13-годишен тренираш лека атлетика и треньорите в този спорт ти чертаят ослепително бъдеще. Как стана по този начин, че избра футбола?
- Стана напълно инцидентно. Наистина освен бях лекоатлет, само че и бях първенец на 400 м. Но тогава всички лекоатлети, пък и състезатели от всички останали спортове, играеха футбол в дадени тренировки през седмицата. Тогава съм направил усещане. Извикаха ме и ми споделиха: " От теб лекоатлет може и да не стане, само че футболист ще стане сигурно ". Дали толкоз са разбирали или е плод на някаква случайност, само че след този диалог започнах да упражнявам футбол и по този начин натрупах над 500 мача на професионално равнище, което по никакъв начин не е малко. Дали са били качествени или не чак толкоз, хората, които са гледали, ще кажат.
Как се озова на " Българска войска "? Тогава двата гранда бяха разформировани...
- Да, знаете за абсурда през 1985 година на финала за купата сред ЦСКА и Левски. За злощастие тъкмо тогава трябваше да влизам в казармата. Освен това бях и младежки народен играч. Всички национали ни събраха в " Армейска школа за високо спортно майсторство - Чавдар ". Направиха военно състезание. Спомням си, че бяхме много сериозен тим с Радко Калайджиев, Кольо Ганев, Краси Балъков, Илиян Киряков... Играехме контроли против елитни клубове и ги побеждавахме. Така или другояче изтече двегодишният период, в който бях в казармата. Бях капитан на този тим, получих покана от първия тим на ЦСКА и по този начин се озовах на " Армията ".
Кое бе първото ти дерби Левски - ЦСКА с екипа на " алените "?
- Мисля, че първото дерби ми беше доста неприятно. Загубихме от Левски на " Армията " с 0:3 или с 2:3. Тежко беше, а и бях дребен. Знаех какво е ЦСКА, само че не го осмислях 100%. След това научих какво би трябвало да се прави в тези мачове.
Преминаване от ЦСКА в Левски и назад не е доста здравословно за всеки футболист, само че необичайно теб почитателите на " алените " не те освиркаха.
- В днешно време виждаме и тази пошла наклонност - доста хора плюят против съперника, единствено и единствено да се харесат на своите, което съгласно мен не е вярно. Това се вижда в някои от футболистите, да не приказваме за ръководители. Тези престрелки са цялостна нелепост и няма смисъл от тях! Моята работа е да играя на терена за тима, с който имам контракт и където се храня. Най-нормалното нещо е да давам всичко от себе си. Дай Боже, в действителност да съм се харесал на публиката - и на ЦСКА, и на Левски. Разбира се, играх и за двата тима в разнообразни времена. В ЦСКА бях в ерата на комунизма. Много мощен тим, с полуфинал за КНК, четвъртфинал за КЕШ. Мачовете с Барселона и Олимпик Марсилия са незабравими мемоари. В Левски отидох в ерата на демокрацията - тима на народа, имаше и малко политика - Съюз на демократичните сили и " синята лавина " и т. н. Но се веселя, че ме одобриха, тъй като в действителност има заплаха, когато преминаваш от единия тим в другия. Надявам се, че съм се справил добре и с играта си съм посочил, че всички отминали времена, са забравени.
Няколко думи за турския ти интервал, игра за 4-5 клуба. Как видя футбола в Турция тогава, тъкмо когато стартира доста да се комерсиализира?
- Моето отиване в Турция беше тъкмо в преломния миг, когато локалният футбол набра доста сериозна скорост. Държавата, а и самите хора почнаха доста да се интересуват от футбол, започнаха да се наливат съществени финансови средства в клубовете. Моята първа година беше и доста добра, и доста неприятна. Бях голмайстор на Саръерспор, мисля с 14 попадения, само че за злощастие тимът ни изпадна. Бяхме дребен клуб и бе мъчно да останем в групата. Направихме всичко допустимо, само че изпаднахме. След това имах доста положителни интервали в Денизлиспор - тим, в който бяха събрани много положителни играчи. Направихме еднакъв с някои от грандовете като Фенербахче и Галатасарай. Бяхме шлагер на сезона!
Чия беше концепцията за основаването на синдиката на българските футболисти? Как стартира всичко?
- Честно казано, имаше събиране на професионалните футболни лиги в Румъния. Тогава началник на ПФЛ беше Валентин Михов и беше отишъл в Румъния. Но се оказа, че това не е събиране на професионалната футболна лига, а на синдикатите на футболистите на европейските организации. След неговото завръщане, той загатна, че в България моментът за това е назрял. Идеята пристигна напълно инцидентно от него. Направи се среща с капитаните на всички тимове. Проведохме диалози с играчите и с хора от футболните среди. В същия миг се обадих на Христо Стоичков, загатнах му за тази концепция. Той сподели, че е прелестно и стана патрон на нашата организация. Почетен президент е на Асоциацията на професионалните футболисти. Смятам, че е най-подходящ от всички. Общо взето и до през днешния ден работим добре. Вече сме много напред - един от членове на ФИФПро, които най-добре извършват своите задания.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ