Доналд Тръмп Президентът Тръмп изпрати братски подарък на президента Путин.

Доналд Тръмп
Президентът Тръмп изпрати приятелски подарък на президента Путин. Засега малко на брой го виждат, само че в околните дни това ще стане ясно за всички. С отхвърли си от неотложен удар по сирийската войска и държавната инфраструктура в Сирия Тръмп умишлено лиши своите военни от късмет за тактическа изненада - основно изискване за триумф при сходни интервенции. Няма по какъв начин да не признаем, че това е неявна стъпка, която цели да помогне да Путин да се оправи със сегашната обстановка. Забавянето до петък даде на съветското командване в Сирия опция да вземе ред ограничения, свеждащи до най-малко предстоящите вреди. Така правят оценка развиването на събитията от понеделник насам военните източници, потърсени от " Новая газета ". Това постанова да обърнем внимание на условия, явни съгласно нашите специалисти. В момента, когато Тръмп анонсира неминуем удар по Сирия до 48 часа, въоръжените сили на Съединени американски щати разполагаха с целия нужен капацитет. За задачата нямаха потребност нито от чисто символичната съюзническа помощ, нито от самолетоносача, символизиращ мощта и величието на американската войска, който отпред на корабна бойна групировка с диаметър 360 км се движи бавно към Средиземно море и безнадеждно протака началото на интервенцията. Стига да напомним какви средства използваха американските военни в локалната интервенция край Дейр аз Зур - даже стратегически бомбардировачи. Самолетите, основани в прилежащи страни, в това число Йордания, ракетните разрушители " Доналд Кук " и " Портър ", доплавали без бързане за половин ден от кипърската си база до базата на съветския военноморски флот в Тартус ( " в същата локва ", както споделят моряците), без въобще да се афишира в допълнение - единствено с политическа цел - концентриране на силите и пауза за образуване на съдружна формация, имаха подготвеност да нанесат обезоръжаващ удар, съгласуван с мащаба на рецесията. Проблем за всяка високотехнологична армия в Сирия е неналичието на цели, почтени за оръжията й. Икономика, разрушена от гражданската война, измъчено население, привикнало с къде по-страшни ужаси от къса бомбардировка на военни обекти - ето основните белези на локалния спектакъл на военни дейности. Това не е Югославия - напълно развита страна, чиито основни инфраструктурни обекти бяха редовно бомбардирани и вредите принудиха политиците й да жертват дребна, само че исторически основна част от страната. При това състояние малобройните цели, подобаващи за прекомерно скъпите ракети с елементарен фугасен заряд (предишната офанзива против сирийската въздушна база Шайрат с 59 ракети " Томахоук " излезе сред 70 и 100 милиона долара), са събрани в структурите на авиацията и Противовъздушна отбрана. Президентът на Съединени американски щати обаче обезпечи в допълнение време; през този период огромна част от сирийските самолети се трансферираха доста покрай базата на съветските Военновъздушни сили Хмеймим, под чадъра на батареите С-400. А хората зад пултовете там не са сирийски военни, качеството е напълно друго. Нашите планове прочее имат задача да бранят само съветските бази и няма по какъв начин да отвърнат на американски удар отвън извънредно лимитираната си зона на отговорност. Провалът на ракетното нахлуване против базата Шайрат буди у всички наблюдаващи, в това число в близкоизточните столици, подозрения в методите на американската войска. Защото Израел праща четири изтребителя-бомбардировача и с елементарна въздушна офанзива реализира надалеч повече. И харчи стотици пъти по-малко. В сходни условия оперативно-тактическата изненада става напряко решителен фактор. Маскировъчни ограничения, слагане на лъжливи цели, евакуиране на сирийските водачи в предпазени убежища, подготовка и координиране на дейности с оглед радиоелектронна битка - всичко това се прави в внезапно отпуснатия времеви задатък. Никой не работи по този метод - в случай че Тръмп и американските военни нямат различен, неявен претекст: да избегнат същински, а не организиран за малкия екран конфликт с Русия. Трескавата активност на флота в акваторията на съветската база Тартус, прехвърлянето на две ескадрили ударна авиация от Твер в Астрахан, незабавното предислоциране на сирийски Военновъздушни сили и противовъздушни планове демонстрират, че нашата войска и нейният съдружник Асад се възползват оптимално от " политическата " пауза, подарена от Тръмп. Сега може да се изстрелят и 500 ракети, само че в последна сметка ударът ще е по-скоро политически знак, така нужен за Тръмп. И щом е по този начин, Путин и Асад по-лесно ще се примирят с неизбежните загуби, както стана преди година, на 7 април 2017-а. Русия не се кани да изостря нещата, съдейки по ненадейно намалелия възторг в телевизионната агитация и извънредно замисления звук, с който приказва последния път съветският дипломат Василий Небензя - а внезапно се разбра, че той постоянно се целува в Организация на обединените нации с американската си колежка Ники Хейли. За война прочее не пропагандира никой и в средите на американските военни, нито измежду виновните политици, останали към момента в администрацията. Това стана ясно от прекомерно сдържаното държание на Съединени американски щати след офанзивата против наемниците от така наречен частна военна компания " Вагнер ". Ами Русия? Странно е, че изреждайки вероятните ни отговори след идния обстрел (той бе гръмогласно оповестен във вторник и е доста мъчно да се анулира без вреди за репутацията на Тръмп), медиите и специалистите не загатват най-достъпния за Русия, най-евтиния и безвреден за всички. Защото американците считат да бомбардират не нашите военни, а сирийските им съдружници. Но в Сирия не липсват и съдружници на американците. Може и Кремъл да получи собствен знак за малкия екран, целящ да убеди елементарния народ в непоклатимата му воля. Логично е съгласно мен да чакаме масиран удар, може би включващ влиятелните ракети " Калибър " и бомбардировачи с отдалечен обхват, по малобройните съдружници на Съединени американски щати в Сирия, в зоните отвън контрола на Асад. Тия сигурно няма кой да ги пожали нито в Москва, нито във Вашингтон, щом са заложени на карта съдбините на международната система за сигурност. По Българска телеграфна агенция.