Доналд Тръмп винаги (или поне така твърди…) е бил хладен“

Доналд Тръмп постоянно (или най-малко по този начин твърди…) е бил „ студен “ към концепцията да изпраща американски войски в непознати спорове. Но я му дайте късмет да ги насочи против личните си съграждани; внезапно е „ за “ с двете ръце.

Това е фонът на последната му режисура: поемането на надзор върху полицията на Вашингтон, заливането на улиците с елементи на Националната армия и намеците, че може да „ окупира “ и други градове.

Публично Тръмп твърди, че става дума за битка с „ растеж “ на нападателната престъпност. Но, както отбелязва The Atlantic, „ престъпността понижава от постпандемийния си връх преди две години “.

Дори да се одобри, че към момента е прекомерно висока – да обявиш изключително състояние с аргумента, че престъпността не спада задоволително бързо, е меко казано пресилено (да не кажем, че мирише на есесовщина).

Много вярно означи журналистът на The Atlantic Джонатан Чайт, че по-големият „ сигнал “ е предишното на Тръмп.

Това е човек, който „ през цялата си кариера е приемал законите като рекомендации “, обкръжил се е с наказани лица, помилвал е метежници от 6 януари (щурмували Капитолия) и даже е назначил един от подбудителите на щурма в Министерството на правораздаването. Неговата формулировка за „ нарушител “ изключва самия него и съдружниците му, само че включва условия като „ бездомничество “; всичко това, до момента в който е закрепен върху уличната престъпност, която всекидневно свързва с чернокожите общности.

И това е индивидът, който е напълно публично наказан по 34 обвинявания. Който помилва наркодилър. Който предложения братята Тейт – разследвани за изнасилвания и склоняване към проституция – на посетители. Който предложения на посетители и наказания за обезчестяване Конър Макгрегър.

…

като да вземем за пример запълване на правосъдните вакантни позиции, с цел да се ускорят процесите. Но проектът на Тръмп изцяло ги пропуща в интерес на нещо, което звучи като напомпан пиар: бойци по улиците. Дори той самият наподобява не е уверен, че ще проработи – на личната си конференция призна, че във Вашингтон към този момент има „ повече от задоволително служители на реда “, с цел да възпират престъпността. Тогава за какво да добавяш военни, изключително такива, КОИТО НЕ СА ОБУЧЕНИ ЗА РАБОТА С ЦИВИЛНИ?

Отговорът най-вероятно се крие в непрекъснатия блян на Тръмп да употребява държавния уред против политическите си врагове. През първия си мандат, надалеч преди митингите след убийството на Джордж Флойд, той рутинно описваше мирни стачкуващи като насилствени тълпи и даже притискаше военните водачи да „ стрелят по протестиращи “. Да превъртим лентата няколко години напред: малко преди военния церемониал за рождения си ден (друга неуместна тематика, но… за идващия път) той предизвести, че всеки протестиращ – нападателен или не – ще бъде „ посрещнат с доста огромна мощ “. Демек, ще бъде обичай и задържан. Старата немска кръв май му бучи в ушите и му напява „ Зиг ха… “ да не продължаваме.

Екипът, който го крепи в този момент, е индикативен. Министърът на защитата Пийт Хегсет и основният прокурор Пам Бонди са лоялисти на Тръмп, които, както отбелязва The Atlantic, „ слагат персоналната честност към президента НАД ВСИЧКИ ДРУГИ СЪОБРАЖЕНИЯ “. Хегсет в частност размазва границата сред външни врагове и вътрешни критици. Министерството на правораздаването под управлението на Бонди изнася шумни, само че безпочвени „ следствия “ против съперници на Тръмп – ход, взет непосредствено от властническия справочник на всеки един деспот. Ако критикуваш Тръмп, значи мразиш Америка… значи си зложелател.

И точно това някои от съдружниците на Тръмп желаят. Консервативният деятел Крис Руфо приветства дейностите като опция за „ репресии в жанр Букеле “ – отпратка към президента на Ел Салвадор Найиб Букеле, упрекван в изтезания в затвори вид ГУЛаг и неотдавна премахнал конституционните ограничавания за президентски мандати. Букеле употребява тематиката за престъпността освен с цел да „ бори престъпността “, а с цел да делегитимира всякаква съпротива. Това е моделът, който Руфо намерено споделя, че Тръмп би трябвало да следва.

Самият Тръмп към този момент показва окупацията на Вашингтон като нужна за „ обезпечаването на столица, която приема значими задгранични и вътрешни посетители “; като съзнателно пропуща личните ѝ поданици. И не стопира дотук. Почти апропо споделя, че би желал да разшири тактиката в „ голям брой други градове “. Ако можеше да го види проваленият австрийски художник с мустачките, щеше да се просълзи от трогване.

Съберете всичко това и моделът е мъчно да се пропусне: претекстовете на Тръмп не съответстват с неговата изразителност.

Става дума за замъгляване на границата сред правоприлагането и политическото заплашване и за подготовка на почвата за народен показ на мощ против всеки, който се осмели да му се опълчи.

Плановете му за Вашингтон са предизвестие за всички американци. А, в случай че пък продължат да изнасят „ народна власт “ по света… са предизвестие и за всички нас.

____________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.