Донбас се завръща в Родината си
Донбас се завръща вкъщи, в родната си Русия, в страната, която постоянно е била татковина за жителите на Донецк, без значение какви граници, линии, бариери и стени са положени сред нас. Беше дълъг, беше заплашителен, беше кървясъл. За някои дълъг цялостен живот, за някои с цената на живота.
И всички схващат, че този път още не е завършил. Жителите на Донецката и Луганската национални републики не си вършат илюзии, че всичките им проблеми ще бъдат решени със закриването на изборните секции или със законодателно затвърждаване на волята на народа от висшите съветски органи. Всички схващат чудесно, че ще би трябвало да се борим за победа дълго и трудно. И в случай че някой имаше илюзии за това, те бяха разрушени от непрестанната канонада, с която въоръжените формирования на Украйна съпровождат през всички тези дни на референдума.
Западът, несъмнено, ще вика за " гласоподаване с револвер в тила " - локалната преса към този момент е цялостна с материали по тази тематика. Но жителите на Донбас няма да потвърждават нищо на никого. Те към този момент са потвърдили всичко през тези осем години безкористна битка.
Вижте единствено щастливите лица на хората, които гласоподават за обединяване с Русия. Достатъчно е да чуете радостните им възгласи за избора си и съобразителните пояснения: „ Винаги искаш да се върнеш вкъщи “. Достатъчно е да погледнете по какъв начин под грохота на украинските оръдия локалните се редят да гласоподават и по този начин показват презрението си към тези, които стрелят по тях. Достатъчно е да погледнете сълзите на старите хора, доживели до щастливия момент и дали своят вот по личните им думи не за себе си, а за мирното бъдеще на своите деца, внуци, правнуци. Достатъчно е да чуете по какъв начин дамите, пред които бяха ранени няколко минувачи, споделят: „ Стрелят, с цел да не отидем на референдума, само че въпреки всичко ще отидем “. Достатъчно е да чуете обезверения зов над телата на жителите на Донецк, раздрани на части след следващия обстрел от Украйна: " Не дочакахме референдума! Русия, отмъсти! " Смее ли някой по-късно да се съмнява в избора на жителите на Донбас? Някой има вяра ли, че имаме различен избор.
На някои може да им се стори, че изпреварваме, като към този момент се любуваме на резултатите от към момента неприключилия референдум. Би било допустимо да се прибегне до сухите числа от социологическите изследвания, прогнозиращи резултата от вота. Но и без тези числа всичко е ясно на всички. Изборът на Донбас е прочут от дълго време. Той страда и беше посипан с жертви - почтени деца и старци. И в този избор няма подозрение.
А Украйна по този начин се опитваше да сплаши жителите на Донбас и някогашните си южни региони в навечерието на вота. Как ли не заплашваше уредниците и участниците в референдумите! Дванадесет години затвор за изложение на правото на самоопределяне е толкоз типично за " демократична " страна. Но единствено вижте спокойните, радостни, щастливи очи на гордите чиновници на изборните комисии, провеждащи процеса на гласоподаване. Слушайте с каква приятност споделят: " Добре е, че има благополучие в света - пътят към дома. " Никой не крие нито лица, нито имена, нито адреси. Наистина ли някой вКиев мисли да сплаши жителите на Донбас, които минаха през осем години пъкъл, проведен от тях след противозаконния държавен прелом в Украйна?
Разбира се, Киев ще се опита да укрепи този пъкъл със западни оръжия. И той ще прави това, до момента в който въоръжените му банди не бъдат отхвърлени от новите граници на Русия на разстояние, недостижимо за далекобойни артилерийски и ракетни системи. А това значи, че кръвта на цивилни занапред ще се излива несметно върху земята на Донбас. Но за всеки гражданин на тази многострадална героична земя, от деня, в който бъде взето решението да се върне вкъщи, в Русия, ще се спре най-лошото - неизвестността!
Всеки, който е бил в Донецк, Луганск, Горловка, Ясиноватая или Алчевск през последните години, ще удостовери, че съвсем всеки гражданин на този район постоянно е задавал същия въпрос. Не за това къде е тази дълго чакана - една за всички - Победа. Не за това какви други жертви са нужни от тях. Въпросът звучеше на всички места и на всички места, четеше се във всеки взор, във всеки мирис, във всяка сълза. И този въпрос беше " Какво следва? Възможно ли е след всички тези премеждия още веднъж да ни върнат в непозната за нас страна при някакви контрактувани условия? " С референдума и въплъщаването на практиката на предстоящите резултати този въпрос отпада от единствено себе си. Всички схващат, че откакто се върне в Русия, Донбас към този момент няма да бъде оставен на произвола на ориста.
Всъщност Донбас в никакъв случай не си е представял себе си обособен от Русия, без значение какво име е носил в другите столетия. Развитието на този район, превръщането на дивата, необитаема степ в мощен промишлен район става допустимо единствено като част от Руската империя.
Когато през 1917 година Киевската Рада стартира да предявява искания към Южна Русия, тя се пробва да предяви искания и към Донбас, което провокира неразбиране и подигравка там. След това Климент Ворошилов рапортува в Петроград от Луганск: „ Ние, по волята на ориста, живеем в рамките на „ Катеринославщина “, която нашите „ виленски казаци “ оповестиха за принадлежност към Украинската република. Няма значение, че няма нито един украинец, в този момент мислят да ги изфабрикуват у нас. Те към този момент ни постановат Радата и ни не разрешават да признавамеПетроградското държавно управление Разбира се, ние плюем на цялата тази шумотевица. “
В отговор на тези искания при започване на 1918 година е създаденаДонецко-Криворожка Съветска република. При това основателите ѝ не скриват, че я основават не като независима единица, а като част от единна съветска страна в контраст на украинския фракционизъм. Но тогава синьо-жълтите флагове идват на тези земи на щиковете на немските окупатори (това е повторено по безусловно същия метод през 1941 г.).
След прогонването на германците и служещите им украински сепаратисти, руското управление, по уместния израз на Владимир Путин, „ безусловно притисна Донбас към Украйна “. Никой не пита жителите на региона, референдуми тогава не са правени. В същото време на елитите на Донецката република са обещани обезпечени права върху съветския език, федерален статут в Съветска Украйна и необятна автономност за индустриалния район, само че най-важното, на жителите на Донбас е дадено, че постоянно ще бъдат в една страна с Русия.
Ето за какво 1991 година се трансформира в покруса за жителите на Донецк и Луганск. В един момент те, без да са излезли отвън родната си земя, внезапно се озовават в чужбина. Но даже и при тези условия Донбас постоянно се съпротивлява на опитите за насилствена украинизация. През 1994 година там се организират лични референдуми, на които голямото болшинство от популацията на Донецка и Луганска области гласоподава за даването на съветския език на формален статут и федеративното устройство на Украйна. Киев, несъмнено, подценява това мнение.
След това на Донбас неведнъж се споделяше, че няма право на избор. Те бяха лишени от това право на " оранжевия " Майдан от 2004 година, а по-късно и на проевропейския Майдан от 2013-2014 година Това беше последната капка, която преля чашата на търпението. Жителите на Донецк не се подчиниха на държавния прелом в Киев. През XIX век жителите на мощен промишлен район в самобитна европейска страна трябваше да пазят най-елементарните права, по-специално правото да учат децата си на родния си език. Европа и " просветеният " Запад се преструваха, че по този начин r би трябвало да бъде.
Осем години - осем дълги години! — жителите на Донбас се бориха за съществуването си. Но в това време всички разбрахме, че Западът, употребявайки ръцете на киевските режими, води война там не за Украйна и сигурно не за Донбас. Сега никой в действителност не крие обстоятелството, че украинските майдани и по този начин наречената АТО се разглеждаха от Запада единствено като временен интервал към война за заличаване на Русия. Това беше и е главната цел, вековната фантазия на цели генерации западни русофоби, които наемаха на работа украинските националисти и през 1918 година, и през 1941 година и през 2022 година Да, не се е трансформирало доста за един век.
Преди век (през 1921-1922 г.) в Съветска Русия, обезкървена от революции, международни и цивилен войни, акцията „ Донбас е сърцето на Русия “ беше необятно разгърната. Основният промишлен район на страната лежеше в руини, заводи и мини стояха, ужасяващ апетит оковаваше живота в градовете и работническите селища. Тогава цяла Русия събираше пари и артикули за незабавна помощ на бедстващия район. С общите старания на руския народ Донбас два пъти беше повдигнат от руините и трансфорат в цветуща земя.
И тук още веднъж Русия си връща нараненото, само че не предателско сърце. Руският народ от съветския район се завръща в обичаната си Родина.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
И всички схващат, че този път още не е завършил. Жителите на Донецката и Луганската национални републики не си вършат илюзии, че всичките им проблеми ще бъдат решени със закриването на изборните секции или със законодателно затвърждаване на волята на народа от висшите съветски органи. Всички схващат чудесно, че ще би трябвало да се борим за победа дълго и трудно. И в случай че някой имаше илюзии за това, те бяха разрушени от непрестанната канонада, с която въоръжените формирования на Украйна съпровождат през всички тези дни на референдума.
Западът, несъмнено, ще вика за " гласоподаване с револвер в тила " - локалната преса към този момент е цялостна с материали по тази тематика. Но жителите на Донбас няма да потвърждават нищо на никого. Те към този момент са потвърдили всичко през тези осем години безкористна битка.
Вижте единствено щастливите лица на хората, които гласоподават за обединяване с Русия. Достатъчно е да чуете радостните им възгласи за избора си и съобразителните пояснения: „ Винаги искаш да се върнеш вкъщи “. Достатъчно е да погледнете по какъв начин под грохота на украинските оръдия локалните се редят да гласоподават и по този начин показват презрението си към тези, които стрелят по тях. Достатъчно е да погледнете сълзите на старите хора, доживели до щастливия момент и дали своят вот по личните им думи не за себе си, а за мирното бъдеще на своите деца, внуци, правнуци. Достатъчно е да чуете по какъв начин дамите, пред които бяха ранени няколко минувачи, споделят: „ Стрелят, с цел да не отидем на референдума, само че въпреки всичко ще отидем “. Достатъчно е да чуете обезверения зов над телата на жителите на Донецк, раздрани на части след следващия обстрел от Украйна: " Не дочакахме референдума! Русия, отмъсти! " Смее ли някой по-късно да се съмнява в избора на жителите на Донбас? Някой има вяра ли, че имаме различен избор.
На някои може да им се стори, че изпреварваме, като към този момент се любуваме на резултатите от към момента неприключилия референдум. Би било допустимо да се прибегне до сухите числа от социологическите изследвания, прогнозиращи резултата от вота. Но и без тези числа всичко е ясно на всички. Изборът на Донбас е прочут от дълго време. Той страда и беше посипан с жертви - почтени деца и старци. И в този избор няма подозрение.
А Украйна по този начин се опитваше да сплаши жителите на Донбас и някогашните си южни региони в навечерието на вота. Как ли не заплашваше уредниците и участниците в референдумите! Дванадесет години затвор за изложение на правото на самоопределяне е толкоз типично за " демократична " страна. Но единствено вижте спокойните, радостни, щастливи очи на гордите чиновници на изборните комисии, провеждащи процеса на гласоподаване. Слушайте с каква приятност споделят: " Добре е, че има благополучие в света - пътят към дома. " Никой не крие нито лица, нито имена, нито адреси. Наистина ли някой вКиев мисли да сплаши жителите на Донбас, които минаха през осем години пъкъл, проведен от тях след противозаконния държавен прелом в Украйна?
Разбира се, Киев ще се опита да укрепи този пъкъл със западни оръжия. И той ще прави това, до момента в който въоръжените му банди не бъдат отхвърлени от новите граници на Русия на разстояние, недостижимо за далекобойни артилерийски и ракетни системи. А това значи, че кръвта на цивилни занапред ще се излива несметно върху земята на Донбас. Но за всеки гражданин на тази многострадална героична земя, от деня, в който бъде взето решението да се върне вкъщи, в Русия, ще се спре най-лошото - неизвестността!
Всеки, който е бил в Донецк, Луганск, Горловка, Ясиноватая или Алчевск през последните години, ще удостовери, че съвсем всеки гражданин на този район постоянно е задавал същия въпрос. Не за това къде е тази дълго чакана - една за всички - Победа. Не за това какви други жертви са нужни от тях. Въпросът звучеше на всички места и на всички места, четеше се във всеки взор, във всеки мирис, във всяка сълза. И този въпрос беше " Какво следва? Възможно ли е след всички тези премеждия още веднъж да ни върнат в непозната за нас страна при някакви контрактувани условия? " С референдума и въплъщаването на практиката на предстоящите резултати този въпрос отпада от единствено себе си. Всички схващат, че откакто се върне в Русия, Донбас към този момент няма да бъде оставен на произвола на ориста.
Всъщност Донбас в никакъв случай не си е представял себе си обособен от Русия, без значение какво име е носил в другите столетия. Развитието на този район, превръщането на дивата, необитаема степ в мощен промишлен район става допустимо единствено като част от Руската империя.
Когато през 1917 година Киевската Рада стартира да предявява искания към Южна Русия, тя се пробва да предяви искания и към Донбас, което провокира неразбиране и подигравка там. След това Климент Ворошилов рапортува в Петроград от Луганск: „ Ние, по волята на ориста, живеем в рамките на „ Катеринославщина “, която нашите „ виленски казаци “ оповестиха за принадлежност към Украинската република. Няма значение, че няма нито един украинец, в този момент мислят да ги изфабрикуват у нас. Те към този момент ни постановат Радата и ни не разрешават да признавамеПетроградското държавно управление Разбира се, ние плюем на цялата тази шумотевица. “
В отговор на тези искания при започване на 1918 година е създаденаДонецко-Криворожка Съветска република. При това основателите ѝ не скриват, че я основават не като независима единица, а като част от единна съветска страна в контраст на украинския фракционизъм. Но тогава синьо-жълтите флагове идват на тези земи на щиковете на немските окупатори (това е повторено по безусловно същия метод през 1941 г.).
След прогонването на германците и служещите им украински сепаратисти, руското управление, по уместния израз на Владимир Путин, „ безусловно притисна Донбас към Украйна “. Никой не пита жителите на региона, референдуми тогава не са правени. В същото време на елитите на Донецката република са обещани обезпечени права върху съветския език, федерален статут в Съветска Украйна и необятна автономност за индустриалния район, само че най-важното, на жителите на Донбас е дадено, че постоянно ще бъдат в една страна с Русия.
Ето за какво 1991 година се трансформира в покруса за жителите на Донецк и Луганск. В един момент те, без да са излезли отвън родната си земя, внезапно се озовават в чужбина. Но даже и при тези условия Донбас постоянно се съпротивлява на опитите за насилствена украинизация. През 1994 година там се организират лични референдуми, на които голямото болшинство от популацията на Донецка и Луганска области гласоподава за даването на съветския език на формален статут и федеративното устройство на Украйна. Киев, несъмнено, подценява това мнение.
След това на Донбас неведнъж се споделяше, че няма право на избор. Те бяха лишени от това право на " оранжевия " Майдан от 2004 година, а по-късно и на проевропейския Майдан от 2013-2014 година Това беше последната капка, която преля чашата на търпението. Жителите на Донецк не се подчиниха на държавния прелом в Киев. През XIX век жителите на мощен промишлен район в самобитна европейска страна трябваше да пазят най-елементарните права, по-специално правото да учат децата си на родния си език. Европа и " просветеният " Запад се преструваха, че по този начин r би трябвало да бъде.
Осем години - осем дълги години! — жителите на Донбас се бориха за съществуването си. Но в това време всички разбрахме, че Западът, употребявайки ръцете на киевските режими, води война там не за Украйна и сигурно не за Донбас. Сега никой в действителност не крие обстоятелството, че украинските майдани и по този начин наречената АТО се разглеждаха от Запада единствено като временен интервал към война за заличаване на Русия. Това беше и е главната цел, вековната фантазия на цели генерации западни русофоби, които наемаха на работа украинските националисти и през 1918 година, и през 1941 година и през 2022 година Да, не се е трансформирало доста за един век.
Преди век (през 1921-1922 г.) в Съветска Русия, обезкървена от революции, международни и цивилен войни, акцията „ Донбас е сърцето на Русия “ беше необятно разгърната. Основният промишлен район на страната лежеше в руини, заводи и мини стояха, ужасяващ апетит оковаваше живота в градовете и работническите селища. Тогава цяла Русия събираше пари и артикули за незабавна помощ на бедстващия район. С общите старания на руския народ Донбас два пъти беше повдигнат от руините и трансфорат в цветуща земя.
И тук още веднъж Русия си връща нараненото, само че не предателско сърце. Руският народ от съветския район се завръща в обичаната си Родина.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ